Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. Всички допускаме грешки по пътя си, но разумните хора ги осмислят и ги поправят. Да формираме добродетели в себе си, да започнем да ги проявяваме, това е задачата ни сега-да променяме и възпитаваме себе си. Благодарна съм, че видях грешките си и мога да ги поправя, благодарна съм за кръста, който нося, защото от Бога ми е даден и е най-добър за мен. Из Който не носи кръста си
  2. късметче, благодаря за тези 54 описания на лъжливата гордост-Его-то Всичко изброено съм проявявала в някакъв момент от живота си. Някои неща по-силно, други по-слабо... И бих казала, че всичко това е необходимо докато не израстнем, докато не започнем да се превръщаме от егоисти в егоцентристи и не поискаме да разберем по-дълбокият смисъл на нещата.... 43. Неспособност за компромис. Ето от тук тръгнах. Мислех, че взимам правилни решения, а другите грешат. Знаех кое, как трябва да бъде и се дразнех, че другите не разбират... Но пък, той-живота ме научи да разбирам защо се е случвало това. Доста трудни ситуации ме накараха да сведа глава, пред Бога! Защото разбрах, че нещо в мен не е наред и трябва да се промени... Просто поех отговорнст за собствените си действия! Когато започнах да търся причините, да разбирам себе си, започнах да разбирам и другите... Започнах да им прощавам. Всеки се е чувствал наранен, както аз, всеки се е поддавал на заблуди /от всякакъв вид/, както и аз. Не позволявах да ми помагат, защото смятах, че не заслужавам.... Не бях простила на себе си... Това е най-трудно! До поредния външен натиск-и се пробудих! Какво се промени?-Моето мислене. Сега приемам живота по друг начин. Радвам му се такъв, какъвто Е-съвършено организиран. Сега имам радост от всичко, нямам желания, цели... И всичко е красиво и организирано, Живота просто се случва и ме изпълва с Благодарност, за това, че разбрах смисъла му... Бях вкопчена в собствените си проблеми, в собствената си болка.... Докато не видях, че и другите страдат само, защото и те като мен още живеят в заблуди... в пристрастия... Питала съм се, защо не позволявам да ми се помага?-Защото не исках да допусна някого в сърцето си, за да не ме боли.... Но, когато заобичах всички и всичко /без да им позволявам да прекаляват /, сякаш и другита около мен се промениха... Оказа се, че е много по-лесно да намеря една причина, заради която да обичам някого, отколкото 10-100 заради които да не обичам... Разреших си да съм щастлива, не защото имам просперитет, а защото това състояние ми харесва... И сега, споделям всичко това, защото може би на някого моят опит ще е от полза...
  3. http://www.youtube.com/watch?v=glvQn5rd_hI Честит рожден ден, Аделаида!
  4. Наистина е по-добре 'индигото' да си мълчи за това, което вижда. Рискува да го окачествят като Но пък наистина не са сами....
  5. Истината, дори прошепната може да прозвучи като крясък за някого, особено ако не иска да я чуе... Думите могат и да дадат живот, думите могат и дупка да направят. Просто зависи къде, как и с какви намерения са казани...
  6. kasis4e, ако някой си мисли, че само неговото мнение е точно и истинно още е на грешната страна. Дори и най-големия "грешник" има право да е на тази земя, той се учи, Бог му дава условия за това. Може и след 1000 години да се пробуди, но това ние не можем да знаем... Така че, всеки на своето място и своите си уроци да научи в този живот е добре... Ако можем и да си помагаме, вървейки всеки по своя път, също е добре...
  7. kasis4e, знаем, че Бог е проявеният Дух, Той се проявява чрез всеки от нас, твори... Ние, хората си имаме някакви представи /всеки на своето ниво/ и съдим/мерим според тях. Дори се самоосъждаме, защото събуждането на съвестта е хем добре, хем може и до отчаяние да доведе... Но у всеки от нас е заложен един импулс, красив, алтруизтичен... И понякога ние следваме този импулс. Когато о-съзнаем, че каквото излъчваме-чувства, мисли към света, това и получаваме, започва стремеж и за нещо повече. Но Учителите на човечеството, за това са Учители, защото идват периодично и 'свалят' от по-висши нива знания. Към тези знания-съзнания започва да се стреми всеки, който е почувствал онзи вътрешен импулс. Но тъй като все пак си има определени закони ние не можем ей така, веднага да стигнем до тях. Трябват и усилия, 'зреене' и идва момент дето нещо светва. Кой определя правилността на мисленето?-Твоя вътрешен коректив. И според реакциите, които предизвиква в теб и извън теб, в околните се учиш, напредваш... Не знам дали ми се разбира
  8. Пък аз си мисля, че е глупаво да се твори за феновете. Те днес са ти фенове, утре може да те освиркат само ако стъпиш малко встрани. А и може да се развие зависимост от одобрението им... Лично на мен ми харесва да творя заради себе си, защото ми доставя удоволствие, нали всеки творец оставя своя частица. А дали ще се хареса?... Ми то всяка творба си има свой живот... И друго - да се твори по поръчка си е занаятчийство вече /Кристиян /. Но да вложиш порив и чувство, знание и умение в нещо си е творба... Думичката дълг бих заменила с призвание. Призован си от нещо, от някого, има порив. А дълг-правя нещо, щото трябва...
