Би ли обяснил. Мислех, че страхът е проява на здрав разум. Емоциите провокират нерационалното поведение. Нали влюбените все правят глупости?
За мен страхът е проява на разум. Ако през живота си сме изпитвали болка от падане, тогава стоенето на ръба на пропаст поражда страх. Ако нямахме този опит (с падането) страхът е много по-малък или по-точно изчерпващ се със страхът от неизвестното, който като инстинктвинта реакция си е пак проява на разум, защото това спасява живота.
Запитах се друго. Какво значи "да преодолееш страхът си"?
Когато душата ни има доста опит вече страха започва да става излишен. Има знание, по-скоро съзнание за причина-следствието...
Страхът е необходимо "зло" да някакъв момент. Предпазва ни, провокира ни, кара ни да разсъждаваме...
Ако няма опитност ние се стремим да изживеем нещо и чак, като е изживяно може да се оцени, да се извлече поука. За това и се казва, че Живота ни учи. Постепенно ставаме по-смирени, по-търпеливи, защото имаме опит и аналитичното мислене + интуицията = ни дават сигнал за правилно-неправилно...
Лично аз, когато имам някакъв страх, по-скоро зависимост се старая да се самопровокирам и да преживея нещо, което да ми обясни причината за страха... Т. е., когато имам противоположностите, намирам средата, имам изводи...
/не знам дали ме разбирате:1eye:/