Максим

Щом не си си имала работа с магии, значи няма от какво да се плашиш. След като тези способности са се проявили в теб от само себе си, значи са си твои. не се плашим от нещо, което е наше, нали Явно си ги заслужила от предишен живот и сега ти се дават. Не се бори с тях, не ги отхвърляй. Ако се опиташ да го направиш-те още повече ще упорстват. Както мислите в ума-стараем се да не мислим за нещо лошо, а то се загнездва все по-силно. Ако обаче се опитаме да приемем ситуацията такава каквато е, тогава нещата се променят. Тогава отпускаш и конфликт в теб не се създава. Това е по-добрия вариант. Имам познати, които владеят тези способности и си живеят съвсем нормално. Нищо страшно

Моите въпроси, които посочих, включват в себе си точно и тези твоите

Да , и аз си я спомням, и по мое време все още имаше, но нещо все се мръщехме сънени 6-7 клас, изобщо не ни се играеше гимнастика или хора

Според мен най-важните въпроси са следните: Кой съм аз? Откъде идвам? Къде отивам? Защо съм тук? Какъв е смисълът на човешкия живот? Какво представлява истинското щастие? Същите въпроси могат да се зададат и в множествено число естествено. Когато някой попитал Шри Шри относно отговорите на тези въпроси, той му отговорил:" Сам потърси отговорите, не чакай някой наготово да ти ги даде. Ти си щастливец дори само от факта, че тези въпроси са се породили в теб. Търси сам и не бързай да получиш готови отговори."

О, рекламира се от някои учения, като нашата йога. И във вестници, и се раздават брошурки(но не по улицата да причакваш или да звъниш по вратите да се натрапваш на хората както правят накои други). Но това само създава у някои съмнения(че и у мен преди време ) че се вербуват хора. Значи обществото още не е узряло да възприеме безкритично подобен род действия. Но истината е друга-просто знание и методи, които определено ще подобрят живота на човек, се предлагат без никаква задна мисъл, пък макар и да е с помощта на реклама. По-добре да рекламираш нещо здравословно, атакувани сме отвсякъде с реклама която вреди на организма-реклама за алкохол, цигари и т.н.

В замяна на твоя постинг каква добра услуга би искал да направя за теб?

Това беше добронамерена шега от моя страна.

Точно така е. При нас също не се проповядва отшелничество, нито останалото. Абе подобно е по смисъл с философията, която Учителя Дънов е дал. В същия дух са нещата. Ключовият коз в двете учения е Любовта. Абсолютно вярно наблюдение и тук!

Теб те нямаше в списъка на изброените

Точно това имах предвид, или поне почти същото Не мога да отрека на противоположния пол способността за проницателност.

Благодарен можеш да бъдеш и за духовното знание, което си получил Другите "удоволствия" или желания ако са осъществени оставят в крайна сметка една празнота. Казваш си "това ли беше всичко?" Често се случва така, че очакването и предвкусването на нещо приятно е украсено от собствените ни емоции, а в действителност като го постигнем, виждаме че не е чак толкова привлекателно, колкото са ни показвали всичките наши амбиции и желания за наслада, които сме имали в ума. По този механизъм-очакванията ни за някаква радост помрачават радостта при случване, от друга страна ако очакванията ни за тази радост и удоволствие не се осъществяват-отново ни оставят нещастни. Какво значи да бъда благодарен за тях? Добре, да кажем-бил съм на екскурзия в чужбина, разгледал съм красиви места, преживял съм красиви радостни мигове. Добре, нормално аз съм благодарен. Но заедно с благодарността или без нея, все едно идва тъгата. Заради това, че колкото и да е било красиво и приятно-е отминало, няма го тук, харесва ти, искаш отново да го преживееш. Но него го няма тук, не можеш да го върнеш, освен в спомените си, това те прави тъжен, леко празен отвътре. Същото се случва с всяка друга радост. Не казвам, че не бива да изпитваме радост, напротив-всичко трябва да е радост. Когато тази радост се преживява с осъзнатост, и разбиране че истинската трайна радост е вътре в теб самия, тогава си имунизиран против тъгата, това ти помага да не си привързан към удоволствията, и в крайна сметка те прави свободен. Да, и това може да се случи, ако няма осъзнатост. Който има духовен учител, знае че учителят работи на всички нива по отстраняване на всякаква себичност у учениците. Те са затова, за да ни показват грешките. Защото егото вижда грешки навсякъде другаде, но не и в самото себе си.

Какво всъщност искаш да докажеш или покажеш? В свободното време има един милион глупави занимания, с които можеш да си запълниш времето, но ние тук не го правим. Вместо това сме в сатсанг. Сатсанг-среща на всички заедно в знанието и заради знанието. Запазване на нашата съсредоточеност в непреходното. Всички сладки удоволствия получени от живота, ни правят пусти, бедни. Разговорите за духовността ни възвисяват. Подтикват към състрадание, принадлежност и любов.