  9. Мисъл на деня – 13 май 2009 г. Хората са дошли на Земята при най-добрите условия, но учат нещата, които не са за тях. Казват, че искат нова програма, защото им дотегнало да се карат и бият. Какво лошо има в това, че си се скарал с един свой приятел? Като си се скарал с приятеля си, ти си станал по-искрен. Казал си му това, което в друго време не би му казал. Иначе щеше да го лъжеш, а така по-добре, че си му казал истината. Та казвам: мъчнотиите, условията, при които трябва да живеете, трябва да се справите с тях. За да се справите с тях, вие трябва да разчитате на нещо. Из Просете, търсете и хлопайте-37-ма НБ, 4 септември, 1938г.
  10. ...... Двамата свидетели Благодаря Fut! Беседата е точно намясто
  11. Понякога се налага да вземем решение в полза на ума, понякога в полза на сърцето. Случвало ми се е и да вземам решения ей така без да мисля много. Но важно е да си носим последствията за избора, който правим. Всичко по Пътя е урок и не можем предварително да знаем какво ще се случи, какъв ще е резултата-вътре в нас и външно.... Но каквото и да е, винаги има израстване, заключения, поуки... Правим опити, падаме, ставаме, но идва момент, дето помъдряваме. И както казват индианците-'Всъщност Път няма, Пътят се изгражда от стъпките...' Ако няма лоши чувства и лоши намарения, ако няма присъди, значи всичко е наред... Има една поговорка-'Човек се учи докато е жив,.. за ужас на другите'
  12. За съжаление нискоинтелигентните, но предприемчиви хора, които поставиха парите като цел и смисъл на живота успяха и успяват. Не че другите са отрекли финикийските знаци, но те имат по-възвишени цели и стремежи, а това днес не е конвертируемо. Ако пък нямаш някой наш човек, дето да те препоръча и да си му задължен, на него и рода му до 10 коляно, нищо не би постигнал... И аз както късметче казва съм стигнала до момента, да оцелеем, пък дано децата ни да имат по-добри шансове.
  13. Умът ни е важна част от нас. Ако не беше така, нямаше да са били нужни толкова много години човек да развива лявото си мозъчно полукълбо. Друг е въпроса, че и сърцето ни е нужно, за Посвещение е необходим синхрон между ума и сърцето... Вкъщи Значи благороден ум и чисто сърце. Умът може да е орел, но все пак, освен че лети орелът е хищник... Та никак не е лошо да имаме силен, разумен ум, но най-вече буден...
  14. Мисъл на деня – 12 май 2009 г. Първото условие в работата ви е самовладеенето, самообладанието. Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството се състои в това – при най-голямата чувствителност човек да се владее. Из Силните течения-Лекция, 9 март 1927 г.
  15. Притча за пчелата и планините Арарат и Синай
  16. В този ред на мисли... "Питали са ме - Какво да правим? Каква е съдбата на българите, на България?.... На света?.... Отговарям така-Всеки да прави това, за което е дошъл на земята. А за съдбата на българите, на света да не се интересувам. Има кой да оправи света. Ние сега имаме задача да оправим себе си, нашия вътрешен свят." Знам, че никой, на никого не може да каже - ти това ще направиш-това е намеса в живота и свободната воля на другите. Всеки сам себе си да разбере, себе си да променя та тогава и другите, та и света... Вкъщи
  17. Много ми харесват мненията на Донка и azbuki А това е уникално и прекрасно. Благодаря!
