Слънчева

Ето и една хубава беседа, която дава яснота по темата. Из Свобода на съзнанието

късметчеттооо За мен пък Учителя е повече към западното учение. Но нито аз, нито ти сме прави. В беседите има всичко и всеки си намира своето, според нуждите. Имаме различни опитности. Важното е, че "всички пътища водят към Рим", все пак... А, Христо, не питай много, ами чети, ако искаш отговори де. В това учение няма наставници. Сами се учим, в живота. Проверяваме написаното, не със сляпа вяра. Всеки сам си прави избора и сам си носи отговорностите. С това ме спечели учението. Защото ми даде шанс сама да разбера кога и къде греша, кога и къде да се поправя... Без догми. Лично аз предпочитам по-стари издания на беседите, но рядко се намират. Благодарна съм, че наскоро се сдобих с такива. Все пак и по-новите са ми свършили работа. Ако не се хващаме за буквата, а търсим Духа, нещата се подреждат.... Разбира се перфекционистите понякога се дразнят от някои неща, но...

Не знам, може би в биографиите трябва да се види. Но понеже ние, хората все пак трябва да си плащаме сметките на този етап, то следва и да поработваме някъде. Въпреки кризата. Няма срамна работа.

Силата на възможностите

И още нещо важно. Четирите вида съзнание /старозаветни, новозаветни, праведни и ученици/ са обхванати в беседите. И е нормално едни и същи неща да се разбират различно от различните хора. Да ни правят впечатление различни абзаци. Всичко отговаря на вътрешната ни вибрация.

Когато имаш човешко тяло е нормално да имаш и човешки нужди. Специално за сексуалните-Великите Учители са ги надраснали. За тях дори не стои този въпрос. И за Христос-едва ли е имал деца. Може да е изпитвал любов към някоя жена, но мисията му е била над това... П.П. Преди време имаше един власт имащ "авторитет", който много размахваше пръст, от високо гледаше и все гледаше да уязви другите, че са неудачници и т. н... И аз се смачквах, но после си казах-човече, та и ти ходиш в тоалетна, това, че си на някакъв пост не те прави по-човек от мен и не ти дава право да се даржиш така идиотски... /моля за извинение за това отклонение/

Рядко някой си позволява тук да проповядва, даже, като се замисля не намирам такъв. Но споделяме, да поспорим се е случвало. И е нормално понякога да ни се споделя, понякога-не...

Мисля, че някъде из темите съм го казвала. - Словото в беседите има особена форма. Преди всичко то е вибрация, специфична. /За това и Учителя не е одобрявал, когато го поправят,:feel happy:/ В началото, когато го четем е като книжка с интересни историйки, но постепенно с годините и приложенията /дори и малки/, Словото ни повежда в друг свят. Започва да ни говори сякаш. И веднъж говори на мъжа вътре в нас, веднъж на жената вътре в нас... Т.е. веднъж приемаме със сърцето, с емоцията си, веднъж с ума, логиката, анализа. По-късно вече и душата, и Духът ни се пробуждат... Да, често може да се срещнат явни противоречия. Но те са до един момент и имат за цел да ни накарат да се замислим, да търсим, предизвикват ни. Докато не се получи синхрона вътре в нас. Разширение на съзнанието е точно това-търсене на отговори и задаване на въпроси, приемане на различни гледни точки, толерантност... Увличаме се и постепенно, с годините започваме да виждаме връзки, неподозирани преди. Между различни науки, между на пръв поглед абсурдни и противоположни неща... Всичко има дълбок смисъл, който чака да бъде открит... Що се отнася до дребни разминавания като числата, може би и там си има обяснение. И всяка цифра говори, носи информация в конкретния контекст. А и самия пример понякога е по-важен, да се разбере. Ще ти кажа как съм работила и може да е полезно. Имаше моменти, когато нещо не разбирам. Потърся отговор, но не се получава. Оставях настрани въпросите си. След време прочитам нещо и се сещам, че то обяснява точно този неразбрания въпрос... Честно казано чак след 5-6 години работа с беседите и малки приложения, без насилие над себе си, започнах да сглобявам пъзелчето на Словото. Нормално е да има и хора, които изобщо да не разбират или да им е тежко като материя. Защото да се заровиш в дебрите на собственото си съзнание може да е страшничко.

