Слънчева

AL414 Здравей и добре дошъл! Ние те разбираме и ще ни е приятно да пишеш ако желаеш

Злото, обикновено свързваме със студа, а Доброто със светлината и топлината. Да работим с тях, значи да ги използваме за вътрешен растеж, за вътрешна работа. Да усилваме Доброто вътре в нас. Да не работят те чрез нас, значи да сме винаги свързани с Истината и да сме свободни да проявим себе си, а може би и Божественото в нас..... Ако те заработят чрез нас, значи искаме да променяме света, а това вече показва, че не го приемаме такъв, какъвто е, т. е. неприемаме Божественото творение.... Когато Доброто е в нас, значи светлината и топлината също са в нас и ние започваме да ги излъчваме.....

Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма) Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво с Триумфа - стар циник; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; ...... Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; Ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута със шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж! …………………………… Ръдиард Киплинг

Елате, елате всички в моя свят, елате и подайте си ръце! Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко е огромно, пламнало сърце! Там няма роби на комерсиални чувства, там няма завист и омраза. Освободени всички, без духовни блудства, освободени от житейската зараза. Елате в моя чуден свят кадето любовта не гасне. Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко бяло и прекрасно е! ******************************************************************* "......и създаде Господ Човека. Мъж и Жена Го създаде......" Когато замечтая със затворени очи твоите очи отсреща пак ме гледат. Нахлуваш в спомени и в мечти и твоето лице от неизказана любов е бледо. Жена съм аз, а мъж си ти - какво ли повече да искаме? Живеем прагматично в безлюбието си желания съвсем човешки да потискаме. Че неприлично е да си жена и в женственост от плът-безплътна да догаряш. Мъжът е по-прието да има и права, макар и той от страх желанията да затваря. Предпочитаме да бъдем там, където има кяр от нещо материално. Но любейки се всеки си е сам, дори да няма обич, топлина не е фатално. Сега сме роби на разни правила, стремеж към положения обществени. Забравихме, че ти си мъж, а аз жена - любов и топлина умират девствени. '98 *********************************************************************** Аз исках да докосна любовта ти. Направих жертви и не съжалявам. Но Бог отсъдил е така - в страданието любовта да изживявам. И няма думи, нямам вече нищичко, което да заложа и обричам. Защото всичко взето е от мен... и ми остава само да обичам. '96 ************************************************************************ "Душата ми обрулена и мъртва пустее без икони и олтар. В нея аз ви пуснах, като в църква, а трябваше да сложа катинар..." Д. Дамянов Над стиховете ти притихнала съм като пред икона. Ръката ми сама повдига се за кръст. Душата ти ме гледа от висотата на амвона, макар и в тялото създадено от пръст. Мъката голяма ще възпея, щом ражда толкова любов. Макар и аз за обич да копнея и мислено да пращам своя зов... Не знам дали е наказание, дали награда да носим в себе си сърца такива. Но участта любов да даваме, на нас се пада. И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива. Благодаря!-ще кажа на поета, докоснал моята душа ранена. А мъката ми, дваж проклета! Щом обич ражда да е благословена! ************************************************************************** Родилни мъки - нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота - бод след бод, тъчем пътека - собствената си съдба. Изграждаме света. О, не - рушим! Дали със сила или със слова. Уж с намерения добри, а все грешим, живеем. А какво остава след това? Душата си не чуваме, не се поглеждаме, не търсим градивната, пречистена частица в нас. В живота глупост и суета отглеждаме. И няма Ние, има само АЗ! **************************************************************************** Политическа действителност Европа. Европа казвате. Към нея трябва ний да се стремим. Да забравим петвековна епопея, Европейско място да си отредим. Къде да хвърлим Българската гордост? Духът на наще прадеди? Европа казвате, тя и народност и граници отново да определи. Та тази именно Европа с пет века политически стремеж остави цял народ да гине и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж. А тук един народ измираше. И клан, и бит, духовно обруган. Европа смисъл не намираше да обуздава башибозушки ятаган. ***** Смятат ни сега за прости и диваци. Да! В пет века робство, дивота дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета! Гордея се със миналото диво на народа див, но оцелял! - За Паисий тук ще ви попитам дето нещо незначително е бил създал?.. За век и половина лутане, свободни спасители си търсим и все ровим. Стараем се да угодим на влиянията модни, а своята духовност, гордост тровим. Ех, политици родни, наши, уж най-лични ви избираме. А пък България в света да се изправи все се плаши достойно място с гордост не намираме. За да има Българска държава, за да може с гордост тук детето ми да порасте, опознайте си предците главно! И се вижте вий какво не сте! 9.07.97г. ********************************************************************************** Отдавна вече всичко е казано. Няма стих, нито проза различни. Най-великото, най-просто е и не трябва да бъде доказвано, че в доказване на Великото сме безлични! *********************************************************************************** Бях вятъра бушуващ вън разлюлявах тревите, дървесата, понесох се, докосната от тихия любовен звън затоплена на Слънцето с лъчите колесати. Превърнах се в нежен полъх и вдъхнах аромата на цветята. Погалих всички с нежният си дъх, за да се влея с вик в Светлината. '99

