Максим

Изпълнение на самодеен мъжки хор от Бремен. Днес по време на квартален пазар. Вижте колко са невинни хората, човечни. Изпитват удоволствие от пеенето.

Нямам спомен да съм отказвал ако някой дойде до мен и пожелае да играе, много пъти съм приемал с напълно непознати. Но зависи от настроението, понякога съм се надявал някой да ми предложи, а друг път съм се надявал никой да не дойде, за да играя сам. Но аз лично никога не съм питал и не съм търсил. Или предварително имам уговорка с кого да играя, или никога не търся спонтанно, а просто чакам който дойде...

Манията за величие е особено характерна за българите и за някои други източноевропейски народи, като например руснаци, които са били десетилетия под ограничения, забрани и поради това фрустрирани и комплексирани. Те си умират от кеф да демонстрират благосъстояние и богатство, когато им се удаде възможност да го имат, и започват да гледат от високо. Онзи ден в Бремен играха българските национали по волейбол. 500 фенове бяха дошли да ги подкрепят. След победната среща немският консул за България се опита да организира среща между феновете и волейболистите в хотела. Но феновете останали разочаровани от арогантното, високомерно отношение на българските "звезди", които игнорирали феновете. Измежду всички, само 2-3 волейболисти удостоили с внимание привържениците, дошли от България. Показателно...В Германия това е непознато. Надуто, престорено поведение без респект и внимание към другия там няма...Учудваща е всеобщата болест, обхванала масата българи, да се смятат за велики и непристъпни...Къде е човещината?

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго. И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега... Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Имаше по 400 човека на съборите през 2006 и 2007. Започнаха да се правят събори на други места всяка седмица и това разводнява нещата...Нищо, че те събират по 50-60 човека и никой от тях не може да надмине по известност и качество Мадарският...

Времето няма да е особено лошо. Нормално майско време, каквото почти всяка година има на този събор. Сутрин слънчево, спокойно, следобяд с възможни краткотрайни летни валежи. Приятно топло с дневни температури около +22...+23 градуса. Миналата година прогнозите бяха определено по-зле и тогава валя още от сутринта единия ден.

А някой виждал ли е лайка из градовете? Преди 25 години като ученици ни караха през лятото да берем 1 кг лайка по пионерски поръчения, и около блоковете в тревните площи беше пълно с лайка. От години лайка не съм виждал изобщо да расте.

Подробността е обаче, че конфликтът в Либия започна през 2011 г., а не през 2010 ! Никакви растителни и животински видове няма да изчезнат през тази година, още по-малко всички...Много обичаме са стъкмяваме нещата както си искаме, когато искаме да доказваме нещо, но не върви. Ванга просто не е познала и за щастие!

Много правилно Солей, теориите изобщо не ме привличаха и постепенно ми стана скучно на тези събори. Има хора, които си търсят изява и аудитория. Започнах да се изморявам и аз. Много по-интересен беше живият разказ на брат /Георги май се казваше/ от Габрово, който миналата година проведе много увлекателен разказ за личният му опит и път в Учението. Такъв тип дискусии предизвикват по-голям интерес, а не скука. Всички гледаха в захлас, докато на теоретичните лекции има скука и няма живец.

Понеже имаше въпрос за Паневритмията, да кажа, че Паневритмията на този събор обикновено започва около и след 7 ч. сутринта, но не по-рано. На когото не му се става прекалено рано, може да стане в 6 ч. и спокойно да се изкачи за Паневритмия. Тази година ще е първата, в която няма да съм на този събор...

Да вегетарианството е хубаво нещо, но все повече се убеждавам, че трябва да се подхожда много внимателно и отговорно. Защото във веганското хранене не се съдържа витамин В12, който е много важен за нормалното зреене на червените кръвни клетки. При продължително веганско хранене може да се развие болестта Пернициозна анемия, която при липса на лечение може да доведе до фатален изход, което се и случи със сестра от Братството преди няколко дни Нещо повече за тази анемия Така че млечните продукти са много важни за вегетарианците, иначе може да се развие тази коварна болест.

