Максим

Моят източен учител постоянно повтаря, че сме дошли на този свят само за да даваме, не да вземаме. Да даваме на света от каквото има нужда, като коледната елха-пълна с дарове, във време когато всички други дървета са голи. И само когато даваме, ще ни се даде. Това е истинското богатство. В точно същия дух е краткия цитат от Беинса Дуно, който Донка даде. Много голям урок е това, за цял живот, но който е успял да го приложи, сигурно е намерил пълното щастие, не съм успял засега да го разбера напълно и приложа.

Не го отричам, само говоря и за другите възможности. И не подтискам, каквото трябва става без усилие, може би съм заслужил от предишни животи, не знам как е при другите хора и какво им коства, не се правя на герой, защото просто нищо не ми коства (или почти нищо). А, сетих се, бях се зарекъл повече да не пиша в тази тема, и спирам.

Да, но се проявява или едната или другата форма. Това са двете проявления на една и съща енергия. Хората, които са сексуално много активни, са много малко дейни и креативни, и обратното. Или оставяме енергията да излезе по най-краткия път навън, или да я насочим нагоре по-облагородена чрез творчески процес.

Дори и когато сме активни и действаме, пак не винаги постигаме-като не ни е дадено, не става по никакъв начин. Но така е, освен желание, трябва и да се действа и то на 100%, без обаче да очакваме сигурен резултат, защото оттам нататък всичко останало е в ръцете на Висшият Аз (Бог). Пример: двама спортисти участват в състезания, единият завършва втори и не е дал всичко от себе си, той е нещастен, че не е станал първи. Другият завършва на трето място, но е доволен от себе си, защото е дал 100% на каквото е способен. Когато сме дали 100% от себе си, ако сме успяли сме удовлетворени, ако не сме-пак сме удовлетворени и спокойни, защото знаем че сме направили всичко което ни е по силите и не съжаляваме така както ако бяхме дали само 50%(тогава щяха да започнат съжаления-ако бях направил още и това щях да успея...)

Подбрах някои видеозаписи с музика на санскрит, подходящи за тази тема. Всички са от школата Изкуството на живота и учителя, когото следвам-Шри Шри Рави Шанкар. Шри Шри в Холандия и сатсанг с музика+знание 10 мин.: Музикален фон: http://video.google.com/videoplay?docid=97...ri+Ravi+Shankar Знание ценноста от пеенето (Шри Шри Рави Шанкар) 5 мин.: http://video.google.com/videoplay?docid=45...ri+Ravi+Shankar Песен Джай Джай Радха Рамана Хари Бол 4 мин.: Песен Vasudhaiva Kutumbakam 2 мин. 30 сек.: Песен Jay Jay Govinda Hare в ашрама в Бангалор 3 мин.: Посрещане на Шри Шри във Фаридабад и песен Гуру Ом 4 мин.: http://video.dir.bg/search_one.php?id=1754...0Ravi%20Shankar

Не обичам да задавам въпроси, но за сметка на това обичам да отговарям на такива. А вашите както винаги са много точни и добре формулирани. Означава това, че повечето от нас не забелязват истински красивото в света. Когато познати пътуват заедно в превозно средство, те най-често разговарят помежду си през целия път, вместо да наблюдават в тишина планината, дърветата, залеза през прозореца. Когато няколко човека отидат на пикник сред природата, те си палят огън, за да си пекат месо, основното което запълва пребиваването им сред прорадата е храната, приказките, и силната музика. Не са там заради самата природа, не влизат в допир с нея, пребиваването им там остава напразно. Т.е. в тези широко разпространени случаи няма преживяване "на тайните". Нямам представа какво са имали и имат предвид мъдрите, защото не съм на тяхното ниво, имам само собствено тълкуване на това тяхно съждение, което вече изразих в по-ранен постинг: Затова те си остават тайни. Може би прозира в моите разсъждения източен начин на мислене, но това ми идва отвътре, не мога да избягам от себе си.

Много добре се представи Андрей Грива. Но както често става в светските отношения привлича вниманието на масите не озни който стои смирено, коректно и скромно, а онзи който се пали и демонстрира мускули. Така стана и днес. Все пак който има очи да вижда, ще види кое поведение беше по-правилното, по-безусловното...

И така може, и иначе също-някои са щастливи и когато знаят справка просветлените.

