Слънчева

Моля, кажете къде се намира НБУ! Щ е се постарая да дойда

Еси Като не мислиш лошо за себе си и за другите няма да мислиш лошо.... Или Божественото в мен приема Божественото в теб

borislavil Да се обичаме, в това е смисъла. А дали тази любов ще прерастне в Любов зависи и от нашето знание и разбиране, от свободата, която можем да си дадем и да дадем, както и от Бога.

След като все още се учим, нормално е да сменяме гледните си точки. Днес може да мисля за нещо по един начин, но утре, поглеждайки от друга гл. т. може да променя мнението си. А когато тове ми носи и израстване като съзнание, какво по-хубаво?..... Ако някога сме ангажирани пристрастно с нещо можем да се засягаме от случайно казани думи, но, когато оглеждаме нещата абсолютно безпристрастно /сякаш отгоре/ може би ще видим всички страни и ще вземем правилно становище. Така че, "абсолютно" прави? Всички се променяме, а и сме хора, правим грешки... И все пак не пречи дори и

Васко, съгласна съм Ясно е, че като минава през много ръце и много издателства ще има разлики. Но мисля, че То ще си свърши работата. Защото е истина, че само Бог може да впрегне злото на работа / bougi/ А и най-важна задача все пак е да прилагаме, по зрънце, за да има смисъл....

Аз си мисля, че Словото ни е дадено първа за вътрешно израстване, духовно и след това за боравене с точните цифри и данни. Наистина науката е тази, която ще се занимава с доказване на някои от тезите дадени в беседите изобщо. Факт е, че науката вече доказва и обяснява някои чудеса Но, както каза Ники Словото се усеща, долавя от вибрациите и е добре да го има дори и на старобългарски с е /ь/, да има избор кой как да го чете...

Здравей, мила, много хубава тема! И всичко, което си написала напълно подкрепям и ти благодаря, защото това са неща, които съм си мислила И аз мисля, че духовен компромис не може да има, защото пред Бог /и съвестта/ нищо не може да се скрие, от хората-да, но не и от Бога.

Аз мисля, че е най-добре просто да бъдем себе си. В крайна сметка моето добро настроение не засяга никого. И не би трябвало някой да се интересува от моя живот. Но ако все пак това се случи не е мой проблем. Всеки има право, свободен е да живее живота си, както намери за добре. За това и хората се събират по близки интереси, допълват се... И за магиите, и за всички негативи е добре да знаят, че каквато енергия излъчваш, такава и привличаш.....

Макс, препоръчвам ти да прочетеш "Децата на новото хилядолетие". Не мисля, че само знанието или незнанието са за оценяване. Учителя има и друга задача освен да предаде материала си и да провери дали учениците учат. Много деца са отегчени от ученето, трябват им разбиране, различен подход, особено в пубертета... Аз и към сина си и към приятелите му се старая да подхождам приятелски, за да съм по-близо до тях, до проблемите им... Не е лесно, но и ние сме били пубери, нали? Дали това момче не е имало нужда просто да поговориш с него? Или да се посмееш, да си му приятел, за да събудиш интереса му към предмета?... Децата са много объркани и имат нежда предимно от разбиране, не толкова от знания....

Донче, много хубаво. Но ме накара и да се замисля. Ужасно е някой да се чувства зависим от мен. Така и аз не се чувствам свободна. Внимаваш какво ще кажеш, дали няма някой да е наранен... Бавно и полека се постига свободата, понякога може и да е болезнено за другите, но пък ще е за тяхно добро.

Много хубава беседа. Любовта е тази, дето минава и прави чудесата в нас, помага знанията ни да се подредят и ние да се подмладим. От сърцето кръвта нагоре преминава до мозъка и развива двете половини.

