Максим

Е, благодаря, тогава ми стана ясно откъде ти е напомпано така самочувствието. Значи просто събираш данни...е, събирай си тогава и занапред. Щом е за президента, всичко може да се събира, няма значение какво е, важното е да се събира.

Да, точно така е. Много вярно наблюдение. Резките промени на времето и бурните му прояви са един от признаците за глобално затопляне. Всички виждаме, че са по-чести. 2000 г беше една от най-сухте за целия 20 век, а 2005 г. най-влажната за цялата история наблюдения. В нея се случиха 6 периода на особено интензивни валежи с наводнения, каквито в нашата страна се случваха обикновено по едно на 10 години. Това говори нещо. Оценката се прави на базата на средната годишна температура на въздуха измерена на 2 м. над земната повърхност в метеорологичната клетка, която се получава като средна стойност от годишните температури във всички няколко хиляди метеорологични станции, пръснати по всички континенти. Стойността, която се получава е напълно устойчива, защото е взета на от една или 10 станции, а от хиляди. Има архиви за същия показател за цял век напред. При съпоставка лесно изпъкват последните десетилетия, особено след 1996 г., когато всяка година дава наднормална средна температура. Нещо повече 1998 г. е най-топлата на Земята, а 2002 г. е втората най-топла след нея за цялата история наблюдения. Наистина се случва нещо, не бих казал необичайно, защото и в минали епохи е ставало топло, и то повече от сега, в нашите земи е бил тропичен климат с палми и тигри. Сега обаче темпа на повишение е доста бърз. И това може да се проследи на следните карти: http://data.giss.nasa.gov/gistemp/animations/ 5, и 10-годишни средни приземни Т на въздуха. Макар, че в България на този етап няма забележимо затопляне, защото не се отразява на годишната температура, отделни сезони се затоплят, а други се захлаждат и общо взето годишната Т остава същата. Но в глобален мащаб затоплянето е безспорно. Спорният момент е дали то се дължи на човешка дейност, или на естествени флуктуации на самата система земя-атмосфера. Аз лично не мисля, че е от човешка дейност. И други специалисти смятат така. Една от възможните естествени причини е в изместване остта на Земята с 2-3 градуса, това може да води до затопляне в определени райони. Ето сега зимата прилича на субтропична, подхожда за 37 паралел, а не за 43-тия на който сме. Тази теория за изместване земната ос е доказана от югославски специалист през първата половина на 20 век, тя е световно призната за достоверна и е известна като "Теорията на Миланкович". Известно е, че в миналото такова изместване се е случвало и е водело или до затопляния, или до ледникови периоди, но никога не е била в големи размери и балансът на Земята се се запазвал. Нищо чудно и сега това да става.

Току що по радио "Хоризонт" попаднах да интервю с проф. Рангел Гюров от Нов Български университет. Ето какво каза той, цитирам по памет: "В края на седмицата зимата идва. Очаквам февруари да бъде сравнително студен, дори бурен, ще има доста снежни виелици. Изтъняването на озоновия слой не е резултат от човешката дейност. Нямаме нищо общо с неговото изтъняване. Да, има тенденции към глобално затопляне, но за България нещата са най-смекчени и слабо изразени. При нас вече се проявява закъсняване на пролетта с около 10-15 дни. В близките 7-8 години няма да има същствени промени, климатът у нас ще си бъде както до сега. Нищо извънредно не се е случило. Да си спомним преди 2-3 години какви снегове и виелици имаше у нас. Помним нашите баби и дядовци казват че през 1938-45 г. е имало големи снегове в София, след което е имало доста топли и малоснежни зими, през 1300-1400 години, т.е. преди 700 години климатът е бил по-топъл от съвременния. Така че зими и сняг ще си има, пак ще се налага да казваме-зимата отново ни изненада и да се оплакваме, че е затрупала всичко със сняг." Добре казано! Но е пак само за който има уши да слуша, и очи да чете

Доста често на практика се оказва, че хората се занимават точно с това, за което са изпратени Проверих си хороскопа, не че разбирам де, но съвсем бегло, и всичко каквото правя там си го има написано При още няколко човека излезе същото по хороскоп, той просто потвърди техния правиле избор. Мисля, че и ти знаеш какво правиш.

