Максим

Ти го каза, и също се мислиш за талант-пророк в случая, а аз не се смятам за талант. Модераторска бележка: Това и следващите мнения, свързани с него, са преместени от тук.

Доста глупаво изречение, не мислиш ли?...Това, което написах беше по темата, и показва разликата в начина на отношение към работата тук и там и беше във връзка с мнението на Ивета.

Това беше точно в десятката!

А ние вчера имахме 3 часа шулунг. При това за втори път след два месеца, и то не за кой знае каква сложна работа. Беше говорено и за най-малките детайли, за които в България едва ли някой би се сетил. Това в България изобщо не мога да си го представя да се случи...Даже по едно време си помислих "това защо не беше в България да го претупаме за 10 минути и да си ходим.

Ох адвокати много и всеки може да бъде такъв, а трябва ли? Търсенето на реалността е именно мятането по вълните на живота. Животът се състои от крайности-радост и нещастие, щастие и депресия, връх и долина. Всяко от тях се допълва с противоположното. Няма планина без долина. Ако всичко беше само планини, как щеше да се разбере какво е планината? Опитваш и от това, и от другото, вследствие на което се ражда знанието, на базата на личен опит, не на нещо друго, не на четене на книги, не на стоене вкъщи и на молене. Опитах от другото, тогава то беше вярно за мен, когато ми стана тясно, или пък аз станах недостоен за него /кой знае/, го оставих. Сега опитвам от противоположното, сега то е на мястото си. Но малцина са тези, които могат да оставят удобното и да започнат нещо напълно наново. Много хора се подвизават по духовни групи, не защото наистина са много духовни, а защото се страхуват да бъда сами, или защото се страхуват от смъртта, или просто заради групата. Не казвам че няма и от другите, искрено търсещите и опитали вече всичко от света. Аз бях в групи, за да търся отговори на въпроси, за да търся нещо реално. Докъдето намирах такъв хляб за този глад, оставах. Когато видях, че особена полза от това няма, е ясно какво ще се случи. Създават се вътрешни настроения, емоции, егрегори, но те сами по себе си не водят до израстване. Подписвам се с две ръце върху всичко, което съм писал преди години, колкото и да е било различно спрямо това сега. Не знам кой и какво се опитва да докаже с припомняне. Всеки следващ момент е чисто нов. Ние сме като лодка, която плува по течението на живота и всичко във всеки следващ момент е ново и свежо, а всичко в реката зад нас-то е било ново, актуално и свежо за съответния момент, но в момента е останало в миналото. Капсулирането е опит да задържиш миналото и да си забраниш нови опитности. А именно те носят знанието. Припомням думите на Ошо "Опитай всичко в света/живота, за да разбереш неговата безсмисленост и да се върнеш към духа. Но не и преди да си опитал от всички плодове на света!" Как ще разбереш какъв е вкусът на сладоледа ако не си го опитвал нито веднъж? Не можеш да кажеш "о това няма да го ям, то не е вкусно". На сляпа вяра вече не се доверявам. Търся и чета западна научна литература по духовни теми. За да се види аджеба дали изобщо във вярванията в нещо нематериално има някакъв смисъл, или са просто удобно състояние на ума...Това е пътя към реалността. Първо опитваш едно, после друго, минаваш през безусловна вяра, но при това наблюдаваш и осъзнаваш. Ако нямаш доказателства или се съмняваш в тях, продължаваш да търсиш, и тогава идваш при науката и логиката и търсиш там, изследваш. Умът може да манипулира много неща, той може да усеща това, в което му се иска да вярва и да го възприема за реално, автосугестия, плацебо и така нататък. Но всичко това си остава относително. Но когато инструментът покаже едно или друго-тогава съмнение няма. Та в едно такова немско научно списание, посветено на изследванията върху духовното-конкретно експеримент върху медитиращи е показал, по-точно уредите са засекли, че именно хората, които имат склонност към епилепсия преживяват картини и образи, а останалите нищо. Също приемът на определени вещества преди медитация, показва, че точно когато веществото достигне определен дял на мозъка, доброволецът вижда нещо по време на медитиране. Така че това че някой нещо вижда може да се предизвика и да се провери. Но заключението беше, че това се дължи винаги на някакви фактори, които нямат нищо общо с духовността или нивото и нямат нищо общо с реалността. Така че търсенето на реалността продължава и ми се струва, че се приближавам все повече към нея...колкото и горчива и разбиваща илюзии да се окаже тя. Но който желае цял живот да се успокоява с религиозни вярвания, нека го прави, и това има плюсове. И за това е доказано-че хората, които вярват-те са по малко стресирани и живеят малко по-дълго, отколкото атеистите. Но това не променя факта, че за след смъртта или за други светове няма доказателства...Вярата си остава автосугестия за собствено удобство, но нищо повече. Поне до доказване на противното.