Донче Понякога и на децата им се случва да се замислят дълбоко за живота... Такива прекрасни, малки философи съм срещала И казват много истински неща, без заобикалки. Директно това, което виждат... А ние, възрастните трябва да се замислим Трудно е да си останеш дете, защото си обречен на забележки, присмехи, подмятания от зрелите и благопристойни възрастни..... Дори пречиш..... Но, както се казва приемам рисковете..... Аз пък виждам в теб едно сърдито детенце, позволи му да се усмихне

azbuki, Вальо Май си е типична българска черта-Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле.... Вместо да се вложи тази енергия за нещо добро, за осъществяване на своите цели, има хора, които предпочитат да тънат в самосъжаление и завист. Жалко е това похабяване Но всеки сам избира какъв да бъде живота му.... Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г. Май е добре да се замислим за своя живот, как да се променим и да видим доброто у себе си и у в другите

Има една завист, която открих наскоро. За пари и материално положение бях срещала, но тази "Завист за щастието на другите, може да са бедни, болни, но са щастливи. А аз не искам това! Щом аз не съм щастлив и не обичам и те няма да са щастливи и обичани!" Ужасно е, точно тези хора съжалих.... Но ги разбирам - те не са си позволили да са щастливи и да обичат....

Из Намерете някоя добра черта в човека-утринни слова

Не мога да съжалявам някого, който се учи и се е устремил към Светлината. Такъв човек може да предизвика възхита, той е решил да се учи да извърви трънливия си Път, та да стигне до Любовта. Да съжаляваш някого, значи да не вярваш в неговите способности, в неговите сили... Винаги съм се страхувала от съжалението и самосъжалението, това са неща, които наистина не харесвам. Мога да съжаля някого, който изпитва омраза и завист, защото той, горкичкият още не съзнава на какво се обрича.

"Казвам сега: Новото създание – славяните, са първата буква. Славяните са първата буква, с която ще започне новата култура. Славяните започват с буквата С. Сега някои ще кажат: „Не е така.“ Всеки един народ, който може да допринесе на човечеството, който може да бъде проводник на Божественото, всеки народ може да бъде като славяните. Славяните ако не слушат, и те ще станат като другите народи. В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало, първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо. Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни. Това е само един принцип. Този принцип навсякъде ще засегне. Ако идете в Америка, в Англия, навсякъде в семейството раздорите са върху това кой да управлява вкъщи. Бъдещата култура носи две качества: вкъщи ако мъжът иска да бъде господар, трябва да бъде господар и слуга; и жената, която иска да господарува, и тя трябва да бъде господар и слуга. Нямат ли тия качества, нищо няма да стане. Ще заповядваш и сам ще го направиш. Жената ще заповядва и тя сама ще го направи. Синът, и той ще бъде господар и слуга; и дъщерята ще бъде господар и слуга. Всички ще бъдат господари и слуги. Най-първо ще заповядват на себе си и ще го направят. И след като го направят, тогава ще го предават на другите. Когато дойде цялото човечество до онова Божествено учение, което ще открие първоначалното учение, на великата Божия любов, учение на великото Божие знание, на което светът е бил създаден. Учение на великата свобода, на Божията истина, учение за любовта, което е храна на човешкия живот. Как трябва да се преобрази човешкият живот? Ние не може да се подмладим, ние не може да бъдем щастливи, докато не почнем да се храним с плодовете на любовта. Можем да остаряваме, можем да страдаме, понеже не се храним от любовта. Говорим за любовта, но тя е нещо умствено, отвън. Вие още не сте яли от плодовете на любовта. Ако вие вкусите онзи първия плод на любовта, вие ще възкръснете. Ако вие вкусите от плода на любовта, всичките ви болести ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, сърцето ще светне и всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие вкусите от плода на любовта, ще имате любов към всичките хора. Ще обичате всеки един човек. Понеже вие като хапнете от този плод, всички, които са около вас, понеже съставят един организъм, тази кръв ще мине в другите и ще започнат да чувствуват като вас. Вие искате да обичате някого, но връзка няма между двама ви. Ако се образува вътрешна връзка, онази Божествена връзка, в която ние живеем и се движим, тогава онова, което аз придобивам, придобиват го и другите. Каквото другите придобиват, това и аз го придобивам. Следователно живеем не за себе си. Всеки живее и за другите. Бог живее за нас и ние живеем за Бога. Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Но за тази идея трябва едно изяснение. Ние казваме: „Ще се върнем.“ Къде ще идем? Тогава нашата личност, нашият дух, нашият ум, нашето сърце, ще придобият друг израз. Тогава ще се почувствуваме свободни и ще видим какво е свобода. Ние сме роби сега. Някой казва, че е свободен. Един слуга, когото тормози господарят, свободен ли е? Един верующ когато го е страх от Бога, верую ли е това? Казва: Любовта изпъжда всеки страх. Ако в нас съществува страх от Господа, туй е неразбрана идея." Из Елате да разсъждаваме, 25та НБ, 30.V.1937 г.

