Слънчева

Ух, снощи се улових, че все още имам да работя върху емоциите. Поддавам се и реагирам немного адекватно, хубавото е, че по скорпионски ги обръщам навътре и бързо виждам, че не водят до нищо добро... Следващата реакция е да анализирам/усетя и стигам до потушаването им, до спокойствие. Много бих искала да съм по-спокойна и да не им се поддавам, но... Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.... /успокоявам се..../ Хубав и усмихнат ден на всички!

Благодаря Валентин

Добре дошъл Peter! И благодаря за хубавия пост! Може би има връзка със съвета на Учителя да бъдем като водата, да няма напрежение в нас, където минава, тя носи живот... Така е и светлината за ангелския свят. В някакъв момент разбираме, че и ние сме светлина, разкриват ни се енергиите, цветовете, надникваме в техния свят. Разбираме, че всъщност всички светове са Един, но не сме го разбирали...

Можем ли да виждаме енергиите и чувствата?... Като начало можем да ги усетим интуитивно, а може би и можем да ги видим след известен период и упражняване... Но всичко, което ти причинява дискомфорт като реакции, отношение от дрегия е добре да анализираш, да разбереш от къде идва... Разпери криле, както казва Мона, но и поне гледай филма "Селестинското пророчество"

Донче, прекрасно казано

flysilf - Да вземем, в смисъл - да научим, да се поучим от опита... Иначе си прав, липсва ни източно мислене-духовност... Води ни все още страха, как ще ни приемат хората... как ще оцелеем... все суета.../е има малки изключения, работи се във вярната посока /.

То4но щом сме на кръстопът между изтока и запада, да използваме, да вземем хубавото, да издигнем България!

borislavil

Ася и Донка, прекрасни постове, благодаря! Мога да кажа същото-докато все исках, а Бог изпълняваше, страдах. Сега, когато нищо не искам, а се радвам на всичко и приемам всичко с благодарност, живота е прекрасен.... Хубав и успешен ден на всички!

Противопоставяне на материално и духовно не би трябвало да има. И да, материалното, трябва да служи на духовното. Но много е важно как се придобива материалното. Много хубав пост Донче Ако трябва да унижа някого, ако трябва да излъжа, преди всичко себе си, ако трябва да злоупотребя с доверието на други хора, за да имам материални придобивки, едва ли ще бъда духовна.... Значи излиза, че е добре всеки да е щастлив от това, което има и да внимава и използва шансовете за реализация /ако има такива в милата ни държавица /. Бог се радва на малките неща, а ние все искаме и искаме....

От опит зная, че когато излъчвам любов, смирение и благодарност това привличам и то с много бързи темпове... Както и когато се страхувам. Сякаш всеки страх или хубава мисъл се материализират... Но всичко това е само и единствено с възпитателна цел. Да се учим да виждаме във всичко Божественото. Да разширим съзнанието си, да се доближим до ангелите и Божествения свят... Щом всичко се материализира, значи трябва да се освободим от страховете си...

Да, тези причини са заложени, но все пак средата, обществените нагласи и разбирания също имат роля. На мен ми е коствало доста разговори със сина ми за това, че не скъпите дрехи и JSM-и са определящи за самочувствието. Но все пак са фактор. Той го разбира, но виждам как се чувства малко по-уверен когато е с нещо новичко... Хубаво е вътрешната увереност да не се определя от вещите, но изглежда това е част от пътя, който децата, а и всеки човек трябва да измине. Формирането на личността и нейното развитие са дълъг процес, може би трае и цял живот Мисля, че във всичко е добре да се търси хармонията....

О, наскоро станах свидетел на такъв глупаз инат. В една тясна улица двама шофьори, един срещу друг ... и нито единия се отдръпва, нито другия прави място... Викаха си, псуваха се... Сетих се тогава за приказката за двете козлета, на моста.... Не зная толкова ли е трудно да си толерантен и просто да отстъпиш.... Естествено в един момент се отдръпна този, с по-старата кола

Не зная дали има още хора, които си мислят, че сме сами.... Благост, благодаря има какво да се види и да се замислим... Човечеството не е било само през цялото си развитие, но ни чакат сами да намерим пътя и само отвреме на време се намесват, внимателно....

Много хубаво си го написала Роси Б. Прекрасно е, когато има увереност в знанията, опита, когато знаеш и си уверен в собствената си правота. Но понякога се питам, на кого е нужно да доказва всичко това... Ако аз започна да отстоявам правотата си, да доказвам, макар и в словесни битки увереността си, явно започвам да водя война на някакво ниво, доказване на его-то. Точно усещането за победа и радостта от нея е храната на его-то. Усещане, че аз съм по-умен, зная повече... Подсъзнателно унижавам другия... Обикновено не отстоявам и не влизам в такива спорове, битки... Просто изразявам своето мнение, виждане, ако има желание от другата страна за диалог, чудесно, ако не-просто отминавам. Времето, живота, всичко доказва моята правота... и разбирам, че не е било нужно да я доказвам и да водя битки...

Да помагаш на другите, да нахраниш гладен, да научиш някого, да помогнеш на давещия се... можеш само, когато не чакаш отплата, когато след помощта можеш чистосърдечно да го пуснеш да си върви... И си го направил, защото обичаш да обичаш... Да се помолиш за приятели и дори неприятели е чудесно. Чрез молитвата, Бог дава подходящи условия на всеки, да се поправи, да научи урока си...

Прекрасно е Вальо, благодаря за точните думи. Обаче в много от случаите, когато кажеш, че виждаш/разбираш нещата по този начин, те смятат за и се окозва, че на физическо ниво си самотник, но щастлив

Ето това е да използваме условията, в които Бог ни е поставил, за да се учим. Да сме благодарни, смирени и като децата... И продължението на цитата от Вальо е днешната мисъл на деня -"Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си."

Иска ми се да споделя нещо много хубаво. Бях на видео семинар по хомеопатия за метода на Шанкаран. Чрез поредица от въпроси този човек кара пациента да разрови самосъзнанието си и сам да стигне до причините на заболяването си. Например: "Аз съм такъв...; Правя това...; Това ми пречи, защото...; Харесва ми това, защото...; Някога направих нещо, което...; Усещам ... и т. н. " Прегледа-разговор трае поне час-два. И след като пациента почти сам назовава лекарството си след няколко седмица резултатите са поразяващи... От огорчени, раздразнителни, объркани или отчаяни, в кабинета идват радващи се на живота и на себе си хора. Т. е. получава се нещо като-"Обичам себе си, следователно обичам целият свят...", възстановява се хармонията на организма. -Духът на хомеопатията, Р. Шанкаран -Здраве и болест, Б. Дуно Т. е. всичко е "Материя медика"-Шанкаран

Аз пък харесах едно детенце, което държи жабче...

Донче, не си го представям. Зная само, че те много ни обичат. Когато и ние обичаме, когато сме в хармония с Природата, когато излъчваме благодарност и Любов те ни намират... Благодарност за условията за моето развитие, не само, когато се чувствам добре и желанията ми са задоволени... а когато уча и изпълнявам Неговата воля... смирение... Мисля, че темите преливат една в друга и просто се продължават, допълват, докато се получи нещо цялостно... Сякаш Учителя ни води за ръка...

Мисъл за деня: Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине, без да плаща за дълговете си.

Има филм "Селестинските пророчества ", не е лош, ако можете вижте го...