Максим

Първото изречение е особено оригинално и уникално. Всички са добри, но мнозина не живеят правилно. Ако те тровят целенасочено с консерванти и те грабят пак ли няма да критикуваш? И критиката е част от Любовта. Чрез нея спираш да толерираш техните грешки. Още нещо се сетих-на запад не пазаруват в найловони торби, а в книжни пакети, осъзнали са че найлоновите торби се разграждат за период от 300 години, не по-малко. Т. е. грижат се за екологията. У нас на никого не му идва на ум това нещо, буквално ти напъхват в ръцете найлоновата тобричка. Аз от няколко години отказвам да ми слагат покупките в найлонови торби, имам си една, която давам, но те като чуят, че не желая да ми дават найловона торба-ме гледат странно и ми набутват в ръцете такава въпреки отказа ми. Ако всички откажем да вземаме найлоновите торбички, ще откажем тази индустрия от тях, защото ще е на загуба, и може би ще се въведат и у нас книжните пакети.

Да, денят е хубав, и България също, иначе досега да бях поел на запад. Само не разбрах в каква връзка се споменава Исус? Той и за виното и месото май е говорил нещо, за което аз не говоря.

Идеалист съм си до мозъка на костите си и такъв ще си остана. Може и да идеализирам, но не мога да избягам от звездната си карта и от зодията си. Навсякъде във всички страни има всякакви хора и пропаднали също. Според мен на запад хората са по-фини в някакъв смисъл. Там ако медитираш те уважават, и мнозина го правят също. Докато тук те смятат за изключение. Всички там държат на здравословното хранене, по магазините се продават качествени чисти храни, а не тъпкани с консерванти с каквито ни тровят тук. Знам че в Швейцария съотношението соеви-месни продукти по магазините е 50/50. Тук трябва да търсиш под лупа, за да намериш соево мляко например. На никого не му пука в България какво е качеството на продуктите, които се продават. На запад спортуват повече, имат много паркове и пътеки за колоездачи, при нас няма и никой не спортува. Всичко това е също признак на ниво на духовност. На запад те уважават, тук те нагрубяват без да си виновен, даже в магазина. Когато бях на научна конференция във Варна с международно участие, ясно забелязах как български учени си завиждат и омаловажават труда на другия без капка уважение. Бях свидетел на възмущението на двама американски професори от университета в Уайоминг, които казаха че такова некоректно отношение както между българските учени в този частен случай не са виждали никъде! Те бяха така фини, така възпитани, за разлика от някои български. И това е красноречив признак за съответна духовност. На запад ако си способен-постигаш. Тук не е така. Това не е нормално.

В същия смисъл беше моят постинг.

Забелязал съм. Първо имаш всички удобства, имаш всичко каквото си пожелаеш, консумираш на поразия. Но след време започваш да чувстваш празнота, пустота и неудовлетвореност в себе си. Лъскавите играчки на света са с красива опаковка, но с празна вътрешност и затова не са ти донесли истинското щастие. Тогава започваш да търсиш духовната страна на живота. Това пренасочване към духовното търсене го правиш съзнателно плод на преживян печален опит със света. Другият вариант какъв е? Беден си, мислиш само за прехраната си, за подслона си, и нямаш време и възможност за духовни занимания. Когато си беден си мислиш: "Какво ли е да имах достатъчно храна, да имах сушинка над главата си." Тогава нямаш мисли за духовен живот, искаш да уредиш физическото си съществувание, мислиш ако имаш малко по-добри битови условия ще си по-спокоен и тогава ще можеш да работиш върху развитието си.

Не. С действията си от миналото сам си избрал какво да ти се случи сега. Всеизвестният закон за кармата. Има неща които можеш да промениш, и други които не можеш. Когато приготвяш десерт ако има малко захар можеш да добавиш още. Но веднъж изпечен вече не можеш да го промениш и да добавиш захар. Прабдха карма не може да бъде променена, санчита карма може да бъде променена чрез духовни практики. Да празнуваш тишината, Шри Шри Рави Шанкар

