Максим

Карай с каквото си подхванал. Желая ти успех! Надявам се да бях полезен дотук, няма какво повече да ти препоръчам. Прави това, което те вдъхновява, имайки и тази информация която Станимир и аз и другите ти дадохме.

Да, развиване на интуицията е определено не само полезно, но и необходимо. Много по-голяма полза ще ти върши интуицията, отколкото другите изброени в първия ти постинг способности. Тук изброяваш наистина реални неща, ние живеем на земята, това ни трябва на първо място сега. За другите си има време и място в друга форма, в друг живот, когато сме стигнали по-високо ниво, и няма да допускаме сегашните си грешки. Не искам да фаворизирам нито една техника, включително и медитацията. Има различни начини, освен медитация. Например като се учиш да наблюдаваш повече неща, във всяка ситуация, наблюдавайки и себе си и другите, задавайки си въпроси "какво се случва в мен сега, каква емоция има, къде я усещам, какво я предизвиква, от какво е продиктуван мотивът ми за действие и т.н." ще ти помогнат да разбереш по-добре себе си, да развиеш бдителност, интуиция...Обобщено може чрез медитация, наблюдение, осъзнаване, размишление, молитва според личните предпочитания. Плюсът на медитацията е, че даваш покой на ума, позволяваш му да почине, а изпразването на ума е много благотворно и зарежда с енергия. Не е казано, че трябва да се стои по 5 часа на ден в медитация. 15-20 минути обръщане навътре могат да са достатъчни. Медитацията е приоритет главно на източните учения, което е резултат на залегналата в тях философия, но почти във всички други духовни учения също има някакъв елемент на медитативност под една или друга форма, освен това съвременния модерен западен човек също започва да я уважава и прилага за подобряване на своята трудоспособност, за по-пълноценен и качествен отдих също.

Станимир е не 100%, а 1000% прав в своя постинг, подписвам се с двете ръце зад всяка дума в него. Ще ти обясня смисъла на това увеличение на 100% за което споменах. Нашият ум е постоянно зает с мисли, затова не успяваме да използваме 100% понетциал. Но чрез медитация можем постепенно да го разширим като започнем да излизаме отвъд мислите, когато достигаме мигове на безмълвие по време на медитация. Мислите са на повърхността, смисълът е да се потопим по-дълбоко отвъд мислите в онова тихо и безбрежно поле/пространство, някои го наричат квантово поле, други Абсолют. Именно когато успеем да отидем отвъд мислите, те спират, тогава се казва, че си трансцедентирал своя ум, потопил си го в източника, в пространството, в мира. Тогава излизайки оттам обратно твоят ум е освежен и смята за все по-малко необходимо да се придържа към по-рано установени стереотипи. Така увеличаваш неговата широта и проявяваш себе си в по-голяма пълнота, изчистваш нездравите връзки и склонности от себе си. Именно познаването на това пространство на мир и блаженство в теб означава да познаеш своят Аз, той е твоята най-дълбока природа, извора от който си произлязъл, твоят център. Това е достатъчно, не е и користно, и при това не е необходимо да се развиват изброените от теб способности. Влизайки в контакт с твоя Аз вече започват да текат различни таланти, добродетели. Разбира се можем да поувеличим процента, но за 100% сигурно няма да стигне и един живот. Горе долу това е според просветлените, които са достигнали 100%. На теория обясних, като личен опит не съм медитирал особено много засега, и имам само леки проблясъци, не мога нито да отрека нито да потвърдя от свой опит всичкокоето казах.

Тези неща са привлекателни за хората, но не са непременно критерий за духовно израстване. Какво ще ти помогнат да израстнеш? Само ще те държат в периферията, могат да те изкушат и в крайна сметка да се отдалечиш от целта още повече. На курсовете по йога са ни казвали да не се занимаваме с такива неща изобщо. Познаеш ли себе си, своят Аз, това е най-дълбокото, останалото е ненужно-това са играчки за егото просто. Ако искаш да оползотвориш останалите 90% от потенциала си, просто трансцедентирай ума си чрез медитация, тогава ще бъдеш на 100%. Има една схема, която рисуват на курсовете по Трансцедентална медитация и Сахадж Самадхи медитация. Тя показва по какъв механизъм се стига от 10 на 100%.

