Максим

Сама си противоречиш. Първо казваш едновременно изпитвам симпатии към няколко човека. После казваш не със сто партньора, а с един. Интересно звучи към дадения момент. Колко дълги са тези моменти? Даденият момент тази нощ ли е или е седмица, другата седмица вече няма да е този момент, а ще е друг...Не се ли получава така? И друго противоречие: задоволявам се и с флирт, с фантазии, а същевременно казваш като всеки човек имам нужда от емоции и от страсти. Какво изобщо искаш дали сама си си изяснила, и не очакваш ли от нас тук във форума просто да легитимираме твоята страст към няколко обекта едновременно?...Казваш искам да давам удоволствие и да получавам удоволствие. На мен лично ми е писнало от хора, които кипят от желание да ми дадат удоволствие. Като заедно с желанието да "дадат" удоволствие, се опитват да отнемат свободата ти!

Няма опасност да тръгна в атака Дори по-често ми не налага да отбивам атаки. Не е тайна, че съм привърженик на йога, и че техните методи на трупане на мъдрост чрез наблюдение и осъзнаване работят добре.

Не, никакво отношение няма Просто всеки нека следва собствената си природа. За един овен би било мъчително да се държи като риба, както за една риба е мъчително да се държи като овен. Затова нека всеки следва себе си. И в едното и в другото има нещо ценно. Може да се прогресира и по двата начина. Аз предпочитам този на рибите.

Това е много дискусионен момент. Много хора се хвърлят в бурите, и после остават напълно опустошени отвътре, изтощени, и пълни със съжаление за постъпките си, празни в чувствата. А други като мен, които са типични риби, не се борят, не обичат рисковете, не се хвърлят с рогата напред, а просто се свиват в едно ъгълче и тихо и спокойно наблюдават околния свят. Но имащи силна интуиция, изчакват, улавят правилния момент, и чак тогава стартират своето спокойно плуване напред към целта, и обикновено успяват от раз . Не е имало някакви силни сътресения, бури от емоции в живота ми. Въпреки това нямам усещането, че нещо съм пропуснал досега в живота си. Някои искат да опитат живота чрез силни усещания, чрез удоволствия и рискове, търсят тръпка. Други са доволни когато остават в себе си, наблюдавайки цялото творение около тях, като израз на Великия Творец, и това им е достатъчно. Какво ако се оставиш на вихъра? В най-лошия случай ще плачеш от мъка, в най-добрия случай ще подскачаш от радост в еуфория. Но и двете не са вечни, те продължават 1 час, или 1 ден, или 1 месец и после този модел на емоции изчезва. Какво от това, след като те изчезват, и след тяхното изчезване пак се връщаш в същата лодка. Т. е. мислел си, че получаваш нещо, а то е било илюзорно, и в крайна сметка пак се връщаш там, откъдето си щурмувал бурята, там, където рибата мъдро си е останала през цялото време

И аз това се опитах да намекна. Много често хората разкъсват безогледно опаковката, и накрая се оказва, че остават със сълзи в очите и с празни ръце...По-добре се наслади на опаковката, като творение на Бога, вместо да се опиташ да притежаваш. В стремежа да притежаваш очарованието умира. В намерението да се преклониш пред красивото без стремеж за притежаване в действителност печелиш много повече.

Но винамавай, докато разопаковаш подаръка да не разкъсаш опаковката му, той е обвит в чудесна опаковъчна хартия. Запази и нея, внимателно и разумно го разопаковай.

Аз ли те разтърсих? Че кой съм аз? Не, Учителят те разтърси, той ти помогна, той те развесели И мен той ме разтърси, показа целта и ме развесели.