azbuki Словото на Учителя, а и въобще Словото е несамо написаната дума. Това е комплекс от усещания, осмисляне, приложение... Всяка дума има определена вибрация и за това се казва понякога, че е добре да четем със сърцето, не само с ума... Аз лично не бих си позволила да критикувам просто, защото не съм дорасла за това... Може да анализираме, обсъждаме, но не и да слагаме етикети. Ако нещо не разбирам, защо да го отричам, може би още не ми стига нещо, за да го разбера... Няма нищо лошо в дискусиите, стига да не са яростно доказване на "моята" гледна точка.... Из Елате да разсъждаваме, НБ, 30.V.1937 г.

Всички хора сме различни, различно възприемаме света. И слава Богу! Колко скучно и тъпо ще бъде ако сме еднакви.... Но тази различност е и изпитание за нашата толерантност. Да приемаме и разбираме различната гледна точка. Докато само раздаваме класификации, смятаме се за прави и опитваме да наложим правотата си не можем да достигнем нито да смирението, нито до търпението, най-малко до Любовта... Всеки има право на своите уроци, на своя житейски опит... Може в някои ситуации да виждам грешките на някого, да зная, че ще се удари зад ъгъла, но ако му кажа това, той няма да ме разбере.... Може би като се удари болката в него ще го предизвика да се замисли и почувства света по различен начин... Можем едновременно да сме прави и щастливи, защото приемаме хората такива, каквито са, а не ги напъхваме в нашите рамки..... Майката гледа щастливо детето си как се учи да ходи и как като се удари в ръбчето след това го заобикаля..... Така трябва и този, който има по-голям опит да остави гордостта си и да наблюдава с любов по-малките си братя и сестри... Само ако много сериозно може да се удари можем да предупредим, приятелски, но решението пак си е на другия човек.... Из Елате да разсъждаваме, 25та НБ, 30.V.1937 г.

А може би има начин отровата да се превърне в лекарство? Със нужното знание... Ако Учителя ни беше наложил със сила това учение на Любовта, едва ли щеше да предизвика у нас любов..... Всеки сам да се опари, та да разбере кое е истина и кое лъжа....

Ето точно тук идва новото разбиране. Думите на Учителя да се приложат в живота, та да можем да разберем истина ли са, какви са резултатите?... От малкия ми опит и приложение в живота мога да кажа, че това учение е истина. Знанието се превръща в познание. Когато Вярата и Любовта ни водят животът е по-красив. Придобива се хармония и вътрешен Мир. Из Права мисъл

Замислих се за реакциите против някоя несправедливост /по мое виждане/. Може би наистина е нужна друга гледна точка. Ники И аз изпадах в ситуации, /в обществени институции/, в които са ми налагали ограничения, но след като с нормален разговор и опит да се изяснят двете гледни точки не се получава, реших, че е безмислено да се опитвам да наложа своята. Така само ще се превърна в агресор. Просто проявата на мъдрост е силната позиция. Ако аз съм била права, времето и живота ще докажат моята гледна точка. Наистина е трудно на скорпион да преглъща , но е по-разумно. И след време проява на "отровата" е факта, че е бил прав

Нашите страхове и нашето безверие /на българите/ са голямата пречка да успяваме. Липсата на Вяра ни кара да се крием от себе си, да търсим причини за неуспехите си вън от нас. Да бягаме от отговорност, от съвестта си.