Максим

Точно! Нямаме никаква сигурност в този живот. За нищо не можем да се хванем. Не един мой приятел, който е семен с малко дете, с добра работа и добри доходи, ми се оплаква: "Ти си най-добре, ти си свободен, можеш да правиш каквото си поискаш, аз съм като хванат в капан, не мислих като правих тези обвързвания, сега съжалявам, не съм щастлив, май по-добре беше да остана сам..." Редовно чувам такива изповеди от различни хора. На пръв поглед нищо не им липсва, би трябвало да имат всичката стабилност. Но я нямат, липсва нещо. Знам, че никое от изброените неща не дава пълнота и сигурност и търся нещо друго. Но какво, и аз не знам... Това е колебанието на ума, търси винаги нещо, което не притежава. Мъдреците казват, че имаме всичко, и не е нужно да се стремим да притежаваме нищо. Но как да претворим това знание в разбиране? Преди 6 години започнах да търся стабилност в духовния път. Попаднах в група, имаше приятни мигове, но всичко беше просто една емоция, емоция която отминава, после разбрах, че групата също не може да даде сигурност и равновесие. Групата, макар и духовна пак беше нещо външно, за което се опитваш да се закрепиш. Разбрах, че нищо външно не може да ми даде сигурност и истинско равновесие. Единствено да ги потърся вътре в себе си. Преди време напуснах групата и отново търся, но вече вътре в себе си, не навън. Избрах по трудното. Отново съм сам по широкия свят. Когато си в група е по-лесно, но пък дали резултатите ще бъдат трайни е съмнително. Все пак групите имат положителна роля за пътя, защото са като помощни колела, подкрепят те когато е необходимо. Ценно е да имаш нещо голямо, велико, към което да вървиш, дори и никога да не го достигнеш, пак си струва, че си вървял през бури и несгоди, сам като изгубено дете в тъмната гора, търсещо светлината. Смътно знаем накъде на вървим, стига да попитаме себе си, и тогава идва истиското равновесие. Не е сигурно какво точно търся, към какво точно вървя. Сигурното е, че вървя нанякъде подтикван от непълнотата на материалния свят, подтикван не от някого отвън, а от себе си. Това е достатъчно. Подтикваха ме да стана йога-инструктор, отказах, защото не исках някой да ме подтиква нанякъде, ако това противоречи на моят Аз. Исках да си запазя свободата. Запазих я! На сърцето никой нищо не може да заповяда. Никога не бива да изневеряваме на себе си. Не бива да обезличаваме себе си. Приятна вечер на всички!

Буда е говорил за "нищото". Азът е това "нищо", доколкото е безмълвие и безранично пространство. Няма противоречие. Това "нищо" е тълкувано от когото както му хрумне и напълно буквално. Азът е пространство, а пространството спокойно би минало за "нищо", обаче дали е нищо... или е "всичко"!

Така ли? Съществува ли или не? Буда не е говорил за Аза, но това не означава, че той не съществува. Като не е говорил, хората тълкуват, че значи не съществува. Той просто е мълчал по тази тема. Какво можеш да кажеш пред Аза, освен да се потопиш в тишина.

Това е снимката от нашата форумска среща през май при Мадарската пещера: Trance, хамелеона, Добромир: http://maxmet.hit.bg/M_1.jpg Иво, Васил, Максим, Латина, Огнян Кулев, Ива: http://maxmet.hit.bg/M_2.jpg

Две много зареждащи песни на групата Чингиз хан: http://www.vbox7.com/play:fb800af2 http://www.vbox7.com/play:14f74934 Макар и от преди 27-28 години тази музика звучи доста по-добре, отколкото сегашните бледи варианти на същия стил.

Ако си легна до 23 ч., което най-често се случва, до 7 ч. съм се събудил. Това означава, че ми трябват към 7 часа, защото не мога да заспивам веднага.

Силвия СД Не беше ли първоначално за Варна посрещането на слънцето? Впрочем където и да е, не е проблем, тъкмо ще има по-малко народ. jul Всичко, което ни отдалечава от центъра ни, от пътеката, от духовното начало е светско. Най-важното е да има искреност , тогава където и да сме, не се отклоняваме от пътя.

Бройте ме и мен, макар че ако е в смисъла на Джулай морнинг не съм сигурен дали бих искал да участвам в прекалено светско мероприятие. Къде точно във Варна и в колко часа ще е срещата?

Вальо, познах те Медитираш в джамията, която изглежда доста уютно-има къде да си седнеш и да помедитираш. Жалко че нямам карт-бланш да пусна снимката от нашата среща на Мадара...

На йогите е положително и важно. За останалите не знам.

Един миг на вечността, в който дъхът спира: Свами Шивананда

Старателно и ревниво се пазя от микровълнови печки! Само това не!

Благодаря. Типично йогистки поглед Явно не само от метеорология разбираш. Макар че не пречи външната улична чистота да върви с вътрешната.

