Максим

Добре дошъл Добромир! Много си прав! За съжаление съм се нагледал на всичко това от лични наблюдения много отблизо. Много добре си усетил нещата. Познавам "твърди във вярата" хора с огрооомно раздуто до безкрайност и болестно състояние его. Аз самият минах през етап, когато бях малко или доста фанатично настроен и бях вкопчен в учението което следвах. Нищо друго не забелязвах около себе си. Но за радост този етап отмина, отърсих се от заслепението. Сега съм на етапа "широта като морето" със самостоятелно движение по пътя, без тясно привързване към никаква група и учение. Изпитал съм и двете, и първото имаше плюсове, и това второто сега има плюсове. Това са етапи, търсещият истината ще я намери рано или късно, това е сигурното По-труден е този вторият етап, в група в ентусиазъм е по-лесно. Когато си самостоятелен на пътя, изисква повече усилия за дисциплина. Просто всичко се променя, поне за мен сега е по-добре да съм отделно, преди беше по-добре да съм с група. Бъдещето ще покаже как ще бъде по-нататък. Но признавам и за мен това си е дилема.

По едно нещо с теб да сме на едно мнение.

Романтиката и чувствата са до 6 месеца максимум Нямам опит, но така съм наблюдавал и чувал. После идва монотонността. Всичко очароващо и прекрасно сякаш се е изпарило. Не винаги става така, но доста често. Че ти си още на 25, кой се жени толкова рано? Поне на мен вкъщи никой не ми трие сол на главата по този въпрос, слава богу, че от сестра ми имат две малки внучета, та има с какво да се занимават. Пък и аз съм им обяснил от рано какво възнамерявам, да бъдат готови психически.

Илияна, не се притеснявай, на който когато му е писано се е оженил. Иначе започва да страда че е самотен и не е щастлив. Те преди да се оженят не бяха щастливи, те искаха това и го получиха. Така че всяка ситуация си е на мястото. На мен не ми е отредено да се събирам с някого, ясно го чувствам и затова не съм нещастен. И астрологичния хороскоп го потвърждава, и ясновидци го потвърждават. Затова съм щастлив съм мнооого.

Инатари, вярно е това което казваш. Имам приятели, които са на моя възраст и вече са семейни, и не ги намирам за особено щастливи, постоянно са уморени, ангажирани...нямат време за курсове по йога, за събори и т.н. Ежедневието ги повлича с бясна скорост, и нямат време даже за себе си. А аз волната птичка бродя по света за срещи с духовни учители, не пропускам Братски събори, имам време достатъчно да се задълбоча в професията си, както и да работя връху себе си...и си ми е много даже добре Сигурно ще има и противоположни мнения, но това е моята гледна точка.

Похотта и раздразнението не спадаха ли към раджас гуна? Истината е, че желанията изпълнени или не никога не носят пълно удовлетворение. Ако се изпълни едно желание, веднага се появява второ, след него трето и т.н. Те нямат край, по този начин животът се превръща в преследване на мираж. Затова се появява неудовлетворение. Но има един вид неудовлетворение, който е много ценен! Този вид неудовлетворение е продиктуван от копнежа на душата. Неудовлетворението предизвиква копнеж, копнежът е присъщ на пробудената душа и те води към най-висшето, към Бог. Животните никога не изпитват копнеж, защото при тях неудовлетворение няма. Те не познават това чувство. На тях им стига този живот-само да се хранят, пият вода и спят. При тях има много тамас. Докато на човек е присъщо и качеството просветленост или "сатва". Затова на една еволюирала душа не й е достатъчно само да яде, пие и спи. Ако е само това, дори и кариера и семейство да си направил, пак остава някаква празнота, някакво неудовлетворение. Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа.

Парите здраво са навлезли дори в духовните учения, които търгуват своето знание като стока и правят бизнес от това. Ей това нещо не го разбирам и не искам да го приема и разбера. В това отношение учителят Дънов и неговото учение са едно приятно изключение.

Много точно казано!

Майкъл, смяташ ли, че е правилно когато някои духовни групи ходят да популяризират свето учение с всякакви средства: звънене по вратите, реклама на мероприятия, агитация да отдеш на техен курс, пресрещане по улиците и в парковете, където буквално ти набутват в ръцете някаква разновидност на Библията, или ти предлагат чудодеен курс за изцеление...? Всички те казват, че мотивите им са благородни и чисти, сигурно е така, но дали така трябва? Според мен ако човек не е готов-и да го привлечеш той няма да извлече нищо полезно за себе си и пак ще се откаже. А ако е готов-той няма нужда някой да го агитира, сам би дошъл в учението, което му е присъсрце.

