Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    712

Всичко добавено от Слънчева

  1. И аз нямам идея как е най-добре да се постъпи. Защото освен закон има МОРАЛ. И не е важно дали някоя жена /и мъж/ искат да имат дете. Защото желанията може и често са егоизтични. НО е важно да се мисли за ДЕТЕТО! Да се закрилят неговите интереси. Дали след време парите, които са изкусили някоя от страните няма да разрушат психиката на детето?... Изобщо живота има невероятни прояви и не се знае, кое и как ще е добро?...
  2. Молитвен наряд за начало: Пътят на Живота - молитва Сеятелят - беседа Молитвен наряд за край: Господи, дай благословение и на моите братя... - формула Чете се Матей 13. Сеятелят /двете беседи-НБ и УС са с едно заглавие, но са различни/
  3. Мисъл за деня-17 октомври Представете си, че вие, съвременните хора, отивате при Господа. Ще ви попита Господ: „Вие какво направихте с вашия ум, какво измислихте, какво благо направихте на света; с вашето тяло какво благо допринесохте на света?' Вие с какво ще се похвалите? Гледам ви тук, вие, които ме слушате - всеки излезе и иска да намери Истината само за себе си. Само за себе си мислите. Престанете да мислите за себе си. Любовта бе в началото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61
  4. Помнете: Няма престъпление, което човек да е направил, малко или голямо, и да не се изнесе на сцената. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряш." Строга е съдбата, на никого не прощава. – Защо трябва да съдят човека? – За да се изправи. Когато дойде денят Господен, всеки ще бъде изправен пред съдбата, да отговаря за делата си. Някога човек греши несъзнателно, не по своя вина. Въпреки това, той не може да се освободи от последствията на своите грешки. Без да искаш, ти даваш прием на някоя опасна микроба – на холерата, на чумата, на маларичната треска и носиш последствията на твоето гостоприемство. Тя започва да кани своите съседи и да ги угощава. Те се разположат удобно в къщата ти, започват да се размножават и отравят кръвта ти. Чудиш се, отде ти дойде тая болест. Нисши същества са влезли в кръвта ти и разстройват кръвообращението. Веднага викаш лекар, плащаш му добре, за да изгони микробите от тялото ти. Така става голямо сражение. Ако преди болестта си тежал стотина килограма, като боледуваш, ще олекнеш, ще тежиш наполовина. – Защо става така? – Защото си пуснал неканени гости в себе си, дал им си добър прием. Като чужденци – недоброжелатели те злоупотребяват с твоето доверие. Като пострадаш, казваш: Втори път не пущам чужденец в себе си! Някога те нападне не само една болест, но няколко заедно... И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш. Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие... Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме? – Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили? Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал. Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен. Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад. Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината. – Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота. Желая на всички да родите детето на истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само Истината отваря царската врата на рая. Тази истина трябва да се роди от вашата душа. Детето на истината
  5. Не съм суетна, но пък ми харесва да се поглезвам от време на време. Шия си, преправям, купувам си и нещо готово, от мол-а За марките - не се интересувам, ако нещо ми е по вкуса и по джоба ще си купя.
  6. Има дарени два кашона с хавлиени кърпи, тъй че сега другите неща са важни. Работа има още, заповядайте
  7. Зарче, здравей! Предните две мнения подкрепям, само да допълня нещо. Разговяряй с детето си. Кажи и за своите чувства, нека и тя ти каже, какво чувства. Приеми я като равен човек, въпреки, че е детенце още. Много е важно да не се затваряте всяка в своята болка, а да споделяте. Като все пак детето трябва да си е дете. Трудно е, но щом има изпити, трябва да можем и да ги вземем. Опитвайте се да намирате неща, които ви е приятно да правите. Малките радости ще ви сплотяват също...
