Слънчева

http://www.youtube.com/watch?v=BXvHRnGe940...feature=related Поздравче за всички

"Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но не да приемат истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховната цел на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: - илюзиите на славата; - сластолюбието; - егоизмът и стремежът към забогатяване. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат човека, който е разумно същество. За съжаление и днес хората се кланят на "златният телец", както старите езически народи.Тъй като светът постоянно мени своя образ, то и идолопоклонничеството е взело днес друг вид и форма, за която в бъдеще също не е отреден живот... Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се добие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания. "Целта оправдава средствата" е и си остава едно чисто йезуитско учение. Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си, с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приближи абсолютната мярка на Върховното Добро. Благородните цели, изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината...." из Науката и възпитанието, Петър Дънов Все още не можем да живеем без средства, но все пак е добре да прилагаме максимално добрите, чисти намерения...

Ами тогава пак стигаме до въпроса-Коя е най-езотеричната наука? Може би всяка, всяко външно знание, но само насочено навътре и пречупено през вътрешния свят на всеки...

Аз-а и личността са свързани с Его-то. Хубаво е те да се проявяват, но ако има смирение и не на всяка цена. В смисъл-мога да съм личност без да налагам своето и без да мачкам всичко по пътя си. Да е пленник на отчаянието е зле не само за самия човек, но и за всички околни. Може би рецепта за излизане от отчаянието е да може всеки ден да се усмихва поне веднъж и да намери по нещичко хубаво в себе си и света... Безсилието, болката, страданието ни показват, че не ние контролираме нещата. Да се доверим на Бога и да се усмихнем на света, това е гаранция за успех...

Може би психологията, като наука, която се занимава с вътрешният свят на човека. Но не, за да го манипулира, а да му помага да се справя във външния свят. Наука, която да ни помага да намираме себе си, своето място... Иначе всяка наука е от полза, помага ни да си обясним законите на Природата, както и мястото на човека в нея.....

Външният изгрев ни радва, стига да спрем и да погледнем. Но има един вътрешен изгрев, който се случва само веднъж. И ако не сме будни може да го пропуснем

От тази беседа и особено от приказката за плъховете разбирам, че е важно човек да е щастлив от това, което е. Да се приема и обича такъв, какъвто е, за да приема и обича света, такъв, какъвто е. Не ни трябва грим, пудра, маски, а просто да бъдем себе си Какво ни липсва? Може би ни липсва себепознание? Може би доверие и Вяра в Бога?.... Може би, за да служим на Бога не трябва да имаме съмнения, а знание, опит и Любов...

Абсолютно съм съгласна с последните три мнения Винаги съм била "враг" на парите-като ги имам гледам да ги похарча... Но благодаря на Бога винаги ги има за най-необходимото. Много или малко, важното е парите да не са цел

Само Бог ни обича вечно. А с различните приятели само ни учи...

Донче, много хубави въпроси за размисъл благодаря! Когато ние сами започнем да търсим обяснение на някои закони, тогава сме на Пътя. Онова Разумно начало е частицата Божествена Любов поставена в нас. Дуализма си е в нашите глави и явно е необходимо условие до определен момент, когато душата натрупа достатъчно опит и разбиране. Струва ми се, че ни трябва само да се освободим от цялата логичност на нашият ум. От неговите за и против, от ограниченията, които ни налага. Сега наистина ние приемаме нещата различно, като отражение. Светлината на ума, когато ни огрее Слънцето-може би това е усещането и "шепота на душата", нещо извън логиката и обяснението.... Може би това са различни честоти, за коита се настройва ума чрез опитностите... "Ако сте разпнати отдясно, радвам се, защото вашето избавление е дошло..."-именно това е притихването на ума и включване на нашата интуиция-чувство-усещане... на вибрациите и скрития смисъл на думите.... Да сме отрязали въжетата не значи да се отречем буквално от близките си, но да имаме доверие в Бога и да ги оставим в негови ръце. Така, както детето има пълно доверие в майка си и баща си, така и ние да се доверим на божествения план... Не да ги контролираме с нашите желания и ограничености... Това е мое си разбиране

valentinus, Станимир Благодаря! Имах нужда да си изясня някои неща и когато прочетох вашите постове се случи. Наистина, вън и вътре трябва да се различат

Да бъдем кротки, да се научим на търпение и приемане на света, такъв, какъвто Бог го е създал. Да, може би докато узреем Да се научим да обичаме ближните си -както себе си. Но дали ще обичаме другите, ако себе си не обичаме?.... Защото е много често явление да си външно добър, но вътре да кипиш от лоши чувства и мисли, само, защото не си посмял да изявиш своето мнение например. Да обичаме и да ни обичат.... Ако в живота си човек не е проявил нито веднъж любовта, било към дете, съпруг, приятел или други дали наистина е живял? Запалят свещ Може би да се опитваме да се обичаме, така, като Бог ни обича?....