  18. Значи, човек може да се съедини само с Бог. Защо?-Защото човешките взаимоотношения са нестабилни, временни и са подчинени на его-то ни. Образуваме връзки, зависимости създаваме си закони, които дори не са справедливи и образуват нови зависимости... Кога имаме съединяване?-Когато и мъжът и жената са в хармония, вътрешна, в нас. До днес богатството на ума е търсено, прекланят се пред него. Но то не е работило в хармония с богатството на сърцето или рядко го е правело. А само тази хармония помага да се роди нещо красиво, възвишено. Пред жената не се прекланят, тя дори е осмивана. Но онова вечно стремление един към друг е необходимо и неизбежно. Значи, трябва да поддържаме синхрона между ума и сърцето. Да има прави мисли и прави чувства. Христос, Синът божи е у нас само, когато и мъжът и жената са будни, в синхрон. Ще развием сетивата си, като работим разумно и търпеливо над себе си. Като бавно и търпеливо възпитаваме ума и сърцето си. Вкъщи
  19. Всички ние сме самотни, всеки сам върви по Пътя си и когато разбере това самотата вече е благодат. В миговете тишина, получавам друго знание, чувствам се изпълнена. А най-красиво е, когато съм сред много хора и се чувствам в уединение. Но не винаги се получава...
  20. Да velinavasileva, права си. От моите опити за обяснение, това излезе. И благодаря за линка, много ми хареса Ние тук някак откъснато разглеждаме Его-то. Има нива на съзнание-до сега четири. Но има и съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. И това са степени, които ние овладяваме и чистим. Трудно ми е да пиша и да обяснявам. То за това е по-добре да споделяме примери от живота си и да усещаме повече... Интуицията е от голяма помощ... за да разбираме... Ще пусна цитат, който може би ще помогне да разбираме и да си изясним. Празника на Светлината
  21. Да така е didi_ts. Но може да се поправи. Сутрин като стана се усмихвам на птичките, които напук на сивотата и панелките пеят. И аз напук на съседите, дето ми цапат пред вратата, продължавам да чистя и да се усмихвам. Продължавам да си поддържам градинката пред блока, нещо, че ми се смеят. Старая се да видя нещо хубаво у всеки, а не да търся лошото. Зная как трябва да е, но се радвам на това, което Е. Т. е. имам условия да се променям и да ставам по-силна и по-отговорна за себе си и другите... А да напусна е най-лесният избор... не че не ми е минавал и не ми се иска.... но съм оптимист и знам, че има заряд, има добро... И че точно преди разсъмване е най-тъмно....
  22. Грешно се изразих, не да не се интересувам от мнението на другите, а да не се влияя от мнението на другите.... Значи, човек, който казва 'аз съм' има съзнание. Когато подчини това съзнание на цели, които не са само за него и то за добро, когато започне да се стреми към доброто /започва да опознава себе си-самосъзнание/. Смирението идва след това. Смирява се, смалява се старият човек, смалява се егото. Аз-ът умира, за да се роди Той....
  23. Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах
  24. hrisko_89 Защо сме негативно настроени, даже черногледи понякога? Може би ако всеки от нас си отговори, защо е черноглед той самия ще разбере и другите.... Мисля, че ние не си вярваме, не уважаваме себе си. Верно е, много сме били мачкани, но пък и не смеем да се заявим, като индивиди и като народ. Все се сравняваме с 'големите', те пък от своя страна гледат да ни посмачкат самочувствието и така... Ама не искам да е така. Може да съм малко човече, може да съм от малка страна, която не е добре икономически, но пък все имам нещо дето да е добро. И точно това хубаво и добро е време да изтупаме от прахта и да го покажем. Ние не сме като другите-за най-малкото нещо да си правим реклама. Все чакаме да ни похвалят, ама не става. За това да не се интересуваме дали ни аплодират или хокат. Важното е да се чувстваме добре.... Да си вършим работата добре и да се стараем да сме чисти пред съвестта си, пък.... каквото рекъл Бог...
  25. Висшето Его-Аз съм, може да се превърне в егоцентрично, когато започнем да мислим така: Не ме интересува, какво говорят хората за мен, важно е да се чувствам добре, когато правя добро. Да, хората винаги ще са недоволни, /защото и те имат Его/, но важно е да възприема себе си, да разбера, какво искам и да го направя. Важно е да вървя по Пътя и да се доближавам до Бог. Как?-като отварям сърцето си за хората, като не им се сърдя, защото аз съм, това, което съм и имам право да бъда, колкото всеки друг, осъществявам мечтите си и се уча, вървейки по Пътя.... Опит за разсъждение
×
×
  • Добави...