Съгласен с всичко! Пратени сме тук и сега в този свят, който ни заобикаля, и трябва да го изживеем в цялата му пъстрота. За това е нужно умение. Когато успеем да видим порядъка и присъствието на Божественото навсякъде около нас и във всяко нещо, тогава животът ни всеки ден и всеки миг ще е празник. Няма да е нито болка, нито скука. От нас зависи като какъв ще възприемаме света-като рай или като "боклук". Ако го приемем за рай-ще сме щастливи. Ако го приемем за боклук и се надяваме на истинско щастие там някъде в бъдещето на небето ще бъдем нещастни тук и сега. Нужно е умение да изживеем този си живот напълно потопени в настоящия момент, в неговата пълнота и да му се насладим, но без страст и желания, без излизане от своят център. Познавам хора, които го правят и знам че е възможно.

Виж темата "климатология". С това работя. То е свързано с времето и климата. По същото защитих и дисертация. А наблюдения върху времето започнах да си водя, когато бях на 10 години и този дневник продължавам да го попълвам и до сега. Иначе нямам никакъв талант или нещо подобно. Важно е нивото на чувствителност, на усет доколко е развито у конкретния човек. Който го има-не е трудно още като дете да разбере за какво е роден.

Точно така стана при мен. Ленив съм за много неща, дори за елементарно нещо няма да си мръдна пръста, все ще съм отегчен. Но има нещо, което правя с удоволствие от десетки години, отначало като хоби, и никога не ми омръзна. Готов съм да се раздавам и го правя безусловно в съответната област, и не очаквам нищо в замяна. Така разбрах кое е моето призвание, сега ми е професия. Винаги съм знаел, че е то. Впоследствие и от ясновидци, и от астролози беше потвърдено, че именно това е една от мисиите ми в този живот. Благодарен съм, че никога не се лутах за да го открия. Не знам как ми се даде да го усетя, още от 10-годишно дете.

Възможно е. Много зависи обаче откъде идва то? Дали бива напомпвано от малкия ум, или вдъхновявано от Големия Ум. В първия случай това е егото-има възбуденост, трескавост, желания, себеизтъкване. В този случай човек има нуждата постоянно да доказва външно, че е нещо повече. Такъв човек няма увереност, няма покой и в крайна сметка носи нещастие и на себе си и на околните. А във втория самочувствието е плод на спокойна увереност, в него няма борба, няма изтъкване, има смирение, знаеш че си значим и не ти е нужно да го показваш на другите, няма припряност, нито трескавост. Тогава си щастлив.

Защо не кажеш коя си ти, с какво се занимаваш и в качеството на каква оспорваш моето мнение, което всеки път е подкрепяно с конкретни факти? Защо изкривяваш казаното от мен? Кога съм твърдял, че нас не ни засяга? Това тук него ли казах аз?: За замърсямането и пазенето на нашата планета е ясно, подкрепям го, без да правя лозунги и трагедии. Очаквам от теб точни факти за намалението на средиземноморските циклони, тогава ще можеш да убедиш аудиторията тук в твоето твърдение. А също и да обясниш с какво ще бъдат свързани очакваните наводнения? Няма смисъл само да повтаряме като папагали кой какво е казал, което аз твърдя е от мои лични изследвания. Живеем в демократично общество и всеки има право да отстоява свое виждане, няма смисъл да водиш война срещу мен и моите възгледи. Това не помага нито на теб, нито на мен