  8. Няма по-страшно нещо в света от пресищането. Най-страшната отрова в света, това е пресищането. Даже и най-хубавите неща, най-красивите неща могат да произведат пресищане. Пресищането често произвежда втръсване. Втръсването произвежда отвращение. Отвращението произвежда бездействие. Бездействието произвежда смърт. Смъртта произвежда разлагане, а разлагането произвежда воня. Онези хора, онези християнски културни народи, които се мислят за много учени, някои от които имат по 2-3 дипломи, а някои нямат нито една, аз бих желал, всички тия народи и хора да имат по четири диплома, а именно: да имат един диплом, че са свършили факултета на разумността; да имат един диплом че са свършили факултета на честността, да знаят какво нещо е човешкото достойнство; да имат трети диплом, че са свършили факултета на справедливостта, да знаят, какво нещо е морален устой и какво нещо е морален остен, и най-после да са свършили последния факултет на университета, да знаят какво нещо е интелигентността. Казва Христос: “Идете и учете ги.” На какво? На съвременния свят се втръснало вече от учение! Учение, учение, учение, но какво е това учение?... Вие ще кажете: кажете ни нещо ново! Ето, ново ви казвам: никой няма право да разрушава онова, което Бог е създал! Никой няма право да позори чистия и светия живот, който Бог му е дал! Никой няма право да изопачава и да осквернява своя ум, който носи светлина и свобода за неговата душа! Никой няма право да опетнява и опозорява своята чиста душа! Никой няма право да греши! Никой няма право да безобратствува, да върши престъпления, да осквернява своите братя и сестри! Никой няма право да осквернява, да обезчестява своята майка и своя баща! Де е този морал на съвременните хора, които казват, че това учение, което се проповядвало не било право? Аз викам днес тези хора на съд пред Господа! Де е моралът на съвременните хора? Де е моралът на съвременната църква? Защо изпрати Господ на земята тези свещеници, да се облекат в златни дрехи ли? Най-после, защо ви изпрати и вас Господ? Ние всички седим пред престола на великия Господ, Който ни даде живот. Защо седим ние тук, да служим на хората ли, или да служим на Бога? Първо трябва да служим на Бога, да знаем, че имаме един чист и свят живот, че имаме един велик идеал, който трябва да постигнем. Какъв е този идеал? Да, велик идеал е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствувате, поне за половин час от живота си, поне за един момент, какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят. Велик момент е това, да почувствувате тази висша интелигентност, да почувствувате връзката между всички същества, от най-малките до най-големите, да почувствувате това Великото което наричаме “Амен”, или “Амин”, или както индусите го наричат “Аумен”, или както други Го наричат “Аум”, или както евреите Го наричат “Иехова-Иаве”. Българите пък казват “наяве”, значи всичко разумно трябва да бъде наяве, всичко разумно трябва да стане, пред онази разумна виделина, която носи топлина в себе си, която носи още светлина и свобода за човешката душа. И този живият Христос, Който никога не е бил разпънат, се обръща днес към вас и ви запитва: “Вие, които ме слушате днес да ви проповядвам, какво направихте заради мене откак сте дошли на земята? Опазихте ли моето Слово, опазихте ли моя закон? Просветнаха ли вашите дела пред человеците?” Някой ще каже: Е, братко, остави тази работа! Не, аз питам всички ви, няма да гледаме, какво са направили другите, няма да се съдим, но всеки от нас трябва да си даде отчет, какво е направил. Аз не искам да ви съдя, но този живият Христос на справедливостта ви пита! Той казва: “Братя върнете се от този път! Не е този пътят който води към Бога, към Любовта. Върнете се и погледнете към Бога, Който още преди 2000 години е казал: “О, Израилю, върни се към мене!” Той се обръща към онзи Израил, който вършеше всякакви престъпления. Прочетете цялата свещена история, да видите, какъв разврат, какво насилие е съществувало тогава! “Върнете се към мене, обърнете се към мене и живи ще бъдете!” И днес този живият Христос се обръща към цялото съвременно християнство и казва: “О, вие, които се именувате синове на светлината, върнете се към мене!” ... Казва Христос: “Учете ги да пазят!” Какво трябва да пазят? Какво трябва да пазим на първо место? Настана вече ден, когато трябва да осветим Любовта. Ние трябва да се повърнем, мъжът към жената, братът към сестрата; всички хора, от най-малкия до най-големия, трябва да определим един ден на освещение на Любовта. Нали е казано, че Бог е Любов? Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли Любовта ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. За да има мир, всички трябва да отворят хамбарите си, и то доброволно, а не с насилие, не с остен. С морален остен и волът оре, и проповедникът проповядва, и свещеникът служи, и войникът се бие на бойното поле, и жената готви в къщи, навсякъде има ред и порядък, но това не е живот. Ние знаем този остен. Не, морален устой трябва да има! Този остен е за полуразумните хора. Тоягата е за полуразумните хора. Любовта, Мъростта и Истината, това са за пълно разумни хора, които разбират тия закони, защото само те ще осмислят нашия живот, и ние само така ще възкръснем. Сега всички говорят, че трябва свобода. Всички хора по света, във всички камари, търсят начин за придобиване на свободата, търсят начин за създаване на една истинска вътрешна връзка в домовете; всички търсят начин, за да живеят добре, по един любовен начин, майка със синове и дъщери мъжът с жената си, братът със сестрата и т.н. Слугата търси начин, как да угоди на своя господар. Има един начин. Кой е той? “Идете и научете ги да пазят всичко, що съм ви рекъл; и ето, аз ще бъда с вас до скончанието на века. Амин!” Някой казва: до скончанието на века ли? Да, този живия Христос, Който никога не е бил разпъван, казва: “Понеже разпънаха онзи човек, когото бях пратил на земята, за да им каже моята заповед, идете вие сега да проповядвате, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. Всичкия този ред и порядък аз ще го изменя. Ще скончая този век.” Вие днес сте свидетели, ние сега сме пред скончанието на този век. Иде сега новата епоха! Всички хора искат да задържат старата култура. И ако някой се осмели да каже, че иде нещо ново, те са в състояние да го обесят. Новото ще донесе спасението на човечеството. Новото ще доведе онова истинско братство, не да се подкупват хората, но онова истинско братство, което ще даде условия на всеки да се прояви тъй както трябва. ... Тогава, аз ще ви покажа един друг, морал, по който да съдите нещата. Вие, които ме съдите, ще ви дам да изпиете една чаша с чиста вода и ще ви накарам да проверите, дали тази вода излиза от вас тъй чиста, каквато е влязла през устата ви. Ако водата излезе така чиста, както е влязла, тогава аз приемам прегрешенията си, но ако не излезе така, тогава какво ще кажете? Тогава вие ще си носите греховете. Разбирате ли ме? Аз имам морал, аз имам норма, по която съдя. И когато някой ми каже, че еди кой си брат е крив, аз ще си кажа: преди да се произнеса, трябва да видя тази вода, която ще изпия, дали ще излезе чиста от мене, или не. Дали един човек е грешен, или не, аз веднага мога да проверя. Следователно, когато вие се произнасяте за престъпленията на някой човек, спрете се в себе си и си кажете: Божествената вода, която ще изпия от чашата, чиста ли ще излезе от мене? Този опит ще направят и ангелите с вас. Аз не говоря за обикновеното наше тяло, не говоря и за обикновените наши чувства, мисли и действия, но говоря за нашето духовно тяло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по някой път и по нея се намират прашинки, и тя трябва да се чисти. Туй учение, значи, не е за нашите тела, то е за нашите умове, за нашите сърца. ... И този живият Христос днес казва: “Идете и учете!” И аз турям думите на живия Христос и казвам: “Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията Истина! Възприемете Божествения живот и живейте в съгласие с Бога!” Това е, което живият Христос днес говори на сегашния свят. Щом възприемем това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи които сега съществуват, всички терзания, ще изчезнат. А те са действително ужасни. Разгледайте съвременните болести и вижте, каква язва представляват те за човешката душа и как я разяждат. Ако гледате като ясновидец ще видите, че в човешката душа, туй духовно тяло на човека, човешкото сърце и човешкия ум, са пълни с такива язви, които ги разяждат. Те са резултат на човешките мисли, чувства и желания, които правят човека неспокоен, недоволен от себе си. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божията Любов, която трябва да проникне цялото ни същество. Някой казват: Божията Любов е само за стари хора, не и за млади. Божията Мъдрост е само за умни хора, не и за млади. Значи Божията Любов и Божията Мъдрост е за тези, които сега умират. Не, Божията Любов е за всички! Тя е за млади, които са родени чисти и стари, които са изживели своята младост в един разумен живот. Тя е за младите, които носят сега тази чиста вода. Нека пият от нея. Тя е и за стари, които са запазили до края на живота си този възвишен идеал. Нека всички пият от това чисто учение! Този Христос, Който трябва да възприемем в себе си, ще стане едно звено между всички ни. Той ще се всели във всинца ни. И тогава някой казва: да видим Христа! Можете да Го видите. Ще кажете: ние сме много грешни. Нима онези хора, които