Слънчева

Благодаря за беседата! Застъпват се въпроси за доста коментираното учение на йогите, има съвети за социалните въпроси, както винаги намерих отговори, т. е. всички си е на място, стига да можем да видим и да искаме да приложим. ...Сега хората питат как ще се оправи светът. Светът е оправен. Остава едно нещо: хората да се оправят те самите. Защото един закон нищо не допринася, ограничението само ограничава. Да кажем, един престъпник го затварят в затвора, но това нищо не допринася. Една змия може да я ограничат, но това нищо не допринася; един сокол може да го ограничат, но това нищо не допринася; един лъв може да го ограничат, но това нищо не допринася. Един вълк можеш да го ограничиш, но това нищо не допринася, с ограничението ти не можеш да поправиш неговото естество. С това ни най-малко не разрешаваш въпроса. Има един нов начин за гледане на нещата. Младите имат претенция да разбират живота, да запазят своята младост. Здрав трябва да бъде младият. Старият трябва да запази своето знание; той трябва да се пази да не умира. Старият не трябва да умира, а младият не трябва да остарява. Ако остарява, да се пази да не умира. Защото по-лошо нещо в света от смъртта няма. Сега някой казва: "Да умра." Тези, които говорят за смъртта, че я желаят, те не говорят истината. Когато една мома казва, че иска да умре, тя иска да се Влюби, нищо повече. Когато момъкът иска да умре, той иска да се влюби. Когато майката иска да умре, същото е. Когато бащата, свещеникът искат да умрат, същото е. Всички тия хора искат да се влюбят, нищо повече. Ни най-малко не искат да умрат... Единствената тайна в света, която е неразрешена, тя е тайната на смъртта. Единственото нещо, което Бог забрани на човека: "Не разрешавай тайната на смъртта. В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ съвсем друг живот." Сегашните учени хора казват, че детето още с първия плач вкусва отровата, която е във въздуха и вятъра, и най-после с тази отрова човек си заминава, умира. Сегашните учени хора казват кое е това, отровното. Нито един човек в света не взема достатъчно количество въздух. Съществува една дисхармония в дишането. В Индия йогите са създали цяла школа за дишането, в която изучават ритмичния закон за дишането. Те търсят ключа на дишането, защото е изгубен. Но и досега не могат да намерят ритмуса на дишането и на сърцето. Туй дишане, което индусите правят, не е ритмично. Западните хора умират по единствената причина, че не дишат хармонично и правилно. Заражда се един спор между дихателната и нервната система, зараждат се две противоположни сили, които се отблъскват. Мозъчната система, с която човек мисли, и неговата симпатична нервна система, и двете са положителни, щом стане сблъскване между тях, човек умира. Ако симпатичната нервна система вземе надмощие, човек има голям корем като буре, вратът му надебелява; такъв човек може да умре от апоплексия. Ако мозъчната система вземе надмощие, човек изсъхва, остават само мускулите и кожата; погледнеш, един ден умре от сухота. Казвате: "Господ да го прости." Няма какво да го прощава Господ. Ти ще намериш ритмуса на дишането. Ако се разгневиш на жена си, ти ще изгубиш ритмуса на дишането. Ако се разгневиш на сина си, на дъщеря си, ти ще изгубиш ритмуса на дишането си. На когото и да се разгневиш, ти ще изгубиш дихателната сила и ще нарушиш дейността на дихателната система. На когото и да се разгневиш, ти ще направиш пакост на себе си. Защото стрелката на гнева ще те отбие от правия път и твоята кола ще се блъсне някъде. Всеки гняв те отклонява от правия път на разумността на живота. Какво ще се разгневяваш, че се е счупила колата. Питам тогава – От какво умира човек? – Преял е той. Преяждането от какво произтича? Щом човек не диша правилно, и дъвкането не става правилно, нито храносмилането, нито кръвообръщението, нито мисленето, нито чувстването стават правилно. Всичко е в дисхармония. Променен е ритъмът на живота, на органическия живот. Тогава ти се усещаш в едно стеснително положение, при това мъчно ти е, криво ти е, плачеш, въртиш ръцете си, ходиш при този, при онзи. Ще ти турят 10, 20, 30 инжекции, но болката не минава. То е като да се запушиш съвсем, да не дишаш правилно. Може да е един момент. Най-първо, за да отпушите дишането, ще се научите да задържате въздуха. Ще дойдете до един момент да задържите въздуха най-малко две минути. Ако сега някой от вас би се опитал да задържи въздуха две минути, той ще припадне. Но ще правите опити. Ще дойдете до едно състояние, като че ще се пръснете. После, не изведнъж, но постепенно, бавно ще изпущате въздуха. Ще дойде една вътрешна светлина и ще запазите ритмуса. Тогава каквато и болест да дойде, ще изчезне всичко. Ще погледнете на света другояче. Ще кажете: "Колко глупав човек съм бил, лекарството ми било безплатно и ефикасно." Дишането, това е ключът. Като завъртите ключа, ще се отвори вратата и ще излезете навън. А какво означава в дишането да хвалите Господа? За да хвалите Господа, трябва да излезе нещо от вас. Да хвалите Господа, то е законът на дишането. Онзи, който не може да диша, нито Господа хвали, нито себе си, нито добро може да направи, той е стара баба на 120 години, която иска всичко да й се даде. Питам сега, един човек, който не знае да диша, мислите ли, че към него Господ има благоволение? Не. Онзи, който не знае да диша добре, той пише лошо писмо на Господа. Мислите ли, че след като пращате пари на сина си да учи, но той не ви пише писмо и не ви благодари, ще ви е леко? Кой баща би се радвал на такъв син? Сега вие казвате, че в света има вярващи и невярващи. Вярващият човек е онзи, който пише писмо на баща си, невярващият е онзи, който не пише писмо. Вярващ е онзи, който диша правилно. В дишането е всичко. Ако ти можеш да възприемеш въздуха, тогава ще дойде разумният живот, истинският живот. Ти ще го почувстваш - Това е правилно дишане... Настрадин Ходжа минавал за авторитет, за много учен човек. Един ден, понеже времето не е било топло, отива да сече дърва. Казва си: "Много лесна работа е." Взема брадвата, качва се на едно дърво и почва да сече клона на който стои. Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." "Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа си знае работата." Отсича клона и бухва долу. Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна? Ако знаеш това, кажи ми кога ще умра?" "След три дни ще умреш. Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво. В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят. След три дни ще умра." Прощава се с жена си и отива в полето, при една круша, да чака смъртта си. Ляга в един трап под крушата – чака ангелите да го вземат. Круши падали отгоре и той си хапвал. Три дена вече минали, Настрадин Ходжа все чака да дойдат да го вземат. По едно време чува шум, звънци. Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци. Но като се надигнал от трапа, подплашил камилите. Хванали го камиларите и му ударили един бой. Връща се при жена си и тя го пита: "Какво има на онзи свят?" "Много хубаво е, круши падат от небето, но като подплашиш камилите, бой има." - отговорил той философски. Сега може да се смеем на рая на Настрадин Ходжа, но всеки от нас все плаши камилите. Всички нещастия в света произтичат от уплашването на камилите. Лошите условия, това са камилите, неразбирането на положителната наука. Положителната наука според мен трябва да започне с децата, с дишането. Първото нещо като станеш сутрин е да знаеш, че трябва да имаш едно правилно дишане, да имаш един правилен ритмус. Онзи, който има правилно дишане, той като легне да спи, мъркане няма, хъркане няма, запушване няма, отваряне на устата няма, при него има една плавност в дишането, един ритъм. Като видиш такъв човек да спи, като че един ангел спи, тих и спокоен като дете, пълно спокойствие, напълно влиза и излиза въздухът. От него можеш да се научиш на правилно дишане и спане. Аз в живота си съм срещал само в два-три случая хора, които имат правилно дишане. При йогите дишането е цяла доктрина, цяла наука. Най-първо те с години дресират ума си, после чувствата и волята. След това йогата ще се учи как да диша правилно. Като се научите да дишате правилно, знаете ли каква мощна сила ще се развие у вас? Природата вече ще ви слуша. Ако дишате ритмично, природата ще ви слуша и каквото желаете ще ви го даде. Дето и да минавате с този ритмус на дишане никаква опасност няма да има за вас. Змиите няма да ви хапят. Ако дишате правилно, вие сте ограден от Божието благословение. Като ме слушате, ще кажете като турците: "Ако това е вярно, голяма лъжа е." Вероятно е това нещо. И действително, че не е вярно. Ще кажете тогава: "Ами ние, които вярваме?" Мислите ли, че вашето вярване е пълно? Мислите ли, че онзи ученик, който свири "Цвете мило, цвете красно" е добър музикант или като свири сонати, че е кой знае какъв майстор? Аз наричам майстор, който знае да свири на четири струни, а пък един пианист бих счел за майстор, ако може не само да направи пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре надолу, да накара цялата публика да настръхне от вълнение. Добър пианист считам този, който като свири да подражава на природата. Аз гледам съвременните музиканти, не искам да се произнасям върху музиката, но тъй както сега свирят, тъй както започват цигуларите хубаво, нека докрай да изведат цялото произведение хубаво. Свирил съм 20 години, доста сериозно, правил съм своите изследвания само по цигулка и върху влиянието на музиката. Имам само един опит за силата на музиката. Само веднаж съм правил опит, то беше във Варна. Друг път не сам го правил, понеже е опасен метод. Имах квартира, попаднах на много хубава къща, но в съседство с нея имаше кръчма. Цяла олелия: гайди, цигулки, тъпани. Да ида да им кажа "идете си", да кажа на кръчмаря нещо не върви; да мълча не мога; мисля какво да правя. Да изляза не мога. Една вечер към десет часа взех цигулката и изсвирих една соната. Всичката кръчма утихна. От тази вечер кръчмата пропадна, никой не остана и кръчмарят напусна. Само веднаж се прави такъв опит. Казвам: Опасно нещо е музиката. Интересно е, че когато започнах да свиря всички тия хора утихнаха. Гледам – насядали, турили си калпаците на масите, почват да мислят, гледат оканиците, клатят глави, нещо ново влиза в тях. Един по един си вземат шапките, "сбогом", и излизат. Други седят, погледнат, идат до масата и те излязат навън. Кръчмарят и той казва: "И аз няма да остана тук. Този занаят не струва." Дойде хазяйката при мене и казва: "Напуснаха кръчмата." Казвам: "Много добре, че я напуснаха. Защото за в бъдеще, ако си позволиш да дадеш това здание под наем за кръчма, ти имаш един син – синът ти ще замине, ще те сполети най-голямото нещастие. Направи бакалница, друго нещо, кръчма не прави." Тя се усмихна и каза: "Какво да се прави, условията на живота са такива, от две злини избираш по-малката". Аз изнасям този факт пред вас, без да правите вие опит. Защото човешката мисъл върви по закона на дишането. Ако ти не знаеш как да дишаш ритмично, нищо не можеш да направиш в света. Сегашните европейски народи, всички са нервни. Единствената причина е, че между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система няма равновесие. Първото нещо е равновесието. Всички хора търсят това равновесие. Ето един начин за възпитанието на децата, за който трябва да се обръща внимание на майките. Децата трябва да се заченат навреме. Любовта трябва да дойде навреме. ...