Максим

Братята и сестрите го нарекоха Шуменската Рила. Мястото, където се посреща слънцето и се правят молитвите, е на върха на платото на 1 час път от града, той самият е долу в подножието и се вижда. Ето няколко снимки на снежното плато. Не са големи по размер. Красота! http://yogiaol.hit.bg/01.jpg http://yogiaol.hit.bg/02.JPG http://yogiaol.hit.bg/03.JPG http://yogiaol.hit.bg/04.JPG http://yogiaol.hit.bg/05.JPG

Харесвам всички сезони. Но зимата най-много. Радвам се, че наближава. Имам информация, че първият сняг ще покрие земята на 6 ноември. Доста по-рано от обикновеното. Когато има сняг, всеки ден се качвам на "Шуменската Рила", разбирай платото над града. Обожавам да се разхождам сам в снежната гора- в мъгла, слънце или валеж. Да седна на някой камък и да медитирам-чувайки само финия тих звук на сипещите се върху якето ми снежинки. Да наблюдавам стъпките на диви животни. Тези мигове на уединение и близост с природата, са всъщност близост с Великото, с гениалното, с Безкрайното...не ги заменям за нищо.

И аз! Има много филми, които уж са детски, но са за възрастни. Таралежите се раждат без бодли, Рицар без броня, Куче в чекмедже, Войната на таралежите, Мигове в кибритена кутийка и точно този С деца на море. Винаги се смея като ги гледам. Ех, имаше един испански Синьо лято, страхотен филм. Отдавна не са го давали. Беше преди 20 години когато го гледах.

Ники, благодаря за хубавите думи! Благодаря, че ме доведе в този форум. Атмосферата тук е доста чиста и най-малкото аз бих искал да я развалям. Никога не бих нападнал пръв и без причина. Два пъти не реагирах, приех ситуацията, третия път не издържах, излязох от своя център. Това ми е пропуска конкретно. Случва се понякога.

Ето това е есенцията на дискусията сега. Към това трябва да се стремим. Венци, като не ме познаваш, поразпитай тук-таме участниците във форума за мен. Мнозина ме познават и лично, и чрез и-мейл и лични съобщения имат доста пълна представа за мен. Не гледам думите, гледам намерението зад тях, емоцията, с която са написани. Това е енергия, усеща се всеки пост. Затова написах, каквото ми се подсказа.

То идва при теб само! И при мен дойде чрез теб. Благодаря ти!

Добре, разбрах че си чела занието за огледалото. Но не го прикрепяй автоматично към всяка ситуация. Едно от нещата, които най-много не харесвам и го критикувам е лицемерието и комерсиалността. Значи ли, че и аз съм такъв? Подписвам се с две ръце, че тези двете са много далеч от мен. А това човече е поставено заедно с другите, за да изпробва устойчивостта на всеки от изкушение. Ти явно се поддаде вече не за първи път Никой друг не си позволява да го използва.

Не се изненадах, че си ти-щатният адвокат на Венцислав. Не знам аз кой в коя клопка пада, но все пак няма да си позволя да сложа плезещото се човече, както ти беше сторила наскоро. Не съм тук, за да си създавам фалшив образ само и само, за да се харесам на аудиторията. Аз съм себе си винаги, харесва ви или не ви харесва. Казвам онова, което чувствам, а не онова, което се очаква да кажа.

Когато се родим, не познаваме какво е страх. Когато станем на 2-3 години, родителите ни казват:"Не прави това, не ходи там-ще паднеш, ще се удариш..." и в нас се заражда страхът. Но страхът в малки размери е полезен. Той запазва живота, запазва физическото ни тяло в цялостност, помага ни да бъдем предпазливи. Страх има заради илюзията за отделност, породена от егото. Осъзнатостта е онова, което може да помогне за избавление от страха. И също така любовта. Любовта и страха са две различни форми на една и съща енергия, и когато изпитваме любов, и когато изпитваме страх-усещанията са в една и съща област на физическото тяло, в една и съща чакра, макар че са коренно различни. Ето защо те не могат да съществуват едновременно. Когато има любов-страх няма. И обратното, когато се страхуваме-не можем да обичаме. Забелязвали ли сте това? Когато се учим да наблюдаваме своите емоции, своите чувства и усещанията в нашето тяло. Ние откриваме, че те са взаимосвързани. Оттук вече можем да се научим да ги контролираме. Наблюдението относно какво се случва вътре в нас, помага да имаме силата да го контролираме. И накрая-когато чувстваме принадлежност към целия свят, към Цялото, към Бог, тогава страхът изчезва също. Когато смятаме, че сме отделни, тогава оределено ще изпитваме страх. Когато знам, че зад мен има Някой, който много ме обича и се грижи за мен и закриля, страхът изчезва.

