Слънчева

Така е, от собствен опит ще кажа, че понякога като не послушам този вътрешен импулс и после ми е тягостно, чудя се защо не съм направила малката добринка... Днес в магазинче една възрастна жена купи подаръчета за близките си. Макар и с малка пенсийка решила да зарадва хората около себе си. /Това разказваше на продавачката/. Накрая попита дали наблизо има магазин, където на едро може да купи пликчета за подаръците, съответно продавачката казе, че не знае, защото в магазина имаше... Имах импулс, като излязох с тази жена да и кажа къде има такъв магазин, но ме досрамя... А после съжалявах, че не съм помогнала... Понякога разни наши страхове, притеснения не ни позволяват да направим малките добринки... А чрез тях и ние, и светът ставаме по-добри...

Какво ни казва Учителя с тези думи? Да си майка не е лесна задача. Ние възпитаваме бъдещото поколение, програмираме света... Да създаваме и възпитаваме добри и разумни деца. Голяма е отговорността на майките. Време е да спрем да създаваме унижени, озлобени и объркани млади хора. Нека любовта и справедливостта, разбирателството и толерантността да покълнват в душите на децата ни... цитатите са от Яков и Исав Исками се да е така, в този мъжки свят и жената да е равнопоставена, та да може да създава новият човек.

Зависи кои деца визираш Целта е да загубиш всичко човешко, да го принесеш в жертва, тогава отдаваш място на Него, да живее в теб... Това значи да си дете... И на тези деца не им е интересен този свят, защото надникват в друг, по-хубав...

Мисля, че в тази легенда има нещо съществено - Буда излиза първи път, ... втори път... така четири пъти. Но чак на четвъртия път вижда лек за всичко... Четвърто Посвещение-вече разбрал смисъла, открил е Любовта... И наистина само тогава, в четвъртото измерение можем да видим и разберем Любовта като Божествен импулс, а не с нашите си човешки тълкувания...

Възпитание на волята-МОК, беседа, 24. 01. 1930 г.-Изгрев Освен за манипулиране и постигане на материални придобивки ума и мисленето си можем да използваме и в духовното си израстване. Можем да възпитаме сдържаност, разумност и воля за положителни действия и отношения към хората. Придобиване на материални богатства-на всяка цена!, вече ми се струва неуместно и постепенно ще "излиза от употреба". Все пак само с пари и вещи не се живее /не че са лошо/. Явно трябва да се намери мярката, средата....

НиколаДамянов съгласна съм, че вече има доста по-добри нови практики, но те са заимствани/усъвършенствани стари. Да, необходим е синхрон между ума и сърцето. Нужна е както логическо-аналитичната мисъл, така и топлината, любовта в сърцето. И ето пак учението, което ни е дал Б. Дуно е прекрасно и ни води към този синхрон-на ума и сърцето /посвещението/. Но ако някой има нужда от медитация, за да изчисти ненужните замърсявания в ума си, нека практикува

Аз нямам претенции къде. Ще дойда за час, да се видим, но моля кажете къде ще е срещата?

tomodashi, светът е такъв, какъвто ние искаме да го видим. Според мен е прекрасен, защото искам да е такъв. И дори и в най-лошото се старая да видя Божествения смисъл, та да си обясня, защо днес ми се е сторило, че светът е лош. И когато намеря отговора, разбирам, че светът само за днес е поискал да е различен, но утре, дори от следващата минутка вече е по-добър... Просто, защото се старая да го разбера...

Дончето е права-ние трябва да осъзнаваме нашата си част от урока, а дали другите могат, искат и дали го правят си е техен избор. Важното е да не трупаме отрицателни чувства и мисли към някого, чрез когото Бог ни учи... Например аз съм се ядосвала на лекарите за "съветите", описани по-горе. Но като размисля, за тях това е правилното, тяхното 'добро'. Но пък и друго е вярно /Добромир :thumbsup:/ -не винаги знаем кое е най-доброто за нас в случая. И ситуациите, хората около нас ни помагат да разберем волята Му. Но наистина понякога само състраданието или това, че си изслушал търпеливо болката на някого може да му помогне да промени начина си на живот... Сложно е, наистина, но все пак сме само хора и ако сме добронамерени добринките се увеличават...