Чел съм Михаил Иванов и ми харесва също. Признак на духовна незрялост е да си мерим мускулите /учителите/ и да се опитваме да принизим някой друг, за да изпъкне точно нашият си учител. И аз съм чувал да го поставят в някаква черна ложа и това е едно от най-абсурдните неща, които съм чувал от хора в Братството през годините...Няма бели, черни ложи. Всеки е допринесъл с нещо и никой не е идеален, включително и индийските гуру. Много хора казаха какви плодове е оставил и няма да повтарям. Без Михаил Иванов никой извън България нямаше да знае за това учение! Всеки е допускал грешки, включително и Петър Дънов, когато е навиквал ученици и ги е докарвал до плач, на Рила...Само, че разликата е че когато сме пристрастни към някого, ние се опитваме да го видим винаги в най-добра светлина и да намерим оправдания за всяка негова постъпка, която иначе би изглеждала смутителна, ако беше извършена от друг човек...Така се случва и в гуруистките движения, вината се лепва винаги на някой друг, но никога на учителя, той винаги трябва да остане неопетнен, заради собственото ни удобство...Започват съвети от сорта "ти не си дорасъл да оценяваш учители, ти не знаеш какво в действителност целят техните действия, не разбираш какъв дълбок скрит смисъл имат те и нищо не е така, както изглежда външно, или трябвало е да получиш урок от учителя, затова така е станало" и прочие. Това се прави и от хора в Братството като изкупителната жертва разбира се е намерена и тя се казва Михаил Иванов...Никой не знае дали някой от разказите на ученици за Михаил, не се дължи на завист спрямо него и желание точно те да бъдат на неговото място, те да бъдат изпратени във Франция, а не Михаил...Никак не бих вярвал едно към едно на субективни разкази на които и да било ученици...!<br>

Най-хубавото е личният опит, за кой ли път, по-ценен от всякаква философия. Няколко години се правих на аскет и философствах по духовни форуми. Това не ми донесе абсолютно нищо. Опитвах се да убедя сам себе си колко верен път съм избрал и как другите се заблуждават. Каква илюзия. Вместо това животът ми беше празен от самоограничения и рамкиране. Бях се превърнал в моралист и нищо друго. А фрустрациите напираха в мен все повече. Вече не се вземам толкова насериозно, живея си живота, позволявам си много неща, дори груба дума в момент да яд, но ми олеква. Всичко тече по естествените си канали и ми дава чувство на хармония, но истинска, не мнима като резултат от някакви духовни практики...

Изненадата ми беше огромна, когато в Холандия майстори поправяха до сред нощ в един частен апартамент, а в Бремен в събота срещу неделя през нощта работеха тежки машини без спиране по един булевард, който беше целият разкопан...Но явно там е така.

Много интересна тема! И аз съм мислил върху нея. Конкретно по повод на немския. Този език има възможно най-сложната граматика. Дори ми казаха, че френската граматика е много по-лесна от немската. Има всички най-сложни неща, които има в българската граматика плюс други, които ние нямаме. Ще започна да изброявам-има поне 5 форми за окончание за множествено число, а понякога поже и да няма окончание, т.е. да е същата форма като единствено число. Двуцифрените числа се изговарят отзад напред /зехсунддрайзиг 36 а не 63.../ Има 4 падежа. Всеки род има различно окончание за падеж плюс отпред дес, дер, ден и така нататък. Формата на падежа зависи и от члена, който я съпровожда дали има ейн или дер, или пък изобщо няма, винаги е различно окончание и форма. Прилагателните също получават падежно окончание. Инверсионната структура на изречения, където глаголите никога не са един след друг, а са накрая на изречението. Всяка част има строго определено място и не се допуска местене на глагол и съществително на друго място. Има много съществителни, които имат форма същата като глагол. За едно нещо от български те имат по няколко различни думи, които се употребяват при специфични ситуации. Неправилни глаголи, неизбежно зло... Времената...особено конюнктив 1 и 2, като пожелателно събитие, и като преразказ на чужда реч...Много време и практика трябва, докато усетиш кое кога се употребява. Винаги трябва да си 100% концентриран върху всички детайли, иначе обезателно ще допуснеш някоя грешка. И наистина си мисля, че немският език отразява манталитета на германците. Прецизност, обмисленост, стриктност, правила. Докато четенето им е сравнително лесно, почти всичко се изговаря директно както се и пише. Това показва още една тяхна черта-те са директни, не могат да играят игри, да се преструват и да лавират. Те казват едно към едно нещата. Без много фантазия, това което е това е, логика! Има и нещо лесно, което е пак признак за директност, откритост. Изреченията най-често се формират почти дословно като в български. НЯма много сложни комбинации от думи и предлози, които да означават една българска дума, като в английски или френски. Така е и при въпросите. НЯма ду, няма гот, направо въпросителната дума и нататък пълнежа. Даже в български има ли и нали, което малко ,усложнява, а там няма никакви спомагателни частици за въпроси.

Не, категорично. Май въздържанието от алкохол, цигари и месо останаха едниствените неща с мен, след спирането на всякакви практики и промяната в начина ми на живот...

Терминът християнска толерантност ми звучи фалшиво. Да вземем мнението на църквата относно Беинса Дуно, йога или католицизма...Къде е християнската толерантност не разбрах...

постоѣнно Мисля че тук тази буква не пасва, тя означава винаги звукът е, а тук на това място е Я. Какъв е смисълът, след като си означава е?

Явно навсякъде в Западна Европа се отнасят към нас с респект и уважение, защото и към мен в Германия се отнасят така, само не и в България, което е жалко. Бях и в Швеция и в Дания за няколко дни, и там нямаше особена разлика с Германия като стандарт и отношение на хората. Там дори пощаджията или строителния работник са интелигентни и културни, в България хора на по-високи постове са доста по-първосигнални и плитки...

