Просто се опитвам да мисля със собствения си ум, и да претеглям нещата. Вместо да копирам и да повтарям какво е писано в тази или онази книга. Аз съм българин, и няма да си сложа точка между веждите, нито ще правя ритуали в чест на Шива или Кришна. Никога не съм го правил. Вземам това от изтока, което смятам че е ценно за мен. Имам собствен ум, през който преминава всичко, каквото идва отвън. Не е необходимо да вярвам безпрекословно на всичко, каквото ми се поднася, независимо от кого идва то. Приемаш пица и спагети, които са от Италия, приемаш музика от Америка и на чужд език, нали те не са от България? Странно как хората приемат безкритично всички тези дребни неща, които принадлежат на други култури. А когато стане въпрос за най-висшето, за знанието-човешкият ум се противопоставя. Той казва: "Не, аз съм българин, няма да приема тези методи, няма да приема това знание." По този начин се ограничаваме, патриотизмът не е нищо друго, освен егоизъм, разширен до границите на държавата! Ако беше се родила в Индия, би ли се занимавала с Бялото братство? Ние принадлежим не на тази или онази държава, не на тази или онази народност, не на тази или онази култура, а принадлежим на целия свят, принадлежим на Бог. Има един учител, едно учение. Това го казват и Беинса Дуно и Гуруджи, и не само те. И протягат ръка за обединение на всички хора. Ще я приемем ли?