Слънчева

Знаеш ли изпитвала съм това чувство за вина. И протест, че не мога да приема случващото се. Но нещо ми светна, вместо да се самосъжалявам и да се вкопчвам в болката реших, че е по-добре да се "взема в ръце'' и да търся решение на проблемите. Поне, колкото е възможно.

Напротив Ани, разбрахме те. Просто не дадохме очаквания отговор.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПЧЕЛИЦА! РАДОСТ, МИР И ЛЮБОВ ЖЕЛАЯ ОТ СЪРЦЕ!

Когато имам очакване към определен човек, че точно той, с нещо "трябва" да ми помогне, се превръща в задължение. Но, когато помоля Бог за помощ и просто съм будна за нея, просто се случва. И тогава я приемам безусловно, свободно и с благодарност. Но ако да речем някой реши да ми помага, защото мисли, че съм сгрешила, да ме поучава и принуждава да се променям, това също не е помогане, а задължение. Донка описа прекрасно помощта. Благодаря и за примера, даден от Борислав. Може би наистина чрез Молитва, да си проясним как да помогнем и Молитва Бог да помогне на този, който се нуждае е най-добре. Сещам се и за друго. Понякога може човек да има нужда да му се скараме, да го оставим сам, да проумее и осмисли, та да се вземе в ръце. Но това предполага добро разбиране на другия. Ани, сещам се за нещо преживяно. Преди време се опитах да помогна. Хора, които много питаха, разговаряхме, опитвах да им кажа, че от тях зависи да подредят живота си, давах примери... Но се оказа, че те искаха някой, ей така отвън да дойде и да им реши проблема. Очакваха някой да им каже-ще направиш това и живота ти става песен. Опитвах се да обясня, че живота е поредица от избори, правим ги и поемаме последствията. На което ми се ядосаха и бях виновна, че така живота нямал смисъл, те искали щастие... И т. н. Та в този случай просто не трябваше да се намесвам. Ако човек не иска сам да се справи, никой не може да му помогне. Само Бог. Като го учи по негови най-добър начин. Има много и различни примери в живота, не можем да сме еднозначни в отговорите си. Даваме примери и се учим. Да сме верни в Доброто. Да го проявим, според случая. Специално за принцеса. Всеки човек има праг на болката. Боли, боли, но идва момент, в който нашият мозак /благодаря на Природата за това/, просто превключва и става рационален, изхвърля ненужните емоции и дава най-доброто като грижи, подкрепа... Казвам го от опит.

Така е, да позволим на Бог да се прояви чрез нас, това е прекрасно. Бог се проявява чрез Любовта, Истината и Мъдростта, в Разумността.

Ани много добри въпроси. Не е и нормално да стоим и да гледаме как някой ближен се мъчи. Ако можем да му помогнем да разбере урока си, ако можем да му помогнем да разбере, че някъде е сгрешил би било прекрасно. Разбира се това може да се прави само с Любов. Не с високомерие и поучаване. Или на някой гладен да не му дадеш хляб?-Това си е престъпно. Постепенно ще се научим да различаваме кой, от какво има нужда, да му помогнем точно с това. Не си мисля, че мога с нещо голямо да помогна, но с чисто съчувствие и добронамереност-да. Понякога помощта може да е добра дума или усмивка, да кажеш на някого-не губи вяра, можеш!-не е малко, благодарна съм, че съм срещала такива хора. Разбира се, че понякога помощта е и материална, но пак в зависимост от случая. И с това са ми помагали. Иначе моето его добре ще се скрие зад думите-"не му преча да си учи урока..." Разбира се, не мога да нося товара на друг, но мога да го подкрепя, да му е по-лек. П.П. Но и помощ с търговска цел не е помощ. Ако помогна на някого, защото той с нещо ще ми помогне...

Мисля си, че чужденците не са виновни. Каквото е нашето си отношение към Рила, такова будим и в другите. Ако човек сам себе си не уважава, как иска другите да го уважават? Това важи и в национален мащаб.

Пък аз малко ви завиждам, че ще сте там, но както каза Моника, живот и здраве догодина ще съм и аз. Мисля си, че нямате нужда от никове и надписи. Доверете се на вътрешния си усет и ще видите как ще се срещнете, ще се познаете. На Рила стават чудеса. Желая ви много вълшебни моменти и ще съм с вас мислено

Имаше период от живота ми, когато се стараех да угодя на всички. Стараех се да правя всичко по най-добрия възможен за мен начин. Стараех се да съм в общоприетите норми за добро-лошо и пак не се получаваше... Ядосвах се на хората, ядосвах се на себе си, дори смятах, че така трябва, да са недоволни от мен, защото не съм достатъчно добра... Стараех се да съм най-! И въпреки това не можех, все имаше някой недоволен. Но дойде един момент на претоварване, момент, в който просто казах- не мога повече! Счупих тая моя воля, да контолирам и да съм най-! И си казах, каквото ще да става, нека е Волята Ти, не моята... Та точно тогава дойде смирението. Наведох глава. .... След това ли? - Ами започнах да търся, да изучавам живота и хората, себе си... Да ги разбирам, доколкото мога... Да пречупвам онова Аз, дето все искаше да е отпред. Старая се да върша нещата, не защото трябва, а защото така искам, защото съм щастлива от това... П.П. При мен не беше просто дъжд, а буря, ураган. След пораженията дойде и малка светлинка, старая се да я следвам.