Гледам, /когато мога/ филма-'Докосване на ангел'. В една от сериите историята беше за младо момиче-тийнейджър, което забременя от приятеля си /и той тийнейджър, участваше в някаква рок-банда/. Та майката на това момиче я убеди да остави детето за осиновяване. Много трудно решение. Направи го, но само ден след това отиде и си взе бебето. Тръгна да търси бащата. Помагаше и една жена-Ангела. Момчето не искаше да я приеме, каза, че не е готов и я отпрати. Тя много обичаше бебето си, но нямаше пари и заложи, своята флейта, за да наеме стая в мотел и за храна на бебето.... Ангела беше с нея. Помагаше и да направи всичко, което иска, но да осъзнава и анализира всяка своя стъпка. За да направи избор. Да прецени своите сили, ситуацията... Здравето на бебето се влоши и Ангела я събуди, за да го заведе в болница. Така му спаси живота. Ангела и каза, че е истинска майка и не трябва да се чувства виновна, че не може да отгледа сама бебето си. Важно е да направи най-доброто за него... Накрая момичето се върна при майка си /майката я прие и си говориха/, но взе решение да даде бебето, защото тя самата е още дете. Ангела и разказа, какво ще се случи с нейната дъщеричка-понеже тя се е молила да може да свири красива музика, нейната дъщеря ще стане известна и ще свири на флейта. Ще бъде в добро семейство и ще е щастлива... Ето, една история, в която има много добро и лошо... Но ние, понякога просто правим нещо, без да знаем Божията воля и едва от дистанцията на времето можем да разберем и да сложим знак за добро или зло... Това, обаче не значи, че трябва да спрем да правим, каквото и да било.... Ето и нещо лично. Има хора, /дори и лекари/, които са ме съветвали да оставя детето си или да спра да търся лечение... "да си живея живота". Ако бях направила това, никога нямаше да си простя. Като майка съм длъжна да направя всичко по силите си, а дали е за добро или лошо... не зная. Мога да приема Божията воля, да се моля за сили и за благословия, но като майка имам роля, която трябва да изиграя/изживея... Е, не знам кое ще е доброто, но знам, че сега мисля по един начин и само времето може да покаже, дали съм взела правилните решения... Всеки има своята "справедлива битка", отстрани понякога се съди различно, но всеки сам трябва да стигне до своите уроци, колкото и тежки да са те. Можем да помогнем за осъзнаването им и да сме щастливи от това, че душата се учи и напредва-Съзнателно...

Струва ми се подходящо като пример. И още нещо цитирам - "Ние, не можем да правим големи неща в живота си, но можем да направим малките неща, с голяма любов"; "Някои от нас са прочути, други анонимни. Но всички ние играем ролята си. Не защото си по-специален или по-способен от другите, а защото имаш у себе си онзи вечен импулс, да раздаваш себе си на другите..." Из "Пътят на мирния воин" Защо да не се радваме едни на други, ей така, без оценка... Защо да не сме щастливи от малките неща, които днес сме направили? Да видиш някого усмихнат, доволен, да си изпълнен с радост, ей така, без причина... Да простиш и разбереш на този, дето иска да нарани и да доминира... Човекът може и прави добро, когато го прави с чисто сърце, ей така, просто, защото се чувства щастлив от това...

maggee, Fut поздрави Опознаването на 'лошите' ни качества е част от себепознанието ни. Приемането на себе си, такива, каквито сме и 'прегръщането' на лошата ни половинка ни прави цели. Важно е да не използваме целенасочено никое качество, за ущърб на другите. Аз Съм, такъв, какъвто Съм... Аз също мислех, че все изисквам малко от себе си, че съм лоша, че не съм направила, нещо, както трябва... Да, ама не. Ако някой смята, че съм лоша, ужасна и т. н., той ме оценява според неговия си критерий... Важното е да съм в Мир със себе си, със собствената си съвест. Когато си се приел, опознал, приемаш и познаваш целият свят...

