Максим

Не се ангажирам с товето мнение, че Гуруджи го е казал само за конкретната жена, и че то не важи по принцип. Това е беседа, знанията се раждат под формата на беседи с учителя. Той не сяда с конкретна цел да пише книга за това или онова, точно като и Беинса Дуно. Но наистина Гуруджи не говори против секса категорично никъде. Аз обаче съм уловил есенцията за себе си. Достатъчно е да знаем, че Гуруджи както и много други учители не е женен и няма такива отношения. В момента е точно на 50 години. Ето на друго място какво още казва Гуруджи по същия въпрос: "Въпрос: Гуруджи, разкажете ни каква роля в живота играе целибата? Отговор: Целибатът е нещо, което се случва от само себе си. Когато вашето внимание, вашето осъзнаване прониква дълбоко в Битието, и Битието прониква навсякъде, и когато тази любов, тази вибрираща радост и любов извират от всяка пора и клетка на вашето тяло, се случва естественото явление “целибат”. Тогава блаженството във вас е подобно на висшата точка на сексуалния опит. Когато това присъства във вас в тялото ви като електрически ток, не усещате тялото си като тежко физическо тяло. То е леко като цвете. То е като пространство, като въздух. Една и съща енергия, която се намира в най-ниската чакра на вашето тяло се проявява и като сексуална енергия, и като творческа енергия. Когато сте заети с творческа работа, ако се готвите за изпит или сте зает с голям бизнес, в тези дни у вас няма мисли в сексуален план. Когато се занимавате с творческа работа сексуалната енергия се трансформира. Хората, които са погълнати от секса, са много малко дейни. Една и съща енергия се проявява или като пораждаща или като съзидателна. Думата целибат означава “съчетан в брак с Бога”. Това означава, че Бог дотолкова силно ви е овладял, толкова дълбоко е проникнал във всяка клетка, че не е останало място за нищо повече. Целибат означава да бъдеш в брак с Духа. Познавайки в процеса на много прераждания какво е секса, вие казвате:”Добре, хайде сега да се придвижа с крачка по-напред и да се потопя в онова, Божественото, в онази Любов.” Какво лежи в основата на секса? Радост, трепет, комфорт. Знаете ли какво се случва във време на половата връзка? Енергията, която дреме във вас, се пробужда. За няколко мига тази енергия се усеща в цялото тяло. Тогава всяка клетчица на вашето тяло е напълно в настоящия момент. Това е радостно. Ако радостта беше просто в тялото, тя би останала там завинаги. Но тя не остава през цялото време. Вашето влечение затихва веднага, след като енергията изчезне, излезе от вашия организъм, от вашето тяло. Така че, обръщайте внимание на тази енергия, това е истинската радост. По-добре фокусирайте вниманието си на това, а не на външните обекти. Сексът ни дава възможност за миг да видим каква може да бъде най-висшата способност на нашата жизнена енергия, как бихте могли да живеете всеки миг в трепетна любов."

Съгласен съм! Аз точно от преди 2 години ходя на Рила. Пускат ме. Но въпреки това не се смятам за избран или призван.

Виж ти, значи на 31 август вече и сняг е валял в планината. До 21 август бях на езерата, беше лято-слънце и +25. За разлика от миналата година, когато беше непрогледна мъгла точно за празниците.