гледат слънцето, са праведни! В сегашния свят, това , че много хора не могат да видят и да чуят Господа, то е защото техните господари са ги затворили. Когато някои крадци открадват овце от стадото на някой овчар, те затварят тия овце някъде на дълбоко за да не могат да чуят гласа на овчаря си, та като го познаят да тръгнат подире му. И тъй, спасението на света ще стане само тогава, когато ние от душа извикаме към Бога: “Амин!” Когато и цялото човечество извика същото, тогава Господ ще го чуе и ще спаси света. Няма да кажем: Аман, бактисахме от света! Не, трябва да кажем: “Господи, Ти, Който създаде света, спаси ни и ние ще живеем от сега нататък само за Тебе!” И сега, аз няма да кажа, че живият Христос иде отвън, но Неговата светлина прониква навсякъде. Няма животно в света, което да не чувствува Неговата Любов. Има известна мъртва материя, която още не е почувствувала Любовта на Бога, но тя тепърва ще я почувствува. Всички живи същества, които имат любов в себе си, ще почувствуват тази Любов. Тогава ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото се трансформира като буба. Следователно, всички хора ще се трансформират вътрешно, духовно и по мисъл, и по чувство, и по воля. И тогава, питам: кое е най-хубавото в света? Не е ли най-хубавото да имам познанството с този Христос на живота! Има ли нещо по-хубаво от това, да бъдеш в съприкосновение с Любовта, която стопля сърцето ти? Има ли нещо по-хубаво от светлината, която осмисля всичко? Има ли нещо по-хубаво в света от свободата? – Няма! И тъй, като се върнете сега дома си, аз ви поканвам да научите себе си на три неща: да имате Любов без омраза; да имате светлина без сенки и да имате свобода без ограничения! До скончанието на века
  9. Има доста общи неща според мен, макар и да не съм изследвала в детайли. тук Но нека видим само думите-Ново учение, новите хора, новата епоха, ново знание... Както и значението на думата Пан-ев-ритмия... Кое е това ново учение? Добри и лоши условия и т. н.
  10. Може ли малко примери за Ню ейдж автори?
  11. Пламъче, благодаря ти. Минах и през тази зависимост-сладката. Важно е да знаем на какво се дължи, да се вгледаме в себе си и да отстраним причината. Изобщо залитания можем да имаме в много области. Умереността, средният път е много важен. Трудничко е днес да се устоява на изкушенията, но се самовъзпитаваме и се получава
  12. Думата младоженец е позната на всички. Тя представя една нова епоха. Младоженецът представя новия живот. Младоженецът представя новите разбирания в света. Следователно, за да се разбере тази дума, изисква се едно щателно проучване на нещата. В ежедневния живот ние се отдалечаваме от едно правилно разбиране на нещата. Небесните прозорци постоянно се отварят и през тях нахлува чист въздух. Но въпреки голямата инсталация, която съществува в света, хората пак умират. Гледаш някой човек едва диша. Той бързо, бързо поема въздуха. Той е богат човек милионер, всичко има на разположение, но въздухът не може да приема, вследствие на което умира. Другаде виждаш един беден човек, нищо няма на разположение, по десет пъти на ден се моли да умре, не иска да живее, но живее, свободно диша. Богатият иска да живее, но се мъчи. Бедният не иска да живее, но не умира. Богатият умира, а иска да живее. Бедният не умира, а не иска да живее. Той казва: Господ ме остави на земята само да се мъча. Питам: Богатият не се ли мъчи! Като умира и той се мъчи. Кое е за предпочитане: Да си богат, но да умреш или да си беден, но да живееш? И двамата се мъчат. И богатият, който умира се мъчи. И бедният, който не умира, но е беден, и той се мъчи: Обаче за предпочитане е положението на бедния, който и да се мъчи, поне живее. Сега това са положения, които отчасти илюстрират живота, на който ни навеждат към това, да бъдем доволни от всичко, каквото имаме. Не е въпрос само да философствуваме какво трябва да се прави. Едно е важно за човека: Да знае как да диша. Човек може да чете разни книги, но при това да не знае как да диша. Човек може да чете разни книги, но при това да не знае как да живее морално, нито как да мисли правилно. Съвременните хора имат известни понятия за морал, но когато техният морал, който те препоръчват, ги засегне, те сами са недоволни от своя морал. Запример, богатият казва, че бедният трябва да работи, но ако той изпадне в положението на бедния, не се съгласява с този морал, който сам той е проповядвал. Днес в живота имаме изпити навсякъде. От някои израстваме, защото сме ги разбрали, други се учим да овладяваме. Живота е най-глямото училище. Важно е вътрешното разбиране на нещата, вътрешното израстване. Двойнствения морал е, който ни изпитва-"С каквато мярка мериш, с такава и ще ти отмерят". Всички знаем как ни е приятно да