Максим

Твърде буквално го възприемаш. Аз го възприемам по друг начин-пред мен е свобода, широта, Аз решавам (моят Висш Аз) затова не е нужно да има някой пред мен, зад чийто гръб да вървя, по-полезно е зад мен да върви някой. Точно защото няма никой пред мен, отговорността е моя (не се крия зад нечий покловител). Ако не разбираш, това е твой проблем, не мой. Но се отклонихме от темата, за което се извинявам на модераторите.

Моят учител казва: "Не, вие не вървите след мен, аз вървя след вас, за да ви бутам напред, за да не ви позволявам да спрете и да тръгнете назад.".

Приятно съм изненадан от второто място на Учителя. Най-после получи заслужено признание в родната си страна. Радвам се много! Представям си как им горчи на горките православни. Дано най-после да прогледнат за истината и да не търсят съперници, макар че дълбоко се съмнявам.

Днес изцяло съм в почивка, след няколко поредни дни на лекции, и преди утрешния неделен ден, когато отново имам занятия със задочници. Чувствам се удовлтворен от това, което успях да им дам като знание и като присъствие. Днес зареждам акумулаторите и релаксирам-пълна идилия е днес , за да съм във форма утре. На утрешния курс преподавах миналия февруари, сега съм нетърпелив да се видим отново. След обяд с племенниците гледахме филма Синьо лято от интернет. Максим, 31 г.

Да е жива и здрава майка ми, че всеки ден имам топло вегетарианско ядене на масата. Иначе без нея гладен ще си умра, защото съм с две вързани ръце в кухнята, освен салата, нищо друго не ме бива да си приготвя. Но чак и хляб не мога да искам да ми приготвя, съвестно ми е, трябва сам да се науча да си го приготвям, защото този от магазина не става за ядене.

Мисля, че генът е решаващ в случая. Колкото и да ги мия цял живот се развалят по 1-2 зъба ежегодно, още от детската градина като се започна, та досега, все пак май понамалих честотата-от 2 зъба годишно, на един годишно. Неизбежно. Питал съм зъболекарите дали е от евентуален недостиг на калций-казват категорично че той няма никакво значение и няма да помогне дори да го увелича. Преди години имах двама приятели-близнаци: единият изобщо не си мие зъбите и нямаше нито един развален зъб, другият ги мие най-редовно и постоянно му се разваляха, баба им също нямала нито една пломба-генът единият е получил от баба си относно зъбите. Дядо ми беше зъболекар, доста добре съм запознат със стоматологията, имам подръка всякаква стоматологична литература. При първия сигнал отивам да си оправя зъбите, и въпреки това имам вече 3 коронки, слава Богу че нямам още нито един изваден зъб.

Пил съм кафе и черен чай преди доста години и то много рядко, от 5-6 години не съм вкусвал нито кафе, нито черен чай, нито кока кола. Не са ми необходими.

А аз съм чувал, че му слагат утайка от кафе, за да стане черен Което е точно толкова лошо за хора като мен, които не пият кафе.

Мечтая за един спокоен, хармоничен, щастлив, пълноценен живот в съзвучие с Бог, не само за мен, а за всички хора на Земята. Чувствам се задължен, защото много съм получил от живота. Много по-малко съм искал, отколкото съм получавал. Днес получих дипломата си за доктор, защитих преди половин година. Но чак сега тя мина всички процедури и е в ръцете ми. Това може да се смята за осъществена мечта. Една нищо и никаква хартийка формат А4, но ме храни. И аз оставих нещо на света Концентрирах някаква малка част от Божественото творчество, и абстрактното се превърна в материално. Бог направи това чрез мен, няма по-добро от това да се чувстваш инструмент на Бога.

