Слънчева

Мисля, че има голяма доза истина в думите ти aceh_bg. След като децата ни имитират, учат се от средата, която ги заобикаля, то ние сме програмирани по определен начин. При момичета с властни бащи момичетата са или като бащите си или са в компенсирано състояние-много чувствителни. При момчето с властни майки, също. Така се развиват и зависимостите... Между другото хомеопатията лекува точна по този начин-заложените от средата и родителите болести...

Ако трябва да се помисли за повдигането на жената в социума, то има доста да се работи. Жената развива сърцето си още щом роди първата си рожба. Тя забравя себе си, живота и е обречен на детето. Не съм съгласна, че жените не са мъдреци и мислители... Жената дори и да развие тези качества обикновено не може да се изяви, защото все пак мисли и за децата си и за мъжа до нея... Не е случайно, че жената се смята за пазител на домашното огнище. Обикновено на мъжа, който има по-силно его и жената трябва да му го подхранва, за да вярва той в себе си, му е позволено почти всичко, за да се изяви... А жената между прането, готвенето, отглеждане и възпитаване на деца, а понякога и още други дейности е успяла да се образова и да помъдрее толкова, че да е опора на мъжа си. На мъжа нищо не му остава освен да е мъдрец, да се гордее с общественото си положение, да воюва за нови територии... Май жената се е учила да служи през цялото си съществувание...

Няма нищо лошо в това да си служим. Но човек трябва да е изчистил всяка гордост и егоизъм от себе си. Ако направиш жест на някого обикновено те гледат съмнително-какво ли иска сега пък този?... Или ти лепват етикета-глупак, луд... Но е важно да изключиш приказките на хората... Да го правиш поради своята вътрешна необходимост... Понякога помощ е да изслушаш някого, друг път да му дадеш съвет или да се усмихнеш само... Дори когато просто проявя толерантност на пътя към някой бързащ шофьор за мен денят не е празен... Е, не винаги се получава да съм мила и добра, но със старание и желание след време няма даже и да е нужно определено усилие.

Донче, напълно съм съгласна с теб. Но тази необходимост да страдаме е може би нужна все още, защото не сме повярвали, че човекът отсреща е искрен, че ни помага искрено, а не защото иска да ни унижи, подчини... Може би на всеки е нужно време за осмисляне и отговор на вътрешните въпроси, които са причинили определена дисхармония... Поне при мен беше така, вътрешен процес, може би бавен, но сама трябваше да стигна до решенията... Ако някой човек е свикнал да бъде обиждан, руган, все да му казват, че е нищо, може би той е приел това вътре в себе си и ако някой му каже обратните неща те ще му се струват странни и може би враждебни. Но ако този човек провери положителните думи и ги приеме в сърцето и съзнанието си, неминуемо след време ще започне обрат в мисленето му. Т. е., той ще повярва, че е значим и че има право да бъде обичан...

И за мен приемането на обич и дори приятелски жест все още са малко стряскащи. Но това е, защото не ми се иска /както досега е било/, да ме купуват, т. е. ако някой направи нещо за мен, в някакъв момент се обръща и ми го припомня, смята, че съм му длъжна... Значи този човек не е направил мил жест, защото така чувства нещата, а защото е искал да ме купи, подкупи, задължи... Макар и рядко, вече се срещат хора, които просто са щастливи да дадат, без очакване, но пък те са обект на присмехи, защото ги смятат за глупави... А всъщност това са просто нива на съзнание и Любов...

Виж, малко строгост не е излишна. Разбира се не геноцид . Ние също сме учили, когато имаше строгост и правила. Нищо прекалено. Децата уважават строгите, но справедливи и с приятелска загриженост учители... И най-важно да им се говори на техния език, сякаш си един от тях...

Нека не забравяме, че "пътят се изгражда от стъпките..."Когато се стигне до кръстопът, човек /народ/ има избор и в зависимост от него може да измени хода на събитията. Аз вярвам, че за България предстоят много силни и хубави моменти. Истинските стойности и богатства не са само в материалните блага и когато това влезе в ежедневните ни убеждения, ще сме силни... И доброто и злото работят за израстването ни. Нека простим и обикнем враговете си, мисля, че в това е Силата...

Аз също като някои приятели смятам, че този метод трябва да се използва разумно. Его-то ни е лош съветник. Когато един човек няма самопознание също не би могъл да го приложи съвсем добре. Все пак зависи за какви цели се ползува...

Тези различни гледни точки са интересни... Според мен състраданието не е съжаление, но не е и безразличие. Състраданието е в нужда да подадеш ръка на някого, така че той сам да се справи. Например-когато не съм имала работа и ми е било тежко, съм намирала състрадателни приятели, които са разбирали трудността ми и са ми давали работа...

Напълно подкрепям учителите. Но не само за заплащането им трябва да се помисли. А как да се върне уважението е стойността на българското образование. Неможе някой родител да отиде и да заплаши учителя със саморазправа ако пише на сина му ниска оценка... Както и неможе добре подготвени ученици да са само ако вземат частни уроци... Мисля, че доста от проблемите министерството трябва да постави на дневен ред... И да не забравяме, че министър значи-служител на народа /макар и остаряло значение/.

