Максим

Тази музика е груба. Моят учител казва, че колкото по-замърсено със стрес е едно съзнание, толкова по-груба музика му е нужна, за да намери някаква утеха и бягство от себе си. Друг вид е музиката, която те кара да намериш себе си, например музиката на Беинса Дуно. Не е тази определено. Не ангажирам никого с моето виждане. Слушай си ако ти помага за нещо.

Такъв тип музика ме отблъсква. Никога не съм я слушал и винаги съм се чудил на моите връстници, които преди 20-тина години започнаха да слушат Метъл и хард Рок. Не искам да звуча крайно, но човек се стреми да заглуши с подобен вид музика свои вътрешни проблеми. Точно за тази музика имаше изследвания, че прави уродливи кристали на водата в онова изследване. Определено отблъскваща за мен.

Уцели думичката споделяне. Тези песни се наричат също бхаджани. Чрез непрекъснат бхаджан или споделяне. Думата бхаджан е много красива, много ценна. Бхадж означава споделяне. Да споделиш какво? Да споделяш всичко, което е Божествено. А какво е Божествено? Бог е безкрайното съзнание, което има всички онези качества, към които вие се стремите. Бог е покой, споделящият този покой вътре във вас. Да бъдеш изпълнен с покой - това е бхаджан. Бог е любов. Пребиваване в любовта - това е бхаджан, да споделиш тази любов. Бог е радост, Бог е празнуване, Бог е отговорност, пълна отговорност. Разбирате ли? Пеенето също се нарича бхаджан. Знаете ли защо? Защото в пеенето споделяме една само дума. "Radhe Govind" пее един, и всеки пее същата дума. Това едно прониква във всички умове, затова ние ставаме споделящи. Ние не само споделяме едни и същи думи, но споделяме и чувства. Вниманието на всеки е в едно и също място. На сатсанг всеки се стреми към постигането на обща цел. Да бъдеш изпълнен със спокойствие, да намериш себе си, да бъдеш с реалността. Това е споделянето. Ние ставаме споделящи. Avyavritta bhajanat - постоянно споделяне. Обикновено нашето споделяне прекъсва. Когато нещо ни харесва, споделяме. В противен случай се затваряме. Когато искаме да покажем любовта си на хората, ние я показваме преизобилно. Друг път когато не ни харесва нещо, което чувстваме, ние прекъсваме споделянето. Не споделяме непрекъснато. Непрекъснато, постоянно споделяне се случва с Майстора, с Божественото, със самия себе си. Главният проблем идва от това, че не споделяме дори със самите себе си. Самоизмамата се случва тогава, когато не сте напълно правдиви към самите себе си. Да бъдеш истинен към себе си е бхаджан. Да бъдеш правдив към себе си, честен, искрено да правиш нещо за себе си, да споделяш със себе си, с Майстора своето сърце, своите чувства, своите трудности, своята радост, ето това е бхаджан. Всички те са прекрасни хора. Да забележите красотата в хората. Това е отново бхаджан, споделяне. Непрекъснато споделяне. То постоянно расте в усещане присъствието на Божественото, непрекъснато. Защото няма нищо по - ценно в живота от любовта. Затова пеем и споделяме. Без репетиции, без претенции, спонтанно, от сърце.

Ами ето на тези две клипчета ме няма, но пък гласът ми се чува най-силно от всички, аз съм операторът...и солистът Само по-внимателно, да не се изплашите.

Кристиян в друга тема каза нещо показателно, а именно че в неговата практика нямало досега нито един пациент с рак който да е вегетарианец.

Имам позната, която има проблеми със сърцето и твърди че са се получили след като е изкарала някакво ниво на Рейки. Аз също съм карал първо ниво, нямам някакви оплаквания. Но тя е карала друг вид някакво по-силно рейки и след изкарването на курса започнали сърдечни ритъмни нарушения.

Да, там е много приятно. Върна ме в спомените ми към лятото на 1995 г., когато като студент с моя курс на екскурзия посетихме това място, на слизане от вр. Голям Персенк.

