Точно така, когато стъпих на духовния път отидох с нагласата за себепознание, за усвояване на техники, за постигане на някакви вътрешни състояния, т.е. бях с нагласата да получавам. Но учителят тотално разби тези ми представи-никакви вътрешни състояния, никакви ефекти, никакви вътрешни облаги, а само служене, сева и пак сева. Недоволствах, че вместо да ни се даде по-дълбоко знание, ни пращаха да организираме основни курсове за нови хора, мислех си "какво ще ми даде това? аз вече го знам, искам нещо повече като знание". Мръщех се, че по време на курсове, вместо да си медитираме в комфорт (и това го има де), но покрай него ни възлагаха и да чистим пода с прахосмукачка, двора, да мием чиниите и т.н., изобщо измисляха ни работа. Обаче имаше ефект-като се върнеш спонтанно правиш неща, които никога не си правил-вкъщи миеш чиниите, излизаш пред блока да събереш боклуците...
Добре, че естеството на професията ми е да давам, иначе с тази дълбоко вкоренена нагласа да получавам, трудно щеше да е Ето, утре втора събота подред вместо да почивам-отивам да изпитвам, макар че не трябва аз да го правя, и никой няма да ми плати за това, че и две дисциплини даже едновременно, поради заетост на титуляря. И във всичкото това има някакво удовлетворение, че си тук за да спасиш положението, да запълниш дупка, която по стечение на обстоятелствата се е отворила. Струва си!