Всичките социални въпроси, които съществуват сами по себе си трябва да се разрешат. Умният човек няма какво да се безпокои. Богатите хора не спъват света, умните хора не спъват света. Единственото нещо е неразбирането на нещата. Тази борба, която съществува при ежбите, тя е, която спъва. Сиромасите мислят, че ако станат богати, ще станат щастливи. Ако ти се научиш да дишаш правилно, ще станеш богат човек, ще задържиш богатството за себе си, но ако не дишаш правилно и да си богат, пак ще осиромашееш. Един ден твоето богатство ще изчезне от ръцете ти както в сегашната криза. Богатството минава от едни ръце в други. Знаете ли колко хора са станали жертва на тази криза? В Европа двама милиардери са си теглили куршума. И в Америка има толкова и даже не тъй богати, много посредствени. Чувстват, че всичкото им богатство отива на вятъра. Проповядват ни един бъдещ строй, проповядват ни бъдещо щастие, което никога няма да дойде на земята. По този начин туй щастие няма да дойде. Ако ти си болен, ако твоят стомах е разстроен, ако условията при които си роден са неблагоприятни, какво ще ти донесе богатството? Ако между хората любовта не може да се роди, по закон никакво учение в света не е в състояние да я внесе, никакво знание, каквото и да стане, никакво проповядване, никаква религия не е в състояние да внесе любовта. Защото любовта сама по себе си е основа на религията, на науката. Ако ние постъпваме по нейните закони, тя ще създаде една нова религия. Религията ни трябва за да създаде един нов път, по който спасението може да дойде в света. Това разглеждане на въпроса е едностранчиво, ние хората не сме единствените фактори на земята. Светът от хиляди години все се оправя, и все не е оправен. След хиляда години ако дойдете, вие ще видите съвършено променен реда и порядъка, и ще имате свободен билет да вървите по целия свят. Може да учите музика и каквото изкуство искате, ще пътувате свободно от Земята до Месечината, до Слънцето. Сега не можете да отивате на Месечината, но след хиляди години някои от вас ще отидете на Месечината и там ще завършите образованието си, ще видите каква култура има. Засега Месечината я считат за мъртво тяло. В това отношение учените хора на Изтока не са съгласни с тези твърдения. Тези учени хора на Изтока си имат начини и знания, и ходят до Месечината и се връщат. Много от тях ходят и завършват своето образование там. Какво ще кажете на това? Аз не искам нищо да казвам... ...В новите разбирания ще оставим старите наши възгледи. Те всички са били хубави на времето си. За сегашното поколение се изискват съвсем нови възгледи. Старите да служат като условие, като почва за новите растения. При растенията старата материя те я преорганизират, изваждат от нея нови сокове. Казвам това на онези от вас, които искате да се занимавате с наука. Вие казвате: "Бог дава, но в кошара не вкарва." Питам: Ако Бог е дал нещо, каква нужда има да го вкарва в кошарата? Щом са дадени нещата няма нужда да се вкарват в кошарата. И Христос казва: "Добрият пастир е, който изкарва стадото от кошарата навън и го води при бистрите потоци и зелените пасбища." Не който го вкарва в кошарата, но който го изкарва от кошарата. Значи кой е умният пастир: който води хората в църквата, или който ги изкарва навън и ги води към простора на живота? За пример някой ще седне да гадае. Ако е за гадание, аз мога лесно да гадая. В Персия имало един ходжа, който не могъл да си намери занаят. Търсил човекът, правил, струвал, но не му върви. Най-после жена му казала: "Стани гадател." "Как?" Дала му тя един охлюв и почнал да гадае. Казал той нещо, случило се. Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като лисицата ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало лисица. Турчинът казал: "Добре, позна." Прочул се гадателят. В Персия обрали шаха. Шахът чул за този гадател, вика го и му казва да намери крадците. Гадателят казал на жена си: "Ето, създаде ми беля на главата. Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака ходжата да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там. Като чул какво казал ходжата, казал си: "И мене позна!" Така всеки ден гадателят чакал слънцето да изгрява и хвърлял по едно зрънце, а разбойниците, които минавали покрай него, чували да казва: "И този мина." На 29-я ден дошли всички разбойници при него и казали: "Много ти се молим, не ни издавай, ето всичките откраднати неща, дай ги на шаха". Той отива, занася нещата на шаха и минава за голям гадател. Но хубавото в тази приказка ето къде е: в това присъствие на духа. Той си казва: "Като не знаеш това изкуство, защо ли се залавяш?" Най-после невидимият свят му помага. След това той става един от знаменитите гадатели в света. От случая с потурите, като познал какво има вътре, той разбрал че му помагат. Тогава дошъл при него един Учител и му казал: "Ти мина през един изпит. Това е случаен начин, но има и правилен начин, по който може да се познават нещата." И му дал правила как да познава. Ще ви кажа: В Природата има случайни неща, които ние изучаваме чрез страданията, но има и един правилен, разумен начин, по който учим нещата на истинската природа. Сега аз препоръчвам на всички ви да намерите добрата страна на когото и да е, не да наблюдавате неговата отрицателна страна, но наблюдавайте го от неговата положителна страна и вижте кои са причините, за да постъпва той така или иначе. Един човек яде, вижте причината защо той яде. Той яде, защото иска красив да стане. Някой иска да учи, много учен да стане. Учил, учил, докато се разстрои нервната му система. Всичките ни слабости, които имаме, се дължат все на нервите. Ние искаме да направим нещо някой път. Казваме нещо, искаме да се проявим. Станал някой човек щестлавен. Явило се едно хубаво чувство. Не е лошо да бъде човек тщеславен и методът не е лош. Методът е лош само когато стане като едно болезнено състояние, не като достойнство. Човек, който няма благородно чувство, на него не може да разчиташ. У англичаните личните чувства са в много благородна форма. Той като те срещне, казва: Аз съм англичанин. И като си даде думата и на парчета да го режат, не се отказва от нея. Сегашните англичани мъчно обещават, но дадат ли дума, държат на нея. Особени са англичаните... В света съществува един закон: Човек, в когото Любовта царува, не може да го сполети нещастие. А ако е за драма или трагедия, аз не намирам по-голяма трагедия в