Първо през 1994 г. бях все още тийнейджър. Какви възможности имах тогава и за какво? Да, можеш да останеш при семейството си /като удобно оправдание/, но можеш и да заминеш със семейството си, а не сам...! Семейството не е оправдание. Можеш и да поставиш основите на семейство навън... А аз поставих основите на семейство в Германия...друг път е по-добре да се изказваш по-потготвен... Нямам нищо общо със самец. Не съм там заради парите, а заради по-идеалните отношения. Защото там ги намирам в много по-добра степен, отколкото това беше в България. Съжалявам, че трябва да се повтарям, но явно не всеки разбира от раз. Не, не съм имал допирна точка с теб, просто имам добра памет И не, никого не виждам като заплаха, виждам само хора, които искат да възпитават другите, и да им дават акъл, без да имат изобщо допирни точки с тях... Това, че съм атеист са твои думи и странно откъде толкова добре започна да ме познаваш, че вече започна и да определяш състоянието ми на вяра или безверие? А по-нататък се опитваш дори да ми вкараш цели изречения...Отпусни се, животът не е толкова сериозен, бъди себе си, просто човек. Не се възприемай толкова насериозно. Висшето Съзнание си знае работата, всяко нещо е на своето място. А мнозина си мислят, че светът се крепи на тях или техните молитви. Успех!

Абсолютно. Точно това беше първото, което ме смути когато се появих в това общество преди години. Ние виждаме сега славяните на какво дередже са. Имат си и диктатор още някои...Отделен въпрос е, че българите имаме твърде малко славянска жилка, да не кажа че почти никаква...То си личи по външния вид.

Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това, което тогава пишех, го и мислех и то беше вярно за тогава. А сегашното е вярно за сега. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Всичко се променя в живота. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина...Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш...

Ако би могла още веднъж внимателно да прочетеш всичко това, което написа по мой адрес. И да се огледаш в това огледало, няма да е лошо за теб. Манипулатор...истина...сравняваш се с Исус...и пак размахване на пръст да съм внимавал кого съдя...а съденето е изцяло в посока към мен, че имало и други думички в главицата ти, които Бог не ти позволявал да кажеш. По-добре спри, ти си по-тежък случай, отколкото си мислех. А всичко, което казах е самата истина и получих цял куп дивотии. Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб... По мненията на останалите-да в Германия не са ме оставяли нито минута без работа. Знаят как да уплътняват времето с работа. Когато пиша във форум, не съм на работа, иначе е немислимо, и по-добре!

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна. А ад не съществува...

О да, това прозвуча много "скромно" и никак неегоистично. Точно това имаше необходимостта да заявиш, за да защитиш собственото си его. Писнало ми е от пророци и пророчици с високо самомнение, смятащи се за избрани, които са плъзнали по таз земя българска...На всичкото отгоре се осмеляваш да оспорваш преките ми наблюдения върху германците. А на въпроса дали съм вярващ. Не не съм вярващ, а съм мислещ...! Ако българите мислеха повече, а вярваха по-малко нямаше 22 години да си избират калпави крадливи политици, и нямаше да ги търпят.

Ако България може да се разруши само от нашите писаници във форума, то каква е тази държава изобщо? Бутафорна или? Затова че нашите мнения ти пречат, е твой проблем, вътре в теб. Ако беше уверена, че това, което говорим е невярно, нямаше да се засегнеш. Който е утвърден в истината, той не се засяга от нищо, най-малкото от това кой какво бил написал. Всеки има право да изказва собствено мнение, това е изначално право на всяка душа. И някъде там в белите държави, където празнуват чужди празници, са го разбрали отдавна. Това е демокрацията. Апропо-как се празнува в едно обикновено българско семейство един български празник? На масата разбира се, ядене, пиене и дрънкане на висок глас и един през друг, без да се изслушва. А нещо друго, по което да си проличава, че честваме български празник? Май няма. Или поне не и извън София...Какво да ми липсва тогава? Ти остави "духовните" нива на мира. В тази тема говорим за човешките нива! Духовните нива са нещо много относително. Аз бях дълги години във високи духовни нива, обаче бях забравил за човешките нива... Сега май ти си ги забравила и си литнала в облаците А ти как приемаш турците или циганите? Ти не знаеш как германците приемат чужденците. Когато им приказвам против турците, те не ме разбират и не са на моето мнение. Те не делят чужденците на французи, турци или българи. За тях всички са равни. Те много добре са си научили урока. Но ние не сме. Ясно е, че не сме равни всички. Но като постановка да смяташ, че са равни е по-добре, отколкото да ги смяташ втора класа. А българите уважават западноевропейците и американците, но българите гледат пренебрежително на азиатците, мюсюлманите и африканците. За тях те живеят още по дърветата и се хранят с корени...

