Максим

Всичко е ЕДНО цяло. Няма разлика между нашето Висше Аз и Бога. Те са едно и също нещо. Няма сливане за мен. Ние плуваме в океана на Съзнанието, което пронизва всичко. Отпуснати, в мир и тишина-ние сме Това. Каква е разликата между просветления и непросветления? И двамата са Това. Но първият знае, че Аз съм Това; вторият не го знае. В това се заключава нашето развитие, да стигнем до онова неделимо единство. Светлината е в сърцевината, тя е реалното. Тъмнината не е нищо конкретно, тя е просто липса на светлина. Тя е в периферията. Влизаш в стаята, светваш лампата и вече няма тъмнина. Работата, която трябва да извършим е да отстраним тази тъмнина от периферията, тогава автоматично ще засияе Божестветото в нашия живот. Истинските неща не са много сложни.

А аз мисля, че божията искра вътре в нас е съвършена като Бога. Тя е едно с Бога. Тя е Бог. Ние сме неотделими от Бога. Защото Бог е навсякъде, във всичко. И да искаме, не можем да сме разделени от Него. Затова просто трябва да отстраним онова, което възпира проявата на тази божествена искра в нашия живот. А то е всички отрицателни емоции, плюс стреса.

Какво знаете за съдържанието на прана в зеленчуците? Четох, че най-много прана съдържат зеленчуците със зелен цвят, те имат положителна прана. Доматите и картофите имат неутрална прана. Докато лукът, чесънът и патладжанът имат отрицателна прана. Т.е. те нямат такава. Даже черпят от твоята. Те спадат къв групите раджастична и тамасична храна (за препоръчване е само сатвичната). Ако човек твърде много медитира-само тогава е добре да консумира лук, чесън или патладжан.

Точно стая номер 7 беше! (след 2 дни обаче ме преместиха в друга и не можахме много да си говорим). Значи ти си се засякъл с нея. Аз миналата година бях по-отрано, но тази не можах да се измъкна от града поради ангажименти. Иначе и тримата щяхме да се запознаем там едновременно.

Дано! Сериозно, тази жена, която ми го предсказа позна всичко друго! Медитира от много години, влиза в делта ниво и от акаша черпи информация. Каза ми, че връзката ще бъде само духовна и двамата ще бъдем мъдри, няма да ни свързва физическа връзка. Ще бъде трайна и дълбока. Аз нещо започвам да й вярвам.

Винаги съм мислил, че няма да се оженя никога, изобщо не се виждам в тази роля. Но вчера ми предсказаха, че ще се оженя. Обаче не сега, а когато стана на 52 години. Слава Богу, още 21 години свобода и независимост ми предстоят. Трябва да ги използвам за духовен растеж.

Здрасти Благост! Избрали сме един и същ подпис, бяхме в една и съща стая на старата хижа по време на събора на Рила, ще си имаме работа в един и същ университет, в един и същ град. Е, това ако не е карма, здраве му кажи.

Най-елементарно обяснение за тях: -бялата е добра или положителна-от добри дела, ще привлече добри събития -черната е лоша или негативна-от лоши дела, ще привлече проблеми и страдания -смесената е съчетание от нещо добро и нещо лошо, например казваш някаква истина на някого, но по некоректен начин, така че го нараняваш, не си намерил правилния подход -неутрална-онова, което правиш не създава никаква карма, няма да има бъдещи последствия

По въпроса за Сахаджа йога мога да кажа, че и аз съм бил на техни лекции. Но честно казано не бях впечатлен от нищо. Далеч, не мисля че Шри Матаджи е толерантна към другите учения. Напротив-на лекцията те говореха против всички гуру и против идеята за Гуру въобще. Докато де факто тя самата е "Гуру" в женски род. Пълно разминаване и заблуждаване на аудиторията имаше. Те й се кланят на снимката. Пък не била "гуру". Широко тръбят, че не вземат пари, обаче като влезеш в системата започват да те карат да организираш лекции, за което трябва съответно сам да финансираш залата и рекламата и т.н. Иначе не са лоши хора. Обаче този стремеж за агитация и популяризиране, превзели са всички форуми, и много сайтове в които рекламират като някаква панацея своята система прави меко казано недобро впечатление. Видите ли Шри Матаджи открила нов метод за просветление. През 1970 г.-бърз и лесен. Ако беше така, досега всички да сме станали самореализирани. Каква йога е това, в която се яде месо, където нямат понятие нито от асани, нито от пранаями. Много странно.