света от Христовата трагедия. Христос имаше сила да вдрази Римската империя, но Го хулиха, подиграваха Му се, дадоха Му кръст да носи, разпънаха Го на кръста, присмиваха Му се, казваха: "Слез от кръста!" Какво ще кажете вие, ако вие бяхте един Учител, поставен на този позорен стълб, с тази вътрешна трагедия в живота? Сила на характера аз виждам! Христос носеше един огън. Той казва: "Аз виждам, светът може да се измени, но Любовта е неизменна. Аз съм едно с Любовта. Аз съм едно с Тебе, да става каквото ще! Аз зная, че крайният предел на нещата е Любовта. Злото е временно в света. То е едно неразбиране." Тогава излиза нещо от Неговата душа и казва: "Туй, което аз разбрах, те не го разбират. Един ден ще го разберат." Ето това е истинска драма. Един ден, когато дойде любовта – силата на Христа е там. Възкресението Му показва, че Той е на правия път. Тогава Той казва: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята." Намери се един човек, който при най-големите изпитания не се огъва, не живее за себе си, готов е да се пожертва за цялото човечество. Даде Му се власт да оправи света, да внесе ред и порядък по един морален начин. В света аз правя една аналогия. Държавниците аз ги наричам твърдата почва. Те са смели. Това са учебни заведения. Държавната религия, това е нервен темперамент, а търговците, това е флегматичният темперамент. Тогава питам: Какви трябва да бъдат държавниците? Те казват: "Тук трябва да има ред и порядък." Те са твърдата почва. После да дойдат търговците – това е водата, която трябва да полее всичко. След това трябва да дойде въздухът, да разнесе тази влага навсякъде. Най-после трябва да дойде нервният темперамент – трябва да дойде светлината и топлината, да озари всичко наоколо и да внесе ред и порядък. Всички тези хора са носители на разни енергии. Държавниците са носители на земните енергии, търговците са носители на водните енергии, учените хора са носители на въздухообразните сили. Най-после, това, което носи културата, възвишеният живот, религиозният живот – това е вече светлината и топлината, които идват да строят. Какво нещо е религията? Религията не е това човек да влиза в църква да се моли. Религия има човек, който знае да борави със светлината, че като влиза светлината в него, да живее, той да може да я превръща. Всички хора за в бъдеще ни най-малко няма да носят лампи вечерно време. Всеки от вас ще свети. Като дойде, цялата му глава ще свети. Той като говори, от устата му, от езика му ще излиза пламък. То е сега една надежда. Най-малкото, което можете да направите е да се обезверите в сегашните ваши вярвания. Да станете всички безверници в едно нещо: да не вярвате, че ще умрете. Да не вярвате, че лоши хора ще станете. Да се обезверите, че може да остареете. Не вярвайте в остаряването! Побелее ви главата – не вярвайте. Не вярвайте в сиромашията, и в богатството не вярвайте. В какво трябва да вярвате? Сега не ви казвам в какво трябва да вярвате. То е един малък метод. Аз по някой път опитвам доколко е право моето учение. Гледам някои хора отчаяни, обезсърчени, нещастни, виждам някой отива да се беси, или да се хвърли от някоя канара. Това за мен е забавление, развлечение. Напущам си работата, вечерно време туря си раницата, срещам една мома, тя отива към планината с намерение да се хвърли от някоя скала. "Къде отиваш?" "Отивам да се хвърля от канарите." "Че и аз там отивам." "Тъй ли?" "Защо искаш да се самоубиеш?" Тя почва да се окайва: "Няма кой да ме обича. Имах един на когото се уповавах, но той ме излъга." Представи ми го много хубаво. Имам друг един случай с една млада мома, българка. Тя пише любовно писмо от един писмовник. За пръв път пише: "Откак те видях, трепна нещо в сърцето ми, без теб не мога да живея." Гледа в писмовника й пише: "За тебе съм готова да умра." Тя казва: "Не искам да пиша това че, кой ще го обича, аз като умра?" Другото пише, но като дойде до това изречение, не иска да го пише. Казва: "Не искам да умирам, нищо повече. Ще му кажа, че не искам да умирам. Тук в писмовника не е право, писано е, че искала да умре, но аз не искам да умра, а ще живея. Защото няма кой да те обича, затова именно няма да умирам за теб, но ще живея за теб. Ако така ме обичаш, добре, но ако искаш да умра за теб, тогава търси си друга." Ето един здрав ум. Не искам да умирам, аз съм готова да живея за теб, да ти слугувам, да те обичам; ако искаш аз да умра за теб, търси си друга. Вие често казвате, че искате да умрете. Не, като дойдете до това, не пишете такива работи. Често съм срещал християни, които казват, че са готови да умрат за Исуса Христа. Ако вие пишете на Господа една писмо, кажете: "Господи, аз съм готов да изпълня волята Ти, аз съм готов да живея за Теб." За умиране и въпрос да не става! Сега вие искате да ме убедите, че всички ще умрете. Апостол Павел казва: "Всички няма да умрете, но всички ще се измените." Няма да умрете! Аз искам коригиране в схващането ви за смъртта. Смъртта ще я схващате като промяна. Ако е за промяна, аз съм съгласен, готов съм на всяка промяна, но, както това момиче, не искам да умра. Вие да се измените всички бих пожелал, но да умрете – не. Ако аз бих ви написал едно любовно писмо, като дойда до умирането ще се спра. Ако съм една мома и пиша, там ще се спра; ако съм момък, ще се спра също там. Готов съм да живея за вас, да правя добро на вас, да ви обичам, но да умра – не. Да живея съм се научил, но да умирам не е разумно според мен. В Писанието е казано: Да умрем значи да се изменим – съзнателно да минем от едно съетояние в друго. Това разбирам, но да умрем недоволни от живота, това не разбирам. Всичко онова, което Бог е създал, в основата си е добро. В основата си Божественото у нас е добро. Лошото у нас е само онова неразбраното, човешкото. Когато на богатия сърцето е станало скържаво, когато на сиромаха сърцето е станало скържаво, това е човешкото. Еднакво и богатият и сиромахът трябва да имат широко сърце. Вечният_порядък

Мисъл за деня-27.8.2017г Какво трябва да разбирате под думата "любов"! Каква любов? Не любовта на младите и старите, на господарите и слугите, не тази на учителите, на проповедниците. Една нова любов разбирам! Това, което е досега, го разбирате много добре. Един нов начин има за любовта. Ако не го разберете и не го възприемете, вие ще си заминете такива, каквито сте сега – нищо повече! А пък ако възприемете новото... Новият начин

Мисъл за деня-26.8.2017г Най-лошия човек вземете; той ви е обидил. Направете му едно добро, много добра услуга и той ще дойде, и ще ви се извини, и ще каже: "Имах лошо мнение за вас, но сега разбрах, че не е така." Той ще си измени мнението за вас, защото вие не постъпихте като него. Направете добро някому и той ще се покаже такъв, какъвто е, той ще ви се извини. Всички трябва да бъдете проводници на Божествената любов. Новият начин

biblia.bg - 62 глава от Исая ...Казвате: Няма Господ за мене. Като ми докажеш за Господа, Господ е за вас. Но новата мисъл, която трябва да имате, я имайте предвид. Не доказвайте, но мислете да се ползувате. Казва, аз му доказах, че има Господ. Хубаво доказвах, но човекът е гладен. Ти се наяде хубаво, доказа че може да ядеш и си здрав. Ти си доказал, че ти си здрав. Ти си здрав, но той е болен. Всеки болен човек се нуждае да му дадат условия, да докаже, че може да яде хубаво, да докаже, че може да бъде здрав. Кои са причините, че Господ остави израилския народ? Когато отиде ученикът в някое училище, ще го посрещат ли с лаврови венци? Той отива в училището да се учи да слугува. На книгата ще служи. Каквото учителят говори, ще го прилага. Сега заблуждението на съвременните хора е, те мислят, че като станат религиозни, ще се оправят работите им. Освен че не се оправят, но повече загазват. Учен човек като станете, пак ще загазите. Соломон беше много учен човек, философ беше и религиозен беше. Господ му се яви на сън. И той религиозният, учен човек имаше 300 жени и 600 наложници. Това са 900 слуги. Магарета, коне, колко имаше. Сега погрешката на Соломон ето в какво стои. Соломон помисли, че светът е създаден заради него и онова, което той намери, то ще бъде. Той се залови да изследва женското сърце. Как е направил Господ женското сърце. Трябваха му 1200 жени. За всеки месец по 100 жени, 12 х 100 са 1200. Сега искате да разрешите въпроса, дали да е мъж или жена човекът. Представете си, че имате едно сърце, представете си, че имате и 100 сърца изведнъж да бият. Вие още не сте разрешили въпроса. Искате да обичате някого. Защо ви трябва? Да си съставите една ясна представа като обичате някого. Най-първо като обичате някого, като го виждате, виждате го като един ангел. Някаква светлина излиза от него, от очите, от ръцете, от ушите. Казвате, той е божество. Българинът така преувеличава. Казва, млад момък планина. Първоначално е божество, после българинът казва: Брей той е станал цял звяр. Щом е звяр, разбирам, приближил си се до този човек. Ако се приближиш при огъня, огънят е звяр, изгаря всичко. Стой настрана от звяра. Българите имат една дума, която казва, звери се. Казвам: Исая се влюбил в своя си народ повече отколкото трябва. Където ходи, мисли само за него. (Учителят чете четвъртия стих). Как ще се оженят хората за земята, поезия е. Как разбирате вие оженен за земята? Щом обикне човек нещо, той се жени за него. Щом започнеш да страдаш, ти си вече женен. Сегашните хора не разбират какво нещо е оженването. Оженен човек в живота. Щом се дадат условия на човека да живее, той е оженен. Щом се роди една мисъл в ума ти, ти си оженен. Щом се роди едно чувство в сърцето ти, ти си оженен. Щом се роди една постъпка във волята ти, ти си оженен. Радвам се за това, но разбирайте това оженване. В женитбата вие разбирате нещо артистично. Голям триумф има, когато човек се ожени за сцената. Венци, поклони, всичко туй. Сега първоначално в живота, когато две птички се обикнат, какви венци, какви дрехи им турят? Колко чеиз носи младата мома на своя възлюбен? Колко писма ще напише една птица? Аз по някой път само слушам птичките. Като седи на дървото казва: Обичам ви, пък хвръкне на друго дърво. Чирик-чирик, хайде от дърво на дърво. Чирик, казва, обичам ви. Из въздуха се носи „обичам ви“, никакви писма не пишат те. Но у хората друг е въпросът. Като извади писмото човек, казва: Така ли беше едно време, какво ми е писал пък сега. Какво ще бъде положението на хората, ако държите думите на Соломона, всички щяхте Соломоновци да бъдете. Ако имаха по 1200 жени в Израил нямаше да има толкоз дъщери, пък и красиви трябваше да бъдат. Не може да бъдат грозни. Трябва да бъдат снажни, красиви, ако вземете физическата страна. Та казвам: Сегашния живот вие искате да го разрешите като Соломона. Никакво разрешение няма в разрешението на Соломона. Както сега искат да разрешат въпроса, то е Соломоновско разрешение. Няма разрешения. Трябва някой от вас да го пренесат или на северния или на южния полюс. Да седите 6 месеца на тъмно, че да се научите сами да си палите огън при температура 50, 60, 70, 80 градуса студ. Да седите 6 месеца без всичките удобства, ще имате тогава една друга представа за живота. Ако си на полюса ръкавици трябва да имаш, гугла трябва да имаш, едва да се вижда лицето ти. Така казвам в страданията си, когато човек започва да страда, то е само изправление. Защото щом се влюбите един в друг, тъй както сега разбирате, мъжът и жената ще се намерят на два полюса. Тази любов на полюса няма никакви удобства. Там сам трябва да си служиш на себе си. Щом дойдеш до онази истинската любов, трябва да служиш, да носиш товара на хората, ако искаш да бъдеш добър, трябва да служиш. Щом искаш да ти слугуват, ти не може да разбираш, тогава се раждат противоречията. Гневиш се защо не ти казал някой добра дума. Сега българите ме питат какво ще стане с България. Какво ще стане с България? Каквото ще стане с всичките народи. Каквото стана с Израиля. Същото ще стане с България. Пита ме един ленив ученик какво ще стане с него? Ще стане същото каквото става с всичките лениви ученици. Какво ще стане с онези, които не работят? Каквото е станало с всички мързеливци. Какво ще стане с войниците, които се бият? Ще стане туй, което е станало: ранени ще има, пукнати глави, смазани крака ще има. Какво ще стане, той много говори. Мислите ли, че многото говорене разрешава въпроса. По някой път дойдат някои, които са ме слушали, дойдат и кажат. Едно време тъй каза. Да, едно време беше топло и съм казал, че ще има 35 градуса топлина, а пък сега казвам, че е студено. Сега е студено 25 градуса под нулата. Не си хармонират. Не си хармонират, разбира се. Защо говориш така? Защото времето е такова. Аз не го измъдрувам от себе си. Студено е 25 градуса под нулата. Инструменти имам, измервам. Топло е 25 градуса. Времето ме заставя да кажа, топло е. Ако не е топло как ще кажа, че не е топло. Ако не е студено, как ще кажа, че не е студено. Студът ме заставя да кажа, че е 25 градуса под нулата. След като кажа, че е 25 градуса студ, казвам, не може да издържаме този студ, трябва да запалим собата*. Ако гори собата, вкъщи имаме 25 градуса топлина, ще кажа много е тази топлина, не туряйте повече дърва. Ако имам слуга, ще кажа на него. Ако съм аз, ще кажа на себе си, не туряй, не се нуждаеш от тази топлина. Сега, ние не искаме да вървите по стъпките по които всички религиозни хора вървят. Аз ако бих дал тълкувание на всички израилски пророци, трябва да се изясня. Казвате, каква поезия. Казвам: Ще се ожениш за земята. Като умреш ти се оженваш за земята. Като те приеме земята, какво ще направи. Ще извади много хубави плодове. Един свещеник ми разправяше: Много череши ядох на гробищата. Казвам: Тия умрелите чорбаджии и свещеници, ял си тяхното месо. Чорбаджийско месо. – Не думай! Какво да не думам, така е. После от гробищата много болести може да дойдат. Първото нещо трябва да знаем, че Бог е създал света, иска да събуди съзнанието ни, да ни учи да работим, както Той работи. Иска да ни научи да обичаме, както Той обича. Ти като обикнеш, остави го сам, да го оставиш свободен да разбира живота. Не се навъртай около него. Някой път направете един малък опит. Във всичките хора има едно желание да заставят хората да ги обичат. Не може ти да заставиш да те обичат... Двете_недоволства