Мога да кажа, че Цвета си заслужава мястото в България, то й е по мярка. Не може да ме обиди от нивото, от което говори... Само бих искал да попитам с какво Цвета помага на България, та изисква същото и от мен, и по какъв начин бих помогнал аз ако се върна за 2 седмици, което беше и темата, по която разсъждавах в горното си мнение. И за какви паспорти говориш Цвета? В Германия е пълно с бежанци от проблемни държави от третия свят, които са добре приети и осигурени от социалната система на държавата. Неща, с които българите не могат да се ползват, просто защото идват от демократична държава "без проблеми". Така че какъв бил проблема да избягаш другаде от проблемна държава. Никакъв, дори е по-лесно.

В последните две мнения има много истина. В първите две години ми се връщаше на почивка в България, и се връщах. Сега не съм се връщал от януари и май вече не ми се връща дори затова, за две седмици. Питам се какво ме очаква там, и не намирам нищо, което да е достатъчно силно, за да ме привлече...Имам възможност да се върна през септември или октомври, но нещо не горя от желание.

Ами добре, аз правя първата крачка-показвам образеца по видеото за китното градче Бад Залцуфлен, в ниските планини на Централна Германия, което има минерални извори и е термален балнеологичен курорт, при това има запазена стара архитектура, има богат културен живот, а също и вълшебни паркове с много цветя, езера и гори. Вчера и днес бях там, вълшебно място. http://www.youtube.com/watch?v=sltpUN_pd3E Ако така стане в България, връщам се.

Жените си имат предимства и те. Те търсят опора в живота, а само мъжът може да им я даде и те жадуват за тази опора и сигурност. Разбира се когато мъжът е качествен. В Германия е пълно с чужденки-жени, които са си хванали германец-мъж и оттам нататък нямат грижи. Осигурили са си опората Не се очаква от тях дори да работят, раждат му едно дете и са на пиедестал. Даже и не са длъжни всеки ден да му готвят, защото могат да вечерят в ресторант... Лоша ли им е перспективата, никак даже.

Това Ъ е получило цели 5 гласа и се води популярно мнение... Ами ако и аз кажа, че завиждам на мъжете, какво ще последва?

В тази мрачна, ветровита и дъждовна бременска вечер бях в катедралата в центъра да слушам концерт на орган. Не че да слушам този музикален инструмент ми беше особено приятно, но имах време да мисля за това, което пиша тук и това, което се случва с мен. Осъзнах, че съм изпаднал в клопката на критикуването. Започвам да ставам нихилист, а това не е хубаво. Това е също залитане. Сам съм в момента, и групата, която критикувах ми липсва. Тя можеше да разпали радост, а така като стоя сам не мога да предизвикам радост в мен. Така че трябва да кажа, че и едната и другата група имат положителни страни, които не бива с лека ръка да отричам. Щом привличат толкова хора, значи имат ценност. Хората, които бяха в църквата да слушат концерт, те не изпитваха радост, те не се познаваха, всеки беше сам за себе си, имаше и стари и млади. Платихме си по 7 евро вход. Но това, което получаваш от този концерт е практически нищо, в сравнение с онова, което ти дава едно събиране с пеене на мантри в йога или един концерт на ББ. После ставаш и си отиваш. И нищо не се е случило.

Защо се правиш, че не разбираш? Не знаеш, ли че в такива духовни общества има стремеж към контрол на мненията и ето защо те се наричат тоталитарни. На мен са ми искали обяснение защо съм пускал това или онова видео от йога-курсове или мантри пеене публично във форуми. Също и за знанията, защо съм ги пускал в интернет, те били само за хора, които дойдат на курс...и които си платят разбирай. В интернет има блог на напусналите организацията, където се идваждат неща от кухнята, на потърпевши и сега организацията съди автора на блога за клевети, наели са адвокат. Тук не става въпрос дали съвестта ти е чиста или не е. А моята е, ето защо не съм удобен, защото твърде много приказвам и мисля, а не вярвам сляпо. Просто е.И за разлика от теб, аз нямам страх от Бога. Защото той е добър и всичко прощава, Любовта не може да наказва...