се отнасят с нас, но ние как се отнасяме с ближния?... „Младоженецът иде“. Когато навсякъде се разчуло, че младоженецът иде, онези, които го очаквали, половината от тях били готови и влезли след него, а другата половина не били готови и не могли да влязат след него. Те останали навън. Значи всичките гости не могли да влязат след младоженеца. Сега да оставим настрана онези, които не са могли да влязат с младоженеца, защото те имат надежда, че ще дойде ден, когато младоженецът пак ще слезе на земята и ще влязат с Него. Въпросът е защо всички онези хора, които сега са готови, трябва да влязат с младоженеца заедно? „Младоженецът иде“. Сегашният строй, при който живеем, трябва едно правилно разбиране на живота. Не е въпрос за едно правилно разбиране, каквото днес хората имат и за каквото всички пишат, но едно правилно, вътрешно разбиране. Всеки човек има едно вътрешно чувство, с което може правилно да разбира живота. Ти четеш една книга, но вътре в тебе нещо ти казва, че това, което четеш, това чувство, на еди кое си място, не е право написано. Логически ти не можеш да докажеш неговата правота, но вътрешно някъде чувствуваш, че има нещо, което не е право. Виждаш, че някой човек не е постъпил право. Нещо вътре в тебе ти е доказало това нещо. Всеки човек има това чувство в себе си, с помощта на което може да разбере кое е право и кое не е. Това чувство се нарича интуиция или Божествено чувство. То показва истинския път на човека. Когато това чувство в човека се поквари, животът му става нещастен. Това чувство понякога ни казва, че и нашите мисли не са прави. Понякога това чувство ти казва, че това, което чувствуваш, това, което мислиш, не е право. Това чувство подсказва на човека, че животът е поставен другояче в сравнение с това, което ние разбираме. Всеки отразява своето си разбиране, всеки има определени възгледи от нивото, което е достигнал. Но има момент, в който виждаме, че няма нищо лошо в Живота, защото сме разбрали смисъла. И тогава благодарим, за всичко-за трудностите, за изпитите, за радостта... Казвам: В живота има един човешки порядък, който хората сами са вмъкнали в живота си и от който те сами трябва да се освободят. За да се освободят от този порядък, те трябва сами да елиминират човешкия порядък и да дойдат до Божествения. При Божественото разбиране, ние имаме правото разбиране за Божественото начало, за Божественото начало в човека. Всеки човек ще намери Божественото разбиране в себе си – никъде другаде... ...„Ето младоженецът иде“ – Кой е този младоженец, който ще дойде. Аз го наричам „истината“. Истината е, която ще дойде в човешката душа. Докато тя не дойде, мъчно може да се разбира живота. Младоженецът не е любовта, младоженецът това е истината. Когато истината проникне в човешката душа, само тя е в състояние да го направи безсмъртен. Само истината е в състояние да оправи човека да го научи как да излезе от онези несносни условия на живота, в който той е попаднал. Съществата в природата не умират от недоимък. В природата има изобилие навсякъде, едно изобилно изливане. Ако ние бихме следвали Божествения път, то сегашните неща, които имаме и които преживяваме, не биха съществували. Преди всичко ние сме нарушили закона на равновесието. Ние не сме намерили още онзи истински път, по който можем да придобием щастието. Както и да изпълняваме, все ще остане нещо тъмно. Аз не наричам щастие онова, което отвън ти носят с шишенце, но щастието трябва само да тече. То трябва да представя един непреривен процес. Щастието не седи в онази вода, която ти сам отиваш да си наливаш, но водата само трябва да минава през твоя живот. Щастието не седи в онази светлина, която ти сам трябва да си купуваш, с кибритените клечици или с електрическите жици, но тази светлина, която направо да иде от слънцето. Изобилие да има в света. Ако ние разбираме закона на това изобилие, ще разберем и самото щастие. В това седи новото разбиране. Съвременните писатели, новите писатели се стремят към новото психологическо разбиране на нещата. Под психологическо разбиране имам предвид не онова двойно разбиране на нещата, с онзи двоен морал, с онази двойна мярка. Има търговци, които си служат с двойна мярка, когато купуват с една мярка, а когато продават, продават с друга мярка. Когато купуват, мярката им е по-голяма. Когато продават, мярката им е по-малка. Следователно, в по-малката мярка всякога остава един излишък. Представете си, че ти си един богат човек, който отиваш за другия свят. Какво ще бъде положението ти, когато там те държат отговорен за изобилието, което не си използувал на земята, както трябва? Там ще те държат отговорен не толкова за погрешките, които си направил на земята, нито затова, че си измъчвал хората, колкото за благата, с които