Слънчева

Много хубава беседа, благодаря! Из Господар и слуга

Утре ще мога да избягам за два часа и да помогна. В събота, се надявам на повече, пак ще съм там.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА УЧИТЕЛИТЕ И ДЕЦАТА! Желая на всички много търпение и любов, за да влиза светлината в детските главици!

Мисъл за деня-15 септември Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре. Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас. Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него. Педагогически въпроси Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня-14 септември Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!" Педагогически въпроси Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Аз също виждах в хората само доброто. Подхождах съвсем чистосърдечно, даже наивно. Докато не ме зашамариха яко. Сега виждам и доброто и лошото. НО, след като знам, че и аз не съм съвършена, познавам своите си "тъмни" страни, но въпреки това съм се приела, обикнала съм себе си и си прощавам. То значи е добре да приема и другите хора такива, каквито са. Така, както аз не искам да ме задължават да оправдая чужди очаквания. Така и аз не бива да очаквам нищо, от никого. Давам свобода, на себе си и другите. И, когато някои хора не са на моята вибрация, разминаваме се драстично, то просто им прощавам и ги отминавам. Не винаги веднага мога да простя, защото някои ситуации са в голям разрез с моите разбирания. Но, като помисля разбирам, че всеки си има своите причини да е такъв, какъвто е. Може би е наранен и озлобен. Може би си има своите комплекси и компенсира с гордост и арогантност... Възможно е да има нужда да трупа опитности... Може и да не разбера защо е такъв,... но мога да простя и да отмина... За всеки си има място и време да си научи уроците. Важното е, аз моите да уча... Понякога болезнено

Много хубава тема, благодаря, Донче! За себе си мога да кажа, че съм имала периоди на много дълбоко самоунищожаване, срив и отчаяние. Защо ли? Защото даден човек или ситуация на отговаряха на моите рамки. Както и на невероятни подеми, изпълнени с идеализъм и вярата, че мога всичко... До следващия срив... Но с годините се научих, Живота ме научи. Да не се мятам в крайности. Да мога да се отдръпна в себе си и да не съм прекалено емоционална, или да виждам в тъмни краски всичко... Да се науча на реализъм. И да призная, че сама нищо не мога. Бог е, който прави всичко. Само преди няколко месеца търсех зъболекар за Лори. Много добре зная, какво трябва да направи този човек. Подготвена съм, прочела съм, как трябва да се отнесе, какво да направи. Минахме през три кабинета, и започнах от пълно разочарование, до приблизително приемане на условията... ядосах се, възмутих се, как е възможно да няма кой да работи с тези деца... Казах си, ще избера най-приемливото и, толкоз... Докато не мирнах. Един ден просто си казах-Господи, моля те, не знам, как да постъпя, към кого да се обърна, а не мога да изоставя детето, има нужда от зъболекар. Помогни ми да намеря, необходимото за нея... И два дни след това го намерих. Уж случайно... Моята зъболекарка написала /бях споделила с нея, че търся/ във професионален форум, че има дете, което се нуждае от специфичен подход, дали някой би се наел да работи?... И се появи, /даже няколко, в различни градове на БГ, но избрах от София/, прекрасен човек и екип, който така добре подходи, и надмина очакванията ми като професионализъм... Не знам дали примера ми е добър, но искам да кажа /както и в други теми днес, но те преливат/, че е нужно да се доверим на онази Сила, която можем да наречем Бог, Разумна Вселена, Енергия и т. н. Но да смалим его-то си. Да се откажем от контрола, но не и от живота. И най-вече да не забравяме Благодарността, за всяка ситуация. Защото научих, макар и да поизхабих нерви и време, че не трябва да изисквам, а да поискам, да помоля... Да кажа вълшебните думички

И аз така смятам. Виждам, че бягайки от абсолютния контрол, като че ли се залита в другата крайност – да се живее без никакъв контрол. Или може би не съм разбрала добре...? Предполагам, че никой от пишещите тук не го практикува - живот без контрол? . Божидар казва: Прекалено големият контрол наистина пречи, при това много. А липсата на контрол помага ли? В Еклисиаста, цитиран от val68z много добре е даден принципът за равновесието и хармонията: "Всичко си има време, време има за всяка работа под небето....“ Харесва ми и балансът, който е намерила pavletA в мнението си. Ани, няма залитане, ако съумеем да превръщаме, да променяме мисълта си. Т. е. да се настроим на вибрациите на Вселената. Пример: Днес искам да изкарам 100лв. ОК, идва наркодилър и ти казва, да продадеш 1-2пакетчета. Аз бих се отказала да спечеля тези пари. Но ако кажа-имам нужда от работа, трябва да изкарам малко пари... То точно тази Вселена ще ми осигури работа, може и като чистачка, но няма да е в разрез с вътрешния ми мир и с човешките норми и закони... Това имам предвид от отказ от контрол.