Аз не бях правилният адресат. Бил съм по 2 седмици и съм слизал доволен. Но фактите са си факти. И вече не ходя, можете да бъдете спокойни. И там ходят много хора, а след няколко години спират да ходят, защото започват да виждат някои неща в повече.

Много добре знам защо времето беше против фестивала. Но не смятам за нужно да го дискутирам тук. Просто факт и толкова. Темата е озаглавена точно така, както е организацията и нали се сещаш, че всеки от тях може да напише в гугъл същото заглавие и веднага да попадне на това, което писах тук. А съм открит, а не анонимен, те знаят чудесно кой съм ако прочетат това и видят аватара ми. Може да последва натиск и така нататък...Не съм защитен, макар че съм далеч от България...Мокрите кърпички са оправдание и алиби, но те не оправят положението с липсата на къпане. Такива кърпички съм имал винаги и знам, че нищо не решават...На Рила времето една година 4 дни поред е било дъждовно нон стоп, хората са изпукали от влага и студ, имало е и отнесени палатки, скъсани, което принудило много хора от поразените палатки да слязат обратно и то още в началото на август, без да могат да участват в празничните дни. Природата и тогава беше против, но никой нямаше да каже защо нали...! Защото всичко е политиканстване.А аз съм спал при 0 градуса в палатка там и знам какъв ужас е, изобщо не можеш да спиш от студ, и на другия ден си труп, не помага нито паневритмия нито нищо, ако не си получил полагаемия сън и топлина...И това не е само с мен, при нулеви нощи на следващия ден редовно има оплаквания от неспали и свивали се от студ в палатките.

Ами да, права си. Аз съм се мил на потоци, обаче скришом. Защото това е национален парк и е забранено! Забранено е и да се пере, а някои "сестри" перяха там редовно, виждал съм ги. Просто няма сили, а и няма разрешение там да се строи някаква прилична база и затова се прави демагогия "виждате ли, тук всичко е девствено, непокътнато, ние сме в най-близък контакт с природата и тя ни учи чрез изпитанията, които ни поднася..." Бла бла...Същото като в йога групата "ще има 70 000 души и няма как да има лошо време", а после времето се оказа възможно най-лошо и плочата беше сменена "видяхте ли въпреки времето и дъжда хората са щастливи и се забавляват". Повръща ми се от манипулиране на ситуациите. Хората ще се забавляват и на футболен мач в дъжда, ква е разликата? Кво от това, че се веселили в дъжда? Нищо различно. Само че докато стадионът отвори в 18 ч., цял ден трябваше да се мотаеш наоколо по павилионите които отвориха в 10 ч., в дъжда и да се чудиш къде да се скриеш. А в стадиона навяваше дъжд въпреки козирките и всички бяхме мокри. Ако не валеше щеше да е много по-хубаво, и по-приятно. Просто времето беше против фестивала, но никой не си го призна. Същото е и с Рила...

Организирането на семинари не е просто индийска прищявка, но на запад семинарите за себеусъвършенстване функционират по същия начин. Знам какво е казал Учителят по повод на семинарите. Но понякога е наистина по-добре да имаш сигурно събиране в голяма зала, на уютно с всички условия, отколкото в лошо време с дъжд да посрещаш слънцето или при -2 градуса в края на март да играеш Паневритмия...или на Рила да стоиш мръсен 2-3 седмици и да няма как да се изкъпеш, дори до тоалетна да не можеш нормално да отидеш...Това изнервя, но не прави по-силен...!

Това е преувеличено. Или е индивидуално. При мен поне не е така. Когато работя или спортувам, с други думи съм ангажиран с нещо, нямам вътрешно горене и желание за нещо такова, или то идва рядко. Но когато няма какво да правя, тогава може и всеки ден, или през 2-3 дни да има желание. Но всеки ден по принцип за един работещ човек-трудно. След работен ден си уморен и нямаш желание. Умората убива желанието. С други думи нужни са специални обстоятелства, за да идва този тормоз ежедневно, които рядко могат да се осъществят в ежедневието.

При Шри Чинмой няма нищо такова. Бил съм. Той дори веднъж не се усмихна. Въпреки това имаше същия култ към него, ако не и по-голям. Но той не го провокираше с държанието си, както тук...