Само Бог може да хване Сатанчо на работа. Как ли? - Чрез изпитанията, на които ни подлага, ние ставаме по-твърди /като диаманта ;)/, Любовта ни укрепва и чистим лошото от вътрешното си себе. Спираме да се страхуваме и неговите съблазни стават излишни. Благодарим на Бога за всичко и така, като забравим за съществуването на Сатанчо, той просто губи сили... и си отива.....

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Желая ти много любов и щастие! Шаде

Klaudia Благодаря ти за този пост, в него се крие всичко, което е трябвало да се разбере. С Любов и добронамереност всичко се постига. И да отнасяме всичко прочетено навътре в себе си, за опознаване и разбиране на себе си.

За да можем да коментираме, да споделяме, ето няколко насоки от беседите на Учителя. Мисля, че ще са полезни. Из Две лепти Из За страха и безстрашието Из Отношението на трите живота Из Любовта дава живот Из Най-малкото добро

Никола, благодаря за тази беседа. Добро, справедливост, разумност Много хубаво е да се разсъждава, а не просто да искаме да сме добри... за всички. Искам да съм добра за Божественото в себе си. Но и едва ли някой е толкова узрял, та знае от какво имат нужда другите... Можем само да си разсъждаваме, да се опитаме да помагаме... А има и неща, за които не можем да говорим на всеослушание. Те се проверяват по вътрешен начин. За всеки Бог е приготвил необходимите условия, да се учи. И необходимите уроци, лични... За това, което е дораснал.

Из Добро, справедливост, разумност Благодаря за тази беседа на Никола Дамянов!

Мисъл на деня - 7 Август 2009 г. „Казано е в Писанието: „Да се облечем в Христа!” Обличането се предхожда от събличането. Значи човек трябва първо да се съблече, а после да се облече... Повечето християни още не са облечени в новата дреха. За да се облекат в новата дреха, те трябва първо да съблекат животинската си дреха. Новото е дрехата на Любовта. Който е облякъл тази дреха, той е намерил правия път на живота, той живее в истинската светлина.” Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г., София, Изгрев. Молитвен наряд: За всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Klaudia, разбира се, че има място за всички, които са дошли, за да се учат, нали нещо ни е събрало. И сме равни, точно, защото "по-знаещите", по силата на Любовта помагат на новичките. Ако се чувстваш добре и имаш нуждата да се учиш, това е прекрасно. Бог помага на всички. П. П. И няма нищо случайно

Благодаря ти

Много съм впечатлена от тези беседи. За това и не се въздържах да пусна цитати. Извинявам се. Из Три разряда ученици П.П. Багира

Много благодаря на Психотроник за двете беседи. Важни са, но просто, за да можем да разбираме себе си, да си сверим къде сме. Това е важно и полезно. Из Три категории ученици Не е случайно и друго-Учителя ни е свързал в духовни вериги, по вътрешен начин. Т. е. има хора, с които честотите ни на вибрация са сходни и се допълваме. Получава се синхрон в общуването, в обмяната на информация. Из Три разряда ученици

Благодаря ти за тази тема НиколаДамянов! Наистина има различни категории, тези, дето си изброил-"симпатизанти, последователи и ученици в една школа ? (конкретно за Бялото Братство)" Не се старая много да ги опознавам, просто си имам изработен усет-ако някой много се старае да ме поучава и контролира, първо да видя дали между неговото действие и дума има покритие. Ако не е искрен и усетя нещо недобро, просто се оттеглям. Все пак отговарям за себе си, за своите действия, мисли и т. н. Важно е да следвам своя път и да се уча, доколкото са ми силите. Ако мога да съм от полза за някого, добре, ако ли-не, ОК

Истината е, че много хора се отварят сензитивно и търсят духовното. Дали сме от Братството или-не, това се преценява на друго място, ние просто извървяваме Пътя си. Хубаво е да имаме положително отношение към хората, да обменяме опит, споделяне. Ако можем, да си помагаме. Или поне да не си пречим... Е, понякога вибрациите ни падат, но пък е добре да се контролираме, доколкото можем. Точно тогава се познават добрите приятели, помагат ни да се осъзнаем. Но всички се учим и сме различни, в това е красотата. Ако съм дала свобода на другите /и на себе си/ и ги приемам такива, каквито са, никой няма да ми пречи.

Супер Латинче! Прекрасно! Извинявам се за спама!

Пък аз казвам-възможен е! Когато му се отдадеш, просто да се отпуснеш, да се довериш на Висшите сили, на Светлината да те носят и тогава, когато ума спре да казва "невъзможно е", става възможно и лесно. Просто не трябва да си даваме срокове и да не се отчайваме. П.П. Сетих се и за едно важно мъничко нещо-Вяра, колкото синапено зрънце и Изгрев молитва

Предсказанията са една материя, с която не бих се заигравала просто за забавление. Мисля си, че понякога нещо за бъдещето се предсказва, за да може да се постреснем и да си мобилизираме свободната воля та да го променим... към добро... Защото, за да има лоша проекция за нещо в бъдеще, то е имало лоша мисъл/действие в миналото и само настоящето има власт да го поправи... Тъй че, предпочитам да живея днес и сега и то да се старая да се изпълвам с положителни чувства, мисли, действия, та да допринеса за едно по-красиво бъдеще... А, като се има предвид и че самото изричане на някои неща си е вид магия, т.е. някой да повярва в нашите уж-тренинги, става натрупване на карма... Поздрави!