Максим

Абсолютно си права. И си го разбрала още от първия ти курс, веднага. На мен ми отне години, за да видя и усетя абсолютно същото. А знаеш ли защо се е стигнало до томболи с безплатни билети? Защото в последния момент става ясно, че няма как да има желаните 70 000 души на стадиона, ами само 24 000 билета имало продадени. И тогава започва светкавична акция по набиране на хора чрез безплатни билети. Защото как иначе да остане полупразен стадион за гуру ще е голям провал...Имат страхотен маркетинг и умеят да правят бизнес, това не може да им се отрече. Преди десетина години, когато организирах тези курсове, дадой свой телефон по обявите. Обаждаха ми се хора, някои от тях много сериозни, един пита "какъв е този курс двудневен, много е малко, йога е много голяма наука и за два дни нищо не може да се научи, готов съм да платя много повече, но за задълбочен, сериозен, продължителен курс". Е нямаше какво да му отговоря. И не дойде, той беше прав. И от друга страна си мисля, защо Индия може да направи такъв пробив, а българско учение не може...Тук всеки се е свил и сгушил и дори се срамува да каже какво учение следва, камо ли да го предложи на другите хора. Затова си мисля, че те работят, макар и в грешна посока, но работят и създават нещо, колкото и масово и светско да е. Дават нещо на хората, което е полезно от курсовете. ББ не прави почти нищо и не предлага на широк кръг хора нещо. Не се модернизира, остава консервативно каквото е било преди 100 години. А модерното привлича младите хора. Колкото и да е спорно дали е добре, поне вдига шум, показва някаква алтернатива на ежесдневните грижи, дава някаква широта. Мислех си, че би могло да се опакова в подобна опаковка, да се подберат неща, които са актуални днес, а не преди 100 години, и изказът да е модерен, а не дословен като едно време. Да се състави комплекс от техники, подбрани от учението, и Паневритмията разбира се, и да се добавят извадки-мъдрост. Да се представи като курс. Да не се почва с молитви, защото това плаши един светски ум, а постепенно на различни нива, не веднага.

Ти лично изпитвал ли си подобни състояния, по-наситени от сексуалното? Или просто вярваш на някой мъдрец, който го е споменал?

Ето нагледно една от причините, поради която не можех повече да следвам този гуру. Това е сатсанг след края на фестивала в Берлин. Първо, че е бил платен, по 10 евро на човек. И второ вижте гуруто какъв е клоун на сцената. А хората наоколо са като зомбирани. Не разбирам от какво са толкова очаровани? Аз на тези сцени се нагледах много години, и винаги се питах "защо той се държи така несериозно". Отговорите бяха "духовността не е сива и скучна, тя може да бъде игрива-весела, забавна". Да приятно е, но това не е духовност. Това са емоции, които остават на повърхностно ниво. И да преживяваш в сърцето някаква радост, но това е от емоцията. Без да отидеш там и без да се събереш в група и без някой на сцената да се прави на интересен, не си способен на нищо. Участието в рок концерт не се различава по нищо и има същия ефект, не по-различен.

Е чак много силно не е, не бих казал. Не мисля, че не мога да издържа и 10 минути ако беше. Просто е хубаво, но не е прекалено силно, за мен. При всеки е различно.

Само, че и мъжете имат недостатък. Оргазмът им е много кратък, светкавичен за няколко секунди и после край. Вече няма интерес, до следващия път. Докато при жените, доколкото съм чел-ако има такъв, той е по-продължителен, не знам колко, но нямаше да е зле мъжете да могат да изпитват поне няколко минути блаженство, а не само 3 или 10 секунди.

Ти явно говориш за българските мъже. Германските мъже не правят така. Така че това не е до пола, а до простащината и общото ниво... То имаше вече тук такава тема преди много време, някой го беше забелязал и знаеше разликата между балканеца и европееца...

Няма мъже, които да са здрави и млади, и на които да не им става. Има жени, които не знаят или не могат да провокират достатъчно мъжа, за да стане!...Не може да стоиш и да чакаш без да участваш активно в играта, и да се надяваш да стане. Няма да стане. Ако не знаеш какво да правиш с мъжа, няма да стане разбира се. Той не е машина само като те види да трябва веднага да му стане...И ти трябва да направиш нещо, за да го получиш.

Ами ти вече ги каза нещата. Жените трябва и да готвят и да чистят вкъщи, а мъжете не правят това, или поне повечето. Но аз имам само мъжка гледна точка. Мисля си, че какъвто си се родил-такъв се харесваш, защото това ти е природата, това е естественият пол за теб. Освен ако не си транссексуален.