Мисля си, че трябва голяма вътрешна сила и висок дух, за да не се отчайваш и в трудни моменти. Да запазиш спокойствие и добронамереност при изпитания и да следваш Пътя си с пълна Вяра в Бога. Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво с Триумфа - стар циник Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени - да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута със шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И съм спокоен сине мой-ще бъдеш Мъж! Ръдиард Киплинг

Може би "агресия" не е точната думичка. Но, за да защитя собственото си право на живот /или просто правото да бада различна/ явно ставам лоша за хора, които имат определени намерения и аз не се подчинявам на тях. В исторически план много от царете/кралете са били упреквани, че са лоши за някои от подчинените си, но добри за държавата, правели са скокове в развитието на народа си, защото не би могло да направят нещо добро за държавата си без да нарушат нечии интереси /може би и тава ще се тълкува като вид агресия/. Съгласна съм, че смиреният човек е духовен, но ми се струва, че това не значи, че той няма право да бъде себе си /независимо, че има хора, на които това не им харесва/. Смирението е вътрешно спокойствие и вътрешно приемане на случващото се. Но ако за някого аз съм пряма и с открит характер, а този човек не обича такива хора, значи ли, че съм лош човек. А ако аз започна да го убеждавам да ме приеме на всяка цена не е ли тав точно агресия спрямо неговите убеждения? В много от беседите на Учителя се застъпва и доброто и злото. И виждаме колко са относителни като понятия. Но ако просто сменим гледната точка, настроим ума си, че всичко в живота ни са уроци или изпитания, може би ще се доближим именно до търпението и смирението...

Аз бих казала така-прави това, за което си роден, работи там, дето Бог те е сложил и Той ще се погрижи да си добре. Още повече, че именно Бог знае кое е най-добро за всеки. Ако работя високо платена работа, но с нежелание и психически се натоварвам, едва ли ще има добър резултат. Но ако работя, това, дето сърцето ми иска и съм щастлива, то и резултатите ще са добри. Все пак не е най-важно да си милионер....

Според мен истински Приятел е този, който те оставя сам да научиш уроците на Живота. С когото можеш да споделиш, обсъдиш без да си осъден /тайно или явно/. Приятел е този, който няма нужда да те вкара в неговите си рамки за "добро"-"лошо". Изобщо някой, който те приема такъв, какъвто си...

Едва ли можем да се преборим с дивотията и инвазията на бетона. Все си мисля, че е време да спре безумното застрояване на България. Наистина няма самоконтрол и никаква творческа мисъл. Явно трябва да се види, след години, че е грешка и тогава ще тръгнем да спасяваме остатъците. Ама човешко мерило-кой е по! А тези пари можеха да се вложат в много смислени неща, в образование, здравеопазване, култура....

Донче, благодаря Ще се опитам да цитирам по памет думи на Учителя-"Дайте правото на лошите духове да си съществуват, но не ги пускайте вътре във вас." В началото бе Словото Може би, за да еволюираме ни е нужно и малко външно притискане, но ако научим езика на Природата ще ни е по-ледсно да постъпваме правилно и да разбираме накъде ни води...

Преди години /3-4/ и при мен имаше подобна ситуация. Да си призная просто си тръгнах без да се оправдавам. Дори и не очаквах справедлив подход. Бях гласувала доверие на хора, които не заслужаваха. Преживях го тежко, но започнах да преоценявам своите действия, чувства, мисли и когато осъзнах своята част от вината /по-скоро глупостта и прекалената наивност/, си казах, че това е бил моят урок-за израстване. И най-вече да се вслушвам в интуицията си, която ми подсказваше някои нередности. И друго, което е може би най-важно. Когато има някаква ситуация винаги търся първо своята вина, за да разбера причината за следствието. След това всичко си идва на място... Сега смело мога да кажа, че щом не допускам в себе си отрицателни чувства и критика, значи просто няма от какво да се страхувам. Та нали всички неща в живота ни са просто уроци...