Не само на Айтоския събор. И на Рилския и Мадарския също след Паневритмия. пък и в Шумен си е традиция след Паневритмия всеки път, предполагам и в другите градове.

На мен ми се наложи веднъж преди три години, когято бях в един ашрам в Полша, да прегърна 300 човека един след друг. Това беше процес от курса Изобщо на всеки курс в началото и в края всеки се прегръща с всеки. Но този беше най-големият и затова бие рекордите. Доста добре беше. През живота си дотогава нямам 300 прегръдки за три десетилетия на тази Планета, колкото направих за половин час през септември 2003 г.

Днес получих и-мейл от един приятел от Братството, който се занимава с астрология. Погледнал е звездната ми карта, след като му бях изпратил точните си рожденни данни, и потвърждава това, което чувствам. Точно това е професията, която ми е предначертана за този живот и точната специалност също съм улучил , освен това не ми се дава женитба и близки отношения с жени, бил съм аскет в предишен живот и съм бил ученик при различни учители. Оттук става разбирамемо и увлечението ми към духовните учения, както и нежеланието ми към шумни компании, никога не съм ходил по дискотеки и купони...Пожелавам на всеки от Вас да е намерил и той точното място в този живот.

Благодаря за въпроса! С много неща: четене и дискутиране на знания, мъдрости; пеене на духовни песни, пеене на мантри (те пречистват); медитация; дихателни упражнения (чрез тях можем буквално да издишаме навън негативните емоции и да ги изхвърлим); паневритмия , чрез култивиране на чувство за благодарност...Или накратко всичко онова, което ни помага са се върнем обратно към центъра си. Всички тези неща повдигат енергията ни, а когато енергията ни е стабилна и висока, тогава не можем да мразим, недоволстваме, и прочие негативи. Защото само когато енергията ни е паднала, само тогава сме тъжни, нещастни, объркани, съмняващи се. Когато се почувстваме така, веднага трябва да се сетим за ето тези неща по-горе, и да ги направим. Друг метод е като наблюдаваме емоциите и чувствата си. Да наблюдаваме кое чувство, коя емоция какво усещане придзвиква в организма ни. Самото наблюдение-да спреш и да се огледаш вече променя нещата към по-добро. В крайна сметка кой има силата да промени негатива? Този който е осъзнал този свой негатив. Ако човек се притеснява, но не го осъзнава, той няма да може да промени това, защото е в неведение. Но ако вече сме го осъзнали, си казваме "о, аз съм притеснен". След тази констатация вече можем да направим промяна. Наблюдението върху себе си, своите емоции, съответните усещания в тялото (например когато човек се страхува-се усеща пристягане в стомаха, когато човек изпитва гняв-се получава напрежение в областта на третото око-челото, когато човек изпитва омраза-има неприятно чувство в сърдечната област и т.н., защото всяка чакра съответства на конкретна емоция или чувство) помагат също. Изобщо знанието и благодарността са лодката, която ни извежда от тресавището. Поддръжката от приятели е също много важен момент на подкрепа, много пъти по-силна отколкото ако човек опитва сам да се повдигне. Защото енергията на групата е по-силна от енергията на един човек. Контактът с просветлен Учител, самото негово присъствие по много спонтанен начин също извежда от състояние на Асуйя към състояние на Анасуйя.

По първия въпрос: Всички сме Божествени, защото Бог присъства вечно във всеки. Затова ако кажем на приятел, че е Божествен-това ще е истина. Можем да му кажем следното:"Ти си щастие, ти си радост сам по себе си, ти си любов. Ти си мир. Ти си блаженство. Така че, бъди щастлив, бъди радостен, бъди в мир със себе си и с околните, обичай. Това е твоята истинска природа отвъд тялото." По втория въпрос: попадането в плен на илюзорния материален свят, на борбата, съперничеството, желанията, страха, несигурността, тъгата...може да ни подскаже, че сме се отдалечили от нашият център, от нашият Аз, от Божественото. Има едно знание за Асуйя и Анасуйя. Асуйя означава, когато си тъжен, объркан, претенциозен, обзет от страсти. Асуйя показва, че човек се е отдалечил от своя център, от совята истинска природа. Анасуйя означава, когато си благодарен за всичко, отворен за знания, прощаващ, любящ. Асуйя показва, че си в своят център, своята висша природа. По третия въпрос: Да, казвали са ми. Гуруджи често казва, че сме Божествени, че сме Любов, че сме едно с Бог. Че Божественото ни е обезпечило с всички блага Не е зле да ти го кажат. По последния въпрос: Май не.