Канел, мъжете вече не служат в армията и не ходят на война. А бръсненето на лицето изобщо не е болезнено, даже е приятно, макар че аз не съм представителна извадка, тъй като през повечето години, откакто ми расте брада, ходя с нея и не се бръсна...

O да, баба Шри Матаджи е особено "силен" коз като пример за жена- "гуру".

Жените живеят няколко години по-дълго от мъжете не по биологични причини, а поради това, че по-рядко употребяват алкохол, по-малко пушат, повече внимание отделят в грижи за себе си, не вършат тежка физическа работа, която е присъща за мъжете и която състарява, и шофират по-внимателно автомобил. Така че и в това отношение те нямат предимство. Аз мога да погледна само от позицията на мъж и мога да кажа какво си мисля. Мъжете са благословени да се родят такива и са изтеглили късмета в този живот, а жените са ощетени. Дори и като възрастни някой беше питал "Защото старите жени изглеждат като съсухрени бабички, а старите мъже изглеждат достолепни?" И това е точно така. В старците има някакъв чар, някакво величие, у бабите има просто само старост, няма величие. Жените никога не изглеждат достолепни, те само остаряват. Те не стават духовни учители, само мъжете.

Вярвам, че като се върнеш ще ти е минало. Едната седмица разнообразие/пътуване/почивка ще ти се отразят благотворно. Ако той е практичен и отчайващо земен значи на него чувства не му трябват. Тук аз виждам противоречие.

Нищо не можеш да направиш, а вече знаеш, че има друга жена и дете. Той е бил честен с теб, като ти е казал какво търси. Нормално е да се чувстваш наранена, но ще ти мине. А има и други мъже на тази планета.

Изиграл те е, търсил си е почитатели, внимание, а после вече си му станала неинтересна и те е забравил, повечето мъже са такива. Аз също не правя изключение. С колко хора съм си чатил и съм се свалял, а после ги забравям и си търся нови. Не съм лъгал, но съм се забавлявал, докато ми е било интересно, а след това когато интересът е изчезвал, съм ги забравял. Не съм го правил целенасочено, или да точа енергия, просто съм живял за момента-интересно ти е, имаш емоции-търсиш и пишеш и се срещаш, спре да ти е интересно-спираш контакта, проста математика.Не е до обида. И мен са ме търсили, а после са прекратявали, но не съм си чувствал обиден или наранен. Двустранен е процеса. Животът е игра.

Хе хе, точно същото си мисля и аз. Смятам се за по-хубав от другите и чeсто си казвам "я какъв грозен човек, слава богу че не съм се родил такъв грозен". Никога не съм вършил мръсната работа, все съм карал по мекото, не съм пипвал нищо, не съм чистил, не съм готвил, само на мен са ми готвили и така нататък. А сега съм принуден да правя всичко това накуп. И все си мисля, че е недоразумение и че скоро ще се отърва от това и отново ще имам нещо удобничко като за мен принца Когато съм бил на Рила на лагера, един път мъкнах едно дърво за огън защото имаше такава бригада в лагера, и два пъти събрах по две хартийки около езерото Близнака в деня за почистване на езерата и това ми беше работенето, останалото беше само разхождане, медитиране и съцерзаване около езерото, докато другите събират торби с отпадъци.

