Слънчева

Мировите Учители са мирови /за целия свят/, точно, защото не правят религия. Религията е някаква външна форма-рамка, за да може хората да се стремят към същността на Учението... Те, Учителите, идват, за да дръпнат напред съзнанието на хората до определена точка, за това и след определен период идват други, които доразширяват вече казаното...

И аз ще кажа-смирение. Това е и смисъла-да раздаваш обич, без да очакваш и да си щастлив от това, че си доставил радост.

Мислех си наскоро, за това, че дадено учение може да не е записано или да се измени написаното... Има много спорове за религиите и дали са правилно предадени... Мисля, че щом един Велик Учител е бил вече на Земята, неговото съзнание е оставило своя отпечатък. Ние, хората, последователите можем със сърцето си да достигнем и усетим Истината, която То ни е донесло. Т. е. достигаме до това съзнание. Иначе си е само четене на знаци. "Тъмнината притиска Светлината и тя се разширява"-в един филм за Вселената го чух. И може би наистина външните "тъмни" сили като ни притиснат и имаме дискомфорт, ние се разширяваме, вървим към Светлината.... Общото, това, което ни свързва е именно Любовта, светлината, която влиза в съзнанието ни...

А защо ли изглеждат комично?... Духовна-гордост, мисля, че двете неща не са свързани, изключват се. Или по-скоро горделивостта се изключва. Има духовни хора, които са обърнати навътре в себе си, изключили са външния свят и може би за това околните ги смятат за горди. Те имат излъчване, пред което само можем да се поклоним. Истински духовният човек е смирен, в него няма гордост. Той не налага своите възгледи, но има хора, които се смятат за духовни и в следващия момент категоризират различните. У всеки човек има нещо красиво, но ако посмачкаме егото си ще можем да го видим. Аз лично изпитвам гордост понякога, при добре свършена работа или в критична ситуация съм реагирала адекватно... Горделивият човек се смята за повече от другите, има голямо его, понякога дори с презрение се отнася към хората...

Прощавам на всички и им благодаря за уроците! Моля ако някога съм засегнала някого, да ми прости! Благодаря на Бога, за всичко, което срещам по Пътя си, за да се уча!

Разбирам така мисълта-еденицата показва, бележи пътя, твори. Единицата е порив и стремеж. Двойката /като число на майката/, гради, подрежда нещата. Двойката прилага, но внася и противоречия. При числото две е нужно смирение на личността. При тройката вече има завършване на процеса, ражда се детето, помирение. Има хармония, равновесие... Чрез страданията придобиваме знания, смирение, себеотрицание... Когато забравим за знанието на ума, има покой. Тогава идва истинското знание...

Максим, благодаря, за точните описания! Безпристрастен е човек, който и при похвали и при критики не реагира вътрешно. Запазва пустотата, равновесието си. Безпристрастен е този, който и на най-близкия си човек може да каже какво мисли по дадена тема, без да го е страх, какви реакции ще предизвика. Безпристрастен е този, който е надскочил себе си и просто наблюдава всичко, дори и себе си. Във всеки случай да запази вътрешния си Мир... При медитация се постига, но е добре да го запазим като усещане в себе си и да го укрепваме. По памет мисъл На Учителя

Сега, в новата епоха, на нас, майките предстои важна задача. Да познаваме децата си и да развиваме добродетелите им. Да възпитаваме разумни и добри хора, които се стремят към Светлината. Да развиваме добродетелите у нас и у децата си, не да възпитаваме войници изпълнени с егоизъм и желание за власт. Но първо ние трябва да се смирим и изчистим от сърцето си тщестлавието, за да имаме право /да имаме "очи"/ да възпитаваме бъдещето поколение.

