Слънчева

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! hristo_vatev Здраве, Любов и Светлина!

Прекрасен, организиран и изпълнен със смисъл. Справедлив-на всеки според нуждата.

Из Нито тържик Беседа, която казва много. Дали се вглеждаме в себе си? Дали сме доволни от това, което имаме? Дали гледаме все в паничката на другия и не можем да живеем спокойно? Колкото и да не ми се иска има нещо типично за българина-да гледа в паничката на съседа си. Това показва недоволство от себе си. Показва слабост на характера и слаба вяра. Много от нас четат, ходят на театър, но дали нещо ни носи това? Дали нашият вътрешен свят става по-богат? И дали с нещо се променяме, към добро? Много хора около мен казват-да си поживеем, пък каквото дойде, стига с тия идеали... Всеки е прав за себе си. Но никой няма право да се оплаква, защото сами си избираме съдбата. Няма защо да гледаме тържика на съседите си, всеки сам, за своя живот отговаря. Колко е нужно на човек, за да живее, за да се радва?-Много малко, но ако не му се радва и не го цени и него му отнемат... За това нека благодарим за днешния ден, да видим какво ни носи и да се радваме с благодарност на залъка хляб /и словото/. Бог дава на всеки толкова, колкото му е нужно. А дали нещо реализираме и се ползваме от даденото е само личен избор. Светъл ден на всички.

Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни. Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно. На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество. Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм.... ******* Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването. Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали. Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме. В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята. Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина.... Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са. Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си. Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него. ***** Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад. Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник. Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество. Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине. Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва. ***** Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили. Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор... ...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива. Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне. Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята. Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно... ...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята. ***** Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов. Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?" Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов! Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те. Дон Мигел Анхел Руис /публикациите са със съкращения/

Из Законът за самопожертването

Наистина е добре да има среща и да се дадат предложения, да се обсъди. Май всички до тук сме от София.

val68z не си ни видял в друга фаза-заядлива или спорещи... Всичко си имаме, но се стараем да спазим хармонията. Радвам се, че си при нас

Прекрасна инициатива! С радост ще се включа, макар и с неголяма помощ. Мога да помогна с готвене, с чистене, пазаруване... Ако има нуждаещи се, нека се каже, от какво имат нужда и вече, който с каквото може да помогне. Нещата естествено ще се подредят.

Дръпнах си книгата от спиралата - "Богомилски легенди"-прекрасна книга, благодаря, че се появи този линк. В точния момент.

Както винаги в някоя напрегната /в случая публична/ ситуация има много страни. Медии, родителите на бебето, медицина, общество... Явно, за да се стигне до такава ситуация някъде има проблем. Всеки си изказа упреците, но дали някой се замисли, какво е нужно да се промени-в медицина, общество, медии? Дали някой си даде сметка за намеренията си?... Живота е училище и е редно да се мисли трезво, да се анализира. Но всеки от своята камбанария се провикна и каза колко е прав... А истината е някъде там...

Пак ще повторя вече изтъркани думи. Щом нещо е допуснато да го има, значи има нужда от него, има си своето място. Ако някой се страхува от себе си и съвестта си, то той се страхува и от ясновидството. Ако ясновиждащият или телепата злоупотреби с тези свои сетива, то ще ги загуби. Изобщо-с големите способности, идват и големите отговорности. Да, тези способности могат да се развиват, заложени са у всеки. Учителя е дал доста примери, упражнения, за да се развиваме. Чебурашка, наистина не може да се обясни, все едно да опиташ да обясняваш Любовта.

