Хареса ми "осветляването".
Но искам малко още да променя гледната точка. Няма наказание, има учение! Тук всички си учим уроците. Някога сме грешили, по-скоро нарушили Вселенските закони. Но въпреки това Бог ни обича и ни поставя в среда, подходяща да се изправим, да се обърнем към Него. Някои ограничения се дават, за да може нещо друго да се развие. Когато се осъзнае това, живота е щастие и пълнота.
За всеки Пътя е различен, но води до ... Него!
Аз също съм от "наказаните", но детето ми е една душа, която е дошла да си научи урока. Дошла е в моето семейство, за да ни научи на нещо. Научи ме да обичам нея, такава, каквато е и да променя своето мислене и възприемане на света. Научи ме да обичам и приемам хората, въпреки, че имат различно мислене, външен вид... Благодарна съм на Бога за двете си деца. Обичам ги еднакво, защото всяко има своето място и своя си път. Ние сме в една роля в този си живот и вместо да мисля, че съм наказана благодаря за всеки миг от живота си, защото зная какво ми носи той... Съвършения, духовния човек не съди! Той разбира ближния си.
И още-имам избор-да съм недоволна, да хуля Бога, че ме е наказал или да разбера причината като Го помоля за прошка и да се радвам на това, което имам-живота.
Може би за много хора съм далече от духовността, това е тяхно разбиране. Но всеки мери според своята мярка.