Слънчева

Bethedi:thumbsup: благодаря за този цитат. Лошото е, че краят на вековете се вижда... Според Откровение на Йоан... Но това си мисля, че е и Новото начало все пак, за който успее да следва Доброто.

Съгласна съм с Азбуки и Диана. Не може да не се мисли, разсъждава. Едни такива готови калъпи и си оправяш живота, като роботи... Има и причинно следствена връзка, има отговорнст за чувства, мисли, действия...

Вземам жената като емблема на любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни и искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане най-напред любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: "А, жена да си!" Те плюят на жената. Значи всички мъже плюят на любовта. И съвременните мъже са без сърце, без души. Че е тъй, аз бих казал: колко мъже има, които живеят по любов с жените си? ... И ние мислим, че живеем и казваме: "Хайде да народим деца!" Защо? - за да мрат. Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които това учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Вземете как постъпват съвременните учители: имат ученици, едни от които са слаби по математика, други по рисуване, трети и по музика. Учителят се нахвърля: "Ти си невежа, това - онова."Ученикът обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабост се крие в неговата глава: когато той се раждал, майка му не е била музикално настроена. Някой ученик не е религиозно настроен. Учителят казва: "Ти си безбожник." Къде е причината? - Майката, когато го раждала, е нямала религиозно настроение. Ученикът е слаб по математика, няма математически способности. Защо? - Когато се раждал, майката не притежавала развити математически способности. Следователно всички отрицателни качества на майката са станали отрицателни качества и в детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества и в детето и положителните качества на бащата се предават като положителни качества в детето. Та именно ние трябва да живеем положително. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изискваме това и от детето. Как разбирате това "религиозно настроена"? Религиозно настроена разбирам, когато в душата на майката блика такава любов, че тя е готова да обгърне в тази любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертвува за другите. Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царства, които е създал Бог, са един импулс на божествения живот, който върви отгоре надолу. Следователно, когато кажем, че сме религиозни, трябва да имаме този стремеж на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нямаме ли този стремеж, тогава ние действаме отрицателно. И Петър го взе настрана

Идеите и Вярата ги има, но все още сме в мъжки, прагматичен свят и когато жена заговори е посрещана несериозно, но се надявам и това да се промени... А съвети имам много, но не ми ги искат. Сама не мога да ги реализирам, поради горните причини. Или ако някой случайно попита-изпитва страх да ги реализира, та то в крайна сметка-нищо... Виждам прекрасно бъдеще, изпълнено с Любов и разбирателство, но е май по-далечно...

Ето защо си мисля, че народите вместо да искат да се завладяват и да викат кой е по-!, по-добре да се види как да си помагат, да обменят опит. То и за нас, отделните индивиди е така, и от тук трябва да започне промяната, но трябва да го съзнаем от малко по-високо... Като се научим да комуникираме/разговаряме открито помежду си, без страхове ще можем да сме си полезни. До тогава всеки ще си вика неговата "истина", и ще се оглежда страхливо в другия... Ще си мерим величието и ще искаме някой да ни казва, колко сме велики /това за народите и национализма криворазбран/. Но съм оптимист, дори само, че има разговори по някои теми е добро начало.

Мисъл за деня-19 февруари: Каква ценност ще занесеш в другия свят ? С какво ще се похвалиш там ? Ако носиш човешката музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Новото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Това е много точно. Интуиция, работа над себе си и неочаквано се появява връзка с някой по-висш, Светъл Приятел. А Учителя-усмихва се...

Много точно Орлин! А и лошо за дадения път на мравката не виждам Кристиян Ян, не е лошо ние да си имаме стремежа, вътрешно, пък то, че сме част от Цялото, така е. Доброто, като е вътре или искрен стремеж към него има и резултатите ще са налице. Нали точно с малки завъртания на колелцата ще се получи. То гаранции няма, но пък що да не опитаме? Всеки от своето си място...

Клаудия и Азбуки, ето цитат, дано да е този, дето ви трябва. Разделеното царство

Ако добрият ум ни стига само за правене на пари... горко ни, само с пари ще си останем. Все пак живота е толкова прекрасен. Да, хубаво е да имаме пари, но нали те са само средство за живот. Ако човек преследва средствата и ги превърне в смисъл, то може да изпусне много красиви моменти в живота си. Неща като любов, приятелство, щастие... Е, всеки има право да преследва целите си. За един едно е важно, за друг-друго... Да, приятелски съвет може да те възкреси, да ти даде криле /а от там и пари да спечелиш.../. Един добър, приложен съвет може и народ, култура да възкреси... Малкият закон

Мисъл за деня-18 февруари: Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат. Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза. Ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Културата на ангелите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Да ви кажа, в живота си не съм имала много пари. Но пък и в най-критичните моменти се е появявал някой/нещо, което ми помага и си осигурявам нужното. Благодаря на Бога за това! Не ме бива в пестенето. Е, имало е моменти, когато съм имала малко повечко и съм глезила себе си и близките си. Би било добре да имам малко повечко, но, и на това Благодаря! Все пак парите са само средство, не цел...

