Максим

Макар и с година закъснение ще взема отношение. София си е земетръсен район, има разлом в северното подножие на Витоша. Той редовно си генерира слаби трусове. Но са възможни и разрушителни. През септември 1858 г. София е била разтърсена и разрушена от силно земетресение с магнитуд близо 7 степен по Рихтер, с епицентър този Витошки разлом. По-късно през 1917 г. също е имало чувствително земетресение, но по-слабо. Оттогава Витошкия разлом е в затишие, но не се знае кога пак ще се активизира. Така че София е място, което е било и може да бъд епицентър. Другите градове, които могат да бъдат епицентър на земетресения са Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Ямбол, от по-малките Велинград, Кресна, Шабла, Стражица. haidukpikaso А въпросът с петната май е от компетенцията на науката "Егология" и нейният основател.

Всеки, който е научил нещо, значи е станал ученик. Всеки, който работи съзнателно върху себе си в себепознание, независимо дали под ръководството на учител или не, е ученик.

Албум-"Зима в Шумен и околността": http://www.snimka.bg/album.php?album_id=128380

Публикувах свой електроен албум със снимки от Рила 2005 и 2006 по време на духовната школа, някои може би съм ги давал вече, но сега имах възможност да покажа повечко неща от най-доброто: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=128725

Бих искал да обърна внимание на един може би широко разпространен проблем-организацията по извозване на отпадъците. Разхождайки се в околностите на с. Жеравна в Стара планина попаднах на купища боклуци по доловете. Поради липсата на дори един голям контейнер в селото, местните хора от немай къде са принудени скришом да търсят закътани долове, където да изхвърлят строителните си и битови отпадъци. Не знам по какъв начин да сезирам съответните органи, които трябва да се грижат за сметосъбирането и извозването в селото. Дано оттук стане достояние. Още повече, че Жеравна е район с добре развит Екотуризъм, Исторически и Селски туризъм, тук идват много чужденци. Какво лице им представяме? Направих няколко снимки. Тъй като неволята учи, се хванах в една борова гора и събрах всичко, каквото имаше там, на третата снимка са старателно завързаните торби с отпадъци: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=128527

Няколко снимки от Източна Стара планина, направени по време на престоя ми там преди седмица: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=128307

Вярата в себе си, в своите способности. Спокойствието, увереността, които идват когато човек осъзнае, че не е сам, когато осъзнае, че някой бди над него (няма значение дали това което бди ще се нарича Бог, Абсолют, Висш Аз, Енергия, Разум, Интелект, няма значение дали ще се нарича с конкретно име и форма, тук може да има абсолютна свобода, даже е по-добре всеки да избере своят начин). Това може да се обясни на децата. Вярата не е нещо отвлечено, тя се проверява и прилага практически в живота, например ако детето има вяра, то няма да е суетно, няма да е агресивно, няма да притеснява другите деца, няма да е подтиснато, всичко през него ще тече хармонично. Всичко това може да се възпита чрез разнообразни игри, чрез превъплътяване на древни притчи в импровизиран театър, изигран от децата като накрая се извлече главната поука, и т.н. Споделянето и чувството за принадлежност може да се възпита чрез игра под формата на подаряване на символичен подарък един на друг. Никак не е трудно и би се приело много добре от самите деца.

Според мен най-добрият вариант е да има конкретен предмет в училище, в който да се изучава интералният възглед към духовността. Религията, която искат да въвеждат няма да свърши работа. Добър вариант би бил накратко изучаването на историята на религиите с акцент върху уважението на всяка религия и особено намирането на общата основа във всички духовни учения. Така у децата от рано ще се изгради чувство на толерантност към различното. Тъй като духовността има отношение не само към вярата във Висшата сила, но и се грижи за цялостното хармонично развитие на личността, е много важно да се акцентира и върху практически процеси, за изграждане на личността на детето. Може и в отделен предмет да бъде, наречен Етика или нещо по-комплексно, но още от 1 клас, а не от 9-ти както беше едно време, а после даже и го премахнаха. Индивидуално и чрез разделяне в групи за създаване на чувство за колективизъм, съпричастност и т.н. По-конкретно: разчупване на бариерите, преодоляване на комплексите, умение за справяне със стреса, справяне с агресивността и замяната й с дружелюбие, придобиване вяра в себе си, уважение към другите, обучение в човешките ценности...До този момент училището способства само за развитието на интелектуалните и творческите способности на подрастващите, докато по-горе изброените качества никой в училище не застъпва. Тези идеи са жизнено необходими и не търпят отлагане, но те могат да сработят само ако учителите дават личен пример-защото всеизвестно е, че децата докато са по-малки, копират това, което виждат от наставника си. Както Гуруджи казва: "Може 3 часа да изнасяш лекция за любовта, но ако не я излъчваш тази любов, никой няма да я почувства". Затова важно е качеството на присъствие на учителя в клас.