Донка, Елф Из Възможности за щастие Из Великото благо

Мисъл за деня-7 януари: Ние говорим за любовта, но един любовен свят е крайно организиран. Човек трябва да бъде крайно организиран. Той трябва да има интересите на другите хора както своите интереси. Във всеки един човек трябва да вижда себе си. Както спрямо себе си е внимателен, да не причини болка никому, както на себе си да гледа. Организиран и неорганизиран свят Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Отделно изречение от контекста също не е истина. Хубаво е да се прочете повечко, цялостно. Иначе има места, дето Учителя казва, че да говорим, когато ни каже и да мълчим също. Т. е. има време и място за всичко. Ако някой налага нещо като абсолятно верно... негов избор Но най-добре е да споделяме опита си. Мненията са нещо различно. А проповядването... съвсем различно.

borislavil, съгласна съм с теб. Но ако един човек не е готов, няма сили и любов достатъчно. И гледа родителите си, но в същото време негодува, трупа отрицателни чувства и мисли... то по-добре да каже-мога толкова и да се отдръпне. Не ми е по силите друго. Но ще платя или ще помогна по друг начин. Ще дам пример с дъщеря си, като аналог. Никога, дори и в най-тежките моменти не ми е минало през ума, че мога да я изоставя. Много са ми давали този акъл. И други майки, са ми казвали, че биха го направили... Избора е техен. И за всеки избор-има цена. Въпроса е-коя можем да платим? Да не говоря, че много бащи са си тръгнали от проблемите на децата си. Не искам да съдя никого. Не зная, за възрастен как е. До сега не ми се е налагало. Не бих изоставила никого, но въпросът е колко сили ще имам?... Изобщо-живота е многолик и ние се учим, докато го живеем.

Елфче, прекрасно е. Благодаря за линка. Малко прочетох, че нямам време сега, но е един доста различен поглед. А като се сетя и за Старогръцките легенди и митове, голяма бърканица ставала, да се повдигне човешкия род... Ето и някои неща, от Учителя съвпадат. За Адонай, Йехова... жената не е толкова лоша вече... Но то пак през човешката любов, та до Божествената да стигнем и да се разберем И както са казали древните гърци-нищо прекалено, а като овладеем и змията, та я подчиним... супер. Ама по-лесно е да се нападаме и обвиняваме-то на жените, мъжете ни виновни. На мъжете-жените им виновни... Някой виновен трябва да има, я Лошото е, че никой не казва-аз съм си виновен... щото си мисля, че всеки от ума си пати... Малко объркано стана, ама...

Това по- и най- е външна оценка на хората. Не се влияя от нея. Важно е моето вътрешно усещане. Да живея в мир със съвестта и себе си. Разбира се, всеки сам прави избор и си подрежда приоритетите...

Да, конкуренцията е необходима, за развитие на някои качества-ума, волята. Да излезем от стадното чувство-да имаме индивидуалност, но днес подчинена на нещо по-висше. Изобщо щом нещо е допуснато в света то си има своята роля и място. Но днес вече нещата се променят, времето изисква издигнатият аз да се смали. Да преработим вътре в себе си егото и да пуснем любов, братство, сътрудничество, взаимопомощ. И не, като поза и задължение, а като осъзнато и носещо лично, вътрешно удовлетворение.

Мисъл за деня-6 януари: Всяко нещо, което направите с любов, дава сила на човека, всяко нещо, което направите без любов, обезсилва човека. То е философия, която може да се приложи в сегашния живот. Трябва да се приложи, за да победите. Да победим света, значи нашия свят да турим в ред и порядък. Един опит Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Ето това имам предвид И ако се постави на преден план развитието на човечеството и науката, не бизнеса, ще се развият и алтернативните горива, добиване на енергия. Няма да има толкова ГМО...

Но намерението, онова, вътре е важно. Ако кандидатствам за едно раб. място, то показвам своите качества, а не оплювам тези на другите... Това е разликата Ако сваляш жена се стараеш най-доброто от себе си да покажеш, пък тя да избира... Най-добре е просто да бъдеш себе си и нещата да се случват...