Така ли? Прочети монографията География на България, БАН, ГИ, 2002 г. Там има най-нови изследвания на температурите, и ще видиш че това което твърдя, си е съвсеееем научно обосновано, подкрепено с всякакви научни данни. Зимата се затопля, отчасти и лятото, но пролетта и есента са станали по-хладни. Темепратурите в България като цяло годишните не се променят! И моля те повече не се опитвай да манипулираш аудиторията тук, а кажи своето лично виждане, което плюс това да е подкрепено с точни факти и дай линк или литература, в противен случай звучиш несериозно. Преспите са си доказателство, каквото и да си говориш. А това че средиземноморските циклони били намалели е най-голямата глупост, която съм чувал. Искаш ли да ти извадя статистика и да видиш, че изобщо не са намалели? Намаление е имало между 1982 и 1994 г., след това има увеличение до нормалния брой, който се запазва и до 2006 г. Това, че от октомври 2006 до сега са минали само 3-4 не е толкова страшно, и има време да навакса И пак противоречие "наводненията се увеличили, пък средиземноморските циклони намалели". Е от какво тогава ще вали, ако не от средиземноморски циклони? Знаеш ли че през лятото на 2005 г. имаше 5 нарисувани, очевадни средиземноморски циклона от които станаха наводненията?

Мда, нещата са наистина започват да стават сериозни. И тук в следващия линк се вижда ясно как се затопля в последните години, има две анимации, които са за повече от 100-годишен период и отразяват аномалията на температурата на цялата планета година след година: http://data.giss.nasa.gov/gistemp/animations/ Но за територията на България ако и да има затопляне, то е почти незабележимо. Ето едно мое наблюдение, което е от Рилските езера през последните две години по време на събора през август. Две снимки, които са правени в един и същ ден, но в две последователни години 2005 и 2006. Показват състоянието на отделните снежници: през 2005 г. се забелязва само един: http://yogiaol.hit.bg/15.08.2005.jpg а през 2006 г. те са много повече може би 20, а най-ниско разположената пряспа беше в самия лагер, близо до Ръцете, които дават http://yogiaol.hit.bg/15.08.2006.jpg Това е косвен показател за по-снежна зима и по-студена година като цяло. Нещо повече, по думите на други познати, които посещават редовно от десетилетия лагера, и през 2005 г. имаше доста останали преспи, в сравнение с по-ранни години. Те твърдят, че през 1990-те години практически сняг през август не е оставал. А може би толкова, колкото през миналата 2006 г. не е имало от 20-30 години.

Мисля, че добре мина предаването. Като за аудиторията, която има това предаване, звучеше адекватно. Най-силното е, че това което той говори се усеща от самия него на практика, той го живее. То наистина действа и е приложимо. На мен не ми се удава засега така да го претворявам както той. Добро послание беше. Радвам се, че съм участвал в сатсанг заедно с него.

Благодаря, всичко това е много истинно и проницателно! Ти си щастливец наистина! Не се спирай, продължавай

Днес вечерта в Шоуто на Слави по БТВ ще гостува един от учениците на Шри Шри Рави Шанкар и същевременно лектор-инструктор в нашата школа Изкуството на живота, той се казва Прасана Прабху и идва от Индия да видим какво ще ни разкаже

Доколкото знам на 2 февруари започва житния режим.

Мина просто прекрасно! Чувствам голяма привилегия, че можах да стана свидетел на всичко това! Абсолютна чистота има в атмосферата при тях, последователите му са невероятно невинни, чисти като деца, дълбоки. Направих си снимки и видеозаписи и дълго ще ме връщат в тази атмосфера.