Жена Напразно за това, че си красива, нарекли са те грях през вековете. Единствено на тебе ти отива да бъдеш земно и небесно цвете. Да носиш най-безумното начало и в незабравата, да си забрава,- Осъдено е твойто грешно тяло да причестява и обожествява. До твоя мъж До теб една жена неповторима от толкова години да седи, най-хубавия поглед тя да има, съперница да бъде на звезди. Да бъде просто с ангелска глава, за нея да се бият в нова Троя.- А ти да разбереш това едва, когато съм поискал да е моя. Златна жена Изваяна почти невероятно, навярно от несбъдната мечта, при тебе всичко толкова е златно, че ослепявам аз от красота. За туй си мисля под небето боже, че ти-един голям, небесен дар, не си създадена на просто ложе, а може би в постеля на златар. Евтим Евтимов Честит празник, мили дами!

В книгата "Зеница на Вселената" за Слава Севрюкова също са описани Хитлер и Сталин. И двамата стават проводници на злото. Сещам се и за приказката за двете козлета на моста, ако едното беше отстъпило нямаше да се удавят и двете. Но сблъсъкът между две сили води до разруха и на двете... У всеки от нас спи насилник. При определени ситуации на всеки се е случвало да си изпусне нервите и да се старае да наложи своето виждане, да докаже своята правота. Дори с оправданието - ама аз от любов, да те спася... и те задуших... /например/. Или сега не съм в настроение, за това ще е така, както искам аз... Най-добрия начин е да сме обърнати към себе си, да сме наясно, че искаме да дадем път на Любовта и разбираме собствените си грешки. Смачкваме и обиждаме, нанасяме поражения неволно, само, защото не сме могли да се овладеем. Себевладеене-то е важно за всеки тръгнал по духовния път....

Намерих интересна статия на Андрей Грива. Ето част, може би ще е интересно. Видях, че Бина е дала линка на същата статия Най-много ме впечатли това, че първите ученици са били от различни религии. Това Ново учение обединява чрез Любовта и доказва, че за всички има място, само да съумеем да го разберем.

Да, на нас са ни нужни принципи. Това, което важи за мен, да важи и за другия. Това е справедливост. Не да прощавам на някого, защото имам симпатии към него, а на другия, дето е чужд може всякак. Общочовешките закони да са валидни. Да се спазват от всички. Нужно ни е да се прилага. Че, ние, българите сме добри теоретици, ама практика... няма. Да, ние, жените имаме важната задача да започнем да обединяваме чрез обичта и да възпитаваме деца разумни и изпълнени с толерантност и доброта. Да имаме желанието и знанията, както и Вярата, че Бог ще ни помага.

размисли върху беседата Мойсей издигна змията /кундалини/, енергията и тя служеше и водеше човечеството към знанията. Всичкото знание, което сме развили и натрупали от тогава все е да ни лекува и улеснява. Но за съжаление това знание започна да се обръща срещу хората. Стана вредно. Създадоха се и оръжия-химически физически, които застрашават човешкият род. Ние, човешките същества завладяхме Земята, имаме знания, опознаваме Космоса. Стараем се да контролираме другите, но не и себе си. Все още сме подвластни на емоциите и желанията си, бъркаме ги с чувства. Вярата в Новата култура ще бъде построена върху хармонията между сърцето и разума. Те ще диктуват действията. "Любовта иде в света!"-Христос иде в света, в сърцата ни. Иде Светлината в умовете ни. Така приемаме цялостното знание и усилваме паметта си. За да се роди Син Божи в нас, трябва да сме изпълнени с радостта от Живота. Да сме щастливи в отдаването и ученето на уроците си. "Старото учение отива да взима дълговете, а новото учение носи благодатта." Смирената молитва към Бога дава резултати, когато е от чисто сърце. Ако чакаме Христос да слезе от небето още сме в старото учение. Христос почуква в сърцата ни, там иска да влезе. Тази Любов, която се разраства в сърцата ни да обхване всичко и всички. Без пристрастия. Нашите притеснения дали ще имаме храна, дали ще сме добре облечени, дали този ме харесва, дали ще мога да се справя... все са пречка за Вярата ни. Ако я има Вярата в Бога няма от какво да се притесняваме. Всичко, което е нужно на човека, Бог му е дал. С Любовта можем през изпитанията да преминем и да не се уплашим. Защото знаем, че Бог ни е дал най-доброто. Можем без страх да служим на Бога и изпълним това, за което сме дошли. С Истината да вървим уверено и да обикнем "враговете си", защото те са благодат, Бог чрез тях ни учи. Чрез очите на Любовта ще видим, че у всеки човек живее един ангел...