Би ли дефинирала понятието "върховна чистота"?

Ваня, едва ли ти си прочела и половината от онова, което е прочел Добромир. и чак тогава му давай препоръки.

Не си готов да станеш вегетарианец. Безсмислено е да се дават съвети на човек, който няма да ги изпълни и не иска да учи.

Охо, казва се и още как! Само че текстовете, в които е казано са старателно премахнати от Библията, защото на някои "християни" така е било угодно-да си похапват мръвка на корем. Но такива текстове се пазят В Есейсткото Евангелие от св. ап. Йоан (Арамейски ръкопис, съхраняващ се във Ватиканската библиотека):

Това е любимият цитат на месоядците, който изтъкват в своя защита. Всеки го тълкува както му е изгодно. Според мен смисълът тук е съвсем друг.

Да, това е голяма липса. Храната беше най-голямата мъка за мен в детската градина. Само като наближеше обяд, започвах да изпадам в дискомфорт. При мисълта за супа-топчета или кебап с мазен сос и кожи направо настръхвах и се отвращавах още тогава. Другарките вдигали ръце от мен, казвали на родителите ми, че не са ме научили да ям, а то беше защото не исках месо. Като цяло от градината това е най-силния ми спомен и то негативен. Кой в онова общество, в онези години ще ти мисли за здравословно хранене? Това са годините 1979-1980 г. Трябваше да сме доволни, че държавата построила чисто нова детска градина в квартала и че вървим с бодри стъпки към комунистическото общество...После в началното училище бях в целодневна паралелка до 3 клас-също имахме закуска и обяд, пак беше мъчение, отказвах супи направо, дебнех учителките да не ме гледат и набързо отивах и връщах месните яденета при лелките, непокътнати. Било е дискриминация срещу вегетарианците, дано новото поколение има повече късмет в това отношение.

Не знам дали Добромир има предвид същото, аз ще кажа какво казва Шри Шри Рави Шанкар за егото. Той казва, че в някои насоки е полезно. Когато трябва да се учи и служи не трябва да има его, то пречи. Когато трябва да работим, да се доказваме, на работа или нещо подобно, тогава егото може да ни е полезно. Накратко да го държим в джоба, там където му е мястото, не повече.

Смъртта е нещо естествено, щом е запланувана и тя. Тя допълва живота, защото го обновява-тялото е изхабено, минали са 90 г., не може вечно да стоим в такова овехтяло тяло. Никой не иска да се държи за нещо изхабено, овехтяло. Затова идва смъртта, съблича ризата, и животът ти дава ново чисто и свежо тяло. Идваш отново, нищо не се променя, само тялото е сменено. Няма никаква драма в това. Безкрайният кръговрат, както плода-семенцето прораства, дава плод, той зрее, след това увяхва, сбръчква се, окапва, след известно време процесът се повтаря, и ние така. Хм, сега така приказвам, ама като ми дойде на главата... Не Орлин, не сме свикнали със смъртта, това е интересното-едновременно тя е естествено нещо, и макар че естествените неща би трябвало да се приемат лесно, то никой не може да приеме и да се примири със смъртта, защото тя е естествена само за тялото, не и за душата. Затова всеки смята, че няма да умре. Това е красивото, нашата вечност, вечността на душата. Бог ни е поставил в истински театър, но ние страдаме, приемайки старостта и смъртта като нещо много сериозно. Само просветлените осъзнават целият този спектакъл и се опитват да ни подскажат, че сме вечни и безсмъртни, да не се притесняваме от нищо, знаейки че животът е само игра. Те са идвали през вечността и продължават да идват и да ни носят все същото послание, а ние продължаваме да страдаме и да не осъзнаваме. При мен младостта все още се държи, макар че на тази възраст при някои хора вече има първи признаци на остаряване, при мен още ги няма, няма ни един бял косъм, всички 32 зъба още са в устата, косата си е на мястото, няма бръчки, но когато се появят даже не знам дали спокойно ще мога да ги приема или ще започна да правя драми.

Всички сме братя, защото сме произлезли от един общ Източник. Без значение как се назоваваме: будисти, йоги, християни или някакви други. Не знам кое върви първо-християни или езотерици, но определено преди християни сме частици от Божественото! Всички хора на тази Земя, абсолютно без значение на религиозна принадлежност имаме общ Баща, притежаваме една и съща Божествена искра в сърцата си. Ако забравим това и продължим да се делим на йоги, будисти, християни, езотерици, окултисти, дъновисти и т.н. светът няма да се движи във вярната посока, а тя е движение към принадлежност и единство. Има една съществена разлика във взаимоотношенията: езотеричните християни уважават будизма, йога и окултизма, както и йога, будизма и окултизма уважават езотеричното християнство. Единствените, които не се вписват в тази толерантност са традиционните християни, които отричат както езотеричното, окултното, така и будизма и йога. Донка Абсолютно същото смятам!

Странно, не очаквах жена да е способна на такава агресивност, мислех че "творението" е от мъж. А иначе от този сайт загрижен християнин редовно ми препраща материали със съдържание против йога и Дънов. Аз ги хвърлям в кошчето.

'emanuil' Май е много лесно да не правим нищо, само да чакаме отгоре да ни падне съкровището наготово?! Нека не бъркаме религията и вярването с реалните духовни упражнения. Мога ли да разбера какво съгреших, че да трябва да се покайвам? Като казвам, че има време, не казвам сега да се стои със скръстени ръце, както звучи от предния ви цитат. Разбрахте ли правилно мисълта ми в миналия постинг? Имах предвид неуморна работа със себе си още от сега, и постепенно натрупване на капитал до достигането на 100%, което няма да стане в този живот, иначе всички още сега да сме станали божества. Вие смятате ли, че можете да постигнете пълното знание за Вселената в настоящия си живот? Когато си отидете Бог ще ви пита-какво изработи в себе си при това въплъщение? Какво ще му кажете? "Не медитирах, нищо не правих, само се молих и само чаках да ми се дари 100% свише, чаках да ми дариш всички способности, чаках второто ти пришествие". Тогава Бог ще ти каже: "Синко, защо си се оставил да те заблудят и си пропилял времето си?" Стига с тези евангелия и прочие. Хората, които са ги писали са дишали същия въздух, какъвто дишате и вие, не са били по-различни. Цялото знание е във всеки още сега. Вие сте своя критерий, не книгите. Или по-точно ако знанието чрез вас тече чисто, то в една или друга степен ще се съгласува с писанията в книгите, макар че не е задължително. Обожествяваме нещо далечно, нещо минало, но ако можем да обожествим нещо което е близко, което е сега в момента, тогава започваме истински да живеем!

'hope_' От кой фанатичен православен сайт е това "творение на изкуството"? За всички е ясен агресивния почерк на православните "свети отци", които вместо да се захванат да изчисят и подобрят учението си, да направят нещо добро и за другите хора, както го е подобрил Беинса Дуно, тръгват да лаят като глутница кучета. Срамно и непочтено е от тяхна страна подобно поведение. Те ли ще ми говорят за почтеност? След като знаем, че мнозина "видни" свещеници в днешно време въртят сериозен бизнес и сериозни пари. Уважаемият автор явно има много сериозен психически проблем, "прекалено щастливи изглеждали, за да бъдат истински". Явно това не се вписва в неговата представа за секта, в която трябва всички да са с промити мозъци и нещастни. Човек, на когото му се привиждат нереални неща, който не вярва на усмивките определено има нужда от преглед при съответен специалист. Тук имаме пример колко много ги дразни широтата и обхватността на учението на Беинса Дуно, което разбира се е явен недостатък на православието. Напълно принципно са съчетани източни религии-християнство и окултизъм. Това е признак на истинно учение-търсещо и намиращо общата основа на всичката духовност, учение на което ограничеността не е присъща. За разлика от православието, което е тотално самоограничаващо се. Много обичат да използват думата "миш-маш", но в нея няма нищо лошо в крайна сметка в миш-маша има от всичко, затова е вкусен! И слава богу, че не съм завършил богословие, защото и моят мозък щеше да бъде промит и аз щях да пиша подобни измислици и клевети. В настоящия материал си личи кой кого презира, коментарът е излишен. Крадецът вика дръжте крадеца. Църквата безкрайно много се страхува, че агънцата ще бъдат привлечени в друго учение, че ще изгубят контингента, който те странно защо и то с такава увереност смятат, че им принадлежи. Не Бялото братство, а те гледат през очите на политик, на бизнесмен, на сметкаджия! Отричат го, а в поведението им си личи. Ей, като голям удар, който още не могат да преживеят, възприемат заслужения успех в кампанията "Великите българи". Лисицата като видяла, че не може да стигне гроздето казала, че е кисело Липсват им толкова основополагащи знания: "Приемай нещата, такива каквито са. Бъди толерантен. Не завиждай на успехите на другите..." Иначе съвсем наскоро в личен разговор с мой познат-свещеник като отговор на статията ще спомена, че този свещеник-един от малцината истински православни и почтени хора сподели следното: "В църквата са като вълци, всеки гледа да заграби, събрали са се все едни кариеристи, пишат се за много духовни, а едно приказват, друго вършат, присмиват ми се, че искам да помагам на хората, тъжно ми е от този факт, не се издържа...Хубаво е, че ходите сред природата и правите събори. И аз имам нужда от това, нямам никакви приятели в църковните среди, ти си ми единствения приятел с който мога да отида сред природата, ако дойда с твоите приятели от Бялото братство или йога, ще разберат и ще ме отлъчат..."