Слънчева

Напълно споделям мнението на Атлантида

Напълно съм съгласна с мнението на Ники Математиката е наука, която помага да се съберат двете полукълба. Както и нумурологията, числата имат важно значение и ни показват много...

Чрез светлите, чисти мисли и думи / творчество /, човек става сътворител с Бога.ривличат се хармонични, добри вибрации Светлината изгражда, тъмнината руши, но тъмнината не обзе Светлината...

Здравей Alexander1303 Ами защо не прегледаш тази книжка, може би теб е чакала? Все нещичко може да ти хареса. И аз започнах така, преди 12 години...

Аз пък не разбирам, защо днешният език, пълен с английски и други думи трябва да ни завладява?... То няма спасение от чуждиците, но аз си обичам старите български думички. Характерна черта за българите е, да се прехласват по чуждото и все да са с недоверие към родното. Факт е, че ако нещо бъде признато, оценено зад граница и ние ще го оценим, иначе все "кусурите" ще му намираме....

Разбирам така, този цитат-има хора, които с действията си работят във физическото поле, има други-във по-високите нива... След време всички неща Бог ги подрежда, всичко си идва на мястото. За това всеки на мястото си да работи, както ни е казал Учителя. Едни носят богатсва с мисълта си, други, с песента си, трети с омесеният хляб, но за всички има място под Слънцето

Източник: Кръстът - Б. Дуно

bee_bg, пътните знаци са в сърцето и душата на всеки човек. Когато трябва да вземе решение би трябвало да го взема по съвест, но за съжаление за много от управляващите тази думичка е непозната Да, Добромир всички сме част от Единния организъм и всеки, на своето място работи, пък Бог ще прецени как, какво и къде

Здравей, сънищата със сигурност показват някои неща, но ако имаш притеснения за нещо, прочети си една молитва, от сърце и ще видиш как нещата ще се подредят. Силата на молитвата е голяма, опитай

Молитвата за България е най-прекрасното нещо, но ние не сме отшелници още и е хубаво да участваме, да се чува гласът ни... Лошото е, че нямамае самочувствие и не се вижда изход сякаш Но Надеждата умира последна Толкова добри хора, българи се пръснаха по света, точно, защото тук не се вижда изход...

Здравей lemon_tree! Знаеш ли усещането ти ми е познато, но тази самота сред хората е може би знак да се обърнеш към себе си и да си бъдеш най-добър приятел. Да не искаш и да не търсиш от околните... Опитай, може би ще ти е интересно

Ами, че то хората не са ли част от Бога? Та нали всеки носи частичката в себе си, само дето не всеки я е осъзнал-събудил...

Когато гледаш някого през очите на Любовта, то каквото и да правиш за него ще е щастие за теб Защото няма да очакваш оценка и признание. Ако той ти отвръща по този начин-прекрасно, ако ли не, значи имаш още нещичко да чистиш, или пък той

Атлантида, благодаря ти миличка за чувствата и мислите, които си изляла в тези два поста. За съжаление бездушието и безучастността са често срещани днес... Много често не се замисляме, че този бездомник може би Бог ни го е пратил, за да ни изпита дали сме готови да помогнем или ще се погнусим от изцапаният човек... Лошото е, че много често дори и да съм помагала или да съм искала да помогна се оказва, че не е на подходящият човек. Например-един дядо прилично облечен ме помоли на улицата да му помогна, че нямал пари да се прибере в селото си. Аз му дадох 1 лев, а той ми се скара, че не съм му дала двата, които видял в портмонето ми... Прекалено многото измами и злоупотреби с човешката добрина ни карат да не вярваме, но може би това е изпитанието, въпреки всичко да си останем състрадателни... В крайна сметка всеки отговаря за действията си пред Бога и ако злоупотребява то си е за негова сметка... Но си права и за едно, че големите изпитания каляват добрината ни , ако я има Ето Човекът, Беинса Дуно

Това значи, всичко и всички около теб да "оживеят", да започнат да ти "говорят" и помагат, но то е видимо-усетимо от теб само и граничи с лудост Но във всеки един момент усещаш Всичко и Всички като част от теб самия. Започваш да "виждаш" нещата, Живота различно... приказно.

Да, Ася, но все пак е важно да си научим уроците и да продължим напред. Най-трудно е да види човек какво е причинил на себе си и на другите, както и да прости на себе си. Поне на мен ми беше трудно. Разбирах и прощавах на другите, но не прощавах на себе си... Е, сега поизгладена и поне малко осъзната продължавам... да се уча за ужас на околните

Новото човечество-беседа, държана на 19 август 1920г.

Може би като споделяме един с друг преживян опит си разясняваме и на себе си случилото се, осмисляме го... Така, с желание да помогнем на приятеля, близкия, помагаме и на себе си... Но все пак е най-важно "ако обичаш някого, да забравиш себе си"!

Мъчението, външният натиск ни карат да намерим максималните съпротивителни сили вътре в себе си, да открием малкото добро, което всъщност ни е заложено от Бога... и да започнем да го развиваме. Нужно ни е безстрашие и Вяра... Когато човек доброволно приеме мъчението, то той започва да работи за своето израстване или по-точно за израстването на Божествената искрица вътре в него. Из Завета на цветните лъчи на Светлината-Учителя

Съгласна съм с горното мнение, температурата е защитна функция на организма

Според мен евангелие на Йоан е за дълбоко вътрешно осъзнаване. И колкото и отговори да търсим навън в света и в хората около нас, отговорът за всеки е заложен вътре... Просто трябва време, безстрашие и постоянство в търсенето...

:feel happy:

Ами, мисля си, че его-то ни доста ще трябва да се смачка, за да се слеем и мислим като Един. Този индивидуализъм, дето ни е присъщ трудно се прекланя, ама мисля, че има вече покълнали семенца... Във физическия свят да започнем да си служим, да помагаме на по-малките си братя и сестри, а не да се отдаваме на тщестлавието и да си мислим, колко много сме постигнали... Да се наведеш и да помогнеш, да отминеш обидата, да освободиш съзнанието си от лошавината наоколо... дано успеем да го постигнем!

Знаете ли, аз си представям, че всички сме камъчета с малко или повече ръбчета. И при триенето ние си изглаждаме ръбовете. За това няма добро и лошо, има камъче, което трябва да ми изтрие или почукне ръбчето и да стана гладка.... Така и аз може би ще поотрия ръбчето на някого, но лошото е че не винаги хората приемат така нещата... Изтеглих си карта на мъдростта и ето какво ми се падна

Напълно съм съгласна със Станимир-мнение3. Знаете ли аз разбирам различно думите- Обичала съм като съм поставяла условия, обичала съм, като съм се привързвала и очаквала, но най-красива е Любовта, която изпитах от разстояние,т. е. да изпращам обич на чавек, когото не виждам, който е далеч... Човек, от когото нищо не исках, а само някой ден да разбере, че съм го обичала... Прекрасно е да виждаш в някого само красивото и да му изпращаш обичта си... Да, както казва Ники, страхувам се да бъда обичана, но не и като душа. За да се отпуснем и повярваме ни е нужно или Бог да ни проговори, или ние сами да си дадем свободата и да се погледнем през очите на любовта, тогава и Той ще ни повика...