:thumbsup: Има нещо верно. Всеки говори сам със себе си.Отразява своя си свят... Ама к'во от това? Поне е весело, а и ако реши някой казаното от другия може да му е полезно... И аз си пиша, а дали ме разбират?... Няма значение, важното е, че си пишем...

Да, това е прекрасно, подписах.

За почвата-може би навсякъде по света се подготвя почва за Новото учение, за Любовта. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4884

Да, Азбуки, цитата не беше за теб. Беше просто във връзка с темата. Иначе, да, важно е да знам кой съм и да не се срамувам, но и да приемам, че е добре да се уча, развивам...

Значи можем да обичаме и отдалече някого. Някой в другия край на света може да ми е по-близък, от този, дето е в дома ми /хипотетично/... Но иначе, мисля че не е проблем да се чувствам добре навсякъде по света. Все пак хората са си хора, различни навсякъде. Да, балканският тип е по-сърдечен, но пък разумността и реда на гермаците са още цел за нас. За това обмена между хората, нациите е нещо добро.

Азбуки, благодаря ти за новата насока на темата. Това е още една гледна точка. Лично аз /вярно, бях за малко в Германия/, но се чувствах прекрасно. Точно, защото има поставени граници. Хората не се страхуват да ги заявят. Тук сме роби на това-какво ще си кажат хората... Аз съм се страхувала дълго, страхувала съм се да не нараня, да не обидя и са ми се качвали на главата... /Виж всеки има различен опит и различно оценява нещата/. Та за това ми беше добре там, мога да си бъда чишит и на никого няма да пречи. И тук, и там сме хора, различни, но това може да е сближаващо, а не раздалечаващо... Но все пак всичко крайно, като прекалено ограничение не е добро. Смятам, че искреността и това, че имам право на своите си силни и слаби моменти е добре да заявя. Не мога да се сърдя на другите ако не съм показала/казала ясно какво искам и ми е приятно/неприятно...

Сетих се за една история от Учителя. Ще преразкажа по памет, моля за извинение. Учителя срещнал едно дете, което плачело. Когато го попитал защо плаче, то казало, че една леличка го обвинила, казала, че е крадец, откраднал и /нещо, не помня:feel happy:/. Та Учителя му казал -А ти откраднал ли си и?-Не, не съм.-тогава тя не го е казала за тебе... Та ако започна да се обиждам и търся сметка от всички, дето нещо са казали по мой адрес /а вярвай ми има мнооого всякакви изказвания/, то и ако дела заведа... ми богата ще съм Всеки вижда другия през собствената си призма-огледало. Толкова... Моята задача е да ги разбера и обикна, такива, каквито са. Така не ги ограничавам, свободни са... А и аз.

Анче, това, че пиша, споделям тук е само и единствено, защото аз така искам и защото ми е приятно. Имам моменти дето не ми се влиза, има други, които искам да споделя, понякога с много доброто си настроение съм мислела, че ще заразя другите, но напротив-те ми се ядосват... Ами нормално... всеки си преживява свое си нещо. Всеки си има свой свят... За това и се старая да изказвам принципни мнения, да не е много лично, но понякога /ето сега се обръщам и към определен човек. Разговорите, обясненията са нужни, за да си доизясним някои позиции, различия... Мисля, че не са непреодолими

Ето пак ме провокирахте да се замисля ще се изморя, бе хора... Тези неща, дето си врем носа в живота на другите ги има. До определен етап /ниво съзнание/. Щото е по-лесно да видим кусури в другите... Ще представя моето виждане.-И все пак, като съм поопознала и приела себе си-такава, каквато съм-малко разсеяна, малко разпиляна, когато съм си простила за това, което съм, ами не ме интересува дали някой говори и си вре носа, той си го прави заради себе си... Прощавам му, щото и аз някога съм го правила, но съм си простила... А пък и допускам да се интересувам от хората, за да ги разбера, за да си обясня причините поради които са такива, каквито са... Интересно ми е да ги проуча... Но има разлика-не е от любопитство... а изучаване, разбиране... Но пак някой може да е обиден, не пречи да се страхува от намеренията ми... Както и ако го изучавам френологически, то е, за да го опозная и разбера. Надявам се да приемете различната ми гледна точка и опита да обясня, защо понякога се опитвам да разчопля нещата-за да има разбиране... Проверено е-когато разбираш някого, /но първо себе си/ не трупаш отрицателни емоции в себе си. А целта е тази, май - да изчистим себе си от всичко отрицателно... мисли, чувства, действия... П. П. Надявам се да не се обиждате от това, което опитах да обясня-за себе си и за другите За себе си знам, че не съм съвършена, само стремежа ми е за съвършенство, уча се...