Шут Приемам ролята на Шут, зад нея лесно ще се скрия. Ту глупав, смешен, ту надут с привидна глупост болката си да надвия. Добрият, умният са неудобни, а Шутът истините ще ви казва. Надраснал себе си и присмехите злобни с насмешка и със съжаление ще ви наказва. ********************************************************** За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз със вас проливах сълзи и моите мечти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила- аз свите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила, мечтите ми превръща в стих. ********************************************************** Богатство Насаме със себе си оставам, самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм във самотата си. Във самотата-не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сила черпя там. Ще трябва първо от душата ми да вземете. Тогава всеки от мен ще е по-сам. Живот Живот-не си свирепо куче. Живот за вълци-от вълците живян. Хората тук няма кой да ги научи, животът им от глутница е завладян. На верност ни научи живота ни кучешки, но надяваме кожа на вълк-единaк. Скришом, по кучешки си ближеме раните, живееме някак си...Но не питайте как! '95 Блудница Захвърлена блудница скита сама преливат се дните и в нощи. Отвътре гори я онази вина от извършен грях, незабравен още. Изгубена блуднице, дарявай любов! Единствено тя ти остава. В жвота окаян, в живота суров, повярвай ми, тя ще те сгрява! Не плачи грешнице, потанцувай им блуднице. И нека Любов те гори. И с ранено сърце от нея дарявай. Пък нека те съдят! Никой от тях не обича колкото грешник дори! '98

Злото е онова чувство вътре в нас, с което искаме на всяка цена да наложим своето. Зло е завистта, желаението за отмъщение.... Това е присъщо за слизащия човек. Всички тези чувства и желания ни държат здраво към Мойсеевия закон-закона на кармата. Когато започнат ударите /следствията/ от нашите минали действия е добре да погледнем нещата малко по-отгоре или отстрани и да Благодарим на Бога за страданията. Защото това показва, че вече сме научили този закон и е време да излезем от него. Отказваме се от старите неща и даваме път на новото... Допуснем ли Любовта да ни води, постепенно се изчистваме и заживяваме по законите на Христос, ставаме ученици. Пуснали сме доброто вътре в нас. Тогава използваме някое външно зло, за да укрепне вътрешното добро. Злините отвън са вече изпитания, уроци.

Категорично съм против тази флуоризация! Като се има предвид как нищо не се контролира в държавата ни като нищо си е просто агитация някой да прибере парички-да си продаде стоката. И дали няма случайно някой да предозира дозичките? Нямам доверие! И изобщо - защо няма да имам право на избор каква вода да пия? Като флуорират всичката аз ще се чувствам насила включена в нещо, което не одобрявам. Нека си бутилират и който има желание да си купи....

Напълно споделям това мнение. Благодаря на всички, които са опазили не само Паневритмията, но и Словото на Учителя! Поклон пред тях!

Много ми хареса Донче Да разбираме себе си, значи и да се владеем, да се обичаме....

maggee, , радвам се, че си стигнала до тези изводи. Защото човек е създаден, за да е щастлив. Вътрешният Мир се постига с благодарност към страданията, защото те ни водят към върха /бяс /и в един момент започват да се превръщат в изпитания......

Ами то отговора е почти излязъл. - Да бъдем като децата! Приемем ли живота за игра и за училище нещата се подреждат. Докато се дърляме едни други и се ядем, и налагаме своята си правота, все няма да стигаме до доброто.... Защото не искаме да гопуснем вътре, в нас. А може би нежеланието да чуем, какво ни казва другия е, защото не искаме да погледнем в себе си..... бяс!