Наистина и аз бих попитал какви хуманитарни инициативи, свързани с донорство на кръв например предприема християнството? И с какво право то си позволява да твърди, че източните религии отхвърлят донорството, след като познавам последователи на източни учения и йоги, които даряват кръв?! Може би е добре да споменем, че едно течение, което има християнска основа, а именно "Свидетели на Йехова" забранява на своите последователи да даряват кръв и органи, базирайки се на текстове от Библията.

Парите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Но най-често в духовните учения се смятат за зло, а в света за благо. Би било чудесно ако можеше без тях, но светът здраво е устроен с тях и няма къде да се скрием или да избягаме от тях. В такъв случай по-добре да не им придаваме качества, нито негативни, нито позитивни. Да ги оставим където им е мястото, само там, нищо повече.

Истинското знание дава свобода и не догматизира. То е което дава покой, разширение и единение.

Нямам особен опит, но мисля, че любовта се случва спонтанно. Това не става истински когато си поставиш за цел да я търсиш в другия. Когато си внушиш, че имаш нужда да те обичат, ти си създаваш фиксация на тази тема, от това идва някаква трескавост и с тази трескавост излизаш от себе си. Върху всеки срещнат от другия пол проектираш своето желание за любов, а това е емоция. Познавам хора, които трескаво търсят под дърво и камък своята любов, и по правило не са щастливи, нито спокойни. Обратното-когато спреш да търсиш на всяка цена, тогава точно истинската любов може да дойде и да срещнеш човека на живота си. Това е така, защото тогава отпускаш желанията си, освобождаваш се от "задължението" непременно да намериш, нещата се уталожват. С това позволяваш на Висшата сила да подреди нещата по най-добрия за теб начин. А знаем че Бог нарежда само по добър начин нещата, нали? Тогава любовта наистина може да се случи. Това е единият начин за решаване на проблема. Така мои познати след като спряха трескаво да търсят любовта, не след дълго тя сама и спонтанно дойде при тях и сега са щастливо семейни. Ако трябва да дойде любовта, тя ще дойде когато й дойде времето, не е нужно човек да се безпокои за това и да я търси. Вторият начин е на по-високо ниво на разбиране-когато осъзнаеш, че всъщност ти си цялостен и щастлив изначално, без да са ти необходими външни условия. Тогава ставаш спокоен, без очаквания, без трескавост, и в крайна сметка си щастлив, защото не чувстваш никаква липса, ти си в своята природа.

Няма да има нито женене, нито нищо, нито съжителство, нито отношения, нищо. Има само една любов, към която си струва наистина да се стремиш според мен.

Блажени са вярващите в невъзможното... Пак ли да повторя, че от ясновидство и от звездна карта брак не ми се дава, нито брак нито близост. Да добавя и от вътрешен усет също. Бетон съм отвсякъде Няма нищо по-сигурно от самостта ми.

Ааа, значи теб да те опази, а мен ме пращаш в клетката, така ли?

Да, съгласен съм че имате право за много от написаното. Уважавам мнението ви. Моите наблюдения са от нашия университет, който е държавен и нивото е като цяло добро. Преди години имаше хванат преподавател с белязани пари подкуп и наказан, уволнен, случаят се разчу широко. Не вярвам след това някой да се осмели да действа нечестно. Мога да говоря за себе си, за 4 години откакто водя часове, само веднъж се случи студент да се приближи до мен и да ми предложи сделка ако му дадем изпита, но естествено го отрязах на момента. За алтернативните университети нямам наблюдения и не мога да изказвам мнение.

Един момент, нека не смесваме нещата. Едно е да си показал на някого красиво място за отдих защото той те е помолил да го заведеш, защото знаеш че има натрупан стрес и му е необходим релакс и усамотение сред природата, и сте отишли заедно на няколко съвместни маршрута като обикновени приятели. Съвсем друго е, той да иска по-специална близост след като ти нямаш никакви интимни чувства към него и през цялото време си бил на разстояние съвсем неслучайно просто за да не даваш поводи, в този случай най-нормалното е да се отделиш и усамотиш като си видял навлизане в твоето пространство. Има си граница! Къде в случая е егоизма? Точно защото приемаме всички като равни, не влизаме в близост с точно един конкретен човек. Приемането на хората като част от нас означава еднакво отношение към всички. Вендор, значи ли, че според теб за да приемаме хората като едно с нас, че трябва да направим интимни връзки с всички хора? В случая мнението на Вендор ми изглежда противоречащо на ситуацията.