"Три идеи"-МОК, беседа, държана от Учителя на 27.09.1929г.

И според мен е от рожден ден, до другия, като има влияние и числото на годината, в случая 2008-1, 2009-2 Изчислява се по посочения начин

За мен изминалата - беше двойка. Влязох в тройката, завършване на някакъв цикъл....

Много хубави разсъждения, приятели! Доброто и злото ни съпътстват през целия ни живот, докато не започнем да възприемаме света като училище. /Има една хубава притча, дето след всяка случка героят казваше-"За добро ли, за зло ли, ще видим..."/. Та, всичко е в нашият ум или сме в ляво или вдясно... Истината е в средата /както е казал Ники /. Когато има сравнение, оценка, отдалечаваме небето и земята, противопоставяме ги. А те са Едно и ние сме част от Всичкото... При всички случаи, за да стигнем до Пустотата ни е нужен вътрешния Мир. Той се постига, когато сме направили всичко по силите си, за да помогнем, да сме най-добрите... Въпреки, че и убиецът като се покае искрено и се смири може да достигне до опрощението... Бог обича всички и е добре само да Му повярваме и да Го последваме...

Има и друг момент-иска ти се да помогнеш, да разкажеш, ама хората не са готови и не могат да разберат. Тогава идва огорчението, но то е полезно, защото те учи точно да преценяваш къде, колко и какво... Да не пилееш енергията си. Е, трудничко е, защото си обречен да си сам, но пък в тази самота има други неща, които чакат да бъдат открити...

При всички случаи в началото има егоизъм, но постепенно той прераства в нещо, извиращо от сърцето-алтруизъм. Аз също преди години, когато започнах духовните си търсения си казвах-ето, ще правя някои добринки, няма да върша глупости, пък може и да се приближа към Бога, някой ден... Ядосвах се на някого, но в следващия момент си казвах, е този човек прави това, защото... И така ми минаваше яда... Постепенно дори и да правех нещо, то беше, защото ми харесва така, чувствах се добре... И се оказа, че не са нужни усилия, за да правиш нещо за някого... Нужно е само да ти доставя радост. И да идва от сърцето ти, без да мислиш и очакваш...

За мен тази година беше много добра. Нямах очаквания, просто оставих нещата да се случват и се случиха много хубави неща. Благодарна съм за всичко, което срещнах по Пътя си. Много важни и ценни уроци и срещи. Пожелавам си сили и светлина и за следващата година

Ани, замислих се и аз върху твоя въпрос Чрез осолените хора, по-висшите същества работят, предават своите идеи, да се приложат. Това са учениците. Когато имаме някои опитности, ние вече придобиваме и мъдрост, замисляме се, анализираме, знаем кога и как да действаме... Всички ние, имаме задача, върху която да работим. /Дончето е дала хубав пример/. Понякога, ние не разбираме задачите си и започваме да се обезверяваме, завиждаме, спъваме се. Тогава започват да ни осоляват, да се сетим, че нещо сме нарушили... Когато осъзнаем грешките си и започнем да благодарим за страданията, значи сме разбрали Живота, не сме го изживели напразно. Да сме щастливи и благодарни за това, което ни е дадено, а не да гледаме в "двора на съседите си". Солта

ЧРД и от мен! Искрени пожелания за здраве, щастие, обич и т. н.

Стана, нямаше проблеми Дано Мира и Любовта да ги има по цялата Земя!

Тъй като не мога да изтегля медитацията, ще се включа с молитва. Мисля, че пак ще има ефект

Вече имаме и DMS номер за Лори - Лори

Диана Някога в университета изучавахме предмет-Дидактика /видовете/системи образования в различните страни/. Изобщо не му обръщахме внимание, вземаше се с Да или Не... Но в Дидактиката ако се разровим може би ще се отсеят методи, които да са полезни и приложими в нашето училище. Разбира се и да се приложат съвети от Учителя /в духовно отношение всички имаме глад, но в никакъв случай да не е догма!/