А това е мнението по въпроса са моя личен Учител Шри Шри Рави Шанкар, по време на една беседа, проведена през 1995 г.: "Една жена задава въпрос на листче към Гуруджи: “Постоянно се стремя другите да ме харесват сексуално, искам да изглеждам добре и да впечатля другия. Но скоро всичко това свършва и не се чувствам щастлива. Какво ще ме посъветвате?“ Отговор на Гуруджи: “Вземете мен! Аз съм свободен.“ (Цялата зала избухва в смях). На следващия ден Гуруджи е получил още един въпрос от същата жена на листче: “Вие вчера ми предложихте себе си. А не сте ли монах? Не разбирам.“ (Отново и Гуруджи и цялата зала избухва в смях). Отговор на Гуруджи: “Аз ви предложих духовно приятелство, а не физическо!Не разбирате ли, че външното привличане е илюзия. То никога няма да ви донесе истинско щастие. Защо ви е да се привързвате към някаква личност, аз съм Божи син, вие сте Божи деца. Моята личност не е от значение. Виждайте светлината отвъд личността. Трябва да отидете отвъд секса. Истинската любов е по-високо от секса. Тя е свободна. А в секса се поддаваш на емоции, те те изваждат от твоя център. Истинско изкуство е да се наслаждаваш на живота най-пълно, без да губиш своята центрираност! Знам, че е много трудно. Обикнете всички хора. Вижте, че всички сме души, а в центъра си сме едно цяло. В нас има светлина. Работете в тази насока и не губете своя център. Има толкова красиви неща в този свят. Хайде заедно аз и вие да извървим този висш път. Струва си. Вижте-тук сега сме всички заедно и има такава положителна енергия, такава аура от светлина при нашето общение. Усещате ли как още като дойдете при Гуру, изведнъж се чувствате свежи, ентусиазирани, за вас е празник. Това много помага. Кой може да е вашата половинка, освен безкрайната Душа. Никoй друг, никоя личност!“ На следващия ден Гуружи получава въпрос на листче от един последовател-мъж: “Мнoгo е добре даже, че нямаме физическо, а само духовно приятелство. Благодаря ти Гуружи за всичко, което правиш за мен. Благодаря ти, че не налагаш полова дискриминация, а обичаш еднакво и жените и мъжете. Благодаря ти, че ми даваш възможност да те обичам. Обичам те Гуружи! Джай Гуру Дев!(При което цялата зала избухва в ръкопляскания)"

Мисли на Парамаханса Йогананда от книгата му "Автобиография на един йогин": "Заминаването на Кумар не предизвика у мен задоволство на честолюбие. Питах се с с меланхолия как този, който беше успял да спечели любовта на учителя, предпочете пред него чувствените удоволствия. Виното и чувствените удоволствия пускат дълбоки корени в посредствения човек. Този вид наслаждения не изискват изтънченост. Те приличат на вечнозеления олеандър, блестящ от разнообразни цветя, макар че всичките му части са отровни."

Интересно, вероятно в предишна инкарнация си бил съвременник си на Учителя, затова знаеш каква е била тогава аудиторията му. Този твой подход "отвисоко" и даване на оценка на сегашните последователи на Беинса Дуно и Братството не прави добро впечатление. Самият факт, че те са там, значи има защо, а в крайна сметка всеки има недостатъци, на земята няма абсолютно чисто общество. Това трябва да ни е ясно на всички. Иначе нямаше да сме още хора, а ангелчета и божества. Всеки се развива, и започва оттам откъдето е свойствено за него, и се движи в темпо, което е подходящо за него. Можеш ли да ми покажеш в България по-чисто и по-възвишено общество от Братството в момента? Не е лесно да отидеш във високата планина, да ставаш в 5 сутринта, да се молиш за благото на целия свят, да спиш в палатка при 0 градуса през нощта, да даваш среднощно бдение на върха, да носиш вода, дърва и камъни отдалеч, да няма къде да се изкъпеш и т.н. Доста по-лесно е да отидеш на море и да се отдадеш на безброй удоволствия.

А ако го е направил още в предишен живот, трябва ли и в този да минава през него? Не е ли възможно да усеща вътрешно, без да трябва да набира този опит(защото вече го знае от предишния), че вече трябва да направи крачка по-нагоре?

