О, ти не ме разбра, не аз теб. Просто ти дадох пример със себе си. И едното и другото е добро. Винаги съм го твърдял. Но сме различни, не можем да се поставим в една кошница. И аз съм човек като всички съвсем обикновен. Но помисли-ако човек е опознал секса в предишни животи, и вече не му е нужен този опит, ясно усещаш "това вече е минало през мен, познавам го, сега ще вървя без него"-тогава какво? Допускаш ли тази възможност? Ако вървя против себе си, ако вървя против природата, ако подтискам сляпо би трябвало за 15 години вече да съм с дълбоки поражения върху психиката. Но няма нищо подобно. Значи можело и без това Не казвам, че всеки може. Не казвам, че не съм имал мигове на изкушения. Но не са били силни, и съм ги овладявал, без поражения, без последствия. Представи си: работиш творческа работа, ангажиран си постоянно, пишеш дисертация, готвиш лекции и упражнения, преподаваш, медитираш, правиш йога техники, изучаваш духовните знания, ангажиран си от сутрин до вечер, не ходиш по купони, не гледаш филми, насочил си енергията си в съзидателна насока...тогава ще ти дойде ли някога мисъл за секс? Повярвяй ми-прекрасно ще живееш без него. Няма да почувстваш липсата му(колкото и красиви студентки да са ти пред очите всеки ден), защото същата енергия е трансформирана в творческа.
Сърдечни поздрави!