Защо трябва да има деление на мъж и жена, като всички сме души, слезли да се учим. Ако единия е по-напреднал, ще помогне на другия. Имаше един период в живота ми, в който аз си бях и мъж и жена, справях се с всичко. В един миг се запитах, защо тогава ми е съпруг? Но отговора си дойде сам... Сега всеки си има както права, така и задължения. Като всеки е свободен да каже кога му е тежко и ако не може да се справи с някоя ситуация просто си признава. Взаимно подпомагане Има сила с Любов има и сила без любов. Когато доминира ината и его-то нищо не се получава. Много е важно също да има право на избор, свобода, а не всеки във връзката да се чувства притиснат...

Който и път да изберем, независимо импулсивно или след дълги размисли, обикновено е най-верният. Разбира се, всики избор си има своя цена. Но пък и отговорността и уроците са за нас, тъй, че просто приемаме Живота за училище и вървим... Когато умът има объркващи отговори, да попитаме сърцето си....

Благодаря сестрице за мъдростта

В момента има хубава предаване по Канал1. Сега включих и не зная, какво точно, но е прекрасно... Да, за Владимир Зарев-"Битието... "

От 113 пост надолу, разсъжденията много ми харесват Единственото, което искам да допълня е, че освен в социума има и духовен път, който всеки извървява сам. Външните условия, просто са предпоставка за изява и формиране на определени качества и у мъжа, и у жената. Защото все пак има и формиране на вътрешно единство. Неминуемо в процеса на вътрешно израстване ще има и хармония и дисхармония... Противоречията водят към израстване, т. е. действат разумни сили. Ако има взаимно уважение, без ревност, не само между мъжа и жената, но и като социални и лични постижения, ако се цени свободата просто двойката ще си извърви пътя и всеки ще постига резултати... Бог винаги събира по най-добрия начин. Само да следваме знаците... Понякого в един междуличностен сблъсък може да се роди нещо добро, да има израстване...

Мисля, че някои от предречените неща за българският народ, започват да се сбъдват. Нека не забравяме, че Плеядите са над нас и винаги са посочвали Пътя ни... Истината е, че сме един от най-древните народи, идва времето да започнем да си спомняме... И докато уважаваме правото на другия да мисли различно, значи всичко е наред...

irenastoyanova, Благодаря, думите ти са точно на място

Благодаря за ценните мисли от Учителя, точно в нужния момент ми дойдоха

Ники, май се разбрахме, че всеки чувства и разбира различно.- "Моят път не е твоя, трябва сам да вървя, но преди да пропадна, поне за миг да полетя..." Животът просто е красив

"За мен Словото не е просто трапеза или шепа жълтици, а смисъл на живота... Искам да уловя душата на езика, паметта на писмото..."-Константин-Кирил философ /към Захариус/, от едноименния филм...

"Аз искам да бъда добродетелен! Аз искам да бъда справедлив! Аз искам да бъда мъдър! Господи, изпълни душата ми с Любов!" Тези богатства искам аз.

Аз пък не се учудвам на проявеното насилие. Все по-ясното заявление на чистите хора по света, че не искат терор, войни ще предизвиква тези, които не са готови на промени... Дали са бодхисатви, не зная, но те ясно заявяват позициите си срещу военните режими...

Благодаря на всички, може би тези предизвикателства са, за да укрепне вярата ми в доброто... Точно това направих, свързах се с душите на лелките, които всъщност са мили, но явно разсеяни и ги помолих за внимание... Зная, че молитвата е голяма сила... Благодаря и хубав ден на всички

Не зная, дали точно в тази тема е подходящо, но ми се иска да ми помогнете... През изминалата учебна година точно 5 пъти дъщеря ми беше драна доста силно и все по лицето, а един път и с кръвоизлив в окото... Онзи ден като отидох да взема дъщеря си от училище, бяха останали тя, още едно детенце и лелката /да уточня, че тя е в детски център за деца с различни увреждания/, я намерих цялата зачервена, издрана... А лелката седеше в единия край на стаята и когато я попитах, защо детето е в този вид, тя ми каза, че не знае, че няма обяснение, даже не беше забелязала... Вчера сутринта им показах белезите и на двете бузки и помолих вече за 6 път да се внимава повече, защото децата не са виновни, но все пак има персонал... Лелката и специалния педагог започнаха да ме убеждават, че може би Лорина, /дъщеря ми/ сама се е издрала... Много се ядосах, защото тя е със силно спастична дясна ръка и не може по никакъв начин да се одере сама... Не знаех как да реагирам и ми се доплака, от това, че просто съм безсилна. Може би трябваше да повиша тон, но си мисля, че щом са там, тези хора просто трябва да познават децата, да си гледат работата...

Който има уши, ще чуе, който има очи ще види... "Бъдете будни..."- ни е казал учителя... Защото никой не знае кога ще чуе: "Лазаре, стани!"