Нямам търпение утре да видя гуру Шри Чинмой. За съжаление митрополит Кирил извърши своят план и попречи всячески на групата на Шри Чинмой да проведе концерта в Двореца на спорта, като изля куп лъжи и манипулира медиите с клеветите против учението на този индийски учител. Но концерт въпреки всичко ще има в Златните пясъци, където е отседнала многобройната група от ученици на Шри Чинмой. Те са плакали в недоумение от глупостите които се изляха против тяхното учение от страна на православната църква. Самият Шри Чинмой казал:" Какво лошо съм направил, че да говорят така за мен?" В рамките на един месец митрополит Кирил успя да оплюе първо Бялото братство, като го набеди за строежа на пирамидата в Мадара, а сега като стопира всички мероприятия на гуру от Индия и го очерни без причина. Така ли пише в Библията? Това ли е институцията, която трябва да подхранва духовността на българина? Въпроси без отговор...но с ясни изводи за всеки.

"Учителят е врата. За да дойдеш при вратата, тя трябва да е по-привлекателна от света. Представи си някой на улицата-вали дъжд, гръмотевици; има нужда от подслон. Оглежда се, намира вратата и се приближава. Вратата е по-привлекателна и подканваща, отколкото каквото и да било друго в този свят. Нищо на света не може да ти даде толкова мир, радост и удоволствие. Веднъж като стигнеш до вратата, влизаш през нея и виждаш света през нея, през очите на учителя. Това е знак, че си дошъл при учителя. Иначе ще си останеш на улицата, гледайки към входа. Но щом влезеш през вратата ще видиш целият свят през очите на учителя. Гледай света през очите на учителя през цялото време. Тогава светът изглежда много по-прекрасен-място пълно с любов, радост, сътрудничество, състрадание и всички добродетели. Ще имаш взаимоотношения с всички без какъвто и да е страх, защото имаш подслон. От вътрешността на дома си ще гледаш гръмотевиците, бурята, яркото слънце. Отвън е горещо и неудобно, но не те е грижа, защото няма нищо което да те обезпокои или да ти отнеме пълнотата. Такова чувство на сигурност, чувство на пълнота и радост те обземат. Това е смисълът да имаш учител. Във всички светски взаимоотношения нещата се объркват. Създаваш връзки и ги прекъсваш. Всички взаимоотношения могат да се развалят, поправят и развалят отново. Има жадуване и непирязън. Това е светът, това е самсара. Но учителят не е взаимоотношение. Учителят е присъствие. Не прави учителя част от твоя свят. Ако го направиш част от света се появява същият емоционален боклук: "О, той каза това."" О, той не каза това.""Някой е по-близко."" Аз не съм близко." Просто чувствай присъствието на учителя-то е вечно. То е било с теб преди, има го сега, ще го има и в бъдеще. Учителят е присъствие. Светът е относителност, а относителността има ограничения. Присъствието е неограничено. Присъствието е обширно, безкрайно и цялостно-включва всичко. А присъствието на учителя в живота на човек ще му донесе удовлетворение във всички взаимоотношения. Всяка връзка ще бъде пълна с присъствието на Безкрайността, ако учителят е в живота ти." Ашрам в Монреал, Канада, 12 юли 1995 г. Шри Шри Рави Шанкар

