дана, радвам се, че има такава душа като теб. Усещаш болката и страданието. Преди няколко месеца видях безумието на обществото ни-една 'майка' крещеше да убият дете, колкото сина и. Защото е наркозовисим и е откраднал детската и количка. Крещеше, че иска да го убие или да дойде някой друг да го убие. А момчето молеше да извикат полиция.... Извиках, обзета от ужас. А 'полицията' ни каза да не питаме... да не се интересуваме...
Всички майки имат огромна вина. Ако даваме достатъчно любов и подкрепа на децата си може би няма да посегнат към дрогата. Бащите... те са друго. Сигурна съм, че и полицаят е родител. Знам, че никой от нищо не е застрахован. И докато си заравяме главите в пясъка, няма да се подобряват нещата.
Но не мисля, че с война към наркоманите ще се реши проблема. Ще има резултат само ако се постараем децата ни да са с достатъчно самочувствие, да са обичани и никога да не посягат към дрогата. Да могат да кажат достатъчно ясно на дилъра-НЕ!
Дори и на дилъра някой е промил ума, че не може друго да прави. Сигурно и той не е обичан и познава само насилието. И, за да се чувства 'голям' мачка и прави зависими други...
Истината е, че имаме нужда от много Любов, от разбиране и адекватна намеса. Защото нашите деца са прекрасни и просто искат обич.