Измежду всички безспорно верни мнения, най-близко до моето разбиране е това на BENITA. Много опростено и много точно! Днес беше свежото потвърждение на нейните думи. Както си стоях на компютъра, чух племенницата ми да изрече спонтанно думите: "Маминке обичам те!". Това е то. Просто и ясно. Докато майка чистеше в коридора детето спонтанно дойде при нея и й каза че я обича. Без причина, любовта от него блика спонтанно. То е естествено. Защото е само на 5 години, все още кристално чисто. После и аз попитах: "а мен обичаш ли ме?", детето каза "да, и вуйчо обичам". То не дели хората, не обича само един, а всички. Ах какви учители са ни децата! Бог ни изпраща с всички тези ценности-способност да обичаме, естественост, неподправеност, чистота, дружелюбие...После какво става, телата ни порастват, а тези ценности намаляват и се изгубват. Някъде по пътя ги изгубваме. Затова духовните учители на всяка крачка ни подсещат да си върнем изначалната природа на естественост и топлота. Затова обичам децата, защото ми напомнят каква е моята истинска природа и какво съм изгубил някъде по пътя си. Шри Шри казва следното: "Невинността на невежия не е ценна, както не е ценна и хитроумността на умния. Просветлението е рядка комбинация от детска невинност и остър интелект."

Ето един поглед към темата за будността на съзнанието чрез Йога-сутрите на Патанджали-Стабилност и Самадхи

Никой не може да изисква нищо от никого. Смирението пък още по-малко се постига с изискване. То е вътрешно състояние на човешкото същество и не може да бъде накарано да се случи по никакви външни начини. А като прибавим, че този човек те е изнудвал и поставял условия...коментарът повече е излишен.

Миналата година си купих розов кварц, бил за неутрализиране на излъчванията на монитора. Оттогава го държа върху монитора на компютъра и мисля, че действа Преди да го сложа по време на работа с компютър винаги чувствах напрежение в главата. Откакто го използвам нищо подобно не се случва, не се трупа напрежение. С други кристали или метали нямам опит, не нося и никога не съм носил никакви дрънкулки по себе си. Но кварцът определено ми помага при работа с компютър.

Интересно! Сънят, който остави най-силно впечатление в мен както аз го тълкувам е с подобен смисъл, макар че чувствата бяха коренно противоположни. Той се случи някъде преди 12 години, бях на около 20-21 години, не знам точно, но бях студент по това време. В съня дойдоха някакви хора, които не познавам, те дойдоха на прага на апартамента в който живея, почукаха. Аз им отворих, от тях струеше такава доброта, мекота и любов, каквито никога в будния си живот не съм виждал. Не можех да повярвам в съня си на тази реалност, тя беше така прекрасна, неземна любов струеше от тях. Исках да остана в този миг завинаги, такова вдъхновение почувствах в този сън. После се събудих със съжаление, че това е било само сън. Седмици наред си пожелавах да преживея отново същия сън. Опитвах се да го тълкувам. Те дойдоха на прага на дома ми, показаха ми рая и ме призоваха. Това събуди душата ми, вече никога нямаше да бъде същото както преди. Копнежът към нещо по-висше, по-красиво, макар и едва забележимо, но се усилваше, започна търсенето. Но тогава бях неориентиран още и си оставаше само като смътно усещане за недостиг на нещо въпреки всички външни удобства, които имах. Никога не съм се интересувал от сънища, не съм ги помнил, не съм ги тълкувал, и сега не проявявам интерес. Но този сън няма да забравя никога.

Спокойно Ина, има уроци и за мен от цялата работа. И в мен частично вътрешно се прокраднаха амбиции в тази област, нещо доскоро неприсъщо за мен. Е, сега е момента да ги охладя и да разбера, че не кариерата е щастието. Никога не се самозабравих, но вътрешно леко се поизкуших. И наистина постъпих глупаво да се оплаквам тук и да влизам в ролята на жертва. Да се заема позиция на жертва е винаги погрешен ход и не води до нищо добро. Всичко си знам как се случва на теория, само да ми се удаваше така лесно да го приложа. Ключът е да разчупим своя модел на реакция. Ние имаме един и същ емоционален модел, който повтаряме като автомати, само ситуациите се менят. Както на една и съща закачалка поставяме различни дрехи. Но ако успеем да сменим този модел, тази развалена грамофонна плоча, тогава ще сме направили реален прогрес.

Инатари, Мона и Силвия, благодаря ви! Не всичко е за приказване публично, но вие и без това прекрасно знаете какви са нещата в тези среди. Всеки е захапал кокала и по никакъв начин не го пуска. Грандомански амбиции за кариера и власт и игнориране на другите, поради страх от конкуренция. Университетите са се превърнали в бизнесфирми, вместо да са средища на просвета и духовност, каквото им е изначалното предназначение. Всяко чудо за три дни. Опитвам се да гледам от добрата страна на случката. Това са моментите, когато трябва да покажеш че си стабилно установен в центъра си, в своят Аз, в които да останеш невъзмутим, да продължиш да изразяваш себе си, а не да бъдеш автомат с натиснат бутон под влияние на емоциите, да докажеш че си йога, защото йога е това. Това са моментите да разбереш, че животът е игра като въртележка-в най-добрия случай ще подскачаш от радост, че желанието ти се е осъществило. В най-лошия случай ще плачеш. И какво от това, всичко минава, и в крайна сметка е игра на Божественото. Това е целта ми сега независимо да ли нещата ми ще се уредят или не, да остана спокоен и радостен, самодостатъчен, това би било непривързаност. Поне на 50% надявам се че успявам. Нищо не се случва, заради което да трябва да губя усмивката си.