Браво Синева! Подписвам се с две ръце под казаното от теб. Сами трябва да изберем накъде искаме да се движим-към Божествената си природа, или да се връщаме отново и отново назад към животинската природа. Повечето хора сключват брак, за да "узаконят" сексуалните си отношения. Малцина са тези, които живеят заедно на едно по-високо ниво, отвъд секса. Сексът е нещо много примамливо, много силно, но много измамно. В крайна сметка те оставя с празни ръце и със сълзи в очите. Така смятам аз. Същата енергия, която напира да излезе навън, може да се трансформира в творческа по-висша енергия. Неслучайно, когато човек е зает с работа, когато твори, в него няма мисли от сексуално естество. Ето защо за мен пример са целомъдрените хора, на които безкрайно се възхищавам.

И върху какво трябва да отговоря? Каквото имаше, го казах. От това дали ти или някой друг ще споделя моето виждане, или не, нищо няма да се промени. Това не е от значение. От значение е ето това -да си стабилен в себе си, и в мир.

В най-дълбоката си същност, която е Божествена. Различията са на едно външно повърхностно ниво. Този отговор удовлетвори ли те?

Не вярвам в такава религия, която казва и вярва в подобни неща! Това не е моята вяра. Не вярвам в такъв зъл бог, който безпощадно наказва и бие с пръчката. Това не е никакъв бог. Бог е любов, и неговата любов е безкрайна и неизменна, еднаква към всичко и всички. Като е всемогъщ-не може ли да предотврати грешките на хората, защо трябва да допусне техните грешки и после да ги наказва? Синева и хаmeleona са прави. Божествената любов и благодат се излива еднакво върху всички същества. На всеки е дадено равно право.

Никой не оспорва това. Учението на Беинса Дуно е чисто и добро, и аз не само го уважавам, но и практикувам някои елементи. Това не пречи да имам собствено мнение по въпроса за избраните. Всеки има право на мнение. До доказване на противното Учителят е казал да прилагаме на практика знанието, и сами да си направим изводите и да се убедим кое как е. Аз това и правя

Много е привлекателно за егото, човек да се смята за призван или избран. Запознат съм отчасти с учението на Беинса Дуно, знам как стои според него този въпрос. Но аз имам по-особено мнение. Защото, добре казват "ние от Бялото братство сме избрани, и сме на по-високо ниво от другите". Обаче правят ли го на дело, носят ли тази отговорност напълно? Моят отговор, основан на моите наблюдения там, на място, на Рила е-не всички. Мнозина се молят на молитви, играят паневритмия, цитират Учителя. Обаче привечер в района на хижата виждам същите хора пият алкохол, пушат цигари, хапват месце, липсваше елементарно самосъзнание... Забравят неговите заръки. Така не се отстоява голямата отговорност да си призван и избран. Затова по-добре без такива определения.

Ти откъде знаеш, че не е истинно? Според мен е илюзия на егото, че някой си е над другия, или че е избран. Всички сме равни(ако щеш го наречи избрани), защото сме деца на Бог, и защото той на всички ни е дал свобода, и защото обича всички ни еднакво.

Един източен учител твърдеше следното:" Да се смяташ за избран е голяма глупост. Всеки човек, независимо какъв е и с какво се занимава, играе главна роля в историята на Вселената. Ако се смятате за избрани, бъдете готови за неприятни изненади. Единственото, което Природата не търпи-това е лицемерието." Май е прав.

Първият филм, който гледах от мноооого време насам(разбирай много месеци) беше "С деца на море"(1972 г.) вчера. Заедно с племенниците. Здравата се посмяхме заедно.

Смъртта е най-сигурното нещо, което ще ни се случи на тази земя. Искаме или не, тялото възнамерява някой ден да ни изостави. Тогава ще станем спокойни, не е ли по-добре да станем спокойни още когато сме във вертикално положение? И това е естествен процес. Смъртта не противоречи на живота, тя го прави нов и свеж. Минали са 90 г., тялото е износено. Кой иска да се държи за нещо овехтяло? Хвърляме старата риза. Вземаме ново тяло и отново идваме. Обличаме нова, чиста. Има физичен закон-всичко се връща там, откъдето е дошло. Тялото е дошло от тази земя и в нея ще се разтвори някой ден. Душата е дошла от Бог, и при него ще се върне някой ден. В нас няма смърт. Душата е вечна.