Мисъл за деня-25.8.2017г Как се добива сега относителната свобода? Ти ще намериш един човек, ще го потърсиш със свещ някъде, към когото да се зароди в теб едно чувство на обич. Поне един човек да има, който в даден случай да стане един противоположен полюс на твоя живот и ти да започнеш правилно да мислиш. Не намериш ли този човек, ти се въртиш в една спирала, без да разбираш живота – няма да има изтичане, няма да има никакъв смисъл в живота ти. Но след като намериш този човек, вие двамата ще намерите други още двама. Щом двама се обичат, не трябва да влезе трети между тях, и вие двамата ще намерите други двама, и четиримата ще станат едно. И те ще намерят други четирима. После осмината ще потърсят други осмина и така ще стане сливане. Законът на свободата

Мисъл за деня-24.8.2017г Любовта към Бога щом влезе в твоята душа, ти ще бъдещ една част от цялото човечество. Трите плода

Мисъл за деня-23.8.2017г Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих." Любовта от Бога се предава. Христос е бил проводник на Божията Любов. Тя минава през него. Значи Любовта на Бога през мен може да мине във вас и да се предава надолу, всички може да обиколи. Така се предава любовта. Един човек, когото Бог е обикнал, от него любовта може да мине във вас и после във втори, в трети и т.н. Свързани са хората. Всички съставляват едно цяло. Трябва да имате ясна представа за това. Към извора

Мисъл за деня-22.8.2017г Всички в живота, всички, които вървите в Божествения път, едновременно трябва да завържете. Всички в живота трябва да цъфнете и всички трябва да възприемете Божествената любов. Ако само един цвят цъфне, а пък другите пъпки се повредят, това дърво боледува. И после във вас, тъй като любовта ви ще се покаже, като цъфнете, то всички ония малките, как се казват, тия малките мушички ще дойдат. Ако малките мушички усетят лъха на вашето цъфтене и дойдат при вас, то вие добре сте цъфнали. И тия мушички кои са? Тия мушички, това са страданията, които идат. Щом страдате, това показва, че вие сте цъфнали. Тия мушички идат да съберат това непотребното и ще го турят в кошера. Страданията, това са работни същества, които идат да човъркат, за да вземат непотребното. Без страдания не може да се оплоди цветът. Любовта без страдания не може да се изяви. Новият опит

Беседата е много хубава, благодаря, за насоките, напътствията за живота! ...Разумният и добър човек не трябва да бъде беден. Той не трябва да проси. Сократ едно време се подигравал на богатите хора. Когато го запитали неговите ученици, защо богатите хора не са склонни да дават подаяния на философите, да им помагат, а са готови да дават подаяния на бедните, той им отговорил: "Богатите не дават на философите, защото знаят, че никога не могат да станат философи, но знаят, че някога могат да станат бедни, та и на тях да им помагат." Обаче, богатството не е произволен акт, то е разумен акт в Природата. Ябълката, която е забогатяла, и тя съдържа в себе си известна разумност, и в нея има известно съдържание. Ябълката, която е направила своя сок сладък, с това показва, че тя има известна цел. Дали ние съзнаваме това или не, то е друг въпрос. Онези, които не са изследвали растителното царство, не познават отношенията между растенията. И между растенията има любовни отношения, както и между хората, и те имат привързаност помежду си. В любовта си растенията са много по-устойчиви, отколкото хората. И после, растенията са много по-чисти, отколкото хората. Тук-там между тях се среща малка ревност, колкото за попара, но изобщо, между тях ревност няма. И когато две дървета се женят, между тях има официална женитба. Ще кажете: кой ги е венчал? И те си имат свещеници, които ги венчават. Светлината и топлината са свещениците, които ги венчават, а въздухът, това е техния сват, който ходи натук-натам, разнася сватовщината. Това може да ви се види малко чудно, как така две дървета могат да се венчават. За мен е по-естествено две дървета да се женят, отколкото двама души да се женят. Последното за мен е по-чудно. Защо? Защото женитбата не е един официален акт, тя е един разумен акт. Какво ще кажете за това? Днешният свят е материалистически. Ако мъжът вярва в Бога, а жената не вярва, какъв брак може да има тогава? Или обратното може да се случи: жената вярва в Бога, а мъжът не вярва. Между такива хора никакъв брак не съществува. Питам: ако ти отидеш при един банкер, да искаш пари, а нямаш нищо да заложиш, той ще ти даде ли пари? Аз се чудя на онази жена, която вярва в Бога, а се жени за един просяк; или на онзи мъж, царски син, като се жени за последната беднячка. От това гледище, богатият мъж трябва да се жени за богата жена и бедният мъж трябва да се жени за бедна жена. Казвате: "Какво трябва да направим тогава?" Какви са резултатите при сегашния порядък на нещата? Вие можете да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред и порядък, но казвам: че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата. Гледам на улицата един пиян човек и казвам: този човек си прави упражненията. Казвате, защо разсъждаваш така? Ако ме съдите, че разсъждавам по този начин, тогава дайте ми своите изводи: кое е накарало съвременното законодателство, да издаде разрешение и право на кръчмарите, да правят и да продават вино? Казвам, че пияният човек си прави своите упражнения; казвате, че разсъждавам криво. Не, аз съм прав, защото досега не съм виждал пияни хора, едва сега ги виждам. Съвременните хора правят ред престъпления и държат отговорни за това други лица като им казват, че или техните прадеди са виновни, или Господ, Който е създал света така. Вие трябва да се откажете от тази крива философия. Срамота е хора от 20-тия век да мислят и разсъждават по този начин. Този ред на нещата сам ще рухне върху нас и ще ни остави Бог. Вие не вярвате в много неща, но ще понесете последствията на своето верую. Всеки ще понесе своя товар. Не, че природата има някакво лошо разположение за това. Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да й направи от него пръстен. Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен на своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, което е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, ние сами се самоунищожаваме. Ако се направи статистика за положението на съвременния свят, ще се види, колко хора са болни и то от най-опасни болести. Може да се направи цял списък от лоши болести в съвременното човечество, които масово го унищожават. Повечето от съвременното поколение са болни – мъже, жени и деца, почти 75 на сто. И след всичко това, тия хора трябва да се женят, да раждат, да имат поколение. Какво може да се очаква от едно болно поколение? Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко. Този пример говори за английското хладнокръвие, но говори и за хладнокръвието на руснака, който казва: "Ничево!" Англичанинът е практичен, той има известна практика, известна интуиция, пък и умее да се приспособи, а славяните са народ, който сега се учи от своите опитности. Сега, разбира се, моята задача не е да се занимавам с разните народности. Според мен, народността е един завършен акт. В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на Добрите Хора. Те имат една идея – че са носители на онзи велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света. Тези хора живеят на земята, те си имат къщи, градове, те имат установен ред и порядък, по който се ръководят. Земята за тях е много по-голяма, отколкото ние я виждаме. Какво ще кажете вие на това? Ще кажете, че земята е точно измерена. Не, земята още не е измерена точно, колко е голяма. Това, което съвременните учени знаят за Земята, не е точно. Това, което съвременните учени знаят за земята, е само онази твърда част от нея, която те виждат. Тъй щото, на пръв поглед може да се окаже, че е точно измерена големината на земята, като се знае и нейната твърдост. Според сегашното съзнание на хората, това е приблизително така, но за в бъдеще, когато тяхното съзнание се развие, те ще разберат, че земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. Сега ние живеем на онази част от земята, дето стават постоянни промени. Тъй щото, каквото и да говорим, всичко е подложено на промени. Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха, и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго, освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. Питам: ако човек владее всичкото знание, с което може да разрушава, какво придобива той? Да допуснем, че някой има цялото знание, с което може да унищожава, и ако унищожи цялото човечество, какво е придобил той? Или да допуснем, че един човек има знание да обере всички хора. Какво ще придобие той, ако обере цялото човечество? Обаче, има един свят, който ти по никой начин не можеш да обереш. Той е тъй относителен! Ако е въпрос за конкретните, за определените неща в природата, така е, могат да бъдат унищожени и обрани, но ако се отнася за неопределените неща, не е така. Даже и за определените неща не може да се говори с положителност. Вземете например един богат човек; когато умре, той не може да занесе своето богатство със себе си. Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи, има един закон, който охранява всички богатства, придобити на земята. Аз наричам богати хора ония, които, след като си заминат от Земята, могат да пренесат своите богатства на друга някаква планета, било с параход, било с трен и т.н. Как ще си обясните думите Христови, дето казва: "Не събирайте богатства на Земята, но събирайте богатства на Небето." Значи има начин, по който богатствата могат да се пренесат от Земята на Небето. Как ще препращате богатствата си на Небето?... Ако_всичкия_свят_спечеля

