Ами то излиза, че ни остава само молитвата и да се уединим...
А ако кажа на другия в разговор, че смятам неговото решение за неправилно, но не налагам мнението си, а просто след време живота доказва думите ми. Аз не напомням с -видя ли, казах ти!, а напротив заедно разговаряме и разискваме, обсъждаме урока?..
Далече съм от идеята да оценявам. Напротив, дори и да пострадам покрай някого смятам, че този урок, който следва е добре да разбирам и ако отсрещния човек иска да му помогна да разбере. Ако не желае, моля, свободен е да не ми говори, не се обиждам... Сигурна съм, че понякога е добре да оставиш детето да падне и да си удари коляното, отколкото да му казваш-не трябва да подскачаш!...
Имаше период, в който се стараех да предпазвам, дори да забранявам, /особено за близките ми/ но сега мисля, че малките грешки, изживени с понесени последствия, уроци са полезни. Дори предпазват от по-големи и сериозни грешки...