Благост Да обаче влязохме през огражденията без разрешение. Пещерата още не е отворена официално. Да не забравяме това. А нарядът на Плиска беше по-добър от тазгодишния на Преслав според мен.

Не беше случайно, че е заваляло точно след като съборът приключи. Жалко, че си тръгнах час преди пороя, та не можах да видя стихията. По време на събора не валя нито капка. Докато по същото време в София е продължило да вали редовно. Пролуката на хубаво време, която очаквах и за която бях споменал, се осъществи точно! Вече се шегуват, че съм братския метеоролог и нося късмет с времето, след като миналата година на Рила пристигнах в първия хубав ден, и си заминах в деня, в който следобяд заваляло дъжд. А престоях там 10 дни, в които времето беше прелестно и без дъжд. Според мен миналогодишния Мадарски събор абсолютно с нищо не остсъпваше на тазгодишния. Това са двата най-посетени събора за всичките 15 години, откакто се провежда този събор.

Първия ми допир с учението беше през 2002 г., когато търсех паралел между йога и други учения. Попаднаха ми няколко книжки на Петър Дънов, съдържанието в тях ми хареса. Горе долу по същото време по канал 1 показваха няколко документални филма с Паневритмия и Рилски събори. Това също ми хареса, направих си тогава видеозаписи на тези филми, които гледах после многократно. Към местната група се присъединих чак през 2005 г. на 22 март.

Ами да, вече ще се боря. Такова време настана. Досега ставаше лесно всичко, но отсега нататък борба до дупка. Стига съм си мълчал, не съм учил толкова, за да ме тъпчат и използват и после да ставам барман или охранител от немай къде. Знам си цената и ще я отстоявам. Ако в България не стане, ще си отида оттук, другаде в чужбина ще ме оценят. И няма да съм първият. И после да не се сърдят политиците, че младите кадри изтичали навън. Ще изтичат, като няма кой да ги задържи.

След прецизна консултация с опитен астролог се потвърди точно това, към което съм вървял досега. Включително и след събитията се консултирах с него, отново потвърди че това е моят път. Една добра ясновидка миналата година потвърди същото каквото той. От два различни източника ми се каза едно и също нещо. Щом се случва, значи трябва С това съм наясно. Времето е такова. В минали епохи парите не са били толкова важни, колкото са сега. Но и това време ще мине. Друго време ще дойде.

Нямам желание, а и не знам какво да отговоря на този въпрос. Само знам, че играя честно, и разбрах че по честен начин не се успява. Ако бях играл нечестно сигурно щях да успея. Това е днешното време. Предните години в същата тази "некасова и паразитна за ун-та" област бяха уредени други хора. Щях да съм ценен сега ако имах шифър Туризъм, тогава щяха да ме обичат много, докато сегашния ми шифър Климатология е пречка да бъда обичан от тях. Само че на душата ме можеш да заповядаш да работи в туризма, ако призванието й е да работи в климатология. И кармата се обърква ако правиш не това, за което си изпратен по призвание, и после Всевишния горе ще ти държи сметка защо не си изпълнил повелята му, а си се поддал на треската на света за пари и власт. В днешно време в света биваш уважаван заради външни атрибути-какъв шифър имаш, какво положение в обществото, колко пари имаш, а не заради самата ти душа, не заради теб самия. Това е най-лошото. Нещата са много по-дълбоки и сложни, а светът с неразбирането си още повече може да ги усложни.

Уви времето в което живеем си остава далеч не това, което Бог иска. Властва стремежът за власт, шири се комерсиалност, хората са като вълци-всеки гледа да вземе за себе си, да дръпне към себе си, другите не са важни. И днес се убедих за пореден път. И то хора, които трябва да олицетворяват хуманността и да предвестяват идването на човешките ценности в света. Важно е коя дисциплина е касова, от която да могат да се измъкнат повече пари от студентите и да влязат в джобовете на университетите. Другите дисциплини кучета ги яли, моята видите ли се оказа паразитна, от нея университета бил на загуба и давай да я закриваме. Важно е не да се дадат знания на студентите, а да се вземат парите от студентите. Жалко, много жалко. Пролетта е още далеч. Братството е още далеч. Властва хищничеството.

Във вчерашната неделна утринна беседа, която се чете при изгрев (от 1 юни 1941 г.) Беинса Дуно казва: "Някой казал на другия остра дума и твърди-"аз съм откровен". Казвам, ти не си откровен, ти си агресивен и безчувствен. Трябва да подходиш меко, тактично. Вместо това кажеш остра дума и се гордееш "аз съм откровен"..."