размисъл върху беседата Да се отсее житото от плявата, може би значи и да се видят всички стойностни неща вътре в нас. Всички качества, които носим. Нуждата от знание е безспорна, но науката за човека е наука, върху която можем да изграждаме. Човекознание. Нужен е определен опит на душата, за да стигне до "Разумната енергия". Има хора, на които им е нужно доказателство за всичко. Готови са да спорят. Но знанието, за което ни говори Учителя няма нужда от доказване. То е невидимо, вътрешно знание. Достотъчно е да повярваме и да го изпитаме в живота си. Обичаме да казваме-това направих, онова направих... Да, ама кой ни научи? Майката-Природа и нашият Отец. Ние сме техни ученици. Да, ние се учим тук, на Земята. Правим грешки и си ги поправяме. Придобиваме опитност. Когато обикнем Христа, обикнем Учителя, ние имаме вяра, прилагаме учението им. Щом Христос заживее в нас, в сърцето ни ще усетим "Разумната енергия" на думите, на Словото. Ще разберем, че не е важен само нашият народ, ще сме построили отново Вавилон и ще се съберем англичани, българи, руси... Нужно ни е знанието, дори и в приятелските отношения е нужна разумност-приложение на френология, хиромантия... Тази наука да придружим с Вяра и Любов-разбиране. Силата на Вярата ни идва от опита, от истината, която намираме и пускаме в себе си. Да сме изпълнени с щастие, но не само като отделни частици във физическия свят, но и като части от Цялото, да няма ограничения в Любовта ни. Да черпим сила в проявената, вътрешна свобода... Доброто сърце, ражда и справедливостта. Ето за това се ни нужни знанията.

писмен размисъл върху мисълта /опит/ Когато вече не са нужни външни стимули, удоволствия, /няма зависимости, от нищо и никого/, има вътрешно щастие. Ако просто на човек му се иска да тича и се радва от песента на птичките, от Слънцето, разбира, че всички около него имат своя път и дава свобода. Значи вече надниква в новия свят. Приема го в себе си. Радва се на чуждата радост. Вижда и разбира, че глупаво е страдал заради вуншните, чужди правила. "Свърши се виното", свършили са и зависимостите. Богатството на вътрешният свят, на Любовта в сърцето и на хармонията, която влиза постепенно стават достатъчни... Мъжът и жената-нито един сам не би могъл да е Човекът. Мъжът-правата мисъл, логиката, пробудена от сърцето, чувствата /жената/, обединяват и раждат Човека, който живее в причинния свят. Да, всичко и вън се изменя, защото чистото и разумно сърце се свързва с чистото, разумно сърце на хората около нас... Многообразието на света, различните интереси могата само да помогнат за разширение на съзнанието. Душата на Човека не търпи ограничения, тя има простор-във четирете свята. Освен влюбването между мъжа и жената е нужна и наука-знание, което да им обясни нещата, да ги свърже. Вярата е другата необходимост да се приложи и провери знанието. "Свърши се виното"-отминава времето на проповедите. Влиза ново разбиране в света.Всеки да го почувства, да го приложи. Да разбере и опознае законите в Природата и да се осъзнае като част от нея. Щом се радва, обича и разбира Природата в него има вътрешна хармония, утихват противоречията. "Обичайте всички противоречия!"-Дали нещо е вярно или не, човек да проверява сам. И докато още не се е докоснал до новия свят, в който свършва виното, по-добре да пие от "старото вино", за да трупа опитност.

