Слънчева

"Седмата посока", Ж. Орфану Да, мой е избора да мразя и да тровя себе си, само, защото някога, някой е направил нещо, мразел е, завиждал е /например/. Мой е избора да приема обидата или да я оставя свободна в пространството. Защо аз да поемам тази омраза и цели 100 години да я храня? Като мога да простя и забравя и да си живея свободно, необременено и щастливо живата... Изборът е мой, за моя живот, за моите постъпки. Другият прави своя избор-да мрази, да наранява. ОК. Това е негово право. Обичам себе си и точно за това не искам този товар-да приемам негативите на някой, който не е дозрял.

Хриско, не бих казала, че е удобно. Казвам, че е правилно да се мисли, че каквото и да се случва е между мен и Бог. granat1 го е казала много хубаво- Да се учим. Из книгата "Седмата посока" на Ж. Орфану Смирението-това е да разбереш грешките си от причинно-следствената връзка и да спреш да съдиш другите и себе си. Да Благодариш на Бога за всичко, което ти е дал, защото тук си, за да учиш! Да се научиш на Любов!

О, да, Вики, ние показваме, доброто, лошото. На помощ и психологията идва... Но разговорите с децата и това родителя да има авторитет е важно. И да разбира, че то е важно за нас. В някой от предните си постове писах, че е важно да се казва-Не! Това е част от възпитанието. Нито прекалено глезене, нито прекалена строгост. Всеки случай е индивидуален. И така майките, родителите творят. Създават бъдещ човек. По ТВ-7 /дано не греша телевизията/ има едно предаване-"Помощ, бавачки!" Там има страхотно поучителни случаи.

Още сутринта ставам и се усмихвам. Казвам си-предстои ми един страхотен ден. Благодаря Ти, Господи за него... И така денят става прекрасен...

Момичета, в това външно отчуждение няма нищо лошо,.. защото ако детето не може да се впише в средата, то започва да търси пътя към истинския си Дом... Навътре... Има "индиго" родени в такива семейства. Задачата на всички ни в този век е да се научим да търсим източник на Любов и Доброта вътре в себе си. Да не се вкопчваме в другите... Препоръчвам книжката на Ж. Орфану-"Седмата посока". В книгите на Друнвало също са добре описани децата... И не фиксирайте поглед в Десетте Божи заповеди-те са Мойсеевите закони-на причинно-следствената връзка /кармата/. Чрез тях проглеждаме, за да отидем до Христос-Любов и Прошка към всички и всичко. Разбиране... Децата ни идват чрез нас, но не са наши. Те са първо на Бога! Той ги е пратил при нас, Той знае, кое е най-добро за тях... Богатството идва от вътрешния ни свят... Христос казва-"Аз съм Пътят и Истината и Животът!" "Обичай ближния си, както себе си"-децата трябва да харесват своето вътрешно аз. Да прощават на себе си, за да обичат и прощават на ближния. Ако се казва често-ти си лош! То започва да вярва на това, става лошо. Но дори и ако направе беля, сгреши ние му обясним, че това не е хубаво, но въпреки тази грешка го обичаме... то расте уверено и се стреми към добринката... Ако детето е "индиго", то ще ви говори за други светове, за странни сънища. То ще вижда аури и точно тогава има нужда от помощ. Да му се обясни, че това е нормално, че не е страшно... Че е нужна Любов и Благодарност към всички.

Има сродни души. Понакога нашата сродна душа ни помага чрез някой, когото обичаме. Истина е, че за да се свържем с душата си, трябва да поемем по пътя навътре... Там, в сърцето ни се открива един нов свят... Ето част от стар цитат: П.П. Klaudia, благодаря за книгите на Беа Нади

Мисъл за деня-3 декември: Направеното добро не се забравя. … Колкото и да е низше съществото, едно добро направено при едно пробудено съзнание, то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно добро, което вие направите, колкото и да е малко доброто. Едно от качествата на Бога е това. Най-малкото добро, което и никой не види, Той не забравя. Страдания и придобивки Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Съгласна съм, че майките трябва да са внимателни и да се доверят, както на интуицията си, така и на разума си. Няма нищо лошо и в хороскопи и нумерология да надникнат. Така ще добият представа как да помагат на децата си... И наистина "индиго" не са чак толкова много. Но деца с дарби и необикновени деца са всички... Вижте Тук

Да, шантаво звучи... Но ние сме такива, каквито сме! И просто сме като вас, само малко по-осъзнати и виждащи света сякаш отгоре... Спрямо някои хора сме добри, спрямо други-ужасни... Зависи дали ни приемат със страх или с разумност, с обич... Всъщност това важи за всеки човек. Просто сме себе си и сме щастливи от Живота...

Ще опитам да отговоря на въпросите ви като вече възрастно, претърпяло вътрешните катаклизми дете-"индиго". Ще опитам да съм откровена, но може би това няма да се хареса. Всяка промяна се посреща зле... Хората са инертни. Как да се отнасяме с различните си деца?-Да уточня, всяко дете е различно и специфично...-С разбиране. С много разговори и без тами-табу. Не налагайте воля, дайте Любов. Като понякога точно Любовта изисква да се каже-Не! Не винаги съм разбирала защо родителите ми са такива, защо правят някои неща... Но идва време, когато всичко е ясно. Ние, децата-"индиго" имаме различен поглед за всичко, някак през своите емоции и изживяване разбираме всичко. Знайте, че ние сме си избрали родителите, всяка напреднала душа избира къде и при какви условия да се роди, за да научи определени уроци... Трудно ни е и особено, докато се научим да премълчаваме някои неща... Виждаме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито се показват... Виждаме причините, следствията... И ни е трудно да разберем защо хората си причиняват болка... И понякога ни боли много заради болката на другите... но това е част от израстването. Учим се да бъдем силни... Искаме да следваме собствения си Път, но обикновено не ни разбирате. Съденето ни пречи и вашите представи за добро/лошо. Ако споделя, какво виждам, чувам и ако започна да казвам директно истината, направо съм за бяла ризка с дълги ръкави... Много пъти съм си мислела, че нещо не ми е наред... Най-странното е, че, когато получим знания за света, просто трябва да стоим настрана и да ви наблюдаваме, да ви дадем Свобода... Но разбрах, че има и други като мен... Това ме успокои... Ние сме хора, малко по-различни, но хора като другите... Просто ни приемете.

Да, Вики засегна много важен въпрос-"Децата дошли да ни водят, да ни спасяват, да изкупят греховете ни /нали за Христово съзнание се говори/". Така е много удобно. Да нямаме отговорност за нищо. Ей така, идва някой и решава проблемите на хората. Да, че децата имат мисия, имат, че са тук, за да излъчват доброта и Любов, така е. Помагат да се променя съзнанието. Но всеки сам трябва да направи усилия, за да получи помощ. Човечеството е показало, че не обича промените, че първо съди и отрича, а после се осъзнава и поема новият път. Но това е...

И да не забравяме Огледалото-това, дето ни дразни и не харесваме у другите, носим у нас и трябва да коригираме

Злото ще стане слуга на Доброто, защото Бог така е определил. Защото и доброто и злото на Него служат. Злото-завист, злоба, мъст и т.н. проявени спрямо чистото, светло добро го правят силно. Чрез външното зло, съзнателния израства, очиства се и... благодари. Добро-зло, това са намеренията, подбудите с които някой върши нещо... Злото си съществува, но не искам да го пускам в себе си. Буден ум и чисто сърце, това е защитата

'Гарван, гарвану око не вади...' Особено в БГ 'мой човек' е титла. А тези, дето много говорят си стоят вкъщи щото са неудобни /визирам себе си/.

Ох, Вики, бедата е в съзнанието ни. Все от главите си патим. Личните интереси, егоизмът, завистта. Има и много кадърни, свестни лекари/хора все още. Но те някак встрани остават. А ако днес не търсиш пари и слава си идиот. Виждам как лекари, които изнудваха пациентите си за пари-само кеш!- Днес имат клиники... и сега съвсем законно си прибират парички. Изобщо има толкова опорочени неща... Явно цялата система е гнила... Но тя пак от индивиди се прави... Смешно е вече да се говори за гилдия, та всеки трябва персонално да си носи отговорността. Да се криеш зад гилдия е все едно да се криеш зад партията... Или си професионалист и човек, или не си! Знам, че се случват неприятни инциденти, но когато човек умишлено е подложен на унижение, как да вярва, че за него или близките му се прави най-доброто? И нима малкият човек има права?...

Темата е ужасно тежка, но трябва да се говори за това. Преди вече 14 години съм преживяла търгашеското и арогантно отношение на лекари в "Тина Киркова". За мое съжаление и днес не е много различно. Но се надявам, че когато повече майки извикат - Ние не сме животни и искаме спокойно раждане!-нещата да се променят. Време е да бъдем човеци едни към други, независимо каква професия имаме.

Мисъл за деня-30 ноември: За да те обичат хората, благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от истината и от благостта няма. — Де е любовта тогава ? — Любовта включва всичко в себе си. В нея е знанието, силата, богатството, разумността, благостта. Като знаеш това, не търси тия неща вън от себе си. Всичко е в човека. Истина и благост Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Вики, това за камбанариите е много хубаво. Има различни гледни точки, има добър тон и е полезно за обективността и реалността-истината. Нормално е в началото да сме неуверени и да правим грешки. Както в живота, така и на паневритмия. Хубаво е да изразяваме мнение и да отстояваме принципите си. Така израстваме. П.П. И томи е много прав. Когато трябва и сме сигурни, ще сме твърди за да може Учението да не губи...

Никола, благодаря ти за този пост Хубаво е да разсъждаваме въпреки емоциите си. Да, понякога може и да ни направят забележка, но това е и тест за нас, как ще я приемем. Много често нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Но, когато сме добронамерени и открити осъзнаваме грешките си, разговаряме и е полезно за всички. А за хората, които са опазили Словото, поклон и благодаря!

Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях... Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо? Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича... Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама... Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка. Обичам всички, въпреки всичко. Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...

Да обикнеш този, който ти е взел всичко. Как? Като разбереш, че той те спасява, защото някога си му взел нещо и сега му го връщаш. Така излизаме от самсара, разплатили сме се кармично и отиваме при Бога, чисти. Всичко, което правим вече го правим само с Любов. Защото тя е част от нас... Да променяме, възпитаваме себе си. В чисти мисли и чисти чувства. Съзнателна работа над себе си, то е нужно. Из Противоречие в съзвучието

Стан Наскоро една сестра ми каза-"Нямам нищо, всичко е Божие." Това значи според мен, да не си зависим от парите, богатствата, както и от духовните такива, за да не расте его-то. Това е като да кажем-Да бъде Волята Ти, не моята, а Твоята! Да сме щастливи от това, което имаме. И да знаем, че Бог никога няма да ни натовари прекомерно или да ни вземе всичко... Та той ни е дал всичко... И аз съм щастлив човек. Седмата посока-Жанет Орфану

Да се уча от последствията и да поемам отговорностите на своите чувства, мисли, действия...

Хубавото е, че вярваш в нещо.