Единственият сигурен начин на защита е да разчитаме на закрилата на самия живот/съдба/Бог, като се отпуснем и му се доверим напълно, както и да се стараем да живеем според законите/хармонията на същия този живот/съдба/Бог. Ето това е сякаш много трудно за разбиране. Но нека психолозите кажат - успяват ли да премахнат определена черта от характера на човека, който се консултира/лекува при тях или по-скоро развиват/помагат му да развие друга черта, компенсираща тази? На нас ни се струва, че всичко е шев и кройка - прекрояваме, режем, хвърляме ... А хем знаем, че в природата нищо не се губи. Човек си мисли - ето аз съм отмъстителен (примерно), а не бих искал да съм такъв. Е, както казва Божидар, всички методи, техники, медитации не могат да изтрият като с гумичка неговата отмъстителност. Единственото, което може да направи този човек е да развие в себе си друго качество - примерно великодушие. Отмъстителността остава, но е напълно компенсирана с великодушието. Или ако е бил завистлив - да развие радост за/към другите. И т.н. Защото всичко това е наш стар опит, неща през които сме минали, които вече имаме. Идеята е да се разширим, да добием още неща. Това важи и за прекомерно или едностранчиво развити т.нар. положителни страни - рано или късно животът ще ни постави при условия, които да ни принудят да ги компенсираме, според поговорката "Прекаленият светец и Богу не е драг." Да, макар че от деца ни възпитават точно в обратното. И забелязвам как голяма част от рекламите примерно играят точно на тази струнка - сигурността. Дианче, отговори има в тази беседа: Педагогически въпроси Т.е. ние трябва да се познаваме, да се приемаме и както спомена, да се научим да превръщаме дефекта, в ефект. Не сме съвършени, но имаме вътрешен стремеж към съвършенство...

Трудно е да заглушим натрупванията от общоприетите "норми" за добро-лошо. Да се откъснем от това-какво ще кажат другите? Но постепенно, ако съзнанието ни е будно можем да се справим. Ако в мен остава някаква дисхармония, че нещо не е както трябва /независимо дали съм избрала да помогна или не/, то значи съм в разрез с Вселената. И просто при следващ случай е добре да усетя, кое е правилното решение. Когато не си послушам вътрешното нашепване, а избързам, греша. Всяка ситуация си е отдална, просто е нужно изключване на външнита гласове....

Да, но нямаше да има и развитие, растеж...

Мисъл за деня-13 септември Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. Педагогически въпроси Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

СТАН, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! И аз благодаря, че ме спасяваш, че си тук, с нас! Много тортички, хапнах си вчера, и днес ще го направя, за вас приятели

Сина ми сега снима филм. От години е школа по тетатрално мойсторство и от сега вижда и хубави неща и комерсиализацията... Приеха го във ВИТИЗ. И сега започваме един такива разисквания. Често няма да може /все пак сме си в БГ/ да играе, каквото иска, да е стойностно и със смисъл. Защото и пари ще са нужни. Но го съветвам да трупа опит. Да наблюдава, да се учи... Може пък някой ден сам да прави нещо, това, което му харесва, и дано да има стойност, не само финансова.

Благодаря. Тук е мястото да споменем положителното мислене и да обръщаме лошото в добро. Пример-обвинявала съм се, че не мога да отида на работа, да съм с децата си, да съм сготвила, да мога да помогна и на близък, който ми се сърди... и това едновременно ако може...Години наред. Докато не ми гръмнаха бушоните. Спрях, отдръпнах се и започнах да си казвам-сина ми се оправя сам, няма кой да го изпрати и посрещне от училище. Да, но пък се учи на самостоятелност. Закъснявам за работа, ужас, това не си позволявам никога, винаги съм преди всички... Да, закъснях, два автобуса минаха натъпкани. Ще повървя пеша. Ще се усмихна... И хоп, идва празен автобус, закъснях с две минути, но пак съм преди всички... Дъщеря ми няма да ходи на училище, ужас... да, но може да каже обичам те, да се усмихва и да сме щастливи заедно... Не съм успяла днес докато готвя, да прочета някоя книжка, да напазарувам, да изпера... и ми остана работа за утре... ами да, не съм робот. И другите ще помогнат. Все пак съм и жена, човек, който има нужда и от забавления, малки Та ето, осъзнаването, че има независещи от нас причини. При желание можем да ги потърсим, да разберем ... себе си. И някак по-лесно разбираме и другите. И всичко се подрежда, от самосебе си някак... Просто живота потича по-леко. Нямам цел да съм "най-добрата", а правя най-доброто за момента. Според силите си.

И богатството, и бедността ако посрещаме с благодарност и вътрешен покой. И ако не зависим от парите, не са ни цел и смисъл на живота, значи всичко е ОК

Виж тук Също има отговори.

Есеите. част 2

За истински добрите /смирени/ хора, страданието е изпит. И тези хора осъзнават, че не са добри, не са и лоши, а просто са...

Прекрасно!

Много прекрасни отговори има в тази тема: Притчите

"Ако опънеш струната, тя ще се скъса. Ако я оставиш прекалено свободна, няма да свири" -от филма "Малкият Буда" Важното е да намериш мярката. Средният път е верният. Или "Нищо прекалено", както са казвали древните гърци. Братът на най-малките

Идеята за тези въпроси ми даде реплика от филм: "Дълги години се усмихвах външно на света, контролирах всичко, помагах на всички около мен. Но вътре в мен имаше бомбено убежище, покрито с бетон. Дойде момент, в който изгубих посоката. Не можех да контролирам. Нямах убежище..." Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти. Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции? Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби? Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота? Какъв е вътрешния ни свят? Умеем ли да се вглеждаме в себе си? А да се усмихваме на себе си?

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДОНЧЕ!

Да, точно се бях замислила за храненето и намерих доста прилики с източната кухня А понеже рядко пия топла вода не смея да се произнасям. Слушам опитните