Не смятам, че нашите желания са решаващи за бъдещото им осъществяване. Вижте колко много хора са искали много силно определено нещо, и колко често са оставали разочаровани, точно заради това желаене на нещо. Стараеш се да мислиш позитивно, пожелателно, ден и нощ, дълго време, дълги години, и въпреки това нищо не получаваш, и в един момент идва отчаянието и всичко се срива като илюзия, което си градил години наред. Разбира се често желанието съвпада с реалното развитие на ситуациите. Но не мислите ли че е така просто защото ти е дадено поначало от Всевишния? Каквото трябва да дойде при теб, каквото си заслужил-то идва. Щом си го заслужил, то ти е проектирано на фин план, стига да си достатъчно сензитивен, за да го уловиш, ти вече си в съзвучие с него, стремиш се към него несъзнателно още преди да се е реализирало. И в един момент то идва(и си мислиш "да, аз го исках силно и затова стана"). Не е защото си го желал много силно(желанието ти просто е съвпаднало със събитието), а защото ти е отредено, защото ти е дарено. Всичко се дарява на този свят. Защо някой цял живот се трепе от работа и винаги си остава бедняк, а друг без да пипне нищо се ражда в богаташко семейство и живее охолно?

Доброто е онова, което ни оставя във вътрешен покой и комфорт. Никога няма да ни бъде комфортно с негативните си качества. Ето защо доброто е нещо реално и важно, и е необходимо условие, за да бъдем щастливи. Никога не можем да бъдем истински щастливи и спокойни ако не се освобождаваме от негативните си качества. Трябва да бъдем добри, поне докато не сме станали просветлени. След това вече ще бъдем над представите за добро и зло. Но дотогава има дълъг път, по който можем успешно да вървим само ако знаем какво е добро.

Не мога по никакъв начин да приема варианта да се вземат пари за такива неща. Много съм мислил върху този казус, првеждах какви ли не доводи за, но не можах да се убедя че трябва да се плаща. Отвътре така ми се подсказва все едно и също. Може да греша, но не мога да заповядам на сърцето си и да одобря евентуална комерсиалност в такива дейности.

Напълно съм съгласен и с двете мнения на Мона и на Силвия Не вярвам в дяволите, елементарно е всяка несполука да се обяснява все с дявола, за всичко ни плашат все с дявола. Банално е, не се връзвам на такива приказки-свободни съчинения на религиите. Това е остарял средновековен метод. Има една съществена разлика между източната и западната философия. На запад смятат, че само чрез страдание можеш да достигнеш Бога, докато на изток казват, че това става чрез радост и празнуване. Много по-логична и близка до сърцето ми изглежда източната версия-Бог е сътворил света в радостта си, и най-логичното е ние да го постигаме в радост, а не в страдание. Сигурен съм, че никое живо същество на тази планета не желае страдание, всеки търси радост. Е, кажете ми тогава кое е естественото за нас и нашата душа? Кой от вас, които застъпвате идеята за страданието може с ръка на сърцето си да каже, че иска да страда, пък било то и за да се пречисти? Аз например никога не съм искал да страдам, винаги съм гледал да ми е удобно и приятно. Искам да ми е ведро и приятно, вдъхновяващо да играя паневритмия на езерата под красиви върхове и така да постигам Бог. Кой от вас би избягал от това и би приел страдание като алтернатива?

Да!

Така е. Но по-добре е стремежът към безстрастието, отколкото олицетворение със страстите. Първото може да ни изтегли поне малко по-напред към Бога, а второто да ни дръпне поне малко по-назад към животните.

Страстите са просто етап, на който не трябва да се остава. Както много красиво се изрази Ян, зад страстите идва безстрастието. Нищо че още няма човек напълно освободен от клещите на страстта. По-добре да се стремим към онова абстрактно безстрастие, което обаче е нашата по-неуловима, но най-истинска същност. Нека да тичаме неуморно към него, нека да тичаме към идеала си. Това е по-добре. И така...с абстрактното си илюзорно безстрастие аз се наслаждавам на красивото сега и днес, и рисувам също така прекрасното си безстрастно утре, без да ме вълнува вчерашната страст.

Месото винаги ме е отблъсквало, и неговия вид, и мирис, и мисъл за него дори. Още от дете го отхврълях. От може би близо 20 години не съм приемал месо под никаква форма. Никога не ми е липсвало, никога не ме е изкушавало. Когато съм на една маса с хора, които го консумират ми става некомфортно. Същото е и с цигарите и алкохола. Никога не съм вкусвал от техния вкус. Винаги ми се е струвала неестествена тяхната употреба. Истински фанатик съм към тези неща. Даже по никакъв повод и не сервирам на моите гости такива продукти, дори да ме сметнат за особен (както най-често става ).

Така е, съгласен съм. Но трябва да поставим всяко нещо на неговото място. Умът също си има място. Когато е целенасочен-той е на мястото си. Но все пак трябва да има моменти на почивка както за него, така и за нас от него Иначе един постоянно бърборещ нямащ покой ум може тотално да те изтощи и тогава да те отдалечи тотално от истината, да те извади от твоя център. Докато обратното-тишината те приближава отново към твоята същност. Тя е лекарството от всички проблеми, които собственият ти ум може да ти навлече. Когато някой се чувства виновен-се потапя в тишина, когато някой е огорчен-отново се потапя в тишина, когато си благодарен-отново си в мълчание. Така или иначе тишината е нашият дом и убежище. Животът нагледно ни показва на практика точно това. Нямам намерение да споря, опитът е по-важен.

Задаваме си въпроса "кой съм аз?" и в отговор получаваме пълна тишина. Няма ли отговор? Или отговорът е многозначителен: Ние сме тишина! Когато спрем споровете и отстояването на позиции във форум или в живо общуване, умът се успокоява, тогава идва въпросът "кой съм аз всъщност?", а отговорът е тишина. Това сме ние. Нашата душа е кристализирала тишина. Всички други отговори са само мисли, а мислите никога не могат да бъдат завършени. Само тишината е завършена.

Да така е. Но това там е свещено място, чувствам голяма привилегия че пътят ми е бил отворен да бъда там. Може би обиден не е точната дума, но нещо близко до нея. Всички сме свързани като единен организъм и не ми е безразлично. А там това е още по-осезаемо.

Орлине много хубаво си го написал в другата тема. Обаче нещата не са така прости. Виж в дълбочина. Не допускаш ли че е възможно да не можеш без секс и да те хваща безсъние, точно защото употребяваш алкохол? Казваш, "аз не мога без това, природата ми е такава". Това звучи като оправдание. А първо осигури ли всички здравословни условия на живот, изхвърляйки алкохола от менюто си? Може би аз мога без това, просто защото организмът ми е чист и откъм месо, и откъм алкохол. Сигурно съм прекален идеалист, сигурно греша, сигурно изглеждам фанатик...когато ми стане обидно от това, че например видя някой участник в Рилския събор, който участва в Паневритмия и молитви и често цитира Учителя, а вечер сяда пред хижата с бира и цигара в ръка, и със саламче в чинията. А видях такива случаи и то на хора, които се смятат за ученици на тази школа. Това ли е препоръчвал Учителя Дънов? Мисля, че по-важното е да започнем от себе си, и с тези най-елементари неща които се отнасят до външната ни чистота, която от своя страна е външен израз и на вътрешната чистота, и чак след това да оправяме света.

Орлине, ти и бира ли пиеш?

Може да има, но има и фруктоза и глюкоза. Които са полезни.

Малко е далеч, ние също имаме даже 150 годишна къща в Жеравна в типичен архитектурен възрожденски стил-тип Камчийска дървена къща, и затова си ходя там през лятото.

Така ли? Къде по-точно? Защото и аз си събирам билки от Котленския балкан. От село Жеравна.

И ти ли се опитваш да разлаеш кучетата?

Представи си, че имаме лична карма за уреждане. И се наложи да се раждаме отново, за да я решим в друг живот. Не е ли по-добре да я резрешим още в този живот? И да станем свободни от ново прераждане, което би било само заради това уреждане. Затова остани във форума

Започнах с четене на всичко, каквото ми попадне за медитацията Тук в темата за медитацията са казани много неща, аз нямам какво да добавя Първо четох книги относно медитацията, за да добия първоначална представат. След това реших да опитам и се записах на курс, действително има някакви обяснения, които получихме. Но аз медитирам с мантра, и който няма такава не мога да бъда особено полезен с моя опит. При този тип медитация просто си наблюдател, мантрата със своята вибрация привлича ума ти и го успокоява постепенно, все по-малко мисли идват, и накрая не остава мисъл, ставаш кух и празен. Това е.