Променяйки себе си, нашето вътрешно състояние, ние променяме целият свят. Когато има Мир и хармония в сърцата ни, ние зареждаме и околните с нашето чувство.

Не се боря с него, обличам го в цвят..... Днес ми беше в розови дрешки, утре ще видим...

Като дойде доброто и злото ще рече, че сме пуснали в нас нещо добро или нещо лошо. Иначе просто сме себе си и действаме безпристрастно, без умисъл, каквато и да е тя. Когато ми се случи нещо и ме смути, обикновено изчаквам малко и си казвам: Ако открия/разбера посланието на случката, значи е за добро.... научила съм си урока.

Поздрави Ина Дори и в случая, да излъжеш, за да спасиш някого пак не трябва да се виним. В определен момент и при определени обстоятелства ние смятаме, че постъпваме правилно. Дали е така показват последстията и уроците.... След тях израства съзнанието и стигаме до хармонията и абсолютното изчистване от лъжата.... Пак се стига до извода, че са важни намеренията ни в откровеността. Дали искаме да помогнем или да нараним?....

Да бягаме от света означава да се отдръпнем от всичко старо, изкривено като схващане, да се обърнем към Природата и навътре в себе си. Понякога може да има противоречия защо това лошо се е случило или това добро ми се случва.... Учат ни и чрез доброто и чрез лошото. Показват ни къде ни е мястото и какво трябва да правим. Така, както работи Бог чрез нас и в нас, така работи и в другите. Затова е добре да не се сърдим и обвиняваме ближните за някои случки в света, а да разберем какво ни казва Бог чрез тях.

В това е вече Свободата- да сме различни и да сме всъщност Едно....

Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г.

Истината е сила, тя винаги намира начин да се покаже. А реалното е усещане, то е отвъд петте сетива.

Да приемем, че аз съм ваш приятел, ама много добър, изпитан. Но в някой момент не харесвам дадена постъпка и ви кажа директно, че това е грешка и не одобрявам. Тогава вие ще ми се разсърдите, ако наруша вашите интереси. Откровена съм, обичам ви и за това ви показвам грешката. А ако вие просто не искате да се променяте, защото това са други интереси, а не чисто човешки, значи лошата не съм аз..... Та ето ви сега "агресия", породена от различни разбирания. Нежеланието да се вгледаме в себе си е агресия от страна на другия.... Но за мен агресия е само, когато някой желае с лоши чувства и намерения да ми навреди, да извлече полза някаква за себе си. Та дори и тогава първо ще се вгледам в себе си и ще помисля с какво е предизвикано това поведение от мен.... Помислете, може би има разлика и видове "агресия", в зависимост от нашите възприятия.

Така е Кристиян, но щастието е усещане, сила, вследствие от страданията...

Есенцията на поста ти

Мисля, че думата храм и идеята за такъв трябва да отпадне, категорично!. Храмът е в нас около нас, под небето и на небето.... Нямаме право ние да определяме място на Бога, къде да бъде...... За съчетаване на лечителски умения-традиционна и нова медицина е добре да се мисли. Да се изследват и изучават новите деца, за да може техните способности да се развиват и правилно да насочват енергията си. Абсолютно излекуване на пациент без негово участие е невъзможно, но пък всеки на своето място да даде най-доброто от себе си. Да е чист пред собствената си съвест, пред Бога. Всеки действа според силите и възможностите си. Иска ми се напрактика да се приложи идеята-първо да си свършим работата по най-добрия начин, а парите сами ще дойдат..... В тази връзка ето малко мои разсъждения. - Учителят казва, че числото 5, е числото на българите, но то е число, което гради, но не изгражда........

Разисквали сме някои теми, например с откровеността. Виждаме, че всеки разбира различно. За това, вместо да търсим и искаме признание от хората, да имаме слава от хората пък били те и най-близки, по-добре да търсим одобрение от Бога. Нека ние да си вършим работата смирено, по Божия воля, да правим по едно нещо на ден за Него, за да расте Славата му във висините. Да служим на Бога-това значи да се доверим на синхрона между ума и сърцето си и да оставим на Него да подрежда света