Максим

По принцип очакванията заедно с желанията са причина на всякакъв тип страдание. При любовта конкретно не очакването е основния корен на проблема според мен. Защо? Защото когато си влюбен, ти си на върха на щастието, ти си в настоящият момент, теб не те интересува нищо друго. Как можеш да имаш тогава очакване, след като в момента вече имаш пълнота? Ти си потопен на 100% в сега, защото си в любов. Докато очакването е винаги за нещо по-добро, нещо не ти достига сега в момента и затова имаш очакване, което означава "в бъдеще ще стане еди какво, за да бъда по-добре, по-щастлив отколкото съм сега." Когато имаш любов нямаш очакване. Когато нямаш любов, тогава очакваш. Когато нямаш с какво да се придвижиш, ти очакваш да дойде автобуса, за да те откара. Когато вече си в автобуса ти нямаш вече нужда, нямаш вече очакване. Белята в любовта е от това, че си проектирал щастието си към нещо, което е вън от теб, изкарал си центъра си навън от теб, там където е несигурно и изменчиво. И когато този изнесен отвън център се разклати, и ти се разклащаш.

Човешката любов прави хората слаби, следователно може да бъде страдание при определени обстоятелства-когато другият не е само твой. Идален пример, олицетворяващ твърдението е предаването Изневери по Диема, което върви почти всяка вечер. Всяка вечер има по един нещастен човек с разбито сърце, без значение мъж или жена. Всяка вечер една и съща болка, едни и същи сълзи, едно и също депресивно изражение...сякаш животът свършва. Всяка вечер едно и също наранено его, че си останал на втори план, а друг е заел твоето място до любимия. Само болка и страдание. Струва ли си тази любов, която търси щастието в променящите се обекти навън, вместо да търси стабилност вътре? Смятам по същия начин като Латина. Екхарт Тол има много ясна мисъл по тази тема, той казва: "Когато са влюбени хората имат чувството че политат от щастие, че вече имат всичко и нищо не им липсва, че са постигнали осъществяване на живота, те изпитват толкова прекрасни чувства, само че не си дават сметка, че всъщност центърът на тяхното щастие не е вътре в тях, а извън тях. А всичко външно се променя. Тук е тяхната фатална грешка". Иначе да, някой може да възрази "но какъв е този живот без емоции, без чувства, без преживявания, нали всичко това дава пъстрота на живота, наситеност, не е ли по-добре да изживееш живота в цялата му пълнота с неговите върхове и падове/страдания, отколкото да няма какво да си спомниш някой ден" и донякъде са прави. Но веднъж пъстротата на живота, втори път пъстротата на живота, и на третия път си тотално опустошен, неиздържал на раните, които ти е нанесъл живота с цялата негова "пъстрота". И тогава вдигаш ръце и казваш "край, налудувах се, и какво постигнах в крайна сметка, изчерпах се".

Мразете парите и богатството и бедността ще дойде да чука на вратата ви. Изпитано

beinsadouno.org или info, един от двата беше, не помня точно, където имаше скала и посочваше до каква цифра сумата е вече събрана. В момента единият сайт не работи, а в другият не намирам никаква информация относно проектоцентъра.

...и рибите също. Затова и трудно биват разбрани или да бъдат отгатнати техните намерения. И особено пък Максимовците. Ето какво пише в един вестник за това име: Ако всичко това не отговаря за мен, здраве му кажи!

И на мен нещо ми се губи вече това дето щяха да го строят. А имаше една скала в техния сайт, където беше отбелязано колко са събраните пари, оставаха още толкова май. А вече спря да се говори за такъв център. Къде са набраните дотогава пари? ...или не е имало изобщо такава набрана сума, просто е била фиктивна за да бъдеш мобилизиран че остава още малко?... А за какво отиват десятъците на хората? Не би ли следвало точно за такива центрове, че даже и за олуци за Арбанаси да няма пари??? Много въпроси.