си разполагал, а не си ги раздал на хората да се ползуват и те. Тъй щото на небето ще те съдят за благата, които ти се дадоха, а ти ги задържа за себе си, не ги даде на хората да ги използуват. Сега от онзи свят са дошли хора на земята да изправят погрешките ви, да ви покажат как трябва да раздадете излишъка от благата, които ви са дадени в изобилие, а вие сте ги задържали за себе си. Там е културата, там е любовта. Това значи да обичаш един човек като себе си. Това е мярката. Да не го обича повече от себе си, нито себе си повече от другите. Това е Божественото. Любовта обича еднакво. Да обичам детето и възрастния не в еднаква степен, но не в еднаква физическа смисъл, но в любовта към детето да съзнавам нуждите, които има то и да му отдам всички възможности, които са отредени заради него. Не трябва да използувам неговото благо заради себе си. Никога не използувайте чуждото благо заради себе си. Нека всеки да се ползува от определеното благо за него. Друго разрешение на любовта няма. Хилядите опити, които са правени в различните култури от памти века насам по отношение проявите на любовта, все са допринесли нещо, все са внесли известно подобрение. Новата култура, която сега иде, тя има предвид това благо, колкото е възможно по-правилно да се разпредели между хората, между повече същества. Така трябва да мислят всички хора. Сегашният ни живот се дължи на мисълта на нашите деди и прадеди, които и ние сме наследили от тях. Каквото те са мислили на времето си, това и ние мислим сега. Сегашният ни живот е последствие на нашия минал живот. Затова, ако турим за основа новата мисъл, тя ще създаде бъдещите условия за нов, правилен живот. Хубавите мисли ще създадат бъдещето. Бъдещето се създава от хубавите мисли, а мисълта е, която създава добрите условия. После ще дойдат хубавите чувства, които ще преработят старите чувства и най-после ще дойдат добрите постъпки. След всичко това ще дойде реализирането на новото и разрешаване на трудните въпроси в живота. От наше гледище подобряването на света няма да стане така, както някои мислят. И да искаме ние не можем и в бъдеще да задържим този порядък, който днес съществува. Порядъкът в света ще се измени. Има един Божествен порядък на нещата, който вече се налага на хората. Има нещо, което хората по никой начин не могат да задържат Божественото постоянно изменя човешкия порядък на нещата. Много вожни са принципите. Но кога можем да ги приложим?-когато сме наясно със себе си. Когато сме справедливи към себе си, можем да сме справедливи и към хората. Важно е да разбираме защо реагираме по определен начин и защо хората реагират по определен начин. Да разбираме причините. Тогава всичко си е намясто. Ще ви приведа един пример с един религиозен човек, който се е случил преди десетина години. Залавят този религиозен човек, защото проповядвал на хората. Завеждат го при началника на един участък. Казват: „Господин началник, намерихме този маниак, че проповядва на хората и ги заблуждава.“ Началникът му казва: „Как смееш да заблуждаваш хората? Знаеш ли, че ей сега ще те смажа.“ – „Преди да смажеш мене, тебе ще те смажат. Аз ще се оплача на Господа, от Когото съм изпратен да проповядвам и Той ще ти даде да разбереш с кого имаш работа. Мълчи, че ей сега ще те уволня.“ – „Сега ще накарам да те арестуват.“ – „Преди да ме арестуват и уволнят, тебе ще уволнят.“ – „Заведете го на ареста скоро.“ Стражарят го арестувал, затворил го в една стая, но не се минал и половин час, началникът извикал стражаря и му казал: „Виж там освободи онзи маниак, пусни го на свобода, да не ми прави никаква беля.“ От невидимия свят е казано на началника да пусне този човек, защото той има убеждения и заради които не трябва да се преследва. Това значи: „Всяка власт е от Бога дадена“. Началникът има власт, но тя е дадена от Бога. И религиозният човек има власт, пак от Бога е дадена. И като дойдат страданията, пак казваме, че Волята Божия е такава. Да, но Волята Божия е да мисли човек. И като страдаме, трябва да знаем защо страдаме. Ако страданието е несправедливо, напишете едно заявление до Бога и го пуснете да върви. В това отношение всички трябва да бъдете смели и решителни, да имате качествата на детето, на слабия, да бъдете умни. Същевременно да имате качествата на силния човек, да бъдете добри, това е нужно на всички. Такива трябва да бъдат и българите, и французите, и англичаните, и германците, и американците, и китайците, и японците. Такива трябва да бъдат и мъжете, и жените, и децата. Такива трябва да бъдат и господарите, и слугите. За всички хора се налага едно правило. Това, което носи младоженецът, който иде сега в света. Това носи младоженецът. Ето младоженецът иде /синият цвят е мой/