Рила добре поработи върху мен за тези 8-9 дни, които прекарах сега през август. Преди да замина бях много уморен, даже се чудех имам ли сили да отида. Качих се и станах като нов! Удивително е откъде се взе толкова енергия, всеки ден бродих из планината след паневритмия. Връщах се в лагера едва към 6-7 часа привечер. Не забелязах как и кога изкачих Острец. На слизане в равнината бях отслабнал, чувствах се невероятно лек, зареден с енергия. Сега през деня съм свеж и работоспособен. Има голяма разлика преди и след.

Ето какво казва по въпроса за кармата духовният учител Шри Шри Рави Шанкар в своята лекция от цикъла Бхакти сутри-"В търсене на Бог", проведена през юни 1990 г. в Санта Моника-Калифорния: "Във всеки човек има различни натрупвания на впечатления. Имате голям запас; отнякъде сте взели назаем-откъдето сте взели назаем, там трябва да си върнете дълга. Ще се върнете, и там, където сте дали назаем-там имате кредит. Случва се и едното и другото. С едната ръка вземате, с другата някъде давате. Това даване и вземане става във вас. Ето защо изглежда много сложно. Понякога изглежда несправедливо: ”О, аз съм толкова добър, никога не съм правил нищо лошо, защо се случи това с мен или с моите близки? ” Не. Просто погледнете, приемете това, което се случва. Ровенето в детайли-“Защо?”. ”Какво?” просто ще променя вашето предположение. Може да си мислите: ”Може би това се случва заради това…”, а после променяте предположението си. Отивате малко по-дълбоко, предположението ще се променя и променя. Вместо да се ровите в миналото, вижте какво се случва още сега, слейте се с това, и вървете напред. Медитирайте. Вървете дълбоко в медитацията. Правете практиките. Можете да изгорите цялата своя карма. Това е възможно. Кармата е само впечатления, които умът съхранява дълбоко в себе си. Тези впечатления привличат съответстващи събития. Чрез отдаване, преданост, чрез медитация вие можете в значителна степен да изтриете всички тези впечатления. Те могат да бъдат изтрити до голяма степен."

И какво от това? Не плащаме данък обществено мнение. Няма да наруша принципите си, само за да угодя на другите. Това би означавало, че предавам себе си. Никога "не уважавам" домакините, които ми предлагат месо и алкохол. И в повечето случаи не се стига до обида в тях или до разваляне на взаимоотношенията. Защото те си казват:"Виж ти, той държи на принципите си, има воля, има дисциплина". Даже започват да изпитват уважение. На абитуриентската преди 13 години подарих отредения за мен алкохол на другите, месото също, дори на докторската си защита не приех нито парче месо, нито грам алкохол, въпреки настоятелните атаки към мен. Преди два дни ми предложиха бонбон от типа пияни вишни. Отказах го заради алкохола в него. Нещо повече-когато каня гости вкъщи-никога не сервирам месо, или алкохол. Кой каквото ще да мисли. Колкото повече ставаме, ще имаме все по-силна дума по този въпрос в обществото. Някой ден като станем повече от 50% вече нашето ще е нормално.

Все си мисля, че човешката любов е пристрастна. Ставаш заслепен, боготвориш любимия човек, винаги го извиняваш. Харесваш как изглежда някой, харесваш някои черти в неговия характер-че е добър, или честен, или трудолюбив...харесваш някои негови способности-че е поет, или педагог, или музикант...Но ние не сме всичко това. Всичко това е непостоянно и се променя. И когато дойде момента на промяната, любовта се превръща в болка, а възможно и в омраза. Любимият човек постъпи нечестно, и всичко рухва. Тогава настъпва страданието. Защото сме се хванали за нещо външно, нещо непостоянно. Защото сме обичали не душата, а външни качества. Преди да си станал поет, или учител, или баща, какъв си бил? Винаги ли си бил лекар, или учител, или баща, или в младо красиво тяло? Това са важни въпроси, те са път навътре към духа. Получавайки веднъж завинаги отговорите им, ще станем центрирани, свободни. Тогава ще постигнем зрялост и стабилност. Тогава ще обичаме душата като душа, а не като външни променящи се атрибути (качества в характера, тяло и т.н.), и любовта ни винаги ще бъде еднаква към всички. Каквато е тази на Бога. Тя е безусловна и постоянна. И няма да се редува с разочарования. Тогава ще бъдем истински щастливи.