Аз имам свой отговор за тези "цитати", които споменаваш. Учителя е четял Акаша-Да! И е можел да спомене автора. Но пред Бог ние всички сме равни. И ако някой иска да се споменава името му, то може да е, за да подхрани Его-то си. Особено за мъжете е много важно да се докажат. Но не правим ли всичко заради себе си, заради Бога? Всички ние пишем живота на Земята, участници сме в него. И в Акашовите записи оставяме нещичко. Но не всичко, което творим е от Бога и може да се ползва. И не нужно да търсим облаги за това, което правим. Ако пиша например в този сайт, то е, защото ми е приятно и смятам, че може да споделя нещичко. За някого може да е полезно. Но нищо повече. Да, има хора, които сътворяват прекрасни неща, но и его-то им расте. Други творят за пари, за слава... Всеки има свой си път, свои избори, уроци. Та, пак за Учителя. Цялостното знание на Земята е писано през годините. И е от хора с различна народност. Забелязала съм, че има знания от изтока, от запада, има интересни притчи и примери от цял свят. Нали Бог е Един и е Любов?! Защо трябва да е повече българин или повече американец, например? Но ако имаме Любов към хората, ако сме смирени, и без его, и ние ще черпим и ще се ползваме от това Знание, Единното, което много хора преди нас са писали... А я си представи, че като е споменал нещичко от някого, този човек реши да се облагодетелства, само, защото Учителя го е споменал. Да го ползва за реклама и печалба. И тогава, това, което е създал, няма да има духовната стойност. Това е принципа на водата. Тече и отминава. Напоява, дава живот и свобода... Без да изисква. Тихо, кротко, пее по пътя си... А това, което предстои е: "В нашата земя нов живот, кога изгрее всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода всеки ще живей." Т.е. всеки ще черпи от големия, общ компютър на Земното съзнание. Ще дава, според силите и възможностите си и ще взема, което му е нужно...

Сина ми, като беше на 5г., в детската градина : Бускожата каза да разкажем за гневния си режим.

Има време пак ще пишем, но съм ЗА.

Не трябва да ги искаме, възмездията, те си се случват Има обаче уроци, като се случи нещо е добре да разберем защо ни се е случило, да си научим урока и да благодарим. Така чистим кармата.

helen, благодаря тистатията е много хубава: Днес, "случайно" ми дадоха статия на антропософите със сходна тематика.

Тъй като в света, в който живеем трябва да има хармония, то престъпления и групировки са си нормално. Една част от човечеството има духовен подем-развива съзнание, любов, разбирателство. Но друга върви надолу, слиза. Едни са в началото на Пътя, други го завършват... В училището на Живота всичко си е ОК, но е нужно разбиране,

Възмездие?-"Каквото сееш, това ще жънеш" ; "Не съди, за да не бъдеш съден"... Има причинно-следствени връзки. Закони на кармата. Има и мойсееви закони. Законът на Христос е Любов, Прошка, разбиране на себе си и другите, даване без условие.....

Много е хубава днешната беседа, благодаря Ани! Из Любов и приравняване За да се научим да обичаме е нужно съзнание и знание. Най-вече себепознание. Нужно е да разбираме себе си, от там и ближния. Да прощаваме на себе си, също и на ближния. Много е важно да нямаме пристрастия, принципите ни да са общочовешки. Да се научим да се радваме на чуждите постижения. Да не съдим... Не сме съвършени, но имаме нещо прекрасно вътре, само да го поизчистим от праха... Да сме благодарни за труднистите и радостите, защото всичко ни носи опитност, обогатяване. Трудни, но решими задачи имаме. Светъл и усмихнат ден на всички!

Ани Много е важно да работим вътрешно, да разбираме себе си, причините за някои ситуации. Колкото повече разбираме, осъзнаваме себе си, вътрешния си свят, толкова по-разбираем е и външния свят. Изолираността ни трябва да става вътре в живота. Например често на ум си тананикам песен, за да изключа външни дразнения... Асно е, че промяната ще става бавно, постепенно, но не бива да се отказваме. Все пак Живота ни учи, трупаме опитности.