Във всички мнения дотук има истина. Аз не съм решил напълно за себе си този въпрос. Наистина в някакъв смисъл следвам определен духовен учител. В първите години това имаше голям ефект в поправянето на моите действия. Стимулът да се развиваш, да вървиш напред без да се отклоняваш, когато имаш пример до себе си, е несравнимо по-силен и наистина работи. Тогава мотивацията и силата ти сякаш се удвояват в преследване на идеала, нищо не е в състояние да те разконцентрира и отклони от избраната посока. Това продължи няколко години и имаше голяма полза за мен. Но в един момент егото ми реши, че това го ограничава. Не всичко разбирах логично, и реших да не правя това, което не разбирам, а само това което осъзнавам. Познавам хора, които вървят сами по духовен път без наставник. Да, те имат пълна свобода за действие, но заедно с това в тях прозират нерядко голямо мнение за себе си, дори навлизат в територии, където моралът при тях сякаш не работи, нещо което под ръководството на добър наставник никога няма да се случи. Мисля си, че и едната и другата крайност не са най-доброто решение. Ако си с учител, може да започнеш само на него да се осланяш и да изгубиш себе си, своята идентичност. Ако си сам идва опасността да залитнеш в опасни посоки, там няма кой да ти е критерий, може да дойде гордостта...и неусетно да се отклониш от пътя си. Подкрепата на учителя е безспорно важна. Но с мярка, с подлагане на анализ и собствено обмисляне на всичко казано или препоръчано от него. Сляпото подчинение винаги е вредно. Един учител създава дадена школа по свое виждане, то е негово лично виждане, и не е задължително и ние да виждаме нещата по същия начин, защото всеки има свое предпочитание за нещата. Друг учител-по друг начин вижда нещата, но и двамата имат едни и същи цели. По същия начин можем да имаме една и съща цел, но предпочитанията ни относно средствата за нейното постигане могат да бъдат различни.

Здравей Ичо, Според теб в 21 век не трябва ли вече да се внимава в час, и да гледате дъската? Играта навън и нас ни интересуваше, но поне тогава нямаше компютри, та имахме време да си учим уроците. Сега дори аз като голям се залепям за компютъра, а другата работа остава да чака и не я свършвам както трябва. Та какво остава за децата, много от които не си дават сметка кога трябва да спрат. Затова нямате време за учене. Наистина е трудно да устоиш на влечението на компютъра Знам го от личен опит.