Благодаря за въпроса Определено съм имал нещо изработено в духовен аспект вече от предишни прераждания. Най-малкото осъзнах своя стремеж към нещо по-висше, по-дълбоко, отколкото ни предлага ежедневието. И благодарение на този стремеж, или копнеж към нещо, който се породи в мен, ме направи вътрешно неспокоен, неудовлетворен. Не се чувствах щастлив, бях в нещо като дупка, от която не знаех как да се измъкна, чувствах, че тъпча на едно място и не се радвам на живота, който сякаш изтича през ръцете ми, а аз го пропилявам. Това беше основната видима причина, поради която се насочих към йога и попаднах на този духовен учител. По-скоро желанието да се освободя от неудовлетворението си, от проблемите си, от омагьосания кръг. Тогава още знанието не беше пробудено в мен, нямах достатъчно светлина, не знаех вярната за себе си посока в този живот. Духовният учител ми помогна да се вдигна на крака, да повярвам в себе си. Със своя личен пример той сякаш ме зарази, запали искрата в душата. Много силно и дълбоко ме докоснаха неговите знания, тази мъдрост сякаш беше това, което съм търсил винаги несъзнателно. Поначало имах нагласа съм себепознание и самодисциплина. Но не ги използвах правилно. Практиките усилиха енергията ми, и ме направиха по-спокоен, а знанието ме направи по-толерантен и по-приемащ. Впечатли ме мекотата и ведростта, които се четат по лицата на неговите последователи, една вътрешна увереност и радост-признак на хармония. Поначало бях вълк-единак, с труден контакт с околните. В духовната школа на Гуруджи сме едно голямо семейство, пребивавах за кратко в един от ашрамите на школата в чужбина. Видях как всеки без принуда и с готовност се включваше в каквато и да е колективна работа. Видях чистите отношения между хората. Има някакво усещане за празничност в тази група, в присъствието на Гуруджи също, една сплав от духовност и празнуване, каквато не съм виждал преди. Една емоционална връзка съществува между хората, както и с Гуруджи. Той е като баща, и майка и всичко. Нещо като стълб, на който можеш да се облегнеш винаги в живота, тогава чувстваш, че няма безизходна ситуация, че всичко е по силите ти. Поражда се ентусиазъм, който те води напред и все напред. Наситна групата е важна дотолкова, доколкото поддържа ентусиазма и приятните чувства, поддържа импулса да работиш и да се развиваш, помага да развиеш колективизма в себе си, сътрудничеството. Но всичко това би останало само моментен проблясък, ако не продължиш и не работиш всеки миг, всеки ден, във всяка ситуация над себе си. Затова много е важна и индивидуалната работа, извън групата. И то за най-елементарни неща-например един ден не издържах на мръсотията пред блока, излязох с един найлон и събрах всичките боклуци, никога нямаше да го направя ако не познавах този учител. През последната година и половина много рядко се събирам в групата по различни причини. Но продължавам по същия път, връзката с учителя е налице, просто не са ми нужни толкова неотложно спомагателните колелца на групата. Защото тя може да играе и такава роля, и в това отношение е много полезна, особено в началото. След това вече като по-силен и стабилен вече можеш и по-индивидуално да продължиш, това зависи вече от нагласата и темперамента. Основното като есенция: учителят прави по-реални абстарктните неща, с учител виждаш на практика как се претворяват духовните ценности, как се запазва винаги пълен мир, как можеш да струиш от радост, разбираш как може да изглежда безусловната любов. Изобщо много неща, които звучат абстрактно, стават поне малко по-реални. Появява се вярата-също много силен аспект, който придобих. Не мога да твърдя, че той ми дава енергия, но определено чувствам Нечия подкрепа постоянно, Нечия защита, Някой бди над мен, не съм сам. Това е много ценно във връзката с учител. Освен това учителят ти показва егото, просто го изкарва на повърхността, за да си го видиш, оттук нататък вече имаш ключа към още нещо. Но искам да допълня, че не всички в групата осъзнават нещата по този начин, просто всеки е на някакво ниво поначало, никой не тръгва от нулата, не мога да твърдя, че всичко което съм направил е с негова помощ. На последния въпрос: средата в школата е създала предпоставки, но не бих казал, че е имало особено чести срещи, така че най-важната част е съзнанието всеки ден и всеки момент да прилагаш в простите ежедневни дейности, духовните ценности. Тогава те оживяват. И последно-учителят показа какво означава да даваш, и как можеш да бъдеш щастлив просто давайки. А аз отначало исках само да вземам. Не съм научил този негов урок още, но има проблясъци и все по-често осъзнавам радостта от даването. Работата ми създава идеална предпоставка за духовно израстване в тази насока, и не само в тази, изобщо в духовен план. Знанието в книгите е някак не толкова живо, в контакта с учителя то оживява. Контакта с друга жива душа...успях да се докосна до тази Любов, която е скрита във всеки човек, отвъд материалното тяло, отвъд очите, тя е там вътре, едно и също вещество наречено Любов го има във всеки човек, и това всъщност ни обединява всички хора, които живеем на Земята.