  13. Мисъл за деня-12 октомври Всеки човек има това чувство в себе си, с помощта на което може да разбере кое е право и кое не е. Това чувство се нарича интуиция или Божествено чувство. То показва истинския път на човека. Когато това чувство в човека се поквари, животът му става нещастен. Ето, младоженецът иде Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27
  14. Мисъл за деня-11 октомври Вие ще кажете, че е необходимо всяка есен листата на дърветата да окапват. Това не е неизбежен и необходим закон. Окапването на листата е един временен процес, който не е необходим. В истинското дърво листата никога не окапват. В това дърво листата падат само при едно условие, а именно: когато някой е болен, някои от листата на това дърво окапват, за да лекуват този болен. Ако някой е паднал лошо и се е ударил, случило му се е голямо нещастие, тогава трябва да се вземат някои от тия листа, да се употребят като лапа. Иначе без такава важна причина никога листата на истинското дърво не падат. Закхее, сляз скоро Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй – текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143
  15. Мое мнение, че лекарите са свикнали да лекуват симптомите и трудно търсят причината за болестта. Хубаво е човек да започне да изучава директно хомеопатията, като предполагам, че в този курс са включени елементарни познания по анатомия, малко и психология?... Хомеопатията можа да работи на много дълбоки и фини нива, но е важно и практикуващият хомеопат да има нужната интуиция, да е готов да се учи непрекъснато, защото това е материя, която ще има развитие.
  16. Мисъл за деня-10 октомври Във всички времена хората са имали известен начин на постъпки, обаче в своето съзнание те никога не са имали едно всеобединяващо правило. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите Същества от човешката раса са схващали тази нишка, която съществува между всички хора. Кротките ще наследят земята Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61
  17. Мисъл за деня-9 октомври При лошите условия в живота си човек има към какво да се допита. В себе си той има едно чувство - интуиция, която всякога му пошепва какво трябва да направи. Не е въпрос в какво трябва да вярваш - безразлично е това. Туй чувство ще ти пошепне какво трябва да правиш. Да имат живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25
  18. Не само алкохола е зависимост. Цигарите-също. Пушех, години наред. Стигала съм до 2 кутии. Спирала съм няколко пъти за 1-2 години и започвах отново. Но от 4-5 вече не пуша изобщо. Не ми е необходимо, защото осъзнах, че всъщност това не ми харесва. Зависимостта е глупаво нещо. И да, причината си беше в мен. Исках да ме харесват, а не се харесвах. Но може да сме зависими от много други неща, които също са проблем на мисленето ни, на личността /както се спомена/. Всяка зависимост, всеки проблем /от различно естество/ първо трябва да бъде признат и едва след това можем да търсим някакво решение. Отричането, бягството само го задълбочават
  19. Пам-7годишна: -Бабо, защо има лоши хора по света? -Не са лоши бабе, но някои не са имали разбирателство, семейство, не е имало кой да им каже как се обича. Други пък са обидени, сърдити за нещо и за това се правят на лоши... Не, бабо. Има лоши хора. Разбирам кучето Арчи /мини-пинчер/, че е лошо. Но то има малка главичка, малко ум и може да е лошо. Но човека, като има мозък, може да мисли и значи трябва да помисли, че е добър и да бъде добър... ***************************** Ника: -Бабо, ти знаеш ли, че аз съм от една специална планета. И там всички са добри. Ние нямаме сол, имаме само захар и за това всички са сладки.
  20. Мисъл за деня-6 октомври Всичките народи трябва да свършат работата, която им е определена. Евреите трябва да свършат работата си, те трябва да станат запушалка на раната, която отвориха на Христа. Онази рана, която направиха, да влязат да я запушат - само така евреите ще поправят погрешката си. Търсете Царството Божие Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103
  21. Честит празник на всички учители! И благодаря, че все още има сърцати будители между тях!
  22. Дианче, нормално е да роптаем и да не сме съгласни с грешките на другите. Изпитала съм върху себе си /по-точно върху детето си/ доста лекарски грешки. НО, когато въпреки болката разрових вътре в себе си и видях, че за всяко нещо си има причина, започнах да се променям. И простих, на докторите... Отминах ги и даже любов им изпратих. Намерих други, които наистина помогнаха на детето ми. Значи причините за някоя случка първо вътре в нас трябва да потърсим. Когато променим себе си и благодарим за уроците, Вселената ни изпраща помощници. Светът е подреден прекрасно и нищо случайно няма. Но все пак е нужно да прогледнем.