Тук бих поспорил. Зависи какво е привлякло интереса на дадена група хора към даден учител или огранизация. Дали защото техниките не изискват усилия, дали защото знанието е твръде лесно за възприемане, дали защото учителят има харизма, дали защото учението провежда твърде агресивна рекламна политика и още много други причини могат да лежа в основата на популярността на даден учител или организация. Без това да е равнозначно с истинност. От друга страна колко са хората по света, които са достатъчно фини и чисти, за да имат вярно вътрешно чувство за правдата? Най-често събирането на много хора далеч не се дължи на точно и ясно вътрешно убеждение, а на стаден ефект "другите отиват и аз ще отида".

Да, така трябва да е.

Така излиза Те са ги вършили в името на религията, която е излязла от Христос. Опорочили са идеята му. Няма религия-няма и кръстоносни походи. Законът е един и същ: ако за всичко останало, което сме придобили сме вложили свои усилия-труд, учене. То и за онова, което сме получили от Бог трябва да се отблагодарим. Начините са много-труд по самоусъвършенстване, благотворителен труд, или с пари. Закон е обменът на енергия. Тя трябва да тече двупосочно, т.е. да има получаване и даване същевременно. За да долееш допълнително вода в една бутилка е необходимо да е излята част от водата в нея, да не е пълна. Ако бутилката е пълна догоре, нищо не можеш да прибавиш в нея, няма място. Така човек е съд, който за да получи трябва да е малко празен, иначе ще остане езеро със застояла вода. Природата на живота не е в застоялото блато, а в динамичния поток. Постоянно даваме и получаваме насреща. И с любовта е така, тя се подчинява на същия закон. Ако я пазиш само за себе си, ще я задушиш. Ако даваш от нея на другите, тя постоянно ще се увеличава. И с парите е така, не даваш нищо, не идва нищо повече, застоява. Даваш, получаваш насреща също пари рано или късно по всевъзможен начин те идват.

Хриситянството.

Азбуки, понеже визираш думата учение, а учението обикновено се свърза с определена организация. Колкото и да отрича връзка с някаква организираност, всеки учител си издава книги и ги продава. Не ги раздава. Това е, знание без пари няма. Нищо не е безплатно. Хартията на която е напечатано знанието и тя струва пари...

Далеч не е основен признак. В СЙ има доста други смущаващи за мен неща. Дори това, че тяхната гуру чупи кълки от пиле и раздава на учениците си като благословия. Ефективността на техния метод за себереализация е недоказуем относно това дали работи и е чисто субективен. Те твърдят, че са просветлени, аз виждам че не са и че са съвсем обикновени хора. Но това е отделна тема не желая да я засягам. Дали има поток на пари в една оргавизация или не не е толкова важно. Важно е къде отиват тези пари. Може да влизат и да потъват някъде. Това не е добре. Може да влизат, и да отиват за нещо добро за някой друг, за обществото, благотворителност, служба. Когато се води прозрачна политика с парите няма проблем.

Едва ли в съвременния свят има учение, което не взема пари под една или друга форма: такси, десятъци, дарения... Посочете ми поне едно. Дори Сахаджа йога, която тъй широко прокламира че раздава знанието безплатно и съди останалите учения че вземали пари, поема огромни дарения и те потъват някъде в структурата й. Не се отказва от тях, нали? Взема ги!

Приятел, много си ми симпатичен! Благодаря ти! Аз така или иначе си постя цял живот, макар и не с жито. Настинката ме попрочисти и без това още повече, а в тези дни ядох много малко, защото нямах апетит и май няма нужда от отделен пост Вече се оправям. В края на февруари пак съм по курсове и ще хапвам. В началото на март пък ми е рождения ден-Христов ако не се полее (със сок и хапване) тази бележита дата как иначе...

Тази година май пропускам поста. Май се поизложих, в дните които бях планирал за поста, ме пипна вирус и насила ме принуди да се чистя Кашлица, хрема, главоболие и прочие, принуден да гълтам час по час сиропи, витамини... Насила ме принудиха да се прочистя чрез болест. Но пък мога да хапвам каквото си поискам

И аз бях така когато го изкарах за пръв път преди 7 години. Всички са така. След време, като минат години умът свиква, и не винаги успява достатъчно да оцени, това което има и е получил. Така е, в началото всяко нещо е ново и свежо, вдъхновен си. Важното е да го задържим този подем и да запазим почитта към това знание и тези практики завинаги.