Има и друг аспект на нещата тук. Не винаги отказът да се задават въпроси у възрастните хора говори за "застиналост" в готови отговори. Нали животът може да се разглежда като игра? Кога една игра е интересна? Кога би искал да я играеш? Когато не знаеш нейния изход, т.е. не знаеш отговора й. По същия начин като порастнал можеш да спреш да задаваш въпроси, просто защото искаш да изиграеш по-увлекателно играта на живота си. Някои източни учители казват: "Тайните не са затова, за да бъдат разбрани, а за да бъдат напълно преживяни!". Не знаем отговорите на много въпроси, и въпреки това в цялата тази неизвестност има очарование. Знаем нещо, но не можем да знаем всичко, безсмислено е да задаваме въпроси за най-дълбоките неща от живота, защото те излизат извън рамките на нашия ум, който има своите ограничения. Така можем да живеем като малкото дете, което не познава живота, то не знае, но въпреки това е щастливо.

Всичко по този въпрос е много относително. Можеш да си сам външно, но вътре да не си самотен. И обратното. Сам съм само външно, но не чувствам самота отвътре. Обичам да съм сам. Никога не ми е тежало, че малко общувам. Имам потребност разбира се от комуникация, но лесно я задоволявам. 10 дни на Рила през август са достатъчни и после мога половин година да съм сам. Класически интровертен тип. Обречен съм да бъда винаги сам...обичам тази своя обреченост в самота!

Не обичам да задавам въпроси. Неслучайно във форума може би изобщо не съм задавал въпроси. Ще ви разкажа една притча. Един човек минавал през гарата като на всеки перон спирал и питал "за къде е този влак?". В крайна сметка той просто минавал през линиите, въобще нямал намерение да пътува за никъде. В такъв случай нужни ли са въпроси? Не. В школата, с която имам допир е основно знание: "Да се научим да задаваме само въпроси, които са на място. Да не задаваме безсмислени такива." Естествено, че ме дразнят празни въпроси, или въпроси, чийто отговор е очевиден. Още един важен аспект същствува. Въпросите се пораждат тогава, когато нещо не ни достига вътрешно. Ако всичко ни е наред нямаме въпроси. Въпросът е външен признак, че вътре нещо не достига. Чрез въпросите се опитваме да го разрешим, изгладим. Един въпрос е на място, ако полученият отговор носи вътрешен комфорт, ако носи вътрешна тишина. Един въпрос не е на място, когато съответният му отговор носи смут в душата. Създават ли нашите въпроси хармония и покой в душите на другите хора, или носят смут? Да се замислим за това. Интересна практика е да се научим да превръщаме въпросите си в учудване. Това е ключ към истинското щастие. Например вместо да се питаме:"Защо той ме обиди?" да го превърнем в учудване: "О, той ме обиди". В първия случай ближем рани и сме съкрушени, във втория случай просто констатираме събитието и сме неуязвени. Друг важен пункт във философията на изкуството да се живее е превърни въпросите в учудване. Ако някой се подразни от въпросите ми, и аз се дразня на него. Не съм на онова ниво на безметежност...все още ми пука дали пиша правилно без правописни грешки, дали получавам одобрението на другите и прочие.

Доста духовни учители не само твърдят, че животът е една игра. Но и го показват с поведението си. Виждал съм Гуруджи как играе. Той е като дете. Това трябва да се види. Това иска и да каже като послание, но ние приемаме нещата много насериозно и ни е трудно да играем живота. А ако можем да го изиграем като игра, няма да е толкова труден, би бил доста забавен и лек. Играем различни роли в този живот. Всичко е игра, Бог също играе със своето творение, шегува се също. Виждал съм хора, за които животът е игра, те са толкова леки и радостни. Можеш да бъдеш сериозен, задълбочен, и в същото време да си игрив като дете. Може би тази сплав е най-доброто.

Точно така, настана време за Паневритмия. Тази година имам две до момента. За съжаление мястото, където се играе при нас е много далеч и е извън града, това е единствената пречка да съм по-редовен. Само 3-4 човека ходят през седмицата, и не се получава истинска Паневритмия.

Публикация във вестник Телеграф: Можем да помогнем на един млад човек да живее.

Страстта обаче също не е постоянна. Тя също си отива. Бих казал тя е много по-краткотрайна, отколкото осъзнатостта и безстрастието. И да искаш не можеш да я задържиш завинаги. Тя е като лъскавата опаковка на подаръка-красива и примамваща, но като се вкопчиш в нея, а забравиш за самия подарък...в ръцете ти остава само една обвивка и сълзи в очите, остава пустота. По принцип така става. Мъдрият знае, че търси именно подаръка, завит в тази опаковка, на нея самата не обръща никакво внимание.