Разбирам, че нищо не се е променило в положителна посока за времето, през което съм извън България, което не е добра новина. Може и да съм го казвал вече, но в Германия нищо не работи в неделя, всичко е затворено, всички почиват. Ако работодателят е човечен, а повечето там са такива, никой не работи повече от 8 часа на ден, но мнозина искат да работят още повече, защото заплащането е на час, и колкото повече работиш, толкова повече получаваш, така си мотивиран винаги. Никъде не е лесно, в Германия има също голяма безработица, има го също и проблема с възрастта. Но там хората са защитени, защото получават прилични социални помощи, позволяващи им да живеят нормален живот, дори в процес на търсене на работа. За българина основния проблем идва от нуждата от разрешително за работа, което се получава лесно само за специалисти с намерен работодател, иначе е почти невъзможна мисия. Аз съм удовлетворен от промяната, която направих и от заминаването ми там. Имам работа, имам разрешително. Пуснах една кандидатура за работа, при това инициативна, без конкретно обявено работно място и след известно време получих покана за интервю. Явих се и веднага ме одобриха, никога не съм попадал на толкова приятелско, уважително интервю в България! Това се казва късмет! Почти по специалността си. Но след това се оказа, че от службата по труда няма да ми издадат разрешително, понеже работата не била точно по специалността и можела да се работи и от неспециалист. Но нямаше време за съжаление, само 5 дни по-късно получих разрешително за друга работа След година и половина в Германия, все още не съм си помислял за трайно връщане в България, плюсовете за мен в чужбина са много повече.

Този последният цитат няма начин да се случи, понеже от научна гледна точка такива големи промени в географията не могат да се случат за 3 години, и дори за 3000...! С последното за осакатяването на умовете на хората от религиите, например от православната съм напълно съгласен...Изумен съм какви поражения нанася тя с нейните догми и глупави вярвания у хората! Това е по-лошо промиване на съзнанието, отколкото в секта...

ЕДИН човек от близкото минало е решил, че тъй като Германия няма колонии, е време да има такива. Но не е успял. Други са колонизирали и тероризирали с векове...Да не споменавам кои... И той е бил вегетарианец като нас, но това не значи, че сме като него нали?...И България единствена почти в Европа е имала духовен учител, но това изобщо не й е помогнало да бъде по-извисена от останалите европейски народи, които не са имали Дънов... Всички опити да категоризираме и групираме нещо е напразен, Светът не е така подреден, както умът иска да го подреди в калъп...

Германия също не е била колонизатор и не е имала колонии и просперира. Така че, това дали си се борил или не няма връзка с благополучието. Има благополучни и от едните и от другите. Макар, че едни от най-колонизиращите и борещите се Португалия и Испания не са от най-проспериращите...Или борещите се днес гърци...Имаше едно предаване по БТВ наскоро, което гледах в интернет. Там казаха, че и в Ирландия има подобна икономическа криза като в Гърция, но никой нищо не чува за това, просто намаляват заплати и хората работят и мълчат. Защото разбират правилно че е за добро, докато гърците нямат европейски манталитет, те имат анархически манталитет да се бунтуват и да рушат, и затова вдигат шум до бога. Един и същ проблем се решава по два коренно различни начина! Манталитетът, който е съвкупност от качества е най-важното за просперитет. Излезе статистика, че българинът работи средно 2.5 часа на ден, останалите 5.5 часа от работния ден прекарва в закъсняване за работа, пиене на кафе, обяд, лафене с колеги...Когато го кажа това на германец, ами не могат да го разберат...

Да, така е. Животът не е застинал като леден блок, той е гъвкав като водата. Всичко се променя. Преди обичах да ходя на Рила през август. Постепенно нещата се промениха. Сега не искам. И да бях в България, нямаше да отида. Всеки изживява различни периоди и различни вдъхновения. Нормално. Никой не знае бъдещето. Само искам да кажа, че няма разлика между това да кажеш, че си роден в България и само затова трябва да живееш там, и да си роден в един кой си блок на еди коя си улица и само там трябва да живееш цял живот, понеже това е родният ти дом. Но никой не прави второто, а то е де факто същото ограничение като първото, на което мнозина държат. Стремежът и смисълът на човешкото съществуване е развитието. Ако родната ти държава не позволява това, можеш да го намериш навън. Неполучавайки храната, от която имаш нужда оставаш нещастен. Това не е изневяра или измяна на родината. Изневяра ще е за самият теб да останеш и да търпиш действителността при положение, че не те устройва.

Написал съм голяма глупост на 2 октомври 2008 г, т.е. преди още да ми е дошъл акъл за заминаване. Изказал съм се непотготвен, точно обратното е реалността...Егоистите са в България, а не в Германия! Но нищо, животът учи