Напротив! Един просветлен си дава ясна сметка за всичко, което прави. Той е съзнателен във всеки един момент. Следователно ако човек е съзнателен, той знае, че при яденето на месо е причинено страдание на друго живо същество. Не можем да градим своето щастие на основата на нещастието на друго живо същество. Това е закон. На първо място според мен за вегетарианството е етичният мотив за ненасилие. Това автоматично се съгласува със съответната по-висока духовност. Затова трябва да се храним само с вегетарианска храна (включвам и млечните продукти, изключвам месото и яйцата-защото и те са потенциална животинска плът). Освен това трябва да имаме положителна нагласа при хранене, да се храним бавно и да мислим само за храната, която усвояваме. Ако се разсейваме с други мисли-храната няма да се усвои максимално полезно. Не мога да си представя да присъстваш на коленето на животно (което после ще влезе в твоя стомах), и да не изпиташ съчувствие към това същество. Съчувствието е духовно качество. Който изпитва това чувство-никога повече няма да посегне към месото.

В моя град магазин БИЛЛА има от 5 години и там никога не продават соеви продукти. Така, че там няма смисъл да ги търсите. Продават се най-вече в специализираните магазини за здравословни храни, и в някои други супермаркети. В Шумен например се намират и тофу, и соева майонеза, и соево мляко, и соев пастет. Изобщо всичко.

Ако в човек има любов-то той е напълно в настоящия момент. Тогава човек е много близко до просветлението. Защото то самото означава да бъдеш на 100% в настоящия миг. Само когато човешкият ум е в настоящето-само тогава сме щастливи. Затова не е добре за нас да се връщаме към миналото. Защото или ще си спомним някой неприятен момент и ще станем нещастни, или ще си спомним някой хубав момент и пак ще станем тъжни, защото не можем да го върнем. Нито е добре да мислим прекалено за бъдещето, защото започваме да се притесняваме от неизвестността. Духът може да бъде възпламенен само тук и сега.

Индийският духовен учител Шри Шри Рави Шанкар казва следното:" Животът е повърхностен, ако се основава на думите. Вашият живот набира дълбочина, когато разберете безполезността на думите. Вътре в нас звучи Божествена музика, но ние не я чуваме, защото сме се привързали към думите. Стюардесата в самолета ви казва Добър ден, но чувствате ли емоция? Не. Защото тя го казва без чувство, това е нейно задължение. Всичко, което е истинско и дълбоко в живота-не може да се изрази с думи. Какво искате от своите приятели? Техните думи, да ви говорят красиви неща. Желаете тяхната компания, за да ви говорят хубави неща. Тръгвате на пикник, в колата пътуват 4 човека и всеки говори, никой никого не изслушва, понякога се водят няколко диалога едновременно...Случвало ли ви се е да пътувате в тишина и просто да наблюдавате през прозореца цялата природа, цялата красота? Разбирате ли-вие можете-двама или повече хора заедно да гледате залеза, океана, и без да казвате нито дума, да изпитате екстаз! На един семинар се запознах с една жена, която провеждаше лекции за Любовта. А самата тя три пъти се е развеждала!? Можете да четете с часове лекции за любовта, но няма да я почувствате. Но ако някой живее в безусловната любов, тогава дори без нито една дума, вие ще я почувствате!" модераторска бележка: моля сложете източник на текста! Това е цитат по памет, лекцията съм слушал по време на участие в курс- директно от източника. Това знание не може да се намери в интернет или в книга. Поради тази причина няма как да посоча друг източник, освен името на Учителя, чиито мисли съм написал.

http://yogiaol.hit.bg/2006.doc На този сайт можете да видите фоторепортаж от Братския събор на Рила, който ще продължи до 23 август. Размер на файла 1 мБ.

Въпросът не е в това кога да спреш, а дали изобщо да започваш Струва ли си да приемаш и една глътка от тази отрова, която замъглява съзнанието ти?

Разбира се! Всеки може да идва и е добре дошъл. Едва ли има по-свободно духовно учение от това. Имам наблюдения върху други учения и мога да го твърдя. Учителят казва:"Всеки е добре дошъл, никого не гоня и никого не задържам. Всичко трябва да се върши по свобода." Ще ти разкажа моят опит, преди година и половина за пръв път дойдох в Братството, казах че се занимавам и с йога и имам източен учител, и въпреки това групата ме прие като равен, има уважение, толерантни са към мен. Няма никакъв фанатизъм и ограничения. Чел съм беседи по време на наряд, участвал съм в молитвените бдения на Рила, въобще можеш да правиш всичко това ако имаш желание и никой няма да те спре. Знанието наистина се живее тук в Братството. Тук на Рила никой не се чувства чужд. Всички сме едно голямо семейство.