И аз така казвам. Проверено е от различни източници-традиционни и нетрадиционни, не е случайно че съм толкова категоричен. Непоклатим съм като скала.

Така ли? Не знаех. Това просто не може да стане. От много години ми се казва да не казвам голяма дума, обаче засега каквото съм казал и твърдял е станало точно така Когато стане ела да ми се обадиш. Мнооого съм далеч от това нещо. Другата ми половинка е вътре в мен и съм самодостатъчен, не мога да я намеря никъде отвън.

За мен е лесно Отрязвам директно. Още в зародиш. Сега го направих доста по-меко, отколкото обикновено, мисля че се прие правилно. Какъв е смисълът да си трая и да изпълнявам желания само и само за да не огорча другия? Така ще участвам в нечестна игра и за двамата. Ще подхранвам напразни надежди. Другата страна имаше вече такъв печален опит с друг човек, който не смееше да й каже, че не желае обвързване, за да не я огорчи, така подхранваше с години илюзията за нещо. Моят стил е директен до пълно изясняване винаги. Е, после и в мен остава дискомфорт поради това, че евентуално другата страна е разочарована. Но в крайна сметка играя чисто и открито, последователно, коректно.

Не съм съгласен да се говори общо и едностранчиво за тези неща. Има много добри преподаватели, които сериозно, съвестно и взискателно си вършат преподавателската работа в университетитите. Мога да го твърдя, защото имам наблюдения. Мисля, че даже повечето са такива. Нека не бъдем толкова черногледи. Може да са по-малко студентите, които имат искрен интерес към учението, но има такива, и това носи радост и стимул на преподавателя да дава най-доброто. А когато го прави и на студентите е интересно. Иначе имаш право за някои неща. Но какво е образованието на запад, в САЩ? Колко задълбочено учат? Едва ли повече от българските университети. Просто българското образование беше на много високо ниво през социализма и сега когато наистина има известен спад и опростяване се остава с впечатлението че нивото е много слабо, но сравнено със САЩ, където стават професори и доктори много по-лесно, отколкото у нас, си оставаме на добро ниво, и младите ни хора са признати специалисти. Мисля, че пътят не е в дълбокото теоретизиране, а в улесняването на материала с повече практически и нагледни материали и процеси. Това е световната тенденция. Мога да се поставя от страната на студента и да разбера колко е трудно да имаш 6 изпита в един семестър, всеки от шестимата преподаватели да ти даде по 40-50 въпроса за учене, колко труд прави и посилно ли е? По всеки предмет ако ти дадат да учиш от средно 3 дебели книги...Какво ще излезе, кой студент би се справил перфектно, така че по-добре да сме по-меки и повече реалисти към тях. Давам да се учи само най-основното от мои лекции, които съм предал по време на часовете, не ги товаря с дебели томове информация, и в резултат на изпита знаят всичко. Ако им дам 4 дебели книги за учене по конспекта, нищо няма да научат за изпита. Отделно мога да дам задача за курсова работа, и това е достатъчно според мен. Знам, че нещо са научили след мен, че умът им не е претрупан с излишни факти и объркан. Не давам да се преписва, следя стриктно и събирам пищови ако се наложи.

Ще поживеем и ще видим

Да обаче нали форумът е ценен с това, че всеки изказва лично мнение?

Да, мноого съм стар. Без брада когато съм ми дават 22 г. вместо реалните 32 г. Продължават непознати да се обръщат към мен с думата "момче", което и за мен е странно, но факт. Определено Пресен пример тазиседмичното пътешествие из планината, нищичко не трепва отвътре в сексуален план. Според мен Орлин придава прекалено голямо значение на сексуалността, не бих търсил връзка при повечето неща непременно с нея. Това е една енергия, на коята сме залепили етикет "сексуална", а тя е същата която се проявява и във вид на радост, гняв, страх, завист, разочарование, вдъхновение...ако махнем тези етикети остават само различни проявления на една енергия, проявяващи се в различни части на организма, но по същество абсолютно с еднаква структура. И когато успеем да осъзнаем това, няма да придаваме прекалено голямо значение на нито една от многобройните й прояви.

Не знам какво е бракът...и не искам да знам. За мен е много страннен целия този ритуал на обвързване на двама човека. Безсмислен. Единият става собственост на другия, и двамата имат изисквания един към друг, права и задължения...какъв фарс.