Максим

Доколко тази новина е добра, е спорно. Българите са в пъти по-малка държава по население, отколкото посочените две други държави. Следователно емигрантите от горните две държави са много повече от българите и е нормално да са направили повече престъпления...

Да, това е отделен въпрос. Никой не казва, че трябва да му простиш, или че не е направил и той грешка. Това е бил удобен момент да научиш истината за него. Бъди благодарна, че го научи сега, а не след 5 години, когато можеше да е доста по-неудобен момент за тази истина.

Странно е, че се смяташ за жертва. Защо мислиш, че е редно да споделяш интимни неща за теб и твоя приятел на други хора? Не е много редно да го обсъждаш пред други хора, било то и приятели...

Видях, че и в Германия всеки месец има по един такъв 10 дневен курс при същите условия.

Хм правилата на тази Випасана медитация изглеждат доста интересни. Нещо подобно наистина със сигурност би дало резултати. Аз съм бил в подобни условия, е не чак толкова строги, но 4 дни в пълно мълчание и медитации в Изкуството да живееш, и знам колко добър е ефекта, а от тази сигурно ще е двойно по-голям.

Напротив Папинчо, има паркинг на Пионерска и то голям и хубав. Нека гледаме обективно.

Станимир е напълно прав. Истинският кавалер не се влияе от пол. Да отвориш вратата на момиче, което харесваш е израз на интереса ти към нея. Но ако не си способен да отвориш вратата на баба, носеща две пълни мрежи, или да помогнеш на дядо с бастун да слезе от автобуса, не си никакъв кавалер. А жената, която е оставила цялото имущество на бившия си мъж, когато го е напускала не е задължително да е израз на кавалерство. Тя може да е компенсирала чувството за вина, за това, че го напуска и отива при друг, или просто от съжаление. В Германия виждам много повече прояви на кавалерство, не само между двойките! Между двойките е като неписано правило, на пиедестал, но и в странични ситуации те реагират като кавалери, и мъже и жени.

Паневритмия не свършва в 10.30, а между 11.15 и 11.30, защото започва в 10 ч. Така че може да я хване, само че не от началото. Пътят от новата хижа до Бъбрека се взема за 50 минути. Така че в 10.20 може да е там, груби изчисления.

В момента времето в района на езерата е лошо-има непроледна мъгла и температурата е 4 градуса. Това е онлайн камера от пред хижа Рилски езера, и температурата е валидна за там. http://www.rilskiezera.bg/meteo/station/wxcam.php В самия лагер температурата е вероятно с 1 градус по-ниска, поради по-голямата надморска височина. А по околните върхове може да е и 0 градуса и да вали или да е валял сняг. А отделно една малка добавка-в Германия почти няма кондуктори по градския транспорт, защото не се очаква някой да пътува без билет. Във влаковете е същото, много рядко минава кондуктор. Но защо ли в България има масови и чести проверки и засади по автобуси, трамваи и влакове.

Умно го е казал този Протеро. Беше много удобно да слушам гуру, който казваше, че няма разлика, ще духовността е обща, и целта е обща, а само ритуалите са различни. Но уви, реалността никак не се оказва толкова удобна. Нито да вярваш само в една религия, като знаеш че другите не вярват в твоята, а в съвсем други неща. Нито изобщо да бъдеш атеист, защото това също не ти дава спокойствие и цел. Така че аз сега съм никъде. Нито в едната, нито в другата лодка...И ти го беше казала умно "стремежът към духовното може да бъде запълване на някакви липси, когато липсите бъдат попълнени, духовното престава да бъде интересно..."

Много ли си доволен от себе си? В тази държава никой не иска да плаща за нищо. Всеки гледа да хитрува, да мине метър и да не плати за нещо. Е как да се оправи тогава държавата? И после се качваш да се молиш и да търсиш Бог на езерата с това съзнание на хитруване...

Много пъти съм го писал. Но сега ще го обрисувам само с един пример. Вчера една приятелка от България ми се оплака как всички й завиждат и злобеят за това, че тя пътува по проекти в чужбина. През пролетта била в Брюксел по работа по един проект. След като се върнала всички злословели "тя ходи насам натам, това онова, как може, виж я ти". Горката работи по проекти до късно сред нощ и съвсем заслужено пътува във връзка с тях. Но разбира се в България е толкова трудно да се зарадваш на успеха и щастието на ближния...

Сапуните на обществени места в Германия вече не съществуват в твърда форма. Само течни. Твърдите ги пипа всеки и остават бактерии. Но в България все още никой не се досеща за това. А във всички тоалетни има хартиени рула за сушене на ръцете. В България не бях виждал. Там съм виждал кърпи да висят, което също е нехигиенично! А иначе не съм съгласен, че който е вегетарианец изчезват всички пъпки и черни точки. Моето лице и моята коса са мазни, на втория ден след къпане се омазняват, а когато бях до около 20-22 годишен имах пъпки по лицето, после черни точки. Вегетарианството не помогна. Сега с възрастта естествено пъпките ги няма, но лицето продължава да си се омазнява.

Събитията в бивша Югославия не могат да служат за сравнение. Примерът не е подходящ, това си беше федерация, съставена от различни народи. След което те по естествен начин се откъснаха. Българите са хомогенен народ, тук не е федерация. България няма как да бъде разкъсана на части. А иначе това недоволство и разочарование, което се надигна в последните години е сигурно необходимо. То може да се разглежда като нравствен коректив-като червената лампичка, светнала да сигнализира за грешния път, по който е тръгнала да се движи цялата държава. На все повече хора им писва от порядките там, и някои бягат, но други ще останат и ще потърсят сметка защо и докога. И тогава ще дойде разумът. И нещата постепенно ще се поставят на по-добра разумна и отговорна основа. С всяко нещо е така, първо се преболедува, и после се оздравява. За пример е Полша, там през 90-те години е бил същият хаос, алчност, материализъм и нестабилност, но сега там вече започнаха да инвестират в онова, което е наистина ценно-култура, образование. Усетиха се и влязоха в пътя. Дори един елементарен пример-българските клубни отбори по футбол претърпяха безброй тежки и срамни загуби в европейските турнири през 90-те години, в зората на демокрацията. Причината беше слаба защита и неорганизираност. Много болка имаше за всички хора, свързани с този спорт в страната. Но след това разбраха къде грешат, стегнаха редиците, и без много класа, но с повече дисциплина и себераздаване започнаха да печелят престижни победи. Първата такава беше през 1999 г., и оттогава коефициентът на страната започна да расте забележително. С румънските беше същото, биеха ги дори латвийци, но сега и те го преболедуваха и жънат успехи. Ясно е, че в България всичко става по-трудно, и сега е въпросът дали ще има общо осъзнаване и изтрезняване у българите, или ще се продължи към безкрайно дъно...

На паркингите на хижа Пионерска се паркира и май струваше 4 лева на ден.

Аз обаче не съм от тях и съм чувал и бил очевидец на нещата от 1984 до 1989 г. също като жител на град със смесено население...Турчетата от нашия клас бяха насилствено преименувани с български имена, а по улиците и обществения транспорт имаше забрана за говорене на турски. А през май 1989 г. в града имаше сблъсъци на милиция и демонстриращи турци с изстрели, бронетранспортьори и схватки. Милиционерите биеха с палки на поразия. Всичко това го видях тогава. А онова в скобите се направих, че не съм го прочел... Само едно ще кажа-добре че турците в Хасково не са свързани географски с турците в Шумен и Североизточна България, иначе щеше да е тежко и горко на България, а второто Косово нямаше да бъде мираж. Сега поради географски причини те не могат да предявят никакви претенции.

Какво общо има последният постинг с темата за България? И с каква е цел е пльоснат този цитат тук? В Русия и на други места по света постоянно има някакви взривове и терористични атентати със загинали, но никой не прави такива драми. Но когато стане дума за Западна Европа, всички са много взискателни и чувствителни. Един път се случило, може да се случи и в България...не дай Боже.

Не е мюсюлманин, анмелднал се е към евангелската църква и е християнин.

А аз се запознах с един турчин, който е заминал с родителите си в Германия, когато е бил на 3 годишна възраст. Сега е на 42 г. и всичко в него беше като германец. Възпитание, отношение, уважение, интелигентност. Изобщо не можеше да се разбере, че не е германец, ако външният му-южноевропейски гетогип не го отличаваше от германския генотип. Значи средата е тази, която играе решаваща роля. А в България средата не подпомага израстването на такива качества. Това е.

Храна трябва да се носи за целия престой, освен ако не смяташ да изхарчиш много пари за редовно хранене в хижата до лагера. Почти всички хора си носят храна за целия престой, аз съм си носил винаги по 1 раница суха храна за 10 дни престой. В кухнята разбира се всеки ден може да се яде, но само за обяд. Закуска и вечеря си осигуряваш сам. Но и връщането от Паневритмия за обяд не е много удобно, понеже там където се играе е по-удобно за по-нататъшни разходки през деня, без да се връщаш в лагера и следователно няма как да обядваш в кухнята на лагера. Така че аз хранене от кухнята съм ползвал средно по 2 дни от всичките 10. През останалите дни не се връщам директно в лагера за обяд.

Така си пътувам винаги. И търпя. Нямам друг избор. За щастие пътувам предимно през зимата-за нова година. Тогава миризмите поради студа се усещат по-малко. Единствения път, когато се връщах през лятото, беше ужасно. Тълпа от 20 български работника се качиха в Хановер и напълниха задната половина на автобуса. Някои от тях започнаха да пият алкохол и да приказват на висок глас. На отсрещната седалка пътуваше един млад африканец, до него седеше най-големият бабаит на групата. Започна да се закача с него, направи го на луд, започна да го обижда на маймуна. Африканчето не издържа и избяга на по-предни седалки. След това на Берлин се качиха две момичета, приятелки. Но нямаше двойка свободни седалки за тях, та едната седна до мен, а другата до бабаита, откъдето беше избягал африканеца. По едно време на онова момиче му писна от бабаита и поиска да се разменят с приятелката й, като тя седне при нея, а той при мен...Аз бях против, направих разправия, че ако съм искал, щял съм да седна с него, когато е било свободно. Но нищо не помогна. Бабаитът седна при мен-толкова посредствен и първосигнален, вече беше на градус. Направих му забележка да спре да пие и да приказва на висок глас, и че не е сам в автобуса. Той ми отвърна "ти ли ще ми кажеш бе, инженерче такова, радвам се, че се прибирам в България и това трябва да се полее." Стиснах зъби половин час, през това време той започна да пее, извади мазни сандвичи с масло и салам, и понеже вече беше пиян ги разсипа върху краката ми, панталоните ми станаха мазни. А той заспа. Никой от колегите му не реагира през цялото време, не му направи забележка, вместо това те се хилеха на простотиите му. По това време стигнахме Лайпциг, и въпреки че автобусът беше пълен-се измъкнах и намерих празна седалка в предната част на автобуса. Оттам нататък нямаше проблеми отпред, а отзад продължи да има такива...И шофьорите с малки изключения са едни бай ганьовци, съжалявам, че няма немски превозвач, а само български...А паузите които правят от 20 минути, отиват редовно на над 30 минути, което дразни при такъв дълъг път. А понякога и по 45 минути, защото те задължително всеки път имат ядене на маса в някое крайпътно заведение, през което време ние трябва да ги чакаме, не могат да ядат суха храна като нас за 5 минути...

Кога не е имало разврат? Щом преди 100 години е било така, и днес е така, а дали преди това е имало време, когато светът е бил идеален? Май не. Бил е още по-лош. Толкова толерантен и свободен и справедлив не е бил светът никога, както е днес. Колкото и да е относително това, то е факт. Няма роби, няма робски държави, държавите с диктатори стават все по-малко една по една. И има все повече стремеж към обединение. Дори и да е не много успешно в момента с ЕС. Но е стремеж...

Тук са се нароили много нови хора, и отношенията са започнали да стават много наострени...което е жалко. Никой не познава себе си, и именно този въпрос е смисълът на живота, не някакво "развитие".

Добре ще формулирам предположението си по друг начин. Променяме се в съответствие със своята собствена заложена природа, според възрастта, средата и трупането на опитности, само че от само себе си, но не и въз основа на усилия. Усилието означава съпротива срещу нещо и не води до реален резултат, само до деформиране на нещо, но не и до качественото му изменение.

А дали изобщо развитие съществува? Условията на средата се променят, дрехите се променят, но ти оставаш непроменен. На закачалката се слагат различни видове дрехи, но тя остава непроменена. Не е ли развитието илюзия? Може да изглеждаш променен, но в определена напрегната ситуация, ситуация на стрес, на натиск от обстоятелствата, да покажеш отново предишното си лице, от което мислиш че си напуснал и над което мислиш, че си израстнал. По духовните общества има отделни хора, които биват повече почитани, заради "нивото" им. В бившата ми йога-група имаше също такива. Но когато потърсиш истината и им зададеш откровен въпрос, те престават да бъдат мили, те са способни да погазят истината по най-безочлив начин. Къде е останало развитието? Мисля си, че ние сме просто изначален набор от наследственост, характерови особености, емоции и светоусещане, които трудно могат да се променят, те остават относително статични, макар привидно на получават различни оттенъци при определени усилия. Ако си по природа депресивен-може да имаш много опити и момента на радост от живота, но депресивността ти ще те дебне и при първия удобен момент ще се прояви отново. Но който няма такава склонност, дори да остане напълно сам, винаги ще намери смисъл за себе си.