Максим

Изминаха два чудесни дни с Варненския събор-вече традиционна дружеска среща в приятната обстановка на Братската градина край морето. Събраха се около 100 братя и сестри от цялата страна. Домакините се похвалиха с новата си придобивка-нова поляна за Паневритмия в братската градина, съоръжена с модерен метод за напояване, благодарение на което в тези дни тревата е зелена, мека, гъста и подкосена като килим. Ние, участниците разбира се оценихме новата придобивка по достойнство Условията бяха отлични-време, база, гостоприемните домакини ни прехраниха буквално и разглезиха от вкусните трапези, които три пъти на ден поднасяха. В събота вечерта всички се събрахме край лагерния огън на разговори и братски песни. Беседите и лекторите бяха много добре поднесени-раздвижено, с модерен подход, с въвличане на участниците и подтикване сами да търсят и откриват. Сутрин посрещахме слънцето на тепето над Варна, където Учителят е водил учениците си. Следобяд мнозина се възползваха от щедростта на позакъснялото лято и се отправиха към плажовете-кой във Варна, кой в Свети Константин и Елена, кой в Златни пясъци При завръщане ни чакаха пълни тави със сочна червена диня. Разбира се имаше и по-сериозни занимания, молитви за защита на Рила от пожарите в тези дни, за просперитета на България... Хиляди благодарности на любезните домакини, които отдадоха нещо от себе си, за да го има този уикенд-празник за всички нас. Снимки: http://www.yogimax.snimka.bg/album.php?alb...amp;pid=7458804

Ще дойда 99% Пристигам утре привечер директно в Братската градина с палатка и чувал.

Не съм убеден, че днешният климат е станал подходящ за маслини и лимони. На тях им трябва едно застудяване от под -10 градуса, каквито продължава да има всяка година и са загинали. Просто този метеоролог се е поизхвърлил и не е познал.

Така е Орлине, в България нещата не са каквито са в другите страни. Държавата е мащеха за науката. Дори хора, които са в нея ми казват "зарежи науката и се хвани нещо друго, да се занимаваш наука в България е абсурд". И в БАН точно сега няма работа, навсякъде правят съкращения по 12% според ЕС. Бих отишъл където и да е в България. Влязох в контакти с ГИ и НИМХ. Навсякъде отговорът е "Впечатлени сме от вашите способности и квалификация, но в момента текат съкращения, но ще ви имаме предвид"... Хубаво, наскоро напуснал метеорологичен наблюдател от тяхната мрежа, във Варна...заплатата е 250 лв-честито, ще стигнат да си платя квартира и ток, и няма да има за храна камо ли за друго. Така не се работи! Вече дори и да искам да съм учител, пак няма начин, след последните масови закривания на училища и съкращения това лято. Това е реалността и я приемам. Ха, дори това че пиша статия може би няма да мога да я публикувам, понеже за участие в конференцията на родния ми университет ще ми поискат 70 лв такса...Страна на абсурдите, навсякъде по света ако пишеш ти плащат, а тук не само че не ти плащат, но ти трябва да платиш!

Егото! Да се докажем, да бъдем, да ни оценят. Най-често така става. Видях свой стар пост в тази тема, е вече не работя каквото ми харесва, защото няма вариант. И изобщо не работя официално нищо. И не търся, защото няма да намеря по моята специалност. Нищо не може да ме мотивира да работя друго нещо, извън призванието ми. Изхранвам се някакси, и паралелно работя по призванието си вкъщи-пишейки научни статии Това никой не може да ми отнеме, и де факто не съм разпилял призванието си поради липсата на официална работа. И като съм свободен се включвам в нещо полезно, например участие в проекти на скаутите в града. И съм удовлетворен. И тогава егото отпада...

Това Ви означава отделяне от останалите, липса на принадлежност. Ни най-малко не изпитвам чувствата, които ми приписахте. А "ти" е близост, приятелство. ...странно тълкувание за грубост... Май доста обичате да слагате думи и чувства в сърцата и устите на другите хора? Едва ли вестителите на Новата епоха биха били единодушни с вашето становище...

Иво би ли ми казал мога ли от ЖП гарата във Варна да хвана някой номер автобус който да минава близо до Братската градина? Мисля, че се намира някъде над Болницата, ориентировъчно. Смятам в петък привечер да пристигна.

Нищо не си улучила, а даже не усети кога прие прекалено на сериозно ситуацията, която сама си решила да бъде уж само експеримент. А се вживя в него наистина.

Теодора за да се направи нещо, първо трябва да приемеш нещата такива каквито са, вие не приемате мъжете такива каквито са и затова в изказванията ви има агресия и гняв (е аз съм си поставил за цел първо да приема нещата около мен такива каквито са, а не каквито аз искам да бъдат и ако това стане едва след това ще мисля какво мога да направя), и това отблъсква останалите участници от диалога с вас. Как така всички сме криви, само вие единствена сте права и никой не ви разбира???

Аз не съм щастлив, и не само защото има много мъка по света. Но вие можете ли да оправите света? Аз не мога. Не приемам страданието на света, не приемам така поставените порядки в света, но какво мога да направя? И какво общо има мъжът със страданието на хората по света...Просто обществото е такова, незряло, с липсваща любов и липсваща мъдрост, а с доминиране на други прийоми. Горчи ми от това, но...

В София се играе до Телевизионната кула в парка, в Южния парк, и в Младост. Тук пише: http://www.paneurhythmia.org/where-do-we-play/ В Добрич не съм чувал да има група и следователно не се играе.

Какво предлагате да направя тогава? Грижа ме е, но не виждам така нещата, както вие ги виждате.

Нали съм по ходенията, може и да дойда, защото изгрежда привлекателна. Само в тези дни трябва да си получа чувала и палатката от един брат, в чиято кола останаха.

Теодора, странен е подчератият ви интерес към тази тема. И странно е че искате и другите да проявяват интерес към нея. Е, аз не проявявам и не ми се пише по темата, защото го считам за безсмислено, съжалявам. На мен ми харесва че съм се родил мъж, нали искате чувството-чувството е превъзходно Ако някой друг живот се родя като жена, тогава ще му мисля...

Теодора, когато в следващ живот се родиш като мъж ще видим тогава дали пак така ще говориш... В този живот разсъждаваш като "низвергнатата" "по-висша" половинка от човечеството, като представител на женския пол се чувстваш ощетена от нещо, и може би наранена от мъжкия пол (?), и в теб се появяват емоции, плод на които са настоящите ти разсъждения. Ти в случая не можеш безпристрастно да подходиш към темата за мъжа.

Днес отивайки към автобусната спирка когато бях доста далеч от нея ми дойде следната мисъл в главата "не бързай, автобусът няма да мине преди ти да стигнеш, върви спокойно, всичко е подредено, когато стигнеш на спирката веднага ще дойде автобуса". Вървях още 5-6 минути докато стигна до нея, вече почти бях забравил ненадейното дошлата мисъл, когато веднага щом седнах на пейката и погледнах към пътя-автобусът дойде при това точно моят единствено уреждащ номер (от многото други възможни). Не чаках дори 1 минута.

Точно пък в такава тема едва ли бих се нервирал, просто поддържах огъня на дискусията ви. Това е, тема, която не е изяснена от векове, та аз ли ще е изяснявам...