Слънчева

За жалост разните стари поверия още работят, но все пак стария завет вече би трябвало да сме заменили с абсолютната Любов. Неразумността на хората понякога свързваме с такива събития и е добре да ставаме по-добри. Нека се учим от природата и да благодарим, че търпи диващината на човеците. Св. Илия може би ни напомня, че е добре да се обичаме и да сме разумни и добри...

Благодаря, хареса ми много

За икономическата криза Думите на Учителя важат с пълна сила днес.

Кой отвън може по-добре да ми каже, какво да чувствам и как да обичам? Кой може да прецени отвън моя вътрешен свят и моята опитност? Всичко е между мен и Бог. Само пред Него съм отговорна! Вратата към Него не е някъде вън... Отиде след Него

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ИВО!

Животът нека не те плаши, мечтите да са ти другар, а щастието с теб да крачи, като твой приятел стар.

Много хубаво... Познавах някога едно обикновено момиче, чак невзрачно и глуповато за другите. Не разбираше света около него, беше като унесено. Да, то си имаше своя тунел и другите бяха само част от картината наоколо. Веднъж със семейството си това дете спа на плажа, в колата и гледаше звездите през предното стъкло на жигулката. Докато баща и ловеше риба на брега. Малкото момиче видя странна картина, докато гледаше звездите... Бяха прекрасни и всяка намигаше и разказваше история... Видя една по-ярка движеше се, но не като падаща звезда. Тя приближи, а нещо тъмно и страшно я преследваше-като сянка. Пътуваше, приближаваше. Тази "звезда" стана ясно виждаща се планета. /Тогава момичето не знаеше точно, какво е планета/. Скова се сърцето на детето, усети страх от преследващата сянка. Молеше се сянката да не достигне планетата. Но тя беше упорита. Чу в сърцето си плач и викове на много хора, чу зловещ смях от тъмното. Сянката нападаше. Изведнъж всичко изчезна. Но ярка светлина като взрив освети небето и разтърсващ вик, страшен, смразяващ... Сигурно сънувам, заспала съм докато гледам звездите, каза си то. Все пак никой нищо не беше видял и хората наоколо за пореден път си казаха, че е доста странно дете. Продължи да гледа към звездите, дано имат щастлива история и дано няма ужаси... Но самолети на военните части започнаха да летят-по три, по три, изстребители... Вече съмваше. След много години вървене в тунела, странното момиче чуваше истории на индианци, на разни други хора, живяли някога..., записваше ги, изживяваше ги. Нейният тунел си беше специален и си го харесваше, въпреки някои спънки. В този тунел изживя голямата, разтърсваща любов. Имаше си своите битки, вътрешни и външни. Учеше разни неща. В този тунел хората и се смееха, сочеха я с пръст и всеки опитваше да я прецени, но тя си беше странна. Интересно е, че харесваше всички и сякаш ги познаваше-отдавна, много отдавна. Чуваше, че хората се стремят да няма изстребители. Чуваше хора, които се молят за любов и разбирателство. Реши да е като тях. Все пак разбра и за сянката. Но сянката се уплаши от детето, което още беше вътре в порасналото момиче - то я погледна с Любов и я прегърна. Помоли се да излезе на разходка-и се получи, видя друг тунел-светещ, в синьо-виолетово и бяло. Искаше да тръгне по него, но се сепна-видя децата си, които спяха и си каза, че трябва да е още при тях. Разходката ще я отложи... за по-късно, след време. Моят тунел е хубав и даже бях забравила за него. Просто си вървях, не знам накъде... Оказа се, че вървя навътре, в нова посока. И ми стана светло и щастливо... Понякога тунелите ни се пресичат и ние се срещаме. Всички тунели са прекрасни, но не всеки вижда това. Събираме се в общ тунел, светещ и прекрасен, тунел изпълнен с Любов... Божидар, благодаря за темата!

Който веднъж е усетил онзи Божествен Мир и радост, то никога не би искал да го напусне... Ако това не им носи Щастие, едва ли биха тръгнали по този път. Там няма мрънкащи и недоволни... И даже това, което правят не е саможертва. Ние с ограничените умове мислим така. За тях е радост и приятно занимание. Абсолютна хармония.

Клаудия, благодаря! Да тръгне човек по духовния път му е нужно да "забрави" многото знания за живота си и да тръгне с малко хляб /слово/. Така той ще учи, и ще трупа вътрешно знание. С него няма да блести и да е в света, но ще открива нов свят. Понякога, за мъничко може да ни позволят да надникнем в другия свят и тогава стремежа към него няма да престане. Вълшебството привлича Има случаи, когато с думи не може да се разкаже дадено преживяване. И това при условие, че сме само начинаещи, а завбъдеще, когато развием духовните си сетива сигурно ще е прекрасно. Да търсим "живият хляб", живото слово, което бавничко започваме да разбираме и да изживяваме, вътрешно. И да развиваме новите сетива. Това разбира се е личен избор и човек започва да работи ако е готов, привлечен и усети необходимост. Случи ми се, че мои приятели и близки, светски и религиозни хора решиха да ми "помагат", но така само ме объркаха. За тях моят път е неразбираем. За това трябваше да им кажа, че по моя сама ще си вървя, не ги каня, но и да не ме спират... Из 11. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.