Вижте курсовете са много добре направени, те са полезни. Аз съм изпитал ползите от тях и не съм против съдържанието им, то е МНОГО добро и полезно. Бих казал, че са много професионално разработени, с подход. Просто в началото на тази пътека е много завладяващо, защото е приятно, не е сложно, техниките са леки, а знанието е достъпно и опростено, има и пеене и общо взето купон, така че от теб не се изискват някакви особени усилия, освен да правиш редовно практиките, които си научил на курса. Да вярно е, че се препоръчва да не ядеш месо, да не пиеш алкохол и да не пушиш. Това е много добра посока. И мен ме обърна към по-смислен поглед върху живота. Но всичко е до един момент, оттам нататък започва да ти става скучно, тясно. Нещата се капсулират по веригата каране на курс-организиране на нов курс-реклама-канене на нови хора-и ако си отданен на каузата евентуално учител. При това учители стават не най-искрените, не най-духовните, а тези които са най-пробивни, които умеят да привличат, да бъдат лидери, които са амбициозни, дори и не много духовни, бих казал че има доста повърхностни и светски ориентирати хора в тази организация, които са направени учители. А най-тихите и скромните, тези които всъщност имат най-много достойнства-те обикновено не биват одобрени за учител. Не визирам себе си, аз отказах въпреки поканите. Но всичко това е на основно ниво все. Няма задълбочаване, няма доразвиване. Това е все полагане на основи, отново и отново. Дори с гуру вече ми е скучно. Аз му знам вече всичките трикове, всичките номера, въздишки, усмивки. А и освен това аз никога не почувствах вътрешна връзка с него, колкото и да се опитвах да чуя такава. От всичките 5-6 пъти, когато сме били българската групичка насаме с него, не е имало нещо съкровено между нас, просто повърхностни разговори, и то съвсем кратки. Аз не съм чувал да отговаря на искрени лични въпроси. Въпросите на които отговаря касаят обикновено неговата организация, това което може да е в интерес на организацията. Личните въпроси за духовен растеж странно как пропадат някъде между ученика и учителя неотговорени. Ето защо у мен остана чувството, че тази организация няма за цел да те развива духовно и в дълбочина, а има за цел да се разраства в ширина чрез привличане на все повече хора, които съответно си плащат за курс. Говори се, че парите от курсове отиват за благотворителност. Но защо парите се изпращат в Европейския център в Германия, а оттам в Индия, а не остават за благотворителност в България. Не ми е много ясна цялата схема, през всичките тези години съм имал усещането, че нещо се крие, нещо не се изказва както е. Има учители с много големи ега също. Научени са да се усмихват, да изглеждат приятелски настроени, но често техните усмивки са изкуствени. Не успях да стана близък с нито един от координаторите, и повечето учители. Уж са приятелски настроени, но в същото време са непроницаеми. Доста хора, които влязоха в учението с искрен духовен стремеж, един по един по различно време напуснаха. Текучеството е голямо. Всички курсове са много добри, но след това няма нищо, идва изчерпването и няма какво да задържи хората задълго. На ежеседмични сатсанги не се прави нищо ново. Все едно и също отпреди 10 години, едни и същи асани, пранаями, специално дишане, четене на едно знание от гуру, евентуално пеене и то само ако групата е от "посветени", за да не се изплашат новите...Аз не виждам надграждане. Изкуството да живееш се крепи на емоция, еуфория, невидима емоционална нишка от приятните моменти заедно в групата, на курсовете, и потребността отново и отново да пресъздадеш същите моменти на проблясък, на любов, на споделяне, и да си платиш таксата разбира се...а истината е извън емоцията. Това мисля аз и споделих моите усещания на базата на 10-годишен опит в организацията. Не ангажирам никого. Има си добри страни, но всеки си има потребности и право на решение. Има пътници за всякакви влакове. Аз имах нужда от това преди, сега нямам. Не съжалявам за годините, прекарани заедно с тази пътека.Тя е доста модерна, не поставя рязка граница между духовно и светско и може лесно да се комбинира с нормален семеен и професионален живот. Няма догми, забрани, а ритуали има само в много вътрешния кръг, които обикновено остават неизвестни за широкия кръг хора, посещаващи курсовете. Нещата с които не съм съгласен и които ме отблъскват ще ги запазя за себе си. Пожелавам успех на всеки, които е решил да бъде част от тази пътека, на нея ще има много венци и рози, но не забравяйте за бодлите, пазете умът си буден и вярвайте най-вече на себе си! Тогава всичко ще бъде наред.

Ами аз пуснах линк за Сай Баба. Няма какво да добавя. Освен, че чичко Гугъл намира много повече лоши статии за Сай Баба, отколкото за опита, който аз споделих като личен. Така че там нещата се очертават още по-зле...Аз също виждам единството на нещата, но поведението на тези гуру няма нищо общо с това Единство на нещата...

Мога да напиша цял роман за това как работи машината за пари на този гуру, който следвах...В една немска статия преди фестивала фондацията му беше наречена с доста по-подходящото име ФИРМА. В това учение се плаща абсолютно за всичко. Но когато трябва да използват твоя труд-той е разбира се безплатен. Когато трябва да уредиш зала за курс, тя трябва да е разбира се безплатна или да струва колкото се може по-малко, но самата организация никога не прави безплатни курсове или никога курсове с намаление. При нея цените са винаги железни. Но когато тя трябва да използва нечии облаги, те трябва да са евтини или безплатни. Говори за благотворителност, но никой не е видял черно на бяло отчет колко пари за кой проект за вложени...Тези пари от курсове отиват за купуване на политици, и прескъпи реклами. И после "имаме голям имидж, вижте какви конференции сме направили и кои величия са говорили на нашите мероприятия". Като прибавим амбициите за рекорди на Гинес, за нобелова награда за мир, спането винаги само в петзвездни хотели, и пътуването само в първа класа...става ясно и на слепия за какво става въпрос. Двоен морал, та няма накъде повече. Уж сме равни всички, ама май не сме. Уж безусловна любов, ама май не е безусловна...Проповядване на човешки ценности, а суета и живот в лукс, забравяне на скромността като част от човешките ценности. Още много мога да пиша, но ще спра. Триене на особени мнение по техните сайтове и форуми, т.е. цензуриране на неудобно мислещите...Да една лъскава опаковка има под себе си отрова...