Браво Донка, напълно съм съгласен с твоите разсъждения. А Венцислав май ни гледа от висотата на едва ли не духовен наставник(което дори духовният наставник не би правил). Няма как иначе, нали е "избран". Има доста да извърви човечецът, докато избегне изкушенията и опасностите по неговия си духовен път, в чиято клопка май е попаднал. Венци-толерантност и смирение са козовете към решение на задачката. Успех.

Гуруджи отговаря чрез два цитата от поредицата "Празнуване на тишината": "Вашата непривързаност към светското е вашето очарование. Вашата привързаност към Божественото е вашата красота!" "Служене без пози, любов без причина, знание без интелект."

Аз не смятам така, ето какво казва Гуруджи: "Можете ли да създадете в себе си любов? Това не е възможно. Любовта се случва от само себе си, тя е явление." и още: "Любовта е висш разцвет и е невъзможно да я накараш да се случи. Това е подарък за вас, и още веднъж- това е подарък. Това е явление, спонтанен феномен." източник:Шри Шри Рави Шанкар "Ежедневни сутри" Да бъдеш мъдър изисква много повече усилия, то е нещото, което можеш да култивираш в себе си. Не можеш да се накараш да обичаш нали? Не можеш да се научиш да обичаш. Никой не ходи в училище, в университет, за да се учи да обича. Любовта се случва от само себе си, или я има или я няма. Това не зависи от теб. Каква ще е тази любов, ако ще се опитваме да я породим? Любовта е дар.

Хайде да оставим на спокойствие Платон, става ли? Не можеш да ме убедиш, че един нечистоплътен човек може да бъде духовен. Беинса Дуно също казва, че окултният ученик трябва да бъде чист и спретнат, да полага грижи за себе си, да се облича хубаво. Източните учения казват, че медитацията е необходима в духовния път. От своя страна западното учение не казва, че медитация не е необходима, там просто не знаят какво е медитация. Ето това е, човечетата обаче знаят.

Да, здравето също е важно. Защото тялото е храм на Бога. Да се грижиш за здравето си не е суета и не бива да се срамуваме от това. За мен би било странно някой, който твърди, че е духовен-да не обръща внимание на своето здраве. Ако си болен нито ще можеш да медитираш, нито да служиш на ближните, нито даже да играеш паневритмия

-Българинът реагира с овчедушие при всяка ситуация. Мисля си, че това е ген, наследен от петте века робство, робска психика. Постоянно ни грабят политиците, и българинът все мълчи. Казва го само на маса пред приятели, иначе не смее. Затова сме на това положение. Мачкани, подтискани, ограбвани. Сами сме си виновни. Какво още трябва да стане, за да излезе някой да потърси правата си и справедливост? Всеки чака другия да поеме инициативата. -Аз бях от този тип ученици, защото бях примерен, и никога не се закачах с момичетата. Какви номера са ми правили само. Бях тотално изолиран от класа. Зщото бях различен, не ходех на барчета, не ходех на дискотеки, не пушех, не пиех дори кафе. Не бях интересен. Не се вписвах в общоприетите "норми". Защото ценностната система е тотално изкривена. Не се уважава скромността, водещи позиции получава онзи, който действа с агресия, който командва, него слушат. Той става лидер. Това е такава заблуда-да показваш мускули, да се надуваш. -Трябва да правим това, което ни е по възможностите, а останалото да оставим на Бог. Ето един мой опит. Миналата година един курс ги бях допуснал прекалено близо до себе си, та в един момент ми се качиха на главата. Въобще всякаква дисциплина изчезна. Даже не искаха да пишат каквото говоря и взеха да ми задават въпроси, които са много лични. Тогава аз малко повиших тон, направих се на строг и ги респектирах. Поставих нещата където им е мястото. Преподавателя трябва да има контрол над ситуацията, и аз въведох необходимия ред с малко строгост. Не им стана приятно, но никого не задържам насила, помолих който не желае да напусне. Никой не излезе. Сега като ме видят са ми благодарни-осъзнали ясно ситуацията.

