Донче, поздрави за мнение 144
Абсолютно съм съгласна, защото съм го изпитала. Позволявах на другите да ме манипулират, защото се самонаказвах. После потъвах в самосъжаление, отчаяние, ядосвах се на другите, защото са "такива едни-лоши"...
Когато пък се осмелях да си заявя позициите и някой демонстрираше, че е обиден, се самоунищожавах, защото съм била-"лоша!". Така са ме учили и родители, и общество-че не трябва да имаш различно мнение. Изобщо, да си различен е лошо... все ще смутиш някого... Живота ми показа, че аз плащам за това, че не слушам себе си, но никой не ми е крив...
Свиква се-по-добре да съм лоша за другите и да съм верна на себе си, на онова, дето е вътре. А другите-нека си съдят, нека си хвърлят камъни....нали са съвършени... Аз не мога да им отговоря със същото-глупава съм....
Нямам чувство за вина-правя всичко, което ми е по силите, да дам най-доброто от себе си, старая се да бъда добронамерена и да разбирам другите. Но не се страхувам да изразя себе си.