Сигурно е така. Но чия е базата? Ако базата е на търновци и само те я работят и влагат средства, само те могат да кажат "другите не могат да остават безплатно тук, ще вземаме такса", но тогава нямат право да молят за помощ от други градове. Ако обаче не е тяхна, а на цяла България, тогава кой има право да забрани свободния достъп на останалите и по какви заслуги ще взема такса или ще иска труд??? Между другото вече съм чувал реплики от "домакини" относно тази база "който не помага няма да влиза тук, само ние ще я ползваме"... Но комент. Значи и вътре в учението ще се делим на наши и ваши, на вътрешни и външни??? Но да дискусионен е този момент. Във всички ашрами на нашата школа по йога е въведена такса престой в нея 10 евро на ден или работа (сева, служба). Така в тях няма нито един човек който да се размотава там без работа и без да участва в някакъв курс, който просто си спи там, медитира си, разхожда се и се храни от общата храна без да върши нищо. Така има пари и за ремонти, и за удобства вътре за всички, и за храна. Проблемът е решен по този начин. Това е подходът към ашрама в Германия: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...291059274588866 самият Ашрам: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...291473384061826 и е обозначен като Академия Бад Антогаст: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...291516460745794 това е кухнята: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...287283269260466 това е вътре: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...287416192478274 това е залата за медитация: http://picasaweb.google.bg/miglenat/Bad_An...288230682296594 това е Ашрамът в Полша, пак на същия принцип са нещата: http://photos.privet.ru/user/akoale/photo/341519 Купуват един стар полуразпаднат санаториум от социалистически тип на ниска цена и изтеглен заем и с доброволен труд и работници го стягат, преръщайки го в перфектен йога-център, където започват да правят курсове, които са платени, от което успяват да си покрият първоначалните разходи по заема и имат страхотна база. В България разбира се няма Ашрам, Братството също жалко че няма една голяма хубава собствена база. Защо у нас нещата все не стават??? Хората в чужбина са дали примера.

В дните от 17 до 21 октомври в база Родопи в Старозагорските минерални бани се състоя поредният (трети за тази година) курс-тренинг на същата школа ИЖ. Участваха приятели от много части на България. И този път стана, направихме го това мероприятие. Снимки от мероприятието: http://www.yogimax.snimka.bg/album.php?alb...amp;pid=8464938 Видео показващо рядката сплав от дълбоко знание, духовни песни и весели земни забавни игри, този така харктерен микс за тази школа: http://www.vbox7.com/play:3f0de9fd http://www.vbox7.com/play:184b7e0c http://www.vbox7.com/play:0b623b59 (целта на играта е да тичаш из залата и при назоваването на определено число да се групираш според броя, ако има нула в числото един трябва да легне на земята, а ако има 5 да клекне). Смисълът е в това да събудиш детската емоция в теб, да си припомниш онези моменти, в които безгрижно си играл, като напълно си се вживял в преживяването, което те е довело на 100% в настоящия момент. Аудиозапис на отзиви на участниците в края на курса (по-добре се чува първото изказване): http://audio.neogen.bg/user/yogimax/dcrg3n...86o06ktwvjo8c2/ Инструктор на курса беше Сю Хиндъл от Англия.

Напълно съм съгласен И въпреки това продължавам да смятам, че съм все същия и не пораствам, само дето очарованието се е изгубило.

За жалост има доста голяма разлика от преди 10 години и сега. Точно преди 10 години учебната 1998/99 г. карах учебна практика като студент последен курс в училищата, тогава нещата още не бяха се опорочили, обстановката в час беше доста близка до онази от моето ученичество. Бях много по-неопитен и зелен преди 10 години и въпреки това ми беше по-лесно да проведа урока, отколкото миналата учебна година.

И на мен. Макар, че винаги съм се старал да го запазя и като порастнал. Не се е получило на 100%. Все още се питам къде останаха очарователните моменти на детското учудване, радост, когато всичко ти изглежда свежо и ново, приказно. Защо сега не мога да изпитам същите дълбоки преживявания.

В училището, в което бях миналата година си беше прието и се пишеха отсъствия, по всички предмети и учениците си знаеха, че няма ли ги - имат отсъствие. Дори се молеха при закъснение да не им пиша цяло отсъствие, а само 1/3. Поне в това отношение нещата бяха изрядни в това училище. Те присъстваха физически...но нищо повече... Оттам нататък почваха проблемите и всички ги знаят, няма да ги повтарям.

Май има нещо такова, колите взеха да стават много, днес наблюдавайки едно кръстовище видях праха и дима който витае над него. Но засега са локални тези замърсени ареали тук и се случва най-вече при затишие. Центъра е в подножието на платото, а и цялата улица е в зеленина, така че там нещата са по-добре.

Направо се чудя как хората живеят там, в София. Целият този ритъм, всичкото това натоварено движение, задръстванията, претъпканите сутрин и привечер автобуси и трамваи, почти постоянният смог който се диша, големите разстояния... Всичко това изяжда от ценното време и здраве на хората. Това не е живот. Друго си е в спокоен Шумен, достатъчно голям за да не е скучен, достатъчно малък за да е спокоен, достатъчно чист въздух и достатъчно близка природа.

http://audio.neogen.bg/user/yogimax/v2quqc...f5r4j1n6i17253/

Аз също.

Похвално е старанието ти да организираш тази инициатива, но в крайна сметка всеки продължава да си гледа неговото си семейство, неговите потребности да са удовлетворени на първо място, а за общото благо няма...или "то може да почака"...или "нека друг се отзове аз сега не мога", "имам финансови проблеми" и т. н. ... ясно беше че така ще стане. Само като има ходене на Рила по екскурзии, тогава хората масово се отзовават, за свой кеф, но ако е за помагане - няма никой, всеки се скрива в миша дупка. Когато се организира Братския събор на Мадара, домакин е Шумен и всички разходи за храна, както и за транспорта до Плиска и Преслав, бяха поемани от братската каса на местната група и от дарения на местните хора. Ето го примерът. Така че напълно си прав с мнението си.

azbuki Никога не съм твърдял, че българите са по-духовни, казах че на запад са по-материалистични и по-егоистични и държа на мнението си. Западът има тези недостатъци, а българинът има други недостатъци. Той не вярва, но е по-сърдечен и по-склонен да помогне. В чужбина висях 1 час на една бензиностанция и никой не обърна внимание на молбите ми да бъда упътен към най-близкия град. Това в България просто няма да се случи, защото първият срещнат ще те упъти с готовност! На запад по курсове йога всеки дърпа одеялото за себе си, казва "това е моето одеяло", докато в България всеки ще услужи на другия, ще поделят едно одеяло за постелка! Факт. Вчера мой познат, който отскоро е в Канада каза "тук не може да се говори с хората нормално, всички са едно голямо его, понеже имат високо положение в обществото и са много добре материално и те гледат от високо". Преди време в една беседа Гуруджи беше казал: "Вижте тези светски партита, вижте колко фалш има в тях, там няма никаква сърдечност, всеки гледа да се покаже на другите колко голяма работа е, всичко е толкова фалшиво, опошлено..." Каза го с болка. На Рила тази година приютих в палатката си човек, българин живеещ в Мюнхен, който за пръв път идва в лагера и нямаше къде да спи, имаше само чувал, но не и палатка. Попитах го: "там хората след като нямат нашите материални проблеми, по-спокойни ли са, по-духовни ли са?", той отговори "изобщо не, много затънали са материално", каза го с болка... Ако човек е осигурен финансово и има добра работа е хиляда пъти по-добре да си стои в България. Западът е упадъчен, и няма как да е другояче, след като има много пари, защото парите развалят всичко. Може с наличието на пари много неща да са на ред, да няма тези проблеми, които има в България, но точно имането води до излишества и притъпяване на душата. Оттук тръгват цял ред проблеми от друг род, които за нас в бедна България не са познати. Истината е многомерна и има много гледни точки. Вижте в какво се е превърнала "най-благоденстващата страна" САЩ. Редовно ученици се стрелят с пистолет в училище, мои познати които живеят там казаха "нашите купиха земя в една гора, изсякоха наоколо и си построиха къща там" (щом може да си купиш дори природа и да се унищожи и замени с бетон...), там така те възпитават още от ученик, че едва ли не ценноста ти като човек зависи изцяло и само от това колко си натрупал в материален план, или с други думи умееш ли да правиш пари. Тук никой не те оценява по това! Лошото е, че постепепно тръгваме и ние натам.

Ключово!

Кратък видеоматериал за школата, на която симпатизирам Изкуството да живееш, излъчен в новините на бТВ тези дни, заедно с кратки интервюта с намиращият се в момента в България индийски инструктор Шива Прасад, и българските инструктори Евгения и Красимир, където те говорят за тези техники: http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=119197

Отработвам го доколкото мога, в студетските години най-добрият ми приятел от целия курс беше от турския етнос. Когато съм преподавал на ученици и студенти с турски етнос съм бил справедлив, ако знаят пиша шестици с чисто сърце, никога не съм опитвал да занижавам оценки или да се държа лошо само защото са турци. На нивото на ума правилно отработвам и се отнасям, на подсъзнателно ниво винаги думата турчин предизвиква неприятни асоциации и настръхване, и дори агресия от моя страна. Това става спонтанно незъснателно. Явно е дълбоко вкоренено и си има конкретна причина, която не е от този живот.

Безспорно, за да напуснеш страната си се иска сила. Страх ги е, затова си измислят оправдания. Аз ще кажа, че въпреки безизходицата тук, не ми стиска да напусна страната и няма да измисля причини "родителите ми ще се безпокоят за мен" и тем подобни. Мой познат, заминал още през 2000 г. в Англия, така и не се чувства в свои води, няколко пъти е имал силни подтици да зареже всичко там и да се прибере тук, но засега отлага връщането си. За това време, той натрупа пари, обиколи света по екскурзии, и въпреки това му писва от чуждата страна и от работата, макар да е много силен и интелигентен, мъдър човек. Винаги успява да се мотивира...до следващия труден период. Друг толкова години искаше да замине за Канада, ето сега през лятото успя и веднага ентусиазмът му беше помръкнал, не признават дипломата му, не може да се издържа с неквалифицирана работа..., сестра от братската група замина за Испания и вече е различна-няма я усмивката, която грееше на нея постоянно докато си беше в България...

Единомислие! И още нещо - не смятам, че което и да е учение може да те промени. Ти си какъвто си. Аз съм същия, какъвто бях преди да срещна духовните учения. Не бях престъпник или "човек по живота" естествено. Просто намерих своето нещо в живота, това което ми е близко и сродно, в крайна сметка което е било за мен.

Това не беше правилно, но значи ли че трябва да взривим и да убием като отмъщение??? Все пак тях никой не ги убиваше. И освен това аз смятам, че те са българи, само че са си предали вярата и са я заменили с чуждо на тяхното самоосъзнаване. Я виж колко русокоси има сред тях, такъв произход може да е само славянски, но не и турски. Построиха ли вече джамията във Варна? Когато бях там, чух двама пенсионери си говориха "Във Варна няма турци, но ще има джамия, ще строят". Обяснимо е защо съм против този етнос, може би не знаеш, но в минал живот съм паднал убит от турците в битката на Владислав Варненчик на Шуменската крепост през 1444 г. Бил съм поляк и съм бил в похода на Варненчик, и те са се били срещу мен и са ме убили. Как да ги обичам??? Много хора казват, че по външен вид имам полски черти, освен това харесвам всичко полско, мога да говоря полски език, и съм бил в Полша и в този живот. И дори фамилията ми завършва на СКИ, както са техните най-често, без да имам роднински корен оттам в този живот. Май не е случайно.

Зара, едва ли има някаква разлика. Учението на Бялото братство пък предизвиква като първа асоциация-секта и самоубийства. Защото имаше някакво друго Бяло братство на Мария Цвигун в Украйна, където имаше масови самойбийства по повод въображаемо пришествие през 1993 г. Затова според мен "Учението на Петър Дънов(или по-добре Беинса Дуно)" е по-удачно.