Слънчева

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА! ДА Е МИРНА, СВЕТЛА И ДА ИЗПЪЛНИ С ЛЮБОВ ДУШИТЕ НИ! ОБИЧАМ ВИ И ПРЕГРЪЩАМ ВСИЧКИ

Не мисля, че проблем има. Проблема идва от страховете и с различния смисъл, който влагама в думите, понятията. Има различни хора. Нима до сега не е било така? Всеки има свой свят, него трябва да подреди. Но и Ани е права, много се спекулира с термина-индиго. Както и е добре да се помни Хитлер и неговото окултно търсене. Нужно ни е много да мислим, да анализираме и за това западната школа е опора и е еволюционна /не отричам приноса на източната култура/. Способността за разсъждение, анализ е много важна. Иначе може да се потъне много дълбоко и в много тъмно. Та Невидимият свят не ни е изоставил. Работи с пълна сила. А ние като майки и бащи, като общество да си вършим работата. Да учим и възпитаваме децата си, но и себе си.

Темата е интересна, многолика. Всеки отрази своя свят. И своите събрани горчилки. Пропускаме най-важното. Своята идентичност. А тя е вътре някъде покрита с всички за и против, с всичко, което сме приели или отхвърлили от обществото ни. Нормално. Както мъжът, така и жената имат душа, дух, ум, сърце. Това възпитаваме, а не онова вън. То е само илюзията, формата. И всеки от нас има вътрешни противоречия. С тях трябва да се справи. Не е важно дали имаме много мъже, жени, важно е да сме верни на себе си, на любовта. Да се научим да поемаме отговорност за действията си, но и да имаме уважение към другите. А удобствата, екстрите ни приспиват съзнанието, вкопчваме се в тях и забравяме, че човекът е най-важен. Защото всички имамаме пътища, които водят към Едно... И наистина всички имаме нужда и от баща и от майка, и едни от други. Но като се приемем като свободни и равнопоставени хора, а не воюваме помежду си и не се смятаме за по- и най-, тогава ще заживеем в хармония и разбирателство. Защото обществото се изгражда от индивиди-разумни и с добро отношение едни към други.

Благодаря ти БожидарЗим за този пост. Абсолютно съм съгласна с написаното. От дете винаги съм имала добри приятели-мъже. Истински приятели. Много ми е помогнало това. И няма нищо лошо да се разбират и събират мъжете. Но и жената ви е нужна. В някакъв момент. За да ви научи да обичате... Защото е така-за да сме човеци-имаме нужда едни от други... учим се взаимно. Освен за масоните-те не приемат жената за нужна

Наистина за децата-индиго има само догатки. Щото ги оценяват външно, всеки улавя частица от същността им. И те с право се смятат за неразбрани. Хубавото е, че носят полъха на нов свят. И ако можехте да надникнете в него... И изобщо не е важно за тях дали вие ги смятате за гении. Те имат работа, имат мисия. За вас е лудост, но ОК. Всичко различно плаши... осъжда се... докато не се разбере. И Галилей каза, че Земята е кръгла и се върти, но го осъдиха... А, Вики няма проблем с думичката "раса". Има проблем, че хората не разбират смисъла. А уж тук много хора четат Учителя?... Ама има още много страхове и бариери...

Ами то всичко си има обяснение. Мъжете смятаха, че жената им е длъжна да пере, чисти, гледа деца, да е на разположение за задоволяване на животинските нагони... И тя реши да покаже, че може да е равна на мъжа. И като управляваща, и като силна, и като умна... но жена. Е, искаше да я зачитат, но пък и позагуби нещо от това И понеже все пак идва нова епоха, явно нещата преди да се понаредят трябва да се объркат. Мъжете били посвещавани-да, ама и жените са вече посветени. Абе, изобщо всички си учим уроците и си носим последствията на амбициите и желанията. Пък кой крив, кой прав-Господ знае... А това, че някой предпочита много-гамията, пак си поема отговорностите. Знам едно ако искаме нагоре да вървим, малко и ограничения са нужни... И всички проблеми са ни в главите

Страхотно си усетил. Но пък имат нужда да им се помогне да овладеят енергията и да я насочат правилно. Както каза донка, не е лесно да се занимаваме с деца... Дори и порастнали

Александър, интересно ми е това, което каза. Моля, разкажи повече ако искаш, разбира се. Деяна, ОК, може би си права

За светът пандора не зная. Но свят на хармония и любов - да, съществува! А филма е прекрасен.

Деяна, това, че някой изказва мнение, не значи, че поставя диагноза, етикет. Има разлика в понятията. Всеки има право на реакция, всяка майка и всяко дете са различни и уникални, това, че ти си позволяваш да съдиш, не значи, че и ние го правим. Моля, спазвай добрия тон и изразявай мнение без лични нападки.

http://video.google.com/videoplay?docid=74...367313774034785 http://video.google.com/videoplay?docid=74...506268289663835

Съгласна съм. С малко уточнение-външния свят е само необходимо условие, а намирането на себе си е вътре... И да разберем, че няма по-! и най-! имаме различни отговорности...

Мисъл за деня-30 декември: Силният човек е онзи, който мисли. Силен човек е онзи, който чувствува, силен човек е онзи, който има сила да приложи своите мисли и да приложи своите желания. Приложете светлината на мъдростта и приложете силата на истината и вие ще бъдете свободни. Млади,възрастни и стари'' Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

И най-вече да не забравяме, че има и Една Висша сила, която ни направлява. И си учим уроците, за да станем по-съвършени. За Новия свят. Та и в доброто и лошото има смисъл. Въпроса е да го о-съзнаем. Тук и сега. Но не като комплексари, а като хора, които се вглеждат в себе си и изискват от себе си. И не вкопчени в материята, а заедно мъж и жена търсещи онова, дето е над нас... Иначе е скучно и живота се свежда до просто имане и измерване на имането... Истината е, че моят опит /не искам да засегна никого/ е, че мъжете се страхуват от интелигентни и силни жени. Трудно приемат равнопоставеността, партньорството... Не ми харесва съперничеството, доминирането. Разбирателството и честните отношения винаги са за предпочитане... П.П. Също важно е и времето, в което живеем. Какво е нужно и валидно днес?...

Да ви кажа честно, до сега си мисля, че съм живяла в патриархат. А ако някой мъж се чувства /о, горкичкия!/ под чехъл, то проблема си е негов... Поемането на отговорнст може и да е тежест и матриархат за някого, но това всеки сам определя-според съзнанието си... Нека не разводняваме хубавата тема още от начало, а да е смислена. Моля! Няма нужда от нападения и обвинения.

Темата е много добра. И обширна, но и аз като Мона мисля, че може много да се избяга в "манджа". Но пък, що да не опитаме... Мъжете-за да посвети бащата сина си, той самия трябва да е мъж. Да се е отделил от майка си, но все пак да я уважава. Но днес едва ли са много тези... Не е нужно да е само воин и да носи мръвки. За самия мъж е добре да се развива. Да е кавалер и опора на жената. А днес много мъже все още просто си мерят, доказват его-то. Поне моята представа за мъжкарско поведение не е да унижава и използва жените, напротив... Много сме навлезли в ролите на другия-жените, да сме и мъже. А мъжете-привързани за жените си. И двата пола губят от това За хвалбите - също съм съгласна. Но това е по-скоро привързване към оценката, вкарване в рамка... А не разбираме /и ние, жените/, че е добре заради себе си да вършим всичко, с любов. За своето собствено израстване-съзнателно и духовно... А и да ви кажа, много често, ние-майките имаме лошо влияние върху децата си и по-специално върху синовете. И това, че моето гардже е най-!... Добрият родител не би следвало да е и с критика понякога. Но да е справедлив... Изобщо има много неща за преодоляване. Да не е все нашата воля... Изобщо чувството за собственост и родовообщинните зависимости е добре да се преодоляват... Защото въпреки, че сме взаимосвързани е добре и своята идентичност да търсим и развиваме...

Доизясних си някои неща, имах празноти и някак не можех да свържа нещата. Bethedi, благодаря за пълния отговор!

Когато бях малка, дядо ми ми четеше една приказка за Циндил-Пиндил и Джаста-Праста. Това били две сестри-първата всичко пресмятала, искала да е прекрасно и подредено, да е съвършено и не смеела да пипне нещо из къщи, все стояла и гледала, не и харесвало нищо... Другата всичко вършела, но както си можела. Един ден в селото казали, че ще има сбор и голямо хоро. Циндил-Пиндил се завайкала, какво ще облече, как да отиде, да е най-хубавата... Джаста-Праста бързо си скроила риза-единя ръкав и бил малко по-дълъг, но тя махнала с ръка. Ушила си и сукман, малко и висял, но, нали бил нов... Циндил-Пиндил я укорила, как ще иде така на хорото... Но Джаста-Праста отишла, хванала се и заиграла щастливо. Циндил-Пиндил се криела зад плета и поглеждала скришом... Джаста-Праста на хорото, Циндил-Пиндил зад плета... /Приказката е преразказана по спомен./ Та по-добре е да живеем и да трупаме опит, е ако може в някой момент и от перфекционизма на Циндил-Пиндил да вземем, но все пак проявения живот ни учи. Така израстваме, осъзнаваме се...

Ани, благодаря за тази информация! /Знаех си, че Люк Скайуокър е от добрите... / А за битката със змея е и малко алегорично-змея е символ на силния, логичен ум и е нужно да го укротим /прободем/, за да чуем гласа на сърцето. А змията, /дето изкусила Ева/, носим си я, и е добре да я издигаме /сексуалната енергия, кундалини/, та да може и небесната енергия-/Св. Дух/ да се влее в нас. Тогава се казва, че змията захапва опашката си и се получава символа за безкрайност. Ето тук може да се види нещо интересно по тази тема http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=385

http://www.vbox7.com/play:4f399ffd&al=1&vid=952462 красива жена

Прекрасно описание на четирите нива съзнание има в томчето-"Пътят на ученика". Има специфики, по които се разбира кой къде се намира. Важен е нашият вътрешен стремеж, импулс към новото, към Любовта. С малки стъпки/приложения ние можем да се убедим в думите на Учителя.

Клаудия, благодаря ти за прекрасния отговор! Усетих хармония и е напълно покрито с моите усещания за живота изобщо. И, да преди няколко дни забелязах цветовете на топчиците. Поредното доказателство за силата на Словото от Учителя-води ни стъпка по стъпка и ни помага във всяка ситуация...

Мона, наистина директни обяснения, отговори няма. Но живота ни учи. А в Словото намираме обяснение, което по-скоро се усеща. И като отворим сърцето си за Любовта към Бога ние вървим. С вяра. А и не е ли точно това целта-когато сме захвърлени, изгубени, взето ни е всичко, да продължим да обичаме?... Кой ни утешава?-Има само Един, Той е утешителят. И сме удовлетворени, когато чуем гласа Му. Повярвай, тогава нищо друго не ни е нужно, а покоя, който се усеща... не може с думи да се изкаже... Вълшебство, магия... Нужна е светлината в ума, но и усещането...

Прекрасно, благодаря за въпроса Клаудия. Там, при шестата дъщеря /шеста чакра/ е ключов момент. Духът и душата започват работа в синхрон. Т. е. двете половини лява и дясна са заедно. Духът е слязъл в нас. Идва силата, онази, вътре, която идва от смирението. Сила, която ни води и ни помага да се погледнем отгоре. Там при шестата сестра са изпитанията, там виждаме деянията си, себе си... Но и благостта, воюваме с благ тон. Бързо се преминава през различните цветове и е трудно да ги разграничим, но след време, нещата се избистрят. П.П. Но наистина, какво ли може да е казал бащата на шестата дъщеря? - Върви смело и кажи на хората, че силата им идва от жертвата и изпълнението на Волята ми. От благостта, с която се отнасят един към друг...

Ох, голяма слабост ми е. Доста го ограничих, но си хапвам с радост шоколадче. Мисля, си, че ако не прекаляваме, не е вреден /или така ми се иска /.