Ина, безстрастието не е равноначно на безразличие. Лично мен страстите винаги са ме изкарвали от осъзнатостта си, от центъра си, и в крайна сметка след тази буря на емоциите остава пустота, чувството не е завършено. Когато общуваш със самия себе си и не се загубваш в страстта, тогава чувството, което остава е завършеност, пълнота. Именно то е свързано с щастието. Не казвам, че не трябва да се радваме на живота, напротив-радвай се, играй като децата дори, но бъди в себе си по време на радост и емоция. Тогава чувството ще бъде завършено и ще бъдеш в пълнота. Шри Шри Рави Шанкар, "18 закона за духовно развитие"

Ники, че ти си пишеш без правописни грешки Много правилно даже. Почти всички тук пишат правилно, много рядко забелязвам по някоя правописна грешка. Правописът е външен израз на нашата култура и отговорност.

SNEJA И на мен се е случвало същото. Например познавайки различните форми на синоптични процеси в метеорологията, в един момент си казвам: "От кога не се е случвала тази или онази обстановка?" и в близките дни точно тя става. Много пъти ми се е случвало. Вече знам, че като си задам такъв въпрос по отношение на някоя обстановка, съвсем скоро тя ще се реализира. И смятам като Добромир, че това е предусещане, а не пресъздаване.

Силвия СД xameleona Ще се радвам да ви видя. Ако сте сигурни, че искате да дойдете, потвърдете ми и ще ви запазим места в хижата. Тя е резервирана специално цялата за събора, и който се обади му запазваме място, до изчерпване на количествата Ние шуменци като домакини сме винаги на палатки, хижата остава за вас-гостите от страната. Нощувките в хижата не са скъпи, сравними са с тези на старата хижа в Рила.

Точно под Конника има хижа, а също и къмпинг с бунгала и с място за палатки. При възможност е по-добре да се носи палатка, защото хората са много и хижата ще е пълна 100% така или иначе. А бунгалата още не са резервирани за събора, защото се издирва стопанина им, който май в момента е в чужбина. Разбира се, може да дойдеш с децата си, има хора които идват с цялото семейство. Съборът така или иначе освен всичко друго е и един пълноценен отдих сред природата. Духовният наряд включва няколко песни и молитви, дадени от Учителя. Няма нищо общо с военните наряди.

Шри Шри Рави Шанкар

И моето усещане по въпроса е същото. ....

Например това е ключ към въпросите и същевременно послание за нашето съвремие, волята Божия: Шри Шри Рави Шанкар, В търсене на Бог

Нищо глобално не мога да твърдя по този въпрос. Мога само да кажа какво чувствам по отношение на месото. Не се чувствам добре при вида на месо на масата. Неговата енергия е толкова тежка и тромава, заземяваща. Може да е мой проблем, но винаги съм го чувствал така. Веднага започвам да осъзнавам как първо е било живо същество, как след това му е бил отнет живота, и е накълцано на парчета и обработено, за да го сложиш в чинията си, а после в стомаха си и да си щастлив. Нещо не ми се връзва целия този процес. Етичният мотив е водещ на първо място, и след това се нарежда тежката вибрация на месото.

Може би тук е мястото да поканя всички вас на традиционният Мадарски събор на Бялото братство. Там можем да си направим среща на форума на живо. Съборът ще се проведе на 25, 26 и 27 май. Може да се пристигне на 24 май привечер, защото от следващата сутрин вече ще има програма с посрещане на слънцето и паневритмия. Ще има и програма с различни лекции. Планира се и пътуване до старините във Велики Преслав-старата българска столица, където ще се проведе духовен наряд и евентуално концерт.(миналата година такъв наряд се проведе при базиликата в Плиска). Интересът към събора е огромен и както винаги всички бази около Конника ще са препълнени. Който желае да присъства трябва да се обади предварително, за да се запази място за нощувка(в случай че не идва с палатка). Може би е добре датите на събора да се изнесат в новините на портала. Това е албум със снимки от миналогодишното събиране край Мадарския конник, бях свалил снимките, но сега отново ги качих в интернет: http://maxmet.hit.bg/26-28.05.2006.doc За онези, които не знаят, Мадара се намира на 15 км. източно от Шумен. Придвижването става през Шумен, откъдето се взема пътнически влак или автобус, гарата е недалеч до Конника. Първият събор тук е проведен през 1993 г. и оттогава се провежда всяка година. Оформи се като второто най-голямо събиране след августовското на Рила. Доколкото знам от София ще пристигне група организирано с няколко автобуса.