Мисъл за деня-21.8.2017г Ако в сегашния живот, след две хиляди години, дойде един евреин, който е служил на Бога по законите на жертвата, ако дойде един християнин и дойде един с новите разбирания, по какво ще се различават? Евреинът ще дойде да търси според разбирането си една гургуличка, гълъб, за да ги заколи, та да изплати греховете си. Един християнин ще дойде, ще целува иконите и ще се кръсти. А пък ще дойде онзи с новите разбирания и ще стане проповедник. Не ти трябват вече волове, кокошки. Господ не иска да целуваш нещата, които хората са създали. Ти ще станеш проповедник на Божията любов. Една запалена свещ ще бъдеш, и дето ходиш, хората да имат светлина. Между бедните, между страдующите. ...Не служете на Господа като стария евреин, не и като старите православни. Служете като синове вече. Да бъдете като проводници на Божията любов. Новият опит

Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Ако_всичкия_свят_спечеля - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" - песен „Понеже що се ползува човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети?“ *) Какво ще се ползва човек, ако всичкия свят спечели, а душата си ощети? Ние туряме само мисълта: какво се ползваме? Кое е онова, което принася полза? Радостите принасят полза, а страданията не принасят. Косвено може, но направо никоя скръб не носи полза. В скръбта ти си в такова състояние, като че имаш една полица, която трябва да плащаш. В радостта има известна продобивка. Някои дават тълкувания, че радостният човек, който печели много, и харчи много. Това е друг въпрос; той зависи от развитието на човека, от неговия манталитет. Животът за нас има трояко разбираме. Най-разбраният живот е този, който сега живеем, по-разбран живот от него няма. Най-разбран живот е физическият, материалният, за който философите пишат ред трактати, за да изяснят, какво представлява той. Аз наричам материалното един завършен акт на Природата. Материалното представя всички онези завършени, определени форми, които имат конкретен израз. Ти можеш да напишеш, че една къща струва 30, 40, 50 или повече хиляди лева, но тези пари още не са вложени, те не са материално нещо. Обаче, внесени ли са тези пари, направена ли е къщата, тя вече представя външната форма, материалната страна на парите. При това, колкото по-ценни са къщите, толкова по-ценно нещо седи зад тях. Значи, има едно правило, един закон, който определя нещата. Някой може да си е направил къща за сто, двеста, триста хиляди лева или дворец за няколко милиона лева, и този мраморен палат ще бъде много ценен. Защо е толкова ценен? Защото зад него седи едно разумно същество. Ако всички хора бяха в положението на животни, каква цена щеше да има този дворец? Нямаше да струва нито пет пари. Скъпоценните камъни се ценят, защо? Защото зад тях има нещо ценно. И онзи, който ги оценява, той знае, че зад тях има нещо ценно. Всеки скъпоценен камък е един завършен материален акт на Природата. Можем да кажем, че те представят една кондензирана мисъл, едно кондензирано чувство. Природата сама си ги кондензира. Тя има толкова изобилни мисли, че някога ги прави материални като ги кондензира. Мнозина могат да изпаднат в противоречие и да кажат: как е възможно, мисли да се кондензират? Учените хора от нематериалните работи изваждат материални. В математиката например, като умножите едно въображаемо число четири пъти само на себе си, то се превръща в материална единица. Значи, едно число, което няма в себе си нищо съществено, се превръща в материална единица. Казано на ваш език, като помислиш четири пъти върху една златна лира, и лирата ще бъде пред теб. Всеки от вас, като умножи четири пъти в ума си една мисъл за една лира, и ще има една златна лира. Но турците казват: "колкото пъти и да умножавате, усул си има това нещо", значи, модуси има тази работа. Това за обикновените математици не е достъпно, но онези от тях, които си служат с по-висшите прояви на математиката, които разбират нейните закони, знаят това нещо. Те умножават и знаят какво значи това. Обаче има нещо материално, което трябва добре да се разбере... Ако_всичкия_свят_спечеля

Мисъл за деня-20.8.2017г И на другия свят, и на този свят, дето и да е, да бъдете образ на Божията любов. Да бъдете образ на Божията любов, не както другите. Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. ...Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението. Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва. Това е работа само на Бога. И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин. Милосърдие, смирение и молитва

Мисъл за деня-19.82017г Едно нещо искам сега от вас. То е следното. Да бъдете един отличен образ на Божията любов. Не отвън да я хванете, но вие да сте вътре един образ на Божията любов и в себе си да сте доволни, че можете да бъдете неин носител, проводник на Божията любов. И няма нищо по-хубаво от това. Единственото нещо, което трябва да остане във вас, е това. Като забравите другото, да остане това, а именно да бъдете един отличен образ на любовта. Милосърдие, смирение и молитва