Не знам но на мен нито един вид хляб, от тези които се продават в магазините, не ми харесва. Най-често е или тестян, или сплъстен, и по правило безвкусен. Затова се замислям дали да не си купя някакъв уред, подобен на тостер, в който да си пека собственоръчно замесени питки. Само в Билла правят хубав качествен хляб, но ми е далеч и нямам възможност всеки ден да си вземам.

В момента покълвам една соя, която купих от пазара. Но кълновете са много по-дребни и тънки(е вече имат 3 см ), в сравнение с тези, които предлагат на салата в китайските ресторанти. Странно каква ли е соята там, от която стават такива големи? Как се консумират кълновете-заедно със семената, или само кълновете?

Там е работата, че не споменаваш. А трябва. Без тази основа, другото няма да дойде чисто, а изкривено, както и се случва с много така наречени ясновидци, защото пропускат това нещо, което въсщност е основополагащо и важно. И аз съм нестандартен и свободолюбив, и непокорен, но чак пък да пренебрегвам някои основни правила в духовния живот, каквито дават учителите, не си позволявам.

Ти също не отговори на моя въпрос дали ясновидците, които познаваш са пример за доброделено поведение и хармоничен начин на живот. То не е за настоящата раса сега. Дънов го е казал простичко. Първо самовъзпитание, самопознание, самодисциплина, чист живот, живот в хармония с природата, и чак след това, за бъдещата раса ще се даде ясновидство. Това е истината. Защото ако на сегашния етап на развитие, при дарба ясновидство ще настанат безброй бъркотии, още не сме достатъчно извисени и чисти, за да го използваме за добри цели. То би било само още една играчка в ръцете ни, и една спирачка по пътя към свободата на душата.

Няма страх. Но това не е истинската духовност. Вече казах какво е моето разбиране. Какъв е смисълът от гадаене? Ако знам какво ще стане утре, няма да ми е интересно, няма да има смисъл нищо да предприемам, няма да има смисъл да живея. Животът за това е интересен, защото не знаем изхода, какво ще стане. Хората са се трепали дълги години на учат синоптика, идва някой ясновидец и започва да гадае времето...Без да е положил усилия, труд за това. Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че хората които познаваш да гадаят, водят истински чист живот? Защото аз познавам такива, които имат самочувствие че гадаят, но всъщност животът им далеч не е образец за подражание. И на мен са ми казвали "ти имаш потенциала да виждаш бъдещето", така били усетили. Еми хубаво, ще се попитам "дали утре студентите ми ще дойдат на занятия?" получавам отговор "не" и не отивам, но току виж те дошли, и тогава кой ще носи отговорност? Достатъчен ми е усета кога да предприема нещо, без да ми се дава подробна и точна информация, обикновено усещам какво ще последва и това е достатъчно Духовният ми учител макар че сто на сто може да гадае, умишлено не го прави. Даже ако отидеш и го питаш "да се оженя ли?", ще ти отговори "изборът е твой, благословията от мен".

Слушал съм я веднъж по телевизията и не ми вдъхна доверие. Не ни е дадено да гадаем, скрито е от нас, има си план Божи, щом е скрито по добре да не се бъркаме, където не ни е работа. Ето и с прогнозите за времето на моята позната нищо не стана-пълен провал, за втори път при това. Там е работата, че всичко което е в този дом, ми върви страшно много: наука, висше образование, философия, религия, вяра. Никъде другаде не съм така силен, както там. Няма лъжа, няма измама-хороскопа показва вярно.

Само това ни липсваше. Опазил ни Бог, само Вера Кочовска липсваше тук. Тя ли ти е примера за духовен човек? Или може би Ванга? А това за чипия нос, за ниското или високо чело е най-смешния критерий за духовност, който съм чувал някога! Моят нос е чип, но имам планетата Юпитер в девети дом. Най-силната планета в духовния дом

Пия само минерална вода, така съм отвикнал от водата от чешмата, че тя вече ми се струва че има има неприятен мирис и не е добра за пиене. Предпочитам студената вода, докато топлата, а още повече горещата не мога да я възприема. Така и не можах да й свикна, не че не я пия понякога, особено когато съм на Рила, но така и организмът ми не я възприема. Относно закуската, не мога без нея, ако не закусвам се чувствам слаб и отпаднал. Но не прекалявам-стига ми и предпочитам една паничка мюсли или просто овесени ядки с мляко.

Следният цитат дава една гледна точка, която и аз споделям: Това е духовността-човешките ценности. Как живееш вътрешно, това е сърцевината на духовността. Може цял живот да си нямаш представа от религия, и при това да си духовен и напреднал в Духа. От друга страна може цял живот по цял ден да се молиш, да медитираш, да четеш философски книги, да водиш аскетичен живот...но ако си фанатик, ако си ограничен само в своите ритуали и практики, ако не си толерантен...значи нищо не си постигнал. На другия въпрос, да хората влияят на нашето развитие. Но ние също влияем на средата, не само тя на нас. Имаме всички способности ние да й влияем. Не е задължително да избягваме хората, които ни се струват по-ниско от нас самите. Глупавият не се чувства уютно с умните, защото се чувства принизен. Умният не се чувства уютно с глупавите, защото ги гледа високомерно. Но мъдрият се чувства еднакво уютно както с глупака, така и с умния, и с всички. Той е като небето, в което летят и има място за всички птици.

Съгласен. Сексуалната ориентация е нещо толкова несъществено и маловажно на фона на наличието на духовен път или стремеж, че тук й се отделя излишно и неоправдано много време. Освен това й се придава прекалено голяма значимост. Аз бях дотук в тази тема, повече няма да я чета.

А как е било в младежкия окултен клас? Трябвало е всички да са целомъдрени. Това е било едно условие, иначе не можеш да влезеш в Младежкия клас. Там Учителя е давал по-дълбоки знания.

Ти не можеш да правиш това постоянно! Няколко дни секс, с няколко дни целомъдрие...да почиваш няколко дни от секс не е целомъдрие, трябват ти няколко дни за възстановяване, така че за какво целомъдрие говорим в случая? Целомъдрие е пълно въздържание за дълъг период от време. Там се иска воля и сила. Тогава можеш да говориш за целомъдрие. При детската невинност точно няма секс. Тяхната сърдечност извира и е еднаква към всички, не е нужен конкретен привлекателен обект за техният мир, радост и сърдечност. Това е невинност, това чистота. И възрастните можем да бъдем като тях, но ние наслагваме и секса върху всичко това и нещата излизат от рамките на безусловността. Невинността и чистотата си отиват...Аз съм решил да ги запазя като не се вписвам в общоприетите рамки на възрастните

Нищо странно няма. Има много гуру, и всеки от тях има последователи. Те са все в мъжки израз нали? А последователите им не са само жени. Мъжете-последователи ги обичат така силно както и жените. Има максимална близост. Но тя е на друга плоскост, съвсем не сексуална. Ето откъс от беседа с Шри Шри Рави Шанкар, проведена през април, 1995 г:

Аз обаче ги смятам за безумни. Това според мен е най-голямата заблуда на християнството. Някой решил и написал нещо, което му е изгодно, насадил някакви страхове у хората и те се вързали, и така от век на век, и няма придвижване напред. Чела ли си книгата "Разговори с Бога"? Там нещата са доста добре изчистени откъм религиозни догми. Истината ще се покаже, когато вдигнем завесата на страха и догмите, и станем свободни. Добре, някой се привлича от друг със същия полюс. Магнитите се отблъскват ако са с еднакъв знак, но той се привлича, значи аналогията не работи и не е удачна. Това е естествено за него, трябва ли да робува на тези страхове? Предпочитам да мисля, преди да се съгласявам с една или друга догма.

Много добре казано! До сега по този въпрос не се бях замислял от тази гледна точка, доста е интересна и струва ми се правдоподобна. Бих добавил-те имат тази финост, интуиция и чувствителност, които често липсват при хетеро-ориентираните мъже. А най-доброто е сплав от мъжественост, интелект и фина чувствителност за един мъж.