Ако се конкурирам със себе си-днес да направя нещо по-добро от вчера... то няма нищо лошо. Ако имам желание да се развивам, да търся нови насоки заради себе си-супер. Но да докажа и да се премеря с някого, че съм по-!, до нищо добро няма да доведе. Центъра трябва да се измести-не да имам цел да трупам пари, да смятам, че бизнеса е бог, да се стремя да контролирам, а да се развивам и да имам стремеж към усъвършенстване, да правя това, което ми носи радост и тогава парите, бизнеса ще са ок. Както и да уважавам другите, които се стремят към развитие и вършат това, което им е по сърце... Изобщо-първо да е Духа, а после конкуренцията...

Няма лошо да има адекватно заплащане на всеки труд. Но не парите да са целта и центъра. А те да са следствие от добре и със сърце свършена работа. Това зависи от самия човек, не от системата. Специално за този случай-вдигна се доста шум. И орисници много. В края на краищата тези хора имат право на избор, но и да си носят отговорността. Жал ми е за бебето. Но сигурно тази душичка си е избрала къде да слезе Има си и хубава страна Дано да се проведат разговори и медицината също да разбере, че е добре да съчетава природосъобразното с техническите постижения.

За съжаление възрастните хора в нашата държава са много онеправдани. По стечение на политически и икономически обстоятелства. Не виждам нищо лошо да им помогна ако не могат да си купят лекарства или нещо за ядене. Или да почистя, подредя когато не могат вече сами да го пряват. Но това е моят избор. Не е и не трябва да бъде задължение. Да, че не слушат и не искат да разберат, че сами трябва да си помогнат или поне да направят усилие... така е. Но... Съгласна и аз с Орлин и Диана. Обичаме си ги, но дано не се превръщат и те и ние някога в тежест...

Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува. По тази именно причина всеки разумен човек се пази от гибелните влияния на известни среди. Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност. Това е едничкото върховно мерило на природата. Ето защо въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, не подобава на хора просветени да поддържат онази изтъркана мисъл като невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително, светът ще се свърши, но кой свят? – Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на стария грешен Адам, да употребим един библейски образ, трябва наистина да погине безвъзвратно, за да може новият свят – светът на просветения и разумен човек, да се развива и напредва. Защото в този именно свят на Адама владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, които, неправилно насочени от едно егоистично образование, докарват най-големите нещастия на човечеството. Ясно е, следователно, че истинските начала на науката едва са хванали корен в човека. Възпитанието също е едва в своите пелени. Неговото облагородяващо влияние едва се усеща от сърцата на хората, закоравели от порока.... ...И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не приемем, че по силата на своята универсалност науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и за тяхното сближаване. Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, както и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака и невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Този порок, както това се вижда от Дарвиновата теория за еволюцията, е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през разните етапи на своето физично и органично развитие; когато борбата за себесъхранение, борбата за живот са били на своя връх; когато всички други човешки благородни качества и способности са спали дълбоко, подтиснати под игото на тая всевластна по онова време сила. И действително, в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, алчността на акулата, свирепството на тигъра, жестокостта на горилата. Колко хиляди години е трябвало на човешкия дух да се освободи от тия животински недъзи. Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова съзнание за смисъла на своето битие, докато прозре, че той има по-важна длъжност в този свят. Той не се е родил само да яде, да пие и да умира като животно, а да се усъвършенства и крепне в сила и мощ и посредством силата на разума, прозиращ общия план на мирозданието и на пробудените сили на своята безсмъртна душа, да се възвиси до понятието за нравствения свят. Така съзнанието на човека ще се издигне до оня духовен свят, където любовта и истината действат непрекъснато в душата на човека и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области на мировия живот... ...Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията ѝ за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване в добро и красота – най-възвишения идеал на разума. След това определение на науката можем вече да пристъпим към въпроса: кое е полето или областта, в която науката може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който между учените и философите съществуват различни възгледи. Без да се спираме на тия спорове и разисквания, ние ще определим областта на науката, както я познаваме. Сегашният ред във вселената се управлява от три главни и основни закона: гравитация, мисъл и биос. Из Наука и възпитание