Мисъл за деня-18.8.2017г Вие казвате сега за някого: „Той е от нашите. А пък онзи не е от нашите.” Но коя е мярката? Христовата мярка е тази: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е брат, баща, майка, той Ми е всичко. А пък всеки, който не изпълнява волята на Бога, нищо нe Ми е той.” В тази мярка е изпълнението на волята на Бога. Всеки, който изпълнява волята Божия - тях като писани яйца трябва да ги държиш в ума си и не трябва да ги буташ. А пък този, който не изпълнява волята Божия, той никакъв не ти е. Веселие и радост

...Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание. Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. БелитеБратя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение. Нежност_и_грубост

Мисъл за деня-17.8.2017г Писанието казва: „Да любим братята си." Ако вие кажете на някого „брат", и не го обичате, то не вършите волята Божия. А ако го обичате, то вършите волята Божия и може да разчитате навсякъде. И тогава дарбите, които имате, ще ги развиете - и ще пеете, и ще пишете, и ще рисувате и прочее. Каквито добри дарби имате, ще ги развиете. Добри проводници

Мисъл за деня-16.8.2017г "Брат" и "сестра", това са санскритски думи... Самоотричане

Мисъл за деня-14.8.2017г Казвам: Цялата природа отвън, всичко, което става отвън: вятърът, облаците, растенията, хората, които срещате, разговорите – всичко да бъде за ваша полза, за ваш стимул, да стане ваш стимул; каквото и да е, да стане стимул за вас – да разбирате волята Божия – във всички тия неща Бог е скрит; Той се изявява, да види – дали ще разберете Неговите пътища. Някой път написаните Божии работи са оцапани с човешки работи – ще вземете, ще изчистите, ще почистите Божественото, което е написано. Новият начин

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Божествена_мярка - беседа В начало бе Словото - песен Молитвен наряд за край: Духът Божий -песен 12 глава от Евангелието на Матея. Тая неделя ще ви чета цитати, но трябва да знаеме как да цитираме. Някой като отвори Писанието цитира какво казал Христос, какво са направили светиите. Цигуларят за да свири добре, трябва да има добра цигулка, добри струни, трябва да е добре нагласена. После трябва често да си маже лъка. Ако не го маже, образува се скърцане. Пианистът в годината най-малко три–четири пъти трябва да има един, който да му акордира пианото. И за пианото е туй. Всичките инструменти трябва да се пазят. Човешкият ум, човешкото сърце и човешкото тяло трябва да се акордират. Сега често се спираме и казваме, туй е казано, онуй е казано. Представете си, че вие сте гладни. Някой казва: Аз по обед ще ви донеса един хляб. В тебе има само една надежда, но ако не донесе хляба и само чакаш, каква полза? Сега често казват, тъй каза, но казаните работи трябва да се изпълнят. Запример един защитник адвокат по някой път защитава някой виновен. Аз считам най-добрият адвокат е самият човек. Няма по-добър адвокат от доброто. Щом грешиш, който и адвокат да хванеш, ще плащаш. Пък дали ще те оправдае, то е въпрос. Та казвам: Каквото и да четете, ако не учите, ако не разбирате вътрешния смисъл, вие ще се намерите в едно противоречие. Аз съм взел 500-та страница от „Божественият и човешки свят“. Тук се говори за една истина, че всичките хора, все при Бога отиват. Други при месечината ходят. Адвокатът веднага ще иде при закона да проверява. Казва, така е писано в закона. Този писаният закон е месечината. (Учителят чете от 500-та страница на „Божественият и човешки свят“): „Когато държавникът иска да създаде някакъв закон, той отива при месечината. Когато философът иска да пофилософствува малко, той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мъжът баща, и двамата отиват на месечината да се съветват с нея. Няма човек в света, който да не е ходил при месечината, да се съветва с нея... Божествена_мярка

Мисъл за деня-12.8.2017г В природата всичко се хроникира, което правите. Понеже изразходвате при работата си известно количество енергия, и природата държи точна сметка, къде е отишла изразходваната от вас енергия, и тази енергия трябва да се навакса отнякъде. Пише се точно, къде е изразходвана и за какво, в справочните книги на природата, в акашовите й книги. Та съдбата на човека е написана - всичко, каквото си мислил, чувствал и постъпвал, съзнателно или несъзнателно, като си спал или като си бил буден. Божествената справедливост

Мисъл за деня-11.8.2017г ...Не се спирай в пътя си! Ти си се запътил за вода, за Божествения извор – не се спирай, насред пътя, да просиш от любовта на другите хора! Иди, напълни си стомната и като се върнеш, никому не давай! Ще кажеш: "Може ли това?" Като се върнеш, дай на ония, които не могат да ходят на извора, които са сакати, клосни, хроми, а който е със здрави крака – да се стегне, този син майчин! Щом си здрав, стегни се - нагоре, към извора! На здрави хора не давай! На ония, които са клосни, дай им, по една малка чашка, можеш да им дадеш. Към извора

Мисъл за деня-10.8.2017г Днес да си вземете двете стомни и всички да отидете горе, на планината, да ги напълните с вода и да се върнете. Не пийте вода, която другите са донесли! Сами да си донесете от горе! Това е Божията Любов. Към извора

Мисъл за деня-9.8.2017г Многото бъбрене, многото приказване не е хубаво. Природата говори много малко, тя не обича много да говори. И тези букви, и те не обичат да говорят много. Тя малко говори, повечето мълчи. Тя говори само при един случай. Само при един случай може да я заставиш да говори - или ще направиш една много голяма погрешка и тя веднага ще ти проговори, или ще направиш едно голямо добро. Щом направиш една погрешка, тя веднага ще ти каже нещо. И щом направиш едно голямо добро, тя пак веднага ще ти каже нещо. А щом не вършиш нищо, тя не ти говори. Действието на музиката

Харесвам българските, исторически филми. Боли ме, че не се правят такива продукции вече. Вторачването в битовизма и липсата на някакъв идеал, на нещо по-висше, като тема ми е нужно. Признавам си, не следя от близо всички нови филми, може да има нещо свежо все пак.

Мисъл за деня-8.8.2017г Та целият външен свят, всичките тези промени, които стават в природата, не са нищо друго, освен да внесат една промяна и обнова във вас. Например облачно време, дъждовно време, слана и прочее, всички тези промени имат за цел да изменят нещо. Всички тези промени имат за цел да изменят нещо във вас по един обективен външен начин. Бог ни действа предметно. Ние не сме дорасли още, за да разбираме вътрешната страна на природата и като деца трябва да се учите от външната й страна. И тези линии после може да ги съедините. Проводници