Да служим на Бога, а после и на хората, защото само, когато Любовта ни води, тогава можем да сме спокойни, че не правим грешка. Защото ако търсим първо своя комфорт, може би нарушаваме правото на различност у другия. Да разсъждаваме и да проявим Божията Любов. Новите условия е добре да ползваме за вътрешно израстване, за да открием Божественото у себе си и да благодарим на Учителя, на Бога за условията, в които ни е поставил. Всички сме различни и имаме индивидуалност, неповторима. Всеки със своята си задача и всики сам да провери какво е научил и какво има да учи. За това и всички различно усещаме Словото.

Хубаво е да имаме и знанието, бързата мисъл, защото освен чувствата и мисълта спомага да съберем двете половини. Всички рамки и ограничения на съзнанието, които човекът си налага са само спънка по пътя ни. Хубаво е да ги разберем и осмисляме. Да можем да видим реално нещата. Когато познаваме себе си, ще знаем и от къде идва определена наша мисъл, каква енергия носи...Когато подредим своя собствен вътрешен свят, външният ще ни се струва приказен. Когато се отърсим от старите си разбирания, ще можем и новите енергии на Любовта да усетим, да започнем да изчистваме все повече място за тях.

Дошли сме на Земята да се учим, да намерим божествената частица в себе си. Тя е в сърцата ни, т. е. ние имаме задача да се учим и да развиваме Любовта. Ние все се занимаваме с някакви неща странични. Защо това се случило, защо този казал това?... Забравяме, че трябва да се доверим на вътрешния си аз, да разбираме и усещаме енергията на думите. Да развием интуицията си. "Да обичаш, това значи да забравиш себе си..."- ето към това трябва да се стремим.

Според мен има допълване на темите за деня. Доразвиват се. И понеже не мога да редактирам ще допълня предишния си пост с цитиране по памет на думи от Учителя... Лошата жена е благословение, лошият мъж, също, както и лошият син и или лошата дъщеря.... Да научим нещо чрез тях, за това са при нас. Както и това, че този свят не е създаден заради нас, той си е прекрасно устроен, само ние трябва да поискаме да го видим...

Донче Тези мисли са двупосочни. Единствено ще добавя, че ние сме отговорни само за своите прояви на Любов и разбиране. Да, нашата толерантност е поставяна на изпит почти ежедневно, но ако използвам условията, за да суе уча, значи ще съм благодарна на някои "лошотии". Аз мога само себе си да възпитавам. Не другите. Ако те не желаят да чуят моето мнение, това е тяхно право. Но, кой е прав времето и живота ще покажат. Всички се учим и за това сме заедно. Но аз все си мисля, че водата е добър учител, с нейната мекота, ненасилие и упоритост, където мине живот внася... и отминава... Зная, че никой на никого не е длъжен и каквото правим го правим само заради себе си, според нашето вътрешно ниво на любов, търпение, разбиране и радост...

Щастливи сме, защото очистваме всички отрицателни натрупвания в организма си. А след още ден-два и нови сили ще има... Но за чесъна наистина би попречил, защото въжбужда апетита. Аз правя режима за втора година и сега ми е доста по-леко от миналата.

Ето още една прекрасна беседа, която показва, че Словото не трябва само да се чете, но и да се прилага. Да влиза в сърцата ни, да усетим енергията на думите, силата им. Ако не станем проводници на Божието Слово, четенето и голямото ни знание, не е от голяма полза. За това са изпитанията, като дойде момента да приложим прочетеното, тогава то дава плодове...

Здравей theimeto! Може би ако имаш здравословни проблеми и то по-сериозни е добре да опиташ 1-2 дни, пък когато се чувстваш по-добре и здравето ти позволява можеш да направиш режима. За колита няма противопоказания, но за отслабването не зная...