Христо, Великото Всемирно Бяло Братство е съставено от много същества /не зная по-точна дума/, които съставят йерархия. В тази йерархия влизат Буда, Мойсей, Христос и всички Велики Учители слизали на Земята. За всеки период е отговарял някой от тях. Днес е Христос, Той е нашият водач. Той е начело на йерархията. Човечеството си върви през различните периоди и развива при всяка раса различни сетива и качества. Днес някои човеци са отворили сърцето си за Любовта, Христос това ни донесе. И просветлението иде, когато имаме високо съзнание и Любов в сърцата... Т. е. завършен етап на развитие... За Санат Кумара не зная точно, но щом е от Лемурийската епоха, то той е от началото. Все пак след лемурийците, идат атлантите... логос Шамбала

Мислех си за кризата, световна е и е нормално всеки да е засегнат малко или много. Но първа причина за кризата е духовната и безлюбието. И за разрешение на проблемите трябва да се тръгне от решение и подреждане на духовните ценности. И в бизнеса и семейството, в обществото, навсякъде е добре да се почне с малкото добро. Ако знаем, какво ни е приятно и от какво се чувстваме добре, то сигурно ще е така и с другите хора. Да подходим към другите така, както искаме и кам нас да подхождат. Със сигурност ще има изпити и отрицание в началото. Докато станем твърдо убедени, че е така, че това е пътят. Но пък в един миг ще започнем по вълшебен начин да привличаме и други като нас, готови да прилагат малкото добро. По свобода и убеждение. Но е нужен Дух и смелост. И "принципа на стотната маймуна" ще подейства Сухота и влага из днешната Мисъл за деня

За Любовта мисля е по-добре да сме я проявили. Не е нужно непременно някой да отговори по същия начин. В това е свободата. Честните и ясни отношения са за предпочитане пред напудрените думички и обещания без покритие. Преди мнооого години имах връзка с такъв човек-ясни и точни отношения, за това и до днес имам хубави чувства към него. Разбира се точно ако ни отхвърлят или отношенията са различни от предстаните ни е урока. Да можеш да живееш това, което е - мига...

Можем да имаме самосъзнание-българско. Все пак тук сме израсли, възпитавани сме тук, сред тези традиции. Но не пречи да се види добрия чужд опит и малко това его да се посмачка, че много мязаме още на Бай Ганя. Изобщо, както каза Ники, разумни души и добри, мислещи хора от цял свят се свързват-вътрешно. Защото Любовта и разумността ни определят като човеци. А делението е само за его-то, то иска да е по-! и най-!. Всяка нация, народ си има своето място, развива определени черти, дарби ако щете. И всеки човек, независимо къде е роден се учи. Но ако човек е широко скроен може види, че за всеки има място под слънцето. Без да си "мой човек" тук трудно можеш да постигаш успех. Нищо друго не се иска, освен съзнание - всеки да прави това, което умее най-добре и да му носи радост, удовлетворение. Щото все на другите кусурите виждаме, ама не и нашите си. Да се справим с алчността, егоизма, цинизма и завистта-е, тогава може и да не се срамувам да са нарека българин...

Мисъл за деня-15 юли Животът, който имате сега, използувайте го. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Всеки един момент вашата благодарност трябва да се мени. С всяка най-малка придобивка, като придобиете нещо, колкото и да (е) микроскопическо, да влезе една благодарност. За малкото да благодарите. Това е законът за растенето на човека. Човек за най-малката придобивка да благодари. Младост и старост Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа – молитва Псалом 112

Парите са необходими на този етап-да. Но все пак е добре да служат на хората, за добро! Говорили сме доста за това, че има богати хора, за коите парите не са цел. Те просто са следвали мечтите си и са имали шанс... Както и богати, за които паричките са смисъл и цел на живота... Ако парите служат на хората, то няма да има толкова ужасни неща по света-за пари на всичко да са готови хората. Можем да се радваме на живота, да сме благодарни на това, което имаме и парите да са само средства за добър живот, за добри цели. Алчността, егоизма, завистта са неща, с които всеки трябва да се справи сам... Все пак най-ценните богатства са вътре... Да добавя-за жалост, днес хората служат на парите, някои, за да оцелеят, други, за да имат власт и да са по-! Преосмисляне на ценностите и смисъла са нужни, но всеки сам преценява.