Манталитета на българина. Повечето хора се стремят да минат без да си дават зор. Да се претупат нещата, да се отбие номера. Аз съм изумен от нивото на студентите в Шуменския университет. Днес бях свидетел на поредния абсурд. Проведох изпит по Геология и геоморфология със студенти-задочници 4 курс. Трябваше предварително да предоставят реферати от учебната екскурзия. Четири от рефератите бяха абсолютно еднакви, даже си личеше че са ксерокопирани. Извиках героите-зададох им въпроси относно това, което са писали, разбира се никой нищо не можа да отговори, даже не са си направили труда да научат това, което са написали. Пуснах един тест от 10 въпроса, всички бяха за двойки! Не очаквах такова представяне. Недопустимо е да си стигнал до 4 курс и да не знаеш неща, които се учат в 7 клас. Какво да направя аз? И да ги скъсам, поправката им е след 2 дни, пак нищо няма да научат, пак ще отбиват номера, и накрая въпреки това ще завършат. Много са факторите, не искам да влизам в подробности.

Макар и след 2 годишно закъснение, моято отговор е следния: онова, което вършим с удоволствие, и интересът ни е траен, не мимолетен-това е нашето призвание, с което Бог ни е пратил. При хората, които са чувствителни и наблюдателни това става естествено. Те умеят да усетят ситуацията и спонтанно се насочват към онова, което им е отредено, например точната професия. Аз например от дете проявявах подчертан интерес към географията, заспивах с атласа в ръце. След това учих география висше, след това докторантура по география-климатология и сега с това работя. Нищо друго не е предизвиквало професионален интерес в мен, с нищо друго не съм се занимавал и от нищо друго не разбирам. Обаче това от което разбирам не ми омръзва никога, върша го с удоволствие. Тази нощ например се събудих в 3 часа, като видах че вали сняг, вече не съм спал, постоянно ставах да гледам как трупа, всеки път е така. Друг път не можеш ме вдигна от сън преди 7 ч., а сега сам станах в 3 ч. Интуицията през целия ми живот е подсказвала все едно и също. Ако човек слуша дълбоките импулси, които идват от неговата душа, няма да е трудно да разбере за какво е роден.

Вчера по ТВ чух, че при генно модифицираната храна е възможно да се вземе ген от животно и да се съчетае с растение. Дадоха за пример ген от риба към ген от домат. Само като си помисля че заедно с домата, може да съм приел животински ген... Това е престъпление спрямо вегетарианците

Има нещо такова. Принципа на огледалото-качествата които виждаш в другия (положителни или отрицателни), всъщност са твоите собствени.

Напълно съгласен! Приемам идеята на Майкъл, готов съм да ми "стоварите" вашите впечатления(критики ), но най-добре чрез лични съобщения, както предложи Вальо.

Надявам се в тази класация да не фигурират имена, като Христо Стоичков например

No comment!

Ах ти намекваш, че трябва искрено да споделим отрицателните си качества, а ти намери само едно в теб, не се осмели да потърсиш и ни представиш повече Аз споделих две-ината и критицизма спрямо другите.

Какво те кара да мислиш така? Разочарован съм не само от хора, занимаващи се с йога, но и от православни свещеници, и от хора в Бялото братство също. Навсякъде има всякакви хора. Йога не е виновна

И аз познавам такива За поповете съм също съгласен. Имам преки наблюдения. Не за всички обаче. Съгласен съм и че е лесно на приказваме на думи, много често има разминаване между думи и дела. Няма да те оборвам с никакви аргименти. Разочаровах се от доста хора, смятащи се за духовни и заемащи водещи позици в духовни общества. Стигнах до извода, че няма точен критерий: един обикновен човек, никога нямал нищо общо с духовно учение, може да бъде по-чист и добър (т.е. духовен) отколкото човек, станал учител по йога например.

Определено трябва да се върви навътре в себе си, да се копае, да се чука на вътрешната врата, да се блъска даже, и с копнеж, докато не се отвори. Ние стоим пред прага на своя дом заключени отвън. В търсене на щастието, на осъществяването ние обикаляме красиви места, целия свят...но се връщаме само със слънчев тен и лека тъга от отминалите приятни дни. Думите са важни, но не достатъчни, трябва да преживеем истината с цялото си същество. Най-прекрасното място-то е вътре в нас, трябва да го търсим настойчиво. Запишете се на пътешествие до това най-прекрасно място във вселената, което е във вашето сърце. Тогава всеки ден ще е изпълнен с очарование и ще бъде празник.