Всички така наречени гуру, произлизащи от Индия са мошеници! Ето разобличителна за Сай Баба статия на руски. Целият свят знае, че той е педофил. И не само това. http://www.k-istine.ru/sects/sai_baba/sai_baba_nagel.htm Осъзнах, че Индия е една изостанала с векове държава, където вярата във всякакви дивотии е безгранична и много уважавана. Индия е държава пълна с цигани, където се лъже, мърси и краде най-безочливо. Само посредствените, недоразвити общества вярват в чудеса и ефекти. Това е факт в световната история. От Индия са излизали и продължават да излизат един след друг шмекери, наречени гуру, които зарибяват останалата част на света с лъжеученията си, обвенчани с красиви думи, но с естество на заблуждение. В резултат на което хиляди изначално искрени търсачи си изгубват ума след като се залепят за този или онзи "гуру". Имам личен опит. Дори фестивалът на културите в Берлин беше само параван, имидж за неговата организация. Всичко е направено много ловко и хитро. И само който има дългогодишен опит на пътеката и успява да се измъкне от емоционалната еуфория, успява да види целия този фарс, та чак започва да му се повръща от безочливата експлоатация на безплатен труд на последователите, само да да бъде нахранено егото и суетата на съответния гуру...Жал ми е за всички онези искрени хора, които са нови в учението и които не осъзнават с какво се захващат. Гуру-то е изпразнен от идеи, от творчество, той е толкова скучен и толкова суетен, вече ми призлява да слушам едни и същи неща, които се повтарят от 10 години.

Реагират положително за Куба, защото им звучи екзотично. Те обичат екзотиката, а България за тях е мрачният посткомунистически изток-като ГДР-то. Те западногерманците си мислят, че в ГДР-то се е живяло много лошо и бедно, а това не е вярно. Когато им казвам, че ГДР-то е било витрината на соцблока и затова е било добре, те не ми вярват. Те продължават да мислят, че източногерманците са студени, мързеливи и пасивни, защото са свикнали държавата да им дава през социализма. Това също не е вярно. Кво остава да мислят за България? Все пак мнението им се променя, защото вече доста западногерманци също знаят за нашето Черно море и са пътували вече дотам. Но за тях България остава евтина дестинация за море, в която ходят социалнослаби и пенсионери. Българите също от своя страна смятат другите за изостанали. Те се кланят на западноевропейците, но се отнасят пренебрежително към останалите държави. Румънците били бедни, сърбите били лоши, гърците били мързеливи, италианците и испанците били цигани, а турците ориенталци и поробители. Смятаме се за много велика държава с много голяма история, но онеправдана...А дали е случайно? Не е! Нямаме настояще, нямаме бъдеще и ни е останало да се хванем за миналото си...От друга страна германците реагират с малко повече симпатии, когато чуят България, отколкото ако чуят че някой идва от Русия...така че ние не сме най-лошото място, откъдето може да се дойде за тях.