Точно така. Днес говорихме с тази жена точно за това. Тя умее да то "събужда" когато й е необходимо. По-напред е от мен, аз засега не мога, освен да се усамотя и седна със затворени очи.

А ето какво ми разказа за своят опит по време на медитация една позната: "Небе. Бездънна синева. Покой. Душата полита нагоре в безкрайния небесен океан. Натам, натам! Неудържима страст и привличане. На границата на смъртта. И лекота, безмерна лекота. Окъпана, пречистена, завръщам се обратно, погалвам стрък трева. Благодаря ти Господи за този миг блаженство!"

Много неща достатъчно ясно се казаха относно медитацията, затова аз няма да се спирам върху обясненията що е медитация, за да не се повтарям с другите участници. Медитирам от няколко години ежедневно, по два пъти на ден. Медитацията, която практикувам е с мантра. Допирът до вътрешното пространство на мир и тишина е много полезно. Постепенно разбираш, че не си тялото, а нещо много по-необятно. Вчера например по време на медитация имах чувството, че потъвам много-много дълбоко. Имах чувството, че това е моят най-истински роден дом. Дом, от който не искам да изляза, дом в който имах чувството, че ще остана цяла вечност. И аз като Синева съм имал желанието да стана монах, или да отида в някой ашрам. Но живеем в 21 век, предизвикателството да живеем активно в света, да служим, и да изградим хармонични взаимоотношения с другите хора е голяма школа. И за съвременността е доста добър вариант. Всъщност като монах може да се живее и тук-в света

Много хубаво стихотворение, благодаря!

Благодаря за интересната тема! Имам опит с мълчанието, школата с която се занимавам практикува мълчание. Участвал съм в около 5 курса, на които не се говори в продължение на по 4 дни. Значи събират ми се общо 20 дни, в които не съм казал нито една думичка. Какво да ви кажа, много ми допада! Просто не ти се излиза от тишината. В началото те бомбардират множество мисли, с течение на времето те стават все по-малко и накрая оставаш сам със себе си. Получава се едно много полезно и много пълноценно общуване със себе си, със своята вътрешна същност, която е тиха и спокойна. Освен това мълчанието те зарежда с много енергия. После чувстваш една лекота и блаженство. Центриран си и никой не може да те извади от равновесие, да те провокира или изнерви. Тишината се съпровожда от вздържане от разговори по телефон, четене на книги, или гледане на телевизия. Никакви външни впечатления. Тогава ефектът се получава.

Духовният учител Шри Шри Рави Шанкар, под чието напътствие съм прекарал последните 5 години от живота си казва, че се чувства дете, което не иска да порастне. Той е на 50 г., но за него животът е игра. Духовността за него не е нещо прекалено сериозно или скучно. В него има такава дълбочина и знания, и същевременно е като дете. И това е неговото послание към света:"Чисти и невинни като децата, в съчетание с дълбоки духовни знания и мъдрост." Затова ако на мен ми кажат "Кога ще порастнеш?", няма да се обидя

Съгласен

Много е удобно да гледаме на Бог в трето лице. Така е много безопасно и удобно. Тогава започваме да просим от Него. Много е трудно да се обръщаме към Бог в първо лице като Аз, защото виждаме всички свои несъвършенства и слабости. Учителят е посредника, той ти помага да погледнеш на Бога във второ лице -Ти. И в крайна сметка след това да достигнеш до съзнание за Бога в първо лице единствено число. Тогава ще дойде най-голямата победа. И Учителя Беинса Дуно има формула:".Ученикът трябва да има...Душа обширна като вселена, Дух мощен като Бога и ЕДНО със Бога." А също и молитвата-Молитва към Великото съзнание, която гласи:"О, Безкрайно Велико Съзнание, моля Те, позволи ми да...се почувствам като единна част от Битието и да се осъзная като едно цяло..." Все в този дух е казано според мен. Източник:малкият молитвеник:Молитви, формули, песни, издание 2002 г.