Ще ви разкажа случка, която може би ще разграничи доколко човек може да бъде добър и компромисен. Преди 10-ина дни бях в една фирма, по работа, трябваше да купя нещо. Още с влизането, насреща ми излезе мъж, който лъхаше добре на алкохол и ме посрещна сякаш ме познава отдавна... В първия миг си помислих, че се е припознал, усмихнах се. Но в следващия усетих как този човек просто се опитва да ме доближи прекалено и ме гледа хищнически. Започна да ме разпитва дали имам мъж, дали с това дете /бях с дъщеря си/ не ми е труден живота... Изпитах лек страх и възмущение, защото бяхме сами, но успях да се овладея и ясно и с твърд тон казах, че съм дошла по определена работа и че моя личен живот е прекрасен... Тогава този човек се отдръпна и аз си тръгнах, без да свърша работата си. Но ако бях продължила да съм усмихната и учтива, едва ли щеше да има пречка той да си покаже желанията... Та затова си мисля, че компромис с принципите си и личните си убеждения не трябва да се прави. Понякога прекалената доброта граничи със слабохарактерност. В миналото съм правила точно тези грешки. В стремежа си да угодя на всички, забравих да уважавам себе си. А повярвайте ми, има хора, които не знаят значението на думи като тактичност, съобразителност... С добър тон и добронамереност човек може да отстоява принципите си. Това не значи противопоставяне, а просто различна гледна точка. Компромис може да има между две добронамерени страни, които желаят да запазят добрия тон... За да не се налага да прощавам на хората е по-добре да не допускам някой да нарушава вътрешният ми мир...

Молитвен наряд за начало: "В началото бе Словото и Словото бе у Бога. И Словото бе Бог." Молитва Добрият път-молитва на ученика Формула Ученикът трябва да има... Чете се Евангелие от Йоана 1:1 Беседа: В началото бе..., Неделна беседа, 08.11.1914г. Молитвен наряд за край: Молитва Молитва на Духа Свят

Петте сетива са ни от полза, но е време да се включи и нашата интуиция или това шесто сетиво, което може много бързо да ни обясни неща, тайни и невидими за другите пет. Интуицията е друго знание, вътрешно. С интуицията усещаме дали някой нещо ни послъгва например. Знанието ни идва на помощ, да обясни защо ни послъгват и Любовта ни помага да не допускаме лоши чувства в себе си... Проверяването на нещата ни дава понание, не да сме лековерни...

Аз така разбирам-в Божествения свят нещата са различни-човек, стигнал до там знае, причинно-следствените връзки и "вижда" може би от друг ъгъл случващото се. Защото сме наясно, че всички имаме уроци, които да научим. Например моите са прекалено тежки и неразбрани за някого, но в друга тема писах, че щом ни е дадено изпитанието, значи можем и да се справим с него. На земята нещата изглеждат по друг начин невинаги има правилна, безпристрастна преценка за ситуациите. Анализа, осмислянето на всички гледни точки ни доближава до Божествения свят /поне така си мисля /. Да обичам всички тук, на Земята може би значи да не им причинявам умишлено зло и ако не мога да помогна, поне да не преча на всеки да си усвои уроците... Сложно е и понякога объркващо... Може би като приемем, че всичко, което ни се случва е за наше добро, защото Бог знае това най-добре можем и да обичаме другите, да се доближим до Неговата любов. Най-голям в Царството небесно

Благодаря за примера на didi_ts Правила съм тази грешка. За да съм "добра" тровя себе си и си причинявам дискомфорт. Сега в този момент бих казала съвсем точно, какви са правилата и че не ми е приятно да се пуши около мен. Наистина компромис със себе си не трябва да се прави, трябва да уважаваме себе си. А ако някой иска да пуши, моля, навън колкото желае.

В начало бе Словото Да, ние хората днес никак не искаме да пострадаме, защото бягаме от съвестта си и все търсим друг виновен. Но, когато нещо пострадаме и застанем пред Бога на изповед е добре чистосърдечно да си кажем-Да, това е, защото сгреших. Но ще изправя грешката си и ще тръгна начисто... Бог ни дава толкова, колкото можем да носим...