Съгласен съм Ще дойда ако се организира група от участници на форума.

Вярвам ти За успешното гладуване сигурно трябва да те похваля? Иначе сериозно разбирам какво имаш предвид. И двамата говорим за вътрешни неща. Минал съм през подобни чувства като теб. Макар че съм с доста по-малко опит от теб. Все пак ти повече си видял, повече си живял от мен. Но отдавна разбрах един важен момент. За мен вече не е важна структурата на дадено общество. Спрях да се вземам насериозно и да казвам как трябва да бъдат нещата в едно общество. С такава нагласа от рода: "те не са искрени, те не са смирени, този или онзи не живее според учението, тези или онези инициативи не са в духа на учението, не трябва да е така, а трябва да е така както аз виждам нещата..." не се стига далеч. Неизбежно идва разочарованието и болката. Такъв модел на отношение не води до нищо добро. Той сковава. Затова отивам на събор без да очаквам нищо, оставям го да бъде какъвто е, без да проектирам свои нагласи върху ситуацията. И знаеш ли, нещата стават по-добре, свободен си, лек си, щастлив си, огорчение не може да те докосне. Напоследък в живота все ми се случва да имат интерес към мен, само когато могат да ме използват за нещо. Не заради самия мен. И какво от това? Не се смущавам, не влизам в кожата на жертва. Все ми е тая, защото знам че всичко е преходно. Знам че моят еквивалент на твоя Дедо е единствен винаги с мен и не ме изоставя, защо тогава да се кося, че другите имали користни подбуди към мен? Че и аз съм имал користни подбуди към други хора! Това сме хората, ако не бяхме такива нямаше да сме хора, а ангелчета вече. Защо да се противим на нещо естествено? Ми нека да ме използват. Използват те, защото си полезен! Ако не си полезен как ще можеш да бъдеш използван. Затова нека се радваме, че ни използват И да се радваме на малките "външни" радости по време на събори!

Всеки се стреми към това! Съзнателно или не, но се стреми. Едни в търсене на горното се стремят към пари, власт и кариера. Други към духовно познание и просветление. Само онези, които са вече просветлени, осъзнавайки своята пълнота нямат вече никакви стремежи. Който е станал господар на Вселената само той няма към какво да се стреми. Останалите имаме, природата на душата е да бъде в пълнота, но тъй като още не е проявила тази пълнота, се стреми осъзнато или неосъзнато към нея. В крайна сметка ако не се стремиш към сила и знание, поне е сигурно че се стремиш към любов. Ако и към любов не се стремиш, не ти вярвам на твърденията.

Единомислие!

Практикувал съм многократно друг вид дихателна техника с по-бърз ритъм от този, и въпреки това с другата техника няма никакви проблеми, винаги имам само положителни резултати, вярно е че при нея се диша само половин час, а при тази два часа. Тази обаче е доста странна и не е за всеки. Все пак не мога да я отричам напълно след като се използва от съременната психология, а и е прилагана на доброволци-студенти. Може би е полезна за хора, които имат много за чистене. Аз едва ли имам много боклук в себе си Мога да мина и без нея.

Днес бях на холотропно дишане. За пръв път. Преди два дни ме поканиха и реших да приема. За мен преживяването беше ужасно мъчително. Още не мога да се съвзема. На много процеси съм бил, но нито един не е бил толкова хард като този! Още като започнахме чувствах дискомфорт, на 3-4 минута след началото ми се сковаха и изтръпнаха ръцете заедно с китките. Имаше сериозна болка, имах чувството че пръстите ми ще се изкривят. Не мога да си обясня какво ги накара да се сковат така изведнъж. Не бях дишал толкова много все още. Други неприятни усещания нямах. Всичко продължи 2 часа, чак когато дишането свърши ръцете ми се отпуснаха, все още ми мравучкат. Вие ми се свят, и съм отпаднал. Тепърва в следващите дни предстои да анализирам има ли ползи от цялата работа, засега констатирам негативите. Всичко имаше израз само на физическо ниво. Нищо не чух, нищо не видях, нямахше никакви емоции, нищо не си спомних Другите хора, които бяха за пръв път казаха, че по същия начин ръцете им се сковали и ги боляли. Очевидно това са блокажи. Някои плачеха, други викаха. Тези, които бяха за 3-4 път имаха видения. Това не съм го смятал за важно и не съм се стремил към такива неща, но това което чух беше ценно! Участва и една двойка младежи-момче и момиче. Момичето със силна емоция разказа какво е видяло и се оказа че се е видяло заедно със сегашния си приятел и в предишен живот. Имали са връзка отново, но нехармонична. Ето че сега по силата на карма отново са заедно. Беше много драматичен разказът. Дори само за да чуя това си струваше да отида.