Благодаря за хубавата тема! Често си спонмям детството, така или иначе съм доста сантиментален и имам склонност да се връщам към спомените. Като малко дете целият свят ми изглеждаше по-розов, по-празничен, имаше повече трепет, имаше някаква магия във всичко това. Помня, че не можех да се адаптирам към детската градина и веднъж даже избягах, като се върнах сам в къщи-една улица ни разделяше. Помня, че стоях на прозореца и тъгувах за вкъщи, и за мама, не исках да играя на нищо в градината, гледах през прозореца нашия блок. Помня, че беше голяма мъка да ме сложат да спя следобед, все пречех на другите да спят, и веднъж заедно с още едно момче другарките ни наказаха с лишаване от следобедна закуска и следобедна игра, като ни държаха заточени в спалнята. Помня, че като наближеше време за обяд, започвах да кроя планове как да се освободя от месото, за да не го ям. И доста често успявах. Помня, че през 1979 г. когато бяхме на море, ни мъкнеха по разни баири и гори, само и само да отидем на неохраняем плаж, за да не плащаме 10 ст. входна такса. Такава мъка и умора ми беше в горещината на връщане през баира и най-често се уреждах баща ми да ме носи на раменете си Помня големите снегове през зимата на 1980/81 г., когато излизайки пред блока затъвах до кръста в снежната покривка. Помня първия учебен ден, 15 септември 1982 г.-горещ летен слънчев ден. Разпределяха ни и заедно с братовчед ми се паднахме в един клас, което много ни зарадва. Бяхме неразделни, заедно играехме, заедно си пишехме домашните. Помня зимата на 1984 г., когато редовно си устройвахме снежни войни-замерване със снежни топки срещу децата от съседния блок, строейки снежни крепости за защита В онези години всяка вечер играехме на криеница, и на какво ли не, устройвахме си квартално първенство по футбол, играехме блок срещу блок, теренът беше точно зад нашия блок-хубава широка поляна. Бяхме събирали пари даже за екип-отидохме в спортния магазин и купихме зелени гащета и фланелки, на които после купихме лепенки с номера и с ютия ги лепихме върху тях. Аз понеже не можех да играя добре, винаги ме слагаха защитник, нали защитниците само ритат, нямат техника. Сега като се замисля-каква задружност, каква организираност-да събереш пари за екип, да отидеш да го купиш, после някой да си предостави дома за всички, заедно да ги разпределим и залепим, и всичко това в името на една обща идея. Колко често това липсва сред възрастните. Обичах да ходя на манифестации, защото ми купуваха балонче, знаменце и сладолед помня тържествената атмосфера, от която душата ти се вдъхновява, поне при мен беше така. Така мощно звучеше по високоговорителите:"...Преминават трудещите се на ....предприяте..." всички са щастливи и жинерадостни. Помня първият сняг през зимата на 1984/85 г. падна на 3 януари, и от рано сутринта с новите подарени за нова година мини-ски падна голямо пързаляне и радост. Неизлечим спомен в мен ще останат жизнерадостните лета между 1980 и 1990 г., които прекарвах всяка година в село Жеравна в Стара планина, заедно с роднини и братовчеди. Всеки ден игри на карти, разходки в гората и планината. От диня правехме таласъми, вътре запалваме свещичка и вечер излизахме да плашим по-малките деца. Много интересно е, че винаги имах някакъв свой си морал, когато другите отиваха на покрива на блока да пушат, аз винаги отказвах...и веднъж ги хванаха, и после отнесоха боя, а аз бях чист. Когато другите започнаха 15-16 годишни да ходят в кварталното барче или в голямото междучасие, аз никога не ходех, винаги се отцепвах от колектива, и предпочитах просто да се разхождам навън сам. Като студент ме мислеха за сектант, защото нито използвах жаргон, нито ходех на барче, нито на дискотека, нито на купон, нито говорех за жени, нито ядях месо, един вид странях от тях. И сега съм си такъв Но беше хубаво детство, добре че нямаше компютри и интернет и всеки ден по цял ден играехме навън. Първата електронна игра видях през 1987 г., когато на братовчедите ми им донесоха от Австрия по една малка такава игра. През следващата година и на мен от СССР ми донесоха подобна и сутрин ставах рано, само за да играя на нея, такъв ентусиазъм беше. Мисля си, че ние възрастните трябва да направим всичко възможно, за да си възвърнем това очарование, което всички сме имали в детството, когато всичко е свежо и необичайно като приказка. Преди няколко дни чух песента на Росица Борджиева "Зимна ваканция", не бях я чувал цели 20 години, и това ме върна веднага в онези години, почувствах силен трепет, усещането беше абсолютно същото, както тогава. И едновременно с това се появи тъга, че е отминало. Събитията са отминали безвъзвратно, но това усещане ми показа, че вътре в нас ние сме абсолютно същите, има такова ниво в нас, което не се променя, и за което времето е без значение

И на мен ми се случи. Веднъж се включих в един форум в тема "вегетарианство" към която имаше препратка в края на една статия на лекар който се изказваше положително относно вегетарианството. Споделих своят опит, че може да се живее чудесно и здраво без консумацията му и последваха гневни атаки към мен от месоядци, отново приведох нови аргументи, при което модераторката на темата изтри съобщението ми, а в него нямаше нищо смущаващо. явно решиха да изгонят сектанта повече не се появих там.

Качих едно видео с чудесната музика на Учителя в изпълнение на Здравка и Ани при езерото на Съзерцанието Хубаво е да се пренесем отново на това чудесно място.

Съществува. Това е идеалът към който се стреми всяка душа. Там където няма страдание, където има безгранична радост, и чистота. Всички сме обречени да се стремим към този идеал и никога да не го достигнем в този живот, на този етап от развитието на човечеството. Още не сме го заслужили. Само можем да градим частичка по частичка основите на този наш вечен Дом...който все някога ще достигнем, обречени сме да се върнем в бащиния дом отново все някога.

Питам се как някакви си микроскопични фреони ще стигнат толкова високо в тропосферата, че да увредят озоновия слой. Кое ще ги накара да се вдигнат толкова високо? Това е невъзможно. Митове и легенди са твърденията, че фреоните са причина за изтъняване на озоновия слой.