Максим

Всички емоции са ни изпратени отнякъде. Ние не ги пораждаме, те сами идват. На курса, на който сега бях, направихме един интересен и хубав процес на предаване. Смята се, че ангелите на съответните посоки са ни изплатили определени емоции, за да си поиграят с нас. Така последователно с произнасяне на звука Ом, се обърнахме на изток и се поклонихме на ангелите от изтока и им предадохме следните емоции: привързаност, обсебеност. след това на ангелите на юга: похот, страст след това на ангелите на запада: гняв, алчност след това на ангелите на севера: гордост, високомерие и арогантност Това може да се прави като практика от време на време. Те са ни пратили тези емоции, а на нас не ни трябват и ние просто им ги връщаме да си ги вземат обратно и да ни освободят. След като сме направили това благодарим на природата, която ни дава подслон и храна, на майката Земя която ни храни, на Слънцето, което н дава светлина и топлина, на родителите и цялото ни родословно дърво, благодарение на които ние дължим сегашното си съществуване, на всички велики духовни учители. Много як процес, много ми хареса.

Такого снегопада, такого снегопада давно не помнят здешние места. А снег не знал и падал, а снег не знал и падал, земля была прекрасна, прекрасна и чиста. Снег кружится летает, летает, и поземкою клубясь. Заметает зима, заметает, все что было на тебя. На выпавщий на белый, на выпавщий на белый, на этот чистый невесомый снег, ложится самый первый, ложится самый первый, на твой похожий след. Снег кружится летает, летает, и поземкою клубясь. Заметает зима, заметает, все что было на тебя. Раскинутся просторы, раскинутся просторы, на самой дальней утренней звезды, и верю я что скоро, и верю я что скоро, по снегу доберутся ко мне твои следы. Снег кружится летает, летает, и поземкою клубясь. Заметает зима, заметает, все что было на тебя. А снег лежит как и тогда, белый белый, как чистый лист бумаги, и я хотел бы чтоб этот волшебный снег не стал бы снегом нашей разлуки. http://mp3.shmidt.net/song/455/via_plamja_...kruzhitsja.html

Отзив от участие в курс-тренинг за усъвършенстване За 5 дни, в дните между 14 и 18 ноември 2007 г. 40 човека от цялата страна се събраха, за да бъдат заедно сред красивата природа на Старозагорските минерални бани. Събраха се, водени от импулса на сърцето в търсене на нещо повече за себе си, нещо по-градивно, нещо което да ги освободи от натрупаното напрежение на забързаното ежедневие, нещо което да им върне усмивките, нещо което да им даде нов смисъл и да ги стабилизира и укрепи по техния си път в живота. Поводът беше участие в курс, наречен „Изкуството да живееш-част 2”, огранизиран от едноименната школа, която има йогистки корени. Едни дойдоха за да научат нови техники за самоусъвършенстване, други за да получат отговори на въпроси, които ги измъчват отдавна; трети за да си починат; четвърти за да останат със себе си във вглъбяване; а други просто от любопитство. Но всички дойдоха с обща цел - да променят нещо в себе си към по-добро, да се почувстват по-щастливи. В началото не всичко тръгна по мед и масло. Някои, донесли със себе си натрупан емоционален багаж бяха недоволни от условията в хотела, минаваха им мисли да си тръгнат обратно. Постепенно преодоляха несгодите, пребориха се със себе си и останаха. Началото беше поставено с обща вечеря, последвана от запознаване на участниците и сатсанг с песни и информация за програмата на курса. На следващата сутрин започна същинската част на курса, със ставане по тъмно и с утринна практика от 7 сутринта, с асани и дишане. С всяка следваща сутрин изглеждащите сложни упражнения ставаха все по-лесни и по-приятