Максим

Малко, 10 минути преди дядо ми да си отиде, в присъствието на майка ми, която ми разказа това - отворил очи с последни сили, загледал се в пространството над нея, сякаш видял нещо не от този свят, и на момента се успокоил и отпуснал блажено, всичкият стрес и страх изчезнал от лицето му и след десетина минути издъхнал. Тя не вярва в никакви подобни неща, но това е било толкова силно, че й е направило силно впечатление, тя беше убедена, че той е видял нещо, което ние не можем. Разбрал е, че там където отива е по-хубаво... Самият аз присъствайки на смъртта на чичо ми, на маминка ми, винаги чувствах едно и също. Преди смъртта съм уплашен, след като си отидат, просто не ми е мъчно, нещо ми говори - тях ги няма вече там, телата вече са само предмет, това не са чичо ми, маминка ми, те са си отишли, те не са свършени, те продължават. Не знаех къде и какво се случва, но отвътре в мен идваше спонтанен мир, липса на ужас или стрес. Много добре осъзнавам разликата в чувствата ми преди краят и след него. Напълно необяснимо, вместо да съм ужасен от станалото, аз бях спокоен и знаех че те продължават нататък. И двата пъти се повтори точно по един и същ начин това усещане.

За пореден път бях поразен от честността, коректността и стремежа да бъдеш полезен, на немците. Просто разликата е от небето до земята спрямо българите, с риск някой пак да се засегне и да го приеме лично. Преди време попитах в едно райзе бюро на гарата откъде мога да си купя билет за градския транспорт. Отговориха ми "тук ще ви излезе скъпо, най-евтино е отвън пред гарата в един павилион". Можеше да ми продадат от там скъп, но не го направиха... Втори случай-трябват ми ежедневни билети за двама човека пак за градския транспорт, казвам "бих желал два еднодневни билета за днес", касиерът вижда, че до мен стои майка ми и пита "два ежедневни или един ежедневен за двама човека?". Усетих се, че щом има такава опция е по-евтино и веднага се съгласих. Излезе ми два пъти по-евтино, отколкото ако той не ми беше казал за тази опция и беше ми дал каквото бях поискал. Трети случай, днес отиваме на музей пак с майка ми. Имам гутшайн, прещу който двама човека влизат, а плаща само един. Човекът ни погледна, погледна майка ми, прецени че е в пенсионна възраст и каза "вие влизате безплатно, а тя плаща като пенсионер само 3 евро, за тях има намаление". Можеше да каже, че тя влиза безплатно, а аз трябва да платя редовен билет, но не го направи! Ето какво е капитализъм с човешко лице. И какво беше написано в едно руско списание по времето на социализма "Те построиха капитализъм с човешко лице, а ние построихме социализъм с лице на гол задник" (с извинение). Сега бих казал, че и капитализмът ни е такъв.

Няма нищо Паневритмията е наистина много красива и полезна практика. Просто сме различни хора, а аз съм индивидуалист и не ми е било особено присърце да се включвам в колективни мероприятия, във всякакви сфери от живота. Това може и да е и мой недостатък. Много пъти съм играл в двойка, но по-добре поради особеностите на характера ми е да играя сам. Иначе обичам да наблюдавам отстрани не само Паневритмията, но и всички Братски мероприятия и наистина се радвам на хората и усещам силата на груповата енергия.

Мноого сме назад. Едно, че абсурдно беше отмемена забраната за тютюнопушене в обществени места. А и има дискриминация спрямо вегетарианците...В Германия нито се пуши в заведенията, а има и винаги вегетариански менюта задължително. И в супермаркетите е пълно с вегетариански полуфабрикати, не само месни, както е тук обикновено.

По принцип не отказвам ако ме поканят, от благоприличие, но предпочитам да не ме канят Но аз не каня. Не играх нито слънчеви лъчи, нито пентаграм, излязох от кръга преди да започне и гледах отстрани останалото. На мен поначало най-много ми харесва първата част, там докъдето няма контакт с партньора!

Никога не съм предлагал на никого да играе с мен, и обикновено играя сам. Макар че много пъти ми предлагат да играят с мен, тегли ги към мен и ми предлагат За мен е без значение с кого играя, а най-добре ми е когато играя сам. На Мадара играх изцяло сам и ми беше много даже добре. Отказах да играя с партньор.

Вчера съборът край Мадара продължи, участваха около 400 човека. Времето смени лицето си многократно и беше удивително как край нас се смениха всички възможни състояния на времето. Рано сутринта при изгрева беше ясно, тихо и слънчево. Такова беше и по време на молитва и беседа. По време на Паневритмия напълзя гъста мъгла, като на Рила. Мъглата се задържа чак до обяд. Но всички мероприятия на платото се състояха нормално. Дъждът заваля около 12 ч. Тогава повечето хора вече бяха долу при хижата за обяд. Дъждът отначало беше пороен, а след това умерен продължи до 15 ч. През това време в хижата се изнасяха лекции. Имаше и гръмотевици. Особено увлекателна беше беседата с брат Георги от Габрово на тема "Пътят на ученика", когато той разказа лични опитности. След 15 ч. дъждът спря и изгря топло слънце. Лекционната част продължи отвън край хижата. Вечерта се проведе концерт в голямата пещера. Така вторият съборен ден мина прекрасно. Днес съборът продължава. Видео от вчерашния ден: http://www.youtube.c...h?v=D3SPhUmuuSI http://www.youtube.c...h?v=_xyh2CpTGb0 Снимки: http://yogimax.snimk...2010.503763.all

Днес започна 18-тия събор на ББ- Мадара 2010. Началото бе трудно, времето постави изпитания. Времето беше по-лошо, отколкото е обикновено дори на Рила, но пак беше приятно. Слънце изобщо не се видя, по едно време падна гъста мъгла, а по време на четенето на беседата заваля дъжд, който спря точно за упражненията и Паневритмията се изигра спокойно без дъжд. Дъждът заваля отново веднага след като Паневритмията свърши. В тази първа сутрин участваха около 200 човека, които не се изплашиха от лошото време, очаква се да пристигнат днес още и да се достигне нормалния брой от около 400 човека. Три снимки от днешния ден: http://www.beinsadou...ts&do=sc&cat=46 Видео: http://www.youtube.c...h?v=msIYlMDv1cE В момента съборът продължава при по-хубаво време, след като до обяд и в Шумен валя постоянно проливен дъжд. Утре и вдругиден се очакват ясни изгреви по време на събора!

Песен от филма "Задача с много неизвестни" 1977 г. http://vbox7.com/play:74770f32&r=emb

Права си, знам го.

Да, виртуалното общуване дава само малка част от усещанията , които може да предизвика живия контакт. Установила съм от личен опит, че някои от пишештите, които се представят за големи "светци", съвсем не са такива когато дойде време да приложат на практика това, за което пишат и обратно някои, които създават впечатление на заядливи и трудни за понасяне съвсем не са такива в действителност...., а по-скоро страдат от заобикалящата си среда. Криси, аз от кои съм?

Програма на XVIII-тия младежки събор на Бялото братство Мадара 2010 посветен на светлия празник на славянската писменост Първи ден - 22 май 2010 г., събота 5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата 7.30 ч. Паневритмия 9.00 ч. Закуска 10.00 ч. – 12.30 ч. екскурзия из археологическия резерват „Мадарски конник” и събеседване за окултната история на България. 13.30 ч. Братска трапеза – х. Мадарски конник 14.30 ч. Урок по флейта на Снежана Стойчева. Желаещите за обучение да си носят флейти. 15.00 ч. Лектория. Място – х. Мадарски конник : „Окултни теории за произхода на земята” – лектор: Пенчо Бойчев 15.30 ч. „Завръщането на Богомилите” – лектор: Христо Маджаров 16.30 ч. „Работата на сестрите в Школата на Бялото братство” – лектор: Галя Маджарова 17.30 ч. Посещение на археологическия музей в Мадара 19.00 ч. Вечерен концерт – място: Манастирският комплекс. В програмата: концерт на трио „Животвор” гр. Варна, Тодор Иванов – родопски песни и др. 20.30 ч. Вечерен духовен наряд Втори ден - 23 май 2010 г., неделя 5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата 7.30 ч. Паневритмия 9.00 ч. Закуска 10.00 ч. Неделна беседа 11.00 – 12.00 ч. Беседване на тема „Правилата на Школата и тяхното приложение” – лектор: Георги Петков 13.00ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник 15.00ч. - 17.30 ч. Лекционна част. • „Новата музика и Паневритмията” – лектор: Петьо Цанов • „Развитие на четирите степени на съзнание в Паневритмията” лектор: Николай Конакчиев • „Изследване на теоретичните източници на Паневритмията” – лектор: Георги Христов • Обсъждания и съобщения. 19.00 ч. Концерт в Голямата пещера. В програмата: хор „Дъга” гр. Пловдив, Виделин Джеджев – цигулка, Петьо Цанов – кл. китара и др. 20.30 ч. Вечерен духовен наряд Трети ден - 24 май 2010 г., понеделник 5.50 ч. Посрещане на изгрева на слънцето с духовен наряд Място: Мадарското плато на полянката в близост до стъпалата 7.30 ч. Паневритмия 9.00 ч. Закуска 10.00 ч. – 12.00ч. • „100 години търновски събори” • Организационно събрание за Лятната духовна школа на Рила 2010г. • Съобщения за предстоящи събития в Братството 12.30 ч. Братска трапеза в х. Мадарски конник 14.00 ч. Закриване на събора По последна информация в хижа Мадарски конник няма свободни места, оттук нататък възможността е на палатки или в къщи за гости в село Мадара (предполагам). По прогнози времето в съборните дни се очаква да бъда нестабилно, сутрин по-често слънчево, а около и след обяд с превалявания от дъжд и гръмотевици. Дневните температури ще бъдат около +20 градуса, а нощните около +12 градуса. Силен вятър няма да има, ще бъде тихо, само по време на гръмотевична буря ще има временно усилване на вятъра.

Вчера бях на изгрев и Паневритмия край Шумен. Пак имаше кучета, не само за паневритмия, а дори и за изгрева, а това са две различни места. Те идват и за изгрев и молитва, а след това идват с нас на паневритмия. Търсят обич, ласка, едно направо си качваше лапата върху коляното ми с желание за топлина.

Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!

На нашата паневритмия, поне когато ходех по-редовно, почти винаги си имаше кучета! Тръгват от района на Младежкия дом и Библиотеката, качват се по 1300-те стъпала горе на платото, където тя се играе, и се разхождат през краката ни докато играем, понякога дори лягат в кръга удобно и спят, докато играем... Никой не се опита да ги прогони, всички показваха обич към тях и дори споделяха "като идват на паневритмия поне ще израстнат по-бързо до човешки същества в следващ живот..." Аз бях неутрален, понякога съм подритвал леко куче, като се мотае в краката ми докато играя Сега не знам как е, но тогава нямаше паневритмия без куче...

На мен изобщо не ми липсва България. Преди да замина мислех, че ще изпитвам тъга и носталгия. Но няма нищо от това. Вече съм там 10 месеца. Стига ми да знам, че мога да се връщам поне веднъж годишно или два пъти още по-добре Ето точно след седмица на 1 май пътувам за България поради ангажименти. Другата рецепта е интернет и скайп Без тях щеше да е тежко, но с тях е леко! Но зависи от темперамента, аз и докато бях в България малко общувах, така че тук ми е добре, не чувствам липса на нищо. В Германия съм с чувството на временен местожител (нищо че повечето време съм там), а постоянно ми местообитание си е България. Когато си идвам там се чувствам добре и когато съм в чужбина пак се чувстват по същия начин добре. Това е същата земя, не е друга, не е чужда...а нашият дом е в нас, в духа, който е винаги в нас и около нас. Така че аз не се чувствам на чуждо място.

Аз мога да говоря за опит само в минало време по обясними причини. На първия въпрос-не ходя. Вторият се самоизключва с този отговор. На третия-отразява се зле, ни жив, ни умрял, недоспал, без енергия. Ежедневно на паневритмия в Шумен ходят хора, които си лягат в 20 ч... Иначе няма начин. И без това мястото, което са избрали е далеч извън града. Не е достъпно за много хора. Но парка в града е малък и отворен от всички страни и няма как да се играе там. Ако ми се спи, оставам в леглото, отивах само когато съм бодър и имам нагласа, а не по задължение.А това беше рядко