Прелистих страниците на темата. Ще нахвърлям няколко неща по различните мнения. Проблемът на българина не е бедността, а е той самият като проблем. Учителят е казал "българинът има разрушителна склонност, откъдето мине-руши". Няма дисциплина и е индивидуалист, мисли повече за себе си, отколкото за общото благо. За германската храна-тя е отвртатително сладка! Всичко е сладко-майонезата е сладка, приготвените салати са сладки, дресингите на сладки, кашкавалът е сладък, и отделно манджите редовно се комбинират с някакви плодове, което е още по-ужасно. Българската храна си е много даже добра на вкус, но тяхната не е. За броя на циганите в България. Няма как да бъде 1 милион, при положение, че общо сме 7 милиона, а процентът на ромско население е едва 5%. Това не прави над 1 милион! Получава се около 300 000, което пак си е стряскащо... Доста голям процент българи са прости, със селски манталитет в лошия му смисъл, ограниченост, повърхностност, просто посредственост. Това не ми правеше ясно впечатление преди да замина в чужбина и да мога да сравня...Ето защо българинът продължава да бъде числен в задния двор на Европа, като изостанал. Когато прожектирах на голямо табло пред германци снимки от България, като видяха София колко е модерна казаха "Я че то изглежда европейско, я покажи нещо типично българско..." Побеснях ви казвам! Какво друго да покажа, след като България е европейска държава и няма как да изглежда поне на снимки особено различно, или пък да изглежда ориенталски, или като в Африка...Значи те си мислят, че тук хората живеят още по дърветата и в колиби...Но явно това сме си постлали, за да мислят така. Там дори Куба е по-известна, отколкото България. Хиляда пъти трябваше да повторя, че България е ПЪЛЕН член в ЕС, а не е асоцииран и тем подобни глупости, докато го разберат...

Да, това не беше точно встъпителната реч на фестивала, но на мен ми хареса най-много именно тази реч и емоцията на този човек, затова режисирах филмчето по този начин, тя да бъде като встъпление. Много силно беше! Целта на хорото беше да влезе в рекордите на Гинес, което не е особено подходяща цел за подобен фестивал...А и гуру нямаше силата да спре дъжда и да осигури хубаво време, а се случи точно в най-лошия 2 юли в цялата история на Берлин, непрекъснсат дъжд, вятър и температури 11 градуса. Така че може би неслучайно природата беше срещу него...Макар че мероприятието се получи добре.

На 2 и 3 юли в Берлин се проведе Световен фестивал на културата, организиран от фондация /духовна организация с източни корени/ "Изкуството да живееш". Фестивалът беше огранизиран по случай 30 годишнината от основаването на организацията от индийският гуру Шри Шри Рави Шанкар, на когото бях последовател няколко години, но вече не съм. Отидох като страничен наблюдател и най-вече да се видя със стари приятели. Ето добрите моменти на мероприятието, които видя моята камера в сглобено от мен филмче, представящо вчера завършилия фестивал. В средата на филмчето е българското изпълнение на хоро на олимпийския стадион в Берлин. Времето беше много лошо, но не успя да осуети фестивала. Около стадиона имаше разположени палаткови павилиони, които представяха традициите на няколко континента, музика, танци, изкуство, храна. Храната, която се продаваше в рамките на фестивала беше изцяло вегетарианска, а напитките изцяло безалкохолни. Паничките за храна хартиени. Имаше и йога-павилион, където имаше сесии въпроси и отговори на духовни теми, пеене на мантри и представяне на други различни духовни пътеки. Но най-хубавото беше, че се събраха заедно толкова различни хора от всички континенти, обединени под мотото "приятелство, съпричастност, мир, любов, общо световно семейство".

От една страна има много хора, които с години не си намират работа и пак светът не свършва за тях. От друга страна Ивайло изобщо не е слаба личност, както го начере Ешафт. Защото той си е търсил активно работа, не само по обяви, и не е чакал на тепсия, а е опитвал по всякакви начини да си намери работа. Проявил е достатъчно инициатива. Не е стоял пасивно да се самооплаква. Освен това той е на квартира в София и трябва да я плаща, не си е у дома при мама и тати, или при подарената от тях за нещо или неговото семейство къща или апартамент, а е бил гъвкав и смел, отишъл е в София, поел е риска заради работа. Ето защо сега е притиснат до стената и аз разбирам неговото огорчение и безизходица.

Аз не мисля, че ние българите трябва да се интересуваме и да коментираме какво ставало в Гърция. В Гърция /все/ още е много по-добре, отколкото в България. Ние по-добре да мислим какво чака България и как изглежда тя сега. Гърците просто имат по-нисък праг на търпимост, отколкото българите...А дали последното е добре, не мога да коментирам. Дразни ме типичната негативна проява на българския манталитет да гледаме в купата на другия, да злорадстваме колко зле е при него, за да се самоуспокоим, че при нас не е толкова лошо...Това се проявява точно сега по отношение на Гърция, повечето хора не изпитват съчувствие към проблемите на тази наша съседка, а злобеят и изпитват удоволствие да разказват колко зле е там и каква пропаст ги чака...Та България е в пропаст от 20 години! В Германия никой не би помислил да изпитва такава злоба към проблемите на някоя държава. Там първото, което ще им дойде на ум на хората е да съчувстват и да помислят как да помогнат, а не да обвинят и заклеймят.