Преди години срещнах школата Изкуството на живота, на индийският просветлен учител Шри Шри Рави Шанкар. Тя съчетава елементи от хатха-йога: асани, пранаями, йога нидра; вегетариански начин на живот, с елементи от джнана йога-йога на знанието, крия йога-йога на служенето, и елементи от бхакти йога-пеене на санскрит. И разбира се медитация-от типа медитация с мантра. След което в учението на Беинса Дуно видях много сходства между двете. Пеене на Аум, или Ом. Дихателни практики. Принципът за ритмичността в природата (при Паневритмията от една страна, и при техниката Сударшан крия в източната школа). Схващанията за карма, прераждане, за Бога, вегетарианския и въздържан живот са едни и същи и в двете учения. В беседите на Беинса Дуно често виждам същите схващания като тези в лекциите на Шри Шри Рави Шанкар. От които ключови прилики са идеята за безусловна любов, служба и принадлежност, единство. Всички тези сходства правят безконфликтно моето участие и в двете школи.

На видеокасети имам един много добър филм за Рила и паневритмията, правен през 1999 г. Също и записи от Братските събори в Мадара през 1998, 1999 и 2002. Както и мои любителски видеозаписи с цифрова камера на дискове от съборите в Мадара 2005, Рила 2005, Мадара 2006, Айтос 2006 и Рила 2006-най-новия.

Паневритмия в Шумен се играе на Шуменското плато над самия град, недалеч от паметника 1300 г. България. Малко е далеч-пеша се стига за 50-60 мин. Мястото е много красиво-наричат го Шуменската Рила. Събираме се за посрещане на слънцето, провежда се духовен наряд, в сряда и неделя се чете беседа. След което правим шестте окултни упражнения. След тях започва паневритмията. Обикновено има по около 20 човека. Понякога и повече. В неделя след паневритмия пеем песни, и правим обща братска закуска. В 10 ч. се чете неделната беседа.

Учението е по свобода. Аз не съм член на книга, не съм приеман по някакъв специален начин. Но се чувствам съпричастен и симпатизирам на Бялото братство. Приемам другите за мои братя, те мен също. Всички си принадлежим.

Поздрави на всички от мен. Благодаря за поканата от Васко и Синева, която приемам с удоволствие и за пръв път се включвам в този интересен портал. Тази година за втори път ми се даде възможност да се кача на Рилските езера за участие в духовната школа на Бялото братство. Сега ще споделя своите впечатления. Надявам се да е интересно на онези, които нямаха възможност да присъстват. Престоят ми беше от 12 до 21 август 2006 г. Времето за разлика от миналата година беше прекрасно-слънчево, сухо и невероятно топло. От зимни якета нямаше никаква необходимост. Но снегът на отделни преспи сега е повече, отколкото миналата година. Всичко, което преживях там докосва дълбоко душата. Сега се чувствам невероятно пречистен и зареден с енергия. Няма да забравя как пяхме песните на Учителя-Аин фаси, Бершид ба, Да бих те слушал, Да имаш вяра, Махар Бену Аба, Химна на великата душа, Ще се развеселя и много други. Как след паневритмия всички хванати за ръце пяхме Братство единство. Нощните бдения на 16,17,18 август бяха нещо много трогателно, мистично. Духовният наряд на вр. Острец също беше впечатляващ. В празничните дни 19,20 август паневритмията беше много хармонична по мое усещане. Хубави концерти се проведоха при езерата Близнаците и Съзерцанието. Открих, че тук на планината почти всеки втори е поет и творец. Много приятни мигове на общуване с високоинтелигентни хора. Духът на колективизъм беше добре забележим. Всеки отиде да донесе дърва за огъня за кухнята. Макар, че по принцип дежурната група се грижи за водата, по време на нашето дежурство, докато се огледаме-всички туби бяха отново пълни. Езерата и тази година бяха почиствани по градове. На 19 август паневритмията беше в три големи кръга, нещо което миналата година не се случи. А цигуларите бяха около 15. За сравнение миналата година бяха 3-4. Според мен новите отношения на колективизъм, братство и любов тук се прилагат доста успешно. Атмосферата в лагера през цялото време беше много сърдечна и искрена. Имаше братя от Италия, Франция, Канада, Русия, Македония и от къде ли още не. Струва си да минеш през трудния преход до лагера, и някои други битови трудности, но когато стъпиш на тревата при Бъбрека или Чистотата, и всички в бяла премяна завъртят колелото на Паневритмията, душата ти се изпълва с вдъхновение, веднага забравяш всички несгода. Само заради този миг си струва да преминеш през всички трудности. Свършихме една малка работа за себе си и за света в тези дни. Казахме си до нови срещи през следващата година.