Афоризми от Шри Шри Рави Шанкар За да вярвате, вие първо трябва да разберете своите съмнения. Вие се съмнявате в себе си, вие се съмнявате в околните. А след това вие се съмнявате в съществуването на Бог. Когато полагате усилия, за да обичате някого или да бъдете щастливи- вие ставате неспособни на това. Светът е прекрасна опаковка, той все пак не е лош. Това е обвивка за вас. Подарили са ви прекрасен подарък, обвит в чудесна опаковъчна хартия. Но ако останете на обвивката, опаковката на подаръка, вие никога няма да го отворите, никога няма да видите самият дар, поднесен ви в тази опаковка. Така постъпват повечето хора. Не действията имат значение, а състоянието на вашето Битие, намерението дълбоко вътре във вас, благодарение на което вие действате. Всеки човек, независимо какъв е и с какво се занимава, играе главна роля в историята на Вселената. Да се смяташ за избран е голяма глупост. Ако се смятате за такива- бъдете готови за изненади от Природата. Единственото, което Природата не търпи е лицемерието. Природата обича да ви поднася изненади. Бог обича веселбата. Той постоянно ви поднася изненади-понякога приятни, понякога неприятни. Вие израствате както чрез приятните, така и чрез неприятните. Всъщност чрез неприятните вие израствате много повече, отколкото чрез приятните. Наблюдавайте склонностите, които са у вас, но не мислете, че вие сте тези склонности. Ние сме увлечени или от обектите на чувствата, или от мисли за обектите на чувствата. Любовта е извън пределите на зрението, осезанието, вкуса, обонянието и слуха. Признак за единение, или признакът на йога е движението към вашето Аз, вашият ум се успокоява в своето същество, вашият източник, във вашата изначална природа. Любовта присъства в цялото мироздание. Всичко е Любов. Но вие никога в своя живот не сте си имали работа с нещо друго, освен с това, което има име или форма; не сте могли да обичате нещо, което няма име или форма. Гуру е въплъщение- Буда е въплъщение- Исус е въплъщение на тази безкрайна любов в име и форма. Между малкия ум и големия вселенски Ум винаги има борба. Ето защо казваме:” Джай Гуру Дев”-нека да победи големият Ум. Толкова често се случва да победи малкият ум. Винаги, когато побеждава малкият ум е “страдание”. Резултатът е “страдание”. В себе си вие сте и Големия Ум, и малкия ум. Когато големият Ум побеждава малкия, даже поражението на малкия ум е радост. Винаги е ставало така. Обърнете се и погледнете-някои ваши неуспехи са били за добро. Те с нещо са подпомогнали за вашия прогрес, направили са ви по-силни. Цялата вселена е едно цяло, и когато някой престане да се хваща за ограничените рамки, тогава това, което получава е цялата вселена. Когато казвате на някого, че го обичате, уверете се, че го казвате не заради вашите “васани”, вашите собствени стремежи, вашите собствени впечатления, вашата собствена жажда за някаква радост. Истинската любов няма да донесе тъга, съжаления, страдания и проблеми. Но заедно с васаните/страстните желания/ през цялото време върви болката, проблеми, страдания, дискомфорт. Просто само наблюдавайте природата-колко огромен е този свят, колко голяма е вселената. Тук няма нищо неизменно. Трансцедентния управляващ принцип-четвъртото състояние на нашето съзнание управлява всички въздействия на планетите, или на космичните лъчи. Така че, ако медитирате вие ще неутрализирате всички нежелани ефекти на космоса, на космичните лъчи. Пеенето, медитацията могат да отстранят всички нежелани ефекти. Точно така, както изучавате език, така, като се учите да работите на компютър, както се учите да карате кола или самолет, вие трябва да се връщате към Себе си. Това е садхана, това е практиката-нещо което идва при вас не по природа, а благодарение на вашите собствени усилия. Вие не сте съвкупност от ум и тяло. Вие сте вечност. Ако възникне тъга:”О, аз съм толкова тъжен”,-потопете се в тази тъга и ще видите, че тя не е нищо друго, освен копнеж, а този копнеж-сълзи от копнеж не е нищо друго, освен любов, а любовта не е нищо друго, освен благодарност, а благодарността не е нищо друго, освен вашето Битие. На лодката на знанията вие ще преплувате до другия бряг-там, откъдето сте родом, откъдето сте дошли. Там е вашият покрив, там е вашият дом. Той ви очаква. Баща, майка и всички любими ви чакат с отворени обятия. Ако се обърнете или молите на Бог от цялото си сърце, отхвърляйки тъгата/Какво е това тъга? А? Да се вкопчваш в миналото/,тогава всичко, което пожелаете ще ви бъде дадено. Вие сте божественото. Вие сте част от мен. Аз съм част от вас. Дадена ви е най-висша благословия, най-ценното знание на тази планета. Вие сте Божественото АЗ, вие сте част от това АЗ. Живейте с тази увереност. Това не е самонадеяност. Това е Любов. Гуру е вътре във вас. Чувствайте вътрешната връзка с гуру. Бъдете с гуру в себе си. Кришна е във вас; Бог, Божественото е във вас. Чувствайте вътрешна връзка с Божественото.

Не мисля, че един вегетарианец не би си дал сметка с какво да се занимава. Вегетарианството е част от цялостен мироглед, който нормално би трябвало да включва въздържане от професия, свързана с ловуване и месарски бизнес. Поне за мен е така. А какво има в колбасите-ето списък: • Обрезки • Лой и сланина • Кърваво месо • Свински глави • Сухожилия • Ципи • Жили • Машинно обезкостено месо - смлени цели птици с перата и костите • Химически обработени на каша или на прах свински кожи • Сол • Грис • Вода • Оцветители • Подправки и други добавки Такава е истината. Изборът е ваш. Да си затваряме очите, да търсим причини "за", че докторите казали и тем подобнидокторите много неща могат да казват, обаче мнозина от тях пушат, какъв пазител на здравето на другите можеш да бъдеш ти когато сам не спазваш здравословните принципи...), и да ядем това означава, че не можем да видим истината. А всяка първа и основна крачка на духовния път е да видиш и да казваш истината такава, каквато е.

Видеорепортаж как видях Рилския събор (школа) през моята камера. Надявам се да е интересно на всички и онези, които не успяха да присъстват, да почувстват от чудната атмосфера: Пристигане на 10 август към езерата с автобус в планината: Конете с багажа пристигат към лагера: Утринна беседа при изгрев: Вечерна молитва: Песен "Братство, Единство" след паневритмия: Песен "Химн на Великата Душа" след паневритмия: Песен "Фир Фюр Фен" (любимата ми песен!) след паневритмия на 19 август:

Да видях белязаните с бял Х дървета. Но не предполагах, че са за сеч. А стълбовете за лифта са издигнати още през 1999 г. и така си стоят до днес, дори сега по тях не се работи, така са замразени от много години. Лагер не може да няма , няма причина да няма догодина, ръководството на природен парк Рила се отнася много доброжелателно към Бялото братство, за разлика от предишни години. Строителството не може за 1 година да стигне до мястото на лагера. Що се касае до строителството на път до Рилски езера, аз съм ЗА, представете си че по тази логика нямаше път след Сапарева баня до х. Пионерска. Тогава колко км трябваше да вървим пеша до лагера и изобщо щеше ли някой да ходи на 25 км нагоре по планината пеша? Има нещо оптимистично, като се качвах на 10 август до х. Рилски езера имаше новопостроена тухлена сграда, каквато миналата година не е имало. Но като се връщах на 21 август тя беше срината! Била е незаконна и е съборена, значи някой е взел мерки. На нейно място беше останала само купчина развалини.

Една много спокойна и приятна песничка на Madness-Michael Caine, 1984 http://www.youtube.com/watch?v=J4WOeW4Sf-k...ted&search=

Пръстен не мога да ти дам, но мога да те върна в света на мечтите и чудесата със сериите на Арабела 1 серия http://www.vbox7.com/play:587ec091 2 серия http://www.vbox7.com/play:cbff2937 3 серия http://www.vbox7.com/play:d87d1a1d Наскоро гледах една и ме върна в детството, когато всичко беше възможно.

Напротив, съществуват. Когато вършиш нещо под виляние на безусловна любов, ти не очакваш нищо в замяна и оставаш щастлив, блажен, настроението ти не зависи от отговора на другата страна. Това е безусловна любов. Пример: по време на миналогодишния събор на Рила се запознах с една украинка, направихме общи снимки, тя поиска да й изпратя по и-мейл, разменихме адреси, като се прибрах изпратих снимките. Тя не ми отговори изобщо дали ги е получила дори. Моето настроение обаче изобщо не се повлия от липсата на отговор, моята задача беше да изпратя снимките на човек, който ми е приятен и толкова. Сега след година се качвам отново на Рила и тя беше там. Сама дойде при мен, извини ми се, каза "Максим, извинявай, че не ти отговорих на писмото, благодаря ти за снимките". На мен нейното извинение изобщо не ми беше нужно, защото тя не е допуснала никаква грешка, аз написах писмото със снимките абсолютно безусловно, с добри чувства, но без никакви помисли, очаквания и желания за отзив. Затова изобщо не се разстроих от липсата на отговор. Това е безусловната любов в действие. Тя те оставя свободен от емоции и в пълен покой и равновесие.

Как да се откаже човек? Ами поставя си изпълними, краткосрочни обети. Например 1 ден без цигари. След като това бъде изпълнено, времето се удължава постепенно на 2, 5, 10, 20 и т.н. дни. Ако някой срок бъде нарушен се започва отначало. И така докато се откажат напълно. Това важи за всеки вреден навик-поставянето на изпълними по срок обети пред себе си. Не поставяйте от раз прекалено дълги срокове, защото веднага ще ги нарушите. За себе си се радвам, че любопитството ми към тютюнопушенето, когато бях подрастващ се изчерпа само с едно дръпване когато бях на 16 г., при което вкусът на цигарения дим остави горчилка в устата и това ми беше достатъчно никога повече да не посегна.

Догодина май вече автобусите ще стигат не само до Пионерска, а директно до х. Рилски езера, защото ще има асфалтов път. Това е несъмнено вече след като видях как се работи и какви машини са разположени по целия път, който вече е изравнен, а до миналата година все още бяха чукари достъпни само за джипки. Да не гледаме само от негативната страна на този факт. Помислете, че може би има хора, които следват учението, но нямат физически сили например да стигнат до лагера. С новия път и с лифта биха дошли още повече последователи. А и туристите ще почерпят от силата на това място. Нека да не мислим само за нас, а да позволим на планината да раздаде на всеки от благата си (нямам предвид сеч и нещо подобно ). Така или иначе мястото до старата хижа ще си остане недостъпно за автомобили поради характерния профил на релефа.

Да, но все пак когато човек няма абсолютно никаква представа и освен това реши да влезе когато вече кръгът се е завъртял, повече се пречи на общото, отколкото получава той самият за себе си. Затова когато рабрах, че jul не беше играла никога паневритмия, я посъветвах да разучи теоретично по книга упражненията, което тя направи, а след това като се качихме, й препоръчах да гледа първия ден, за да добие представа. Така и стана, на втория ден тя вече се включи заедно с мен и се справи много добре. Оттам нататък игра всеки ден.

Това зависи само от теб и твоето желание.

Добре, но в един малък град може ли да се събере достатъчно голяма група за курс по паневритмия? При курс от 5 човека как ще се добие представа за кръга, за композициите? Ето защо смятам, че е съвсем редно и разумно начинаещият след предварителна теоретична подготовка да влезе направо в кръга на паневритмията. Именно там има достатъчно хора, за да може той да види и на научи всички елементи. В този смисъл подкрепям Иво. И аз така влязох да играя без курс. Но в града, Рила не е място за учене на Паневритмия в кръга. Там трябва да се ходи научен. Почти всеки ден имаше ентусиасти, които влизаха в кръга и то след като паневритмията вече е започнала. Един ден пред мен влязоха цели 5 двойки по време на игра! Не мога да ви опиша каква дисхармония настана...Те изобщо не знеха движенията, да не говорим за вътрешна нагласа. По едно време ми идваше да напусна кръга, просто защото нямаше никакво пространство за изпълняване на движенията. А предишна година влезе дори тройка Влиза се по двама, а те подредиха трети човек по средата...Това е направо без коментар. Това са туристи, които направо пречат.

Радвам се, че заедно с още 15-тина приятели на форума (Tetrabiblos, apocatastasis, jul, xамелеона, Криси, Таня, Изгрев, Лидия, Васил, mekota, Hristo_vatev, а имаше и още, но списъкът е дълъг) имахме щастието да бъдем участници в този празник и да съпреживеем всичко в тези прекрасни августовски дни, прекарани на Рилските езера. Всеки ден ни събуждаше мекият нежен звук на цигулка. В съборните дни паралелни наряди се провеждаха на двата хълма-старият и новият, защото един само не успява да побере всички хора. Наистина толкова много хора тук не бях виждал друга година, палатките бяха буквално една до друга, всяка педя равно място беше заета. Хора за паневритмия в 3 кръга имаше на 18, 19 и 20 август. На Бъбрека започна да се играе още на 13 август, необичайно рано заради многото хора, още оттогава в по 2 кръга. Чуждестранно присъствие беше много силно, имаше хора от десетки страни. Вечерта на 17 август за пръв път беше организиран и лагерен огън, около който се събраха стотици хора, заедно с песните на Учителя, и при участието на музиканти. Времето след 14 август до края беше постоянно отлично-слънчево, сухо и топло. Ежедневно се провеждаха лекции и концерти. Всеки отнесе в сърцето си много незабравими красиви мигове и откровения. Разделихме се с лека тъга след преживените приятни мигове, но с пожеланието да се срещнем отново точно след година на същото място. За пореден път се убедих, че си струва да си там сега, едновременно смирен пред величието на природата и възвисен от красотата, намираща се в теб и във всеки около теб, едновременно вглъбен в себепознанието и открит заедно с всички и за всички като част от цялото. Рилската духовна школа в снимки август 2007 г: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=16...w=1&photo=1

Може би трябваше да уточня, че като споменах безразличие, нямах предвид безусловната любов (в която съвсем няма безразличие), а единия от двата еквивалента на обратната страна на любовта-безразличието. В безуловната любов има безпристрастие, а то е различно от безразличието, което визирах. Има различни видове любов, много пъти съм говорил за "отвлечената" божествена любов, сега в предния постинг реших да говоря за далеч по-познатата ни любов, която сме изпитвали на практика-сладостта и горчивината й.

Болката и любовта вървят ръка за ръка. Когато няма любов има безразличие, в безразличието нямаш състрадание, следователно няма и болка, има безчувственост. Когато има любов, има състрадание, има саможертва, може има болка.

Багира, който разбира, за него думите ми прозвучаха пределно ясно, тази концепция не съм си я измислил аз, а се споделя от всички представители на източната философия, всичкото си го пише в техните свещени книги и може да се провери при добро желание. Ако ти имаш своя концепция и не желаеш да погледнеш под друг ъгъл, то това е отделен въпрос. Само аз мога да знам какво искам от една молитва и никой друг. И моля те, стига вече с тези егрегори, че ми писна от тях. Да те питам, що за Бог е този, който не знае какво да прави та да чака ние да му подсказваме какво трябва да направи? Той нали е всемогъщ и всезнаещ? Ходим да молим Бог за това и онова, някои молят за богатство, пари...като в замяна палят свещи, изпълняват ритуали с които се опитват да подкупят Бога. Обещаваме му това и онова, приподнасяме му това и онова, за да изпълни желанието ни. Това е бизнес, няма нищо общо с духовността и чистотата, а ти ще ми говориш за чистота. Всичко това е глупаво, по този начин принизяваме Бог! Истинската молитва е благодарността, да бъдеш съзнателен за всичко, което Бог ти е дал, за вълните от любов, които той излива всеки миг върху теб, и да имаш пълна увереност, че той знае какво прави във всеки един момент. Който е неуверен в Бога и неговото всемогъщество тича да моли час по час Бога да направи едно или друго.

Криси, jul и аз се качваме на Рила на 10 август.

Максим, но тогава излиза, че се молим ... на себе си! А това наистина ли е полезно? За кого? Да така излиза Бог знае какво да прави без да е необходимо да му напомняме какво да прави. Той си знае работата. Молитвата е за нас. Няма на кого друг да се помолиш, освен на себе си, защото друг няма. Между Бог и твоето висше Аз няма разлика, Со Хам, Аз съм Това. Молиш се на съществото, което е вътре в теб, по-дълбокото, най-дълбоко ниво на твоето битие. А всъщност ползата от твоята молитва не е за Бог, а за теб! Той нали е Бог, и не се нуждае от нищо от никого. Той просто Е. Безусловно. А молитвата е една полезна играчка за нас, за нашето развитие. Тя има своето място.