  23. Тази тема и разискваните въпроси за образованието, както и цитираното писмо от началника на ЦРУ-А. Ф. Дълес ме провокираха да поразсъждавам малко. Докато ние, хората свеждаме всичко до политически пристрастия, до личностни интереси успехите в правата /божествена/ посока все ще са малки. Доста време водех своята си лична битка с институциите в държавата. За децата инвалиди. Опитвах да говоря, какво е добре за децата, за майките, но нямаше диалог. Просто си говорех. Разбира се, по избори и около Великден и Коледа нас ни ползват като маймунки на панаир и ни показват, хвърлят ни по някое бананче и са доволни от стореното "добро". Освен това има хора, които добре използват страданието на другите и даже стъпват върху тях, за да се чувстват порастнали. Но това си е техният избор. Да, така докато не о-съзнах, че е безсмислено да опитвам да пробия бетонната стена с глава. Доста боли. Но все пак всичко си има и добрата страна. Научих се на отговорности, научих са да прощавам и разбирам, научих, че масата от хора е вкопчена в собствения си рахатлък и не мисли за принципи, за извисено съзнание и т. н., но обича да черпи енергия от такива думи... Та в тази връзка си мисля за плана на ЦРУ. Да, той сигурно съществува. Да, и сигурно е приложен. Но хората във властта, както тук, така и там са едни и същи-хора, с комплекси, дошли да си учат уроците и стремящи се към власт и пари. Защо аз да се поддавам на страха и манипулацията? Изпращам им по една добра мисъл и им благодаря. Защото благодарение на всички страдания, пошлости и агресия, която виждаме днес на улиците по света, разумните хора започват да се събират, да мислят и да търсят решения. Историята се върти, на цикли. По време на т. нар. социализъм много хора бяха недоволни. И сигурно са имали своите основания. Но аз учех в добро училище, където имаше уважение, приех от това, на което са ме учили. Благодарна съм, че имаше прекрасно изучаване на литература и музика... Благодарна съм, че имах добри, отдадени на професията си учители, които будеха духа ми. По време на т. нар. преход, пък учех други неща. Разбрах, че социализма е осакатил доста хора, които разчитаха партията, държавата и някой друг да носи отговорност за живота им. В живота на всеки човек има и добро и лошо, но от всеки зависи как ще го използва. Т. е. ако аз съм разумен човек, какво ме бърка, кой е на власт? Нима някой може да ми попречи да бъда добра майка и да се постарая да възпитам детето си в някои основни принципи, в които вярвам? Да, училището е среда, която не ми е по вкуса вече... НО детето ми устоява именно, защото в него са заложени принципи на добро отношение и разбирателство, обич в семейството, много разговори без отрицание, но към разбиране на проблемите. Търсене на алтернативи. /Иска ми се да бъда разбрана правилно-нямам за цел да се хваля. Споделям моя опит и гледна точка./ Не ми харесва това, че ние, българите все си мислим, че сме неоправдани. Не ми харесва черногледството. И принципа, че моето си страдание е най-голямо и другите не са доброжелателни. Идеите, които Учителя ни е оставил ще се реализират само с Любов. Бавно, полека, без насилие и налагане, без агресия. С прекрасен личен пример-професионален и човешки. Зная, че има разумни, будни хора и може да се намери общ език, за да се реализира една идея, да започне промяната. Може и от частно училище да тръгне. След време ако всички видят добри резултати ще поискат същото. Когато по-голяма част от обществото ни О-съзнае, че всички ние сме взаимосвързани и взаимозависими, ще започнем промяната. Всеки от себе си. Да разберем, че парите не са цел, а само средство, условие, което помага да се реализира добра идея. Докато един ден, парите не изчезнат изобщо. Разбира се семенцата на промяната трябва да се посяват. И ако ние днес с една добра дума или действие сме помогнали на някое дете да повярва в доброто е прекрасно. Ако един родител спечелим да се замисли за своите отговорнисти, прекрасно. Не можем да се борим и противим на злото. То си съществува. Допуснато е. Но можем да използваме условията, като се учим и израстваме като души. Да се опитаме да разберем защо децата са такива, каквито са днес? Едва ли проблема е само в управляващите, само в училище, само на улицата... Нужни са компетентни, разумни хора, хора със сърце, които работят не само за заплати.
×
×
  • Добави...