За пръв път виждам човек, на когото не му се пише-а има вече цели 39 съобщения. Значи ли че тези 39 съобщения са писани с нежелание? Ако е така, тогава те не носят позитивната енергия, която именно би била полезна. Т.е. не изиграват полезна роля за никого. Странно противоречие се получава. Когато пиша тук-пиша с ентусиазъм, тогава има полза за другите, и за мен. Когато не ми се пише-не пиша. Не казвам-тук не ми се пише, ама нищо писал съм 30 пъти...

Шри Шри Рави Шанкар нарича егото-малък ум. По този начин ние имаме малък ум и голям Ум. Всичко което е необходимо е малкият ум да бъде подчинен от големия Ум в нас. И тогава вичко става ОК Тогава малкият ум не изчезва, но той вече е пречистен и работи за големия Ум.

Колко струва този ген, ако зад него я няма Безкрайността, Пространството и Любовта?

Знанието не е в едно събитие. То е отвъд събитията. Когато преминеш през едно събитие, само тогава истината ще изгрее. Едно определено събитие ни дава погрешна представа. Отвъд събитието е знание. Какво наричаме човек? Човекът е тяло, ум, комплекс от модели на държание които се променят. Отвъд човека няма гени, няма нищо, освен Любов. Ние сме Любов. Отвъд всеки предмет е безкрайност. Един предмет е ограничен. Смали един предмет до атоми и ще откриеш, че всеки атом съдържа безкрайно пространство. Отвъд предмета е безкрайност. Илюзия е да си заклещен в събитието, в самоличностт, в предмета, в гена. Мъдрост е да виждаш отвъд всички тези неща. Предметът зад предмета е безкрайност. Личността зад личността е Любов. Така че, нека не абсолютизираме начимостта на някакъв си ген.

Би трябвало хората на село като по-близо до природата да са по-чувствителни и извисени, но де факто не е така. Коленето на животни, псуването по тях, липсата на стремежи, одумването на комшии и сплетниченето не могат да бъдат оправдани от тежката работа на нивата.

Аз не им завиждам. Някой ден като остареят, макар вече да са постигнали всичко в професионалната си реализация, натрупали богатство, създали дом, семейство, децата вече изучени, пораснали, пред пропастта на неизвестното те започват да чувстват все по-гнетяща тревога: "какво оттук нататък, отивам си безвъзвратно, всичко е минало..." идват болести, породени от "нетърсещият" им начин на живот. Тогава целият свят, който са градили рухва, нищо не могат да отнесат отвъд и започват да се чувстват слаби. Слаби и нещастни, защото нямат нито вяра, нито знание. Идете на село, тези хора, които по цял ден се трудят за насъщния(похвално!), но им липсва все пак нещо. Това което правят не е цялата пълнота на живота. Опитайте да поговорите с тях за знание, за духовни неща. Абсолютно затворени за това. За да си живял пълноценно и в хармония трябва да си бил отворен и в тази насока.

Ники, честито и от мен! Само напред и нагоре

Ти самият си щастие! Няма друго щастие.

И аз съм чувал това твърдение. Жалко, че сега не е в сила модата на дългите коси като пред 70-те години

Мисля, че не бих могъл да формулирам така добре проблема, както Гуруджи. Затова ще го цитирам: Шри Шри Рави Шанкар, Да празнуваш тишината, изд. 2006 г.

Да! Какво показва желанието? Че в момента нещо не ни достига, та се стремим да го намерим. А това показва, че не сме щастливи тук и сега.

Похотта е страст, желание за задоволяване на определена собствена потребност. Подчертавам собствена-т.е. егоистична. Страстно желание да получиш някакво удоволствие, някаква малка радост. В този момент си завладян от силна емоция, това те вади от твоя център, умът се замъглява с всички произтичащи от това последствия. Това е, което не му е хубавото на похотта. Дяволът тук няма нищо общо.

-Дори и да имаш това-пак се чувства празнина вътре. Празнина на душата към Безкрайното, към Великото. То е нашата най-дълбока истинска "друга" половинка. По него копнее душата вечно, дори когато имаш пари, кариера, семейство...Ако нямаш другото, но имаш съзнание за Него-ти си богат, в теб има пълнота, не празнота. -Мисля, че към мен е насочен постинга. По принцип вярно, никой нищо не знае за бъдещето. Но да допуснем хипотетично, че няма "определен човек" от съдбата. Това за късмета може да се тълкува нееднозначно. За някого може да е късмет намирането на човека, за друг може да е късмет че няма друга въплътена половинка. Зависи от гледната точка. Както ми предсказаха друга такава половинка ще има ...но чак като стана на 52 години. Връзката ще бъде само духовна. Нямам нищо против това