Донка и Силвия, кой отстоява своето със скандал? Вие бяхте ли преки наблюдатели? Наредих се на опашката най-отзад, с намерението да си взема само диня, тихо и кротко, смирено. Но професорът дойде и ме пита защо не си вземам друго. Тогава си казах истината-че съм вегетарианец. При което той каза на готвачките да ми приготвят нещо без месо. Всичко беше точно. Най-малко аз съм човека, който ще отстоява своето със скандал. Благост ме познава лично, и сама го потвърждава.

Е, по-интересно би било ако мислим разнопосочно, ама нещо не се получава. Но и така е добре. Ами ако се случи много пъти пред едни и същи хора? Всеки път ли ще сме "на диета"? Аз си казвам още първият път, без да използвам "благородни" лъжи. Ето една сестра от Братството търпяла-търпяла, пък накрая отишла и вдигнала скандал защо в университетския стол не готвят постно. Оттогава там винаги има постен вариант Постигнала си правата , иначе е дискриминация против нас, не мислите ли.

Разбира се, че щях да го откажа. Да не очаквате да приема месо? Но не можех и да си тръгна, защото практиката е извън града и освен това съм на работа-къде ще си тръгна? Щях да стоя гладен, ако бяха ми отказали. Няма проблем. Като използвах думата "натрапване"-не визирах никой и нищо, просто я взех за да разграничим и дефинираме думата "отстояване".

А аз не мога да свържа текстовете в Библията, с моя живот тук и сега, днес Тези от Синева по-ги свързвам.

Момент. Донка и Силвия, значи ли, че ако сте вегетарианци, но поданете в моята ситуация-отидете някъде, където не сте домакини, и менюто включва само месо, как ще постъпите? Ще си замълчите и ще похапнете месо? Ще помолите да ви приготвят нещо постно? Или въобще ще откажете консумация? Да отстояваш своето означава да отстояваш своите идеали, своите принципи. То не означава непременно натиск върху свободната воля на другия. Не бих ги свързал тези двете. Да отстояваш себе си за мен означава, че не изневеряваш на себе си, на идеалите си. Да възприемаш другите за объркани или низши и да пропагандираш нещо свое е проява на високомерие и его. Това е агресия, това е натрапване, това е манипулиране. Отстояването е нещо съвсем различно от тези трите. Нека не смесваме понятията.

Можеш ли да обясниш какво имаш предвид с това? Тъй като едното не противоречи на другото. Освен това нямаше да настояваш за очевидни неща, ако беше искрено това изречение, което сега пишеш.

А аз съм чувал, че когато медитираш-не бива да има животни в помещението. Но не знам защо. Само знам, че усещат енергията и искат да се приближават все повече до медитиращия, като с това му пречат.

Благодаря ти Ники! При наличие на по-голям отрязък свободно време ще се възползвам от тези връзки, които даваш тук. С руския съм ОК

Мен няма да могат. Шефа ми знае, че съм ходил на Рила с Бялото братство. Знае, че съм ходил да се срещам с Гуру в чужбина. Също преди 2 седмици един друг професор уредил обяд за студентите и нас двамата, като ги водихме на практика. Аз обаче му казах, че съм вегетарианец , и той веднага отиде да каже да ми приготвят нещо вегетарианско. Така се прави, отстояваш си своето, и те приемат.

Ако си мъдър, това означава, че си и духовен. Ако си истински духовен-от това произтича, че си и добър едновременно. Не мога да ги разделя тези трите. Какво е духовността, какво е да си духовен? А какво са духовните ценности-това са обич, искреност, състрадание, приятелство, сътрудничество, принадлежност, вътрешна чистота, знание, въздържание и много други. Точно те са в сърцевината на духовността според мен. Може да постигаш различни нива в медитация, може да виждаш светлина, може да виждаш бъдещето, може да знаеш наизуст Библията и другите свещени писания, може да произнасяш целият списък от молитви. Но ако не живееш според човешките ценности, според духовните ценности, според човешките добродетели, ако си двуличен, ако си лъжец, ако си манипулатор...останалите твои постижения не биха имали никаква стойност. Захванах се с йога, за да бъда добър, да бъда чист, да бъда себе си. Не за да постигам "ефекти", преживявания. И за да бъда в мир Затова духовен, мъдър и добър за мен са тъждествени.