Още едно повърхностно разсъждение. Сега си на 18 г. и затова така приказваш. Когато придобиеш зрялост и опит, тогава ще разсъждаваш по друг начин. Не съм сам, когато бях на 18 и аз мислех, че съм сам. Едно е да преценяваш, съвсем друго да осъзнаваш присъствието на този, Който през цялото време е с теб. Без Негова помощ нищо няма да постигнеш. Само с този малък ум, който е в клопката на майя не се стига далеч. Та той ти казва, че виждаш змия да виси от клона, а като приближиш било въже. Той те е измамил, сетивата са те измамили, чувствата са те измамили, не можеш да им вярваш по същият начин и умът ни мами постоянно. И поради това неразбиране идва страданието. "Имам ум и мога сам да преценявам". Добре, но къде си бил преди 50 години, къде ще бъдеш след 70 години? Тази Земя е съществувала далеч преди товето появяване на нея, и ще продъжи да съществува и след нас. Погледни своето съществуване тук в това тяло и с този ум в контекста на нази огромна Вселена. Ти си толкова незначителен, а си мислиш "аз имам ум, мога сам да преценявам...". Когато всичко ти е наред, смяташ "мога сам да преценявам", но когато се случи нещастие си безпомощен, обръщаш се със сълзи на безпомощност и с молитва към онзи, Който всъщност върви след теб Това е естествено, в радост или тъга-ние се връщаме към Него. По-добре с радост и осъзнати, отколкото с тъга от горчив опит. От нас зависи.