Лука 15: 1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях. 3 И Той им изговори тая притча, като каза: 4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тех, не оставя 99 в пустинята и не отива след изгубената докле я намери? 5 И като я намери вдига я на раменете си радостен. 6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведници, които нямат нужда от покаяние... Фарисеите и книжниците явно се страхуват за печалбицата си... Не им пука дали децата ще четат, дали знанието се разпространява...

Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел. ***** Та понякога, когато вие седите и нямате смисъл в живота, защо идат страданията? Те идат да ви дадат работа. Радостта, това е една работа външна, страданието е една работа вътрешна. Следователно, казват: „Защо са страданията?“ Една вътрешна работа са. Страданието е една Божествена вътрешна работа. И ти още не разбираш Божиите пътища. Нали учителите ви дават домашни работи, дадат ви една мъчна задача, ти решаваш по един начин, по втори, не може да решиш, лягаш да спиш, не може да спиш, ставаш, хванеш си главата, пак седнеш. Като решиш задачата, стане ти радостно. Като идеш в училище, задачата е лесна. Страданията, това са домашни упражнения. От решаването на тия задачи зависи вашият прогрес. ***** Да ви кажа самата истина как седи: Не може хората да ви обичат, ако не ги обичате. Който пръв оценява любовта, той е, който раздава любовта. Който втори оценява любовта, той приема любовта. Следователно, в един и същ момент не може да дадеш твоята Божествена любов от себе си, ако не може да възприемеш от другиго, ти не може да имаш любов. Два момента са те в характера на човека. Защото Бог е скрит и в добрите, и в лошите хора. Но да ви кажа сега: Бог е скрит в едно същество, наречено мъж. Той си мисли, че е мъж. Бог е скрит в едно същество, което е наречено жена. Мъжът е, който излязал от областта на мисълта. Жената е излязла из областта на живота. Събрали се на едно място, за да бъдат мисъл и живот, в съдружие влезли и завзели мястото. Мъжът завзел ума, жената – сърцето. Карат се кой да има първото място. Питам сега: Как ще примирите, имате два крака, ако десният е пръв в един момент, вторият момент как ще бъде? – Левият ще бъде пръв и десният втор, понеже движение трябва да има. Левият крак е жената, десният е мъжът, мъжът ще иде назад, жената – напред. Кой ще бъде пръв? – Мъжът ще бъде пръв, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава в този въпрос? С десния крак ще мислиш, с левия крак ще чувствуваш. С десния крак ти ще говориш разумно, с левия крак какво ще правиш? С левия крак ти ще утешаваш бедните, страдущите, ще ги прегърнеш, ще ги целунеш, ще ги лекуваш. С дясната ръка се дава, с лявата се радва. С десния крак се туря общия капитал в една банка, с левия крак този капитал се разпределя, кому какво трябва да се даде. Ако в тебе сърцето не е развито, капиталът, който имаш, няма да знаеш как да го раздадеш. ***** Ние сме богати с човешки подаръци, ние нямаме нужда от тях. Трябва да се откажем. За бъдеще подарявайте си скъпоценните камъни, направени от любовта. Първият камък да бъде на вашето, Божественото търпение. Отче наш. Имайте търпението на майката, която по десет пъти става за онова кречетало и като го погледне, помилва го и казва: „От тебе човек ще стане.“ Казвам: Слушайте, когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голямото търпение. Из Търпение

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Прегръщам те и ти желая много Любов и Свитлина по Пътя!

Най-важното е да вървим по Пътя, и да не се отплесваме да мислим дали е правилен. Защото всъщност той-Пътят се изгражда от стъпките. И не е важно накъде отиваме, а да се радваме и благодарим на всеки миг, защото ни носи нещо ново, което ни учи... Прегръдки за всички вкъщи!

"Паневритмия-реалност и мечти"-Паневритмията като танц, като окултен танц да се изиграе по правилата?- ами има още много да се стараем и да правим опити. Учим се. Но си мисля, че Паневритмията като изучаване е и самия Живот. Символиката на упражненията учим в живота, пак по вътрешен начин. Безспорно ако ние сме съвършени в чувства, мисли, движение, то и това ще разпространим в пространството, но сме само ученици. Ако разберем окултния смисъл на Пробуждане.., Даване.., Възлизане..,Освобождаване.., Тъкане.., Мисли.., Побеждаване.., Слънчеви лъчи и Пентаграм, то сме разбрали смисъла на Живота, извървели сме Пътя.... Ние, новите, дето не сме били до Учителя и не сме се докоснали дори до по-старите братя и сестри разчитаме само на писмени свидетелства. Някои доста противоречиви. Но си мисля, че ако сме искрени и с Любов към Бога, ще ни се помогне и от невидимия свят. Правим и ще правим грешки, докато се научим и намерим верния път. За себе си ще кажа, че имам още много да уча, но съм благодарна за всяка малка опитност, преживяна, изпитана и разбрана.

Клаудия, много благодаря!

Благодаря ти!