Абсолютно не трябва да има равенство. Старая се така да оформя крайната оценка, че да отразява цялостното отношение на ученика в клас: дали е пазил дисциплина, дали води тетрадка, дали има учебник, дали прави домашните, дали е направил диаграмите и контурните карти. Не може да се угоди на всички, винаги ще има недоволни. От моя гледна точка оценките които писах са на мястото си. Всеки получи това, което заслужава. Независимо дали му харесва или не. Е винаги може да има елемент на субективност. Има разбира се. Ако покаже старание и знания. Аз обаче няма да му я поправя без той да положи усилия. Иначе ще отиде на поправителен и там ще не ще ще трябва да учи, за да мине. Когато бях ученик, от моя клас имаше останали на поправка и дори с условен минаваха, нас са ни пращали на поправка, а сега защо да не можем да пращаме и ние? Нищо страшно няма да имаш 2 за срока, нищо фатално не се е случило. Като видиш, че няма да минеш между капките ще седнеш и ще учиш. Ние как сме учили навремето, а те сега искат да минат без изобщо да учат. Ами аз им погледнах оценките по история, какво да ви кажа. Средния успех на класа по история им е малко над 3 При мен по геграфия същия клас има сигурно средно почти 5. По история има 3-4 ученика със срочна двойка, при мен по география само един. А предметите са равностойни по трудност. Пак си зависи и от учителя. Не съм някакъв педант да искам да знаят колкото мен. Нямаше да закъсаш. Виж колко сериозна ученичка беше по време на курса по йога. Жадно попиваше всичкото знание. При мен щеше да бъдеш отличничка.

Чувал съм и съм чел, че тази болест макар и злокачествена по същество, има най-благоприятно протичане сред всички останали разновидности на рака. Болестта на Ходжкин има сравнително меко, бавно и не толкова агресивно прогресиране и не застрашава живота при правилно лечение. Съвременните средства за лечение позволяват пълно излекуване и един нормален живот. Не съм специалист, нито пък имам опит (и слава Богу) но по принцип се интересувам любителски от медицина и затова знам тези неща за Ходжкин.

Не търси под вола теле. Не споделям в тази тема, за да изливам болка, а пиша в нея за удоволствие, споделям нещо делнично в реално време. Ако искам да споделям проблеми, няма да го правя в интернет форуми. Неправилно сте разбрали мотивът ми да пиша. Просто разказах една случка от моето ежедневие, не е нещо което е за пръв път или нещо драматично. Нито на момчето му пука за двойката нито на мен. Открит съм, вие сте ми приятели и си разказваме историйки един на друг от нашето ежедневие. Зад историята няма нищо. А ти веднага разви големи теории. Това е викалпа. Викалпа означава умът ти да вижда нещо, което не съществува, илюзорна модификация на читта или ума. Иначе съветът ти е точен и правилен, но случаят не е такъв. А едно момиче ми разигра цяла сцена, че щяло да изгуби стипендията ако му оставя 4. А то има 5 и 4. Изпитах го, каза че нищо не знае, и въпреки молбите му и обясненията му оставих 4. Натиск има отвсякъде и огънеш ли се са те изяли. Просто си разказвам, на някой може да му е интересно. Това не е тема за проблеми, а за ежедневни случки. Извинявам се ако съм бил разбран неправилно.

Силве, карай да върви Нека имам една двойка, но колко шестици писах в този клас? Може би 50% или 40% от учениците имат 6 за срока. Нека имам една двойка и 12 шестици. Няма лошо.

Как ми се иска да поканя не само него, а целия клас...но на този етап не мога да го направя. Не се знае какъв слух ще тръгне из училището, до чии уши ще стигне и как ще се изтълкува. Не искам по време на служебните си задължения да правя агитация. Тук-таме по време на часовете съм опитвал да подхвърля по някое знанийце от курса, но няма необходимите условия. Трябва всички да сме в кръг, тогава сме очи в очи и има повече искреност и сериозност при възприемане на знанията.

Да! Има и детски вариант на тези курсове, както и вариант за тийнейджъри, където същото знание се поднася под формата на повече игри. Знам колко много може да помогне ако се учи в училище, вместо тези измишльотини, които сега мъдруват (история на религиите, вероучение и т.н. които няма да помогнат в корен), но уви никой от властимащите няма да се вслуша. Това са отзиви на деца, участвали в този курс на Изкуството да живееш: Отзиви на участници в курса YES възраст от 14 до 18 години, проведен през август 2004 г. в гр.Шумен Таня 17 г.” Да дойда на този курс е може би едно от най- хубавите и правилни за самата мен решения, които съм вземала.Той ми донесе едно успокоение, чувствам, че започвам да гледам на хората около мен и на проблемите с други очи. Чувствам, че малко или много съм станала по- добра. Ако не страховете, то поне притесненията си съм готова да преодолея.” Марина 13 г.” След този курс станах по- спокойна и след него се разбирам повече с брат ми. Получих и много съвети, които улесняват живота ми. Запознах се с много нови хора.” Биляна 14 г.” От този курс научих много неща: - как да се държа с хора, които не харесвам - да приемам неприятните неща, колкото и лоши да са те - да ценя това, което имам - да правя неща, които не са ми приятни, но имам полза от тях - как да бъда по- общителна с хората - да не се интересувам от мнението на околните, или поне да не се засягам от това което другите мислят за мен” Димана 18 г.” В този курс се запознах с нови приятели. Започнах да се усмихвам по- често. Разбрах, че трябва да съм благодарна на хората и на природата, и сега правя повече добри неща за хората около мен. Вече не се притеснявам толкова, когато говоря с някого за първи път. И не си мисля “ какво мислят хората за мен” когато правя нещо.” Деница 14 г.” Тук се научих да се владея, завързах нови запознанства, които ще ми останат за цял живот. Атмосферата тук е различна- хората са невероятно освободени и весели.” Димитър 16 г.” От предния път съм по- отпуснат, още по- хубаво ми е, защото се запознах с много нови и добри приятели.” Галена 14 г.” Чрез този курс аз се запознах с нови хора, намерих нови приятели и разбрах какво трябва да променя в себе си и какво не. Научих се да бъда усмихната, да общувам по- лесно с хората. Разбрах, че за да получиш, първо трябва ти да дадеш. Трябва винаги да си настроен позитивно, да вярваш в себе си и да не се отказваш от новите предизвикателства!!!” Крум 16 г.” Този курс ми даде спокойствие и разбирателство със сестра ми. Освен това ме научи да бъда по- уверен в действията си.” Росица 17 г.” Радвам се, че бях на този курс, защото се запознах с нови хора, научих се на много нови неща и смятам че участието ми в него ще ми помогне да бъда по- добра...” Венелина 17 г.” Запознах се с много приятни хора и се чувствам по- свободна, по- малко се притеснявам.” Полина 17 г.” От този курс научих да имам по- голямо доверие на хората около мен. Научих се да бъда по- концентрирана и сдържана. Намерих много нови приятели, на които мога да се доверя. Научих неща за себе си, които не съм си мислила, че дори могат да съществуват. Много ми хареса, и занапред с удоволствие бих участвала и в други такива курсове.” и още отзиви от студентски вариант на курсовете: http://www.artofliving-bg.org/impressions/...-28.11.2006.pdf

Повечето от проблемите възникват непреднамерено, един е искал да помогне, друг не е бил разбран неправилно, няма какво да правим, влизаме, пишем във форумите и създаваме недоразумения. Думите са причина за недоразуменията и проблемите. Ако нямаше думи, ако бяхме безмълвни вечно, щяхме да се разбираме по-добре.

Странно защо смяташ, че съм обиден от ученика. Нито един ученик не е успял да ме обиди за каквото и да било. Не ми казваш нещо ново. Точно на тези неща учим на нашите курсове по йога Точно затова и нито една ученичка, която ме нарече глупак, нито друга която ми пожела да не ме блъсне кола като пресичам, са успели да ме обидят. Никак даже. Готов съм да приема колкото и каквато кал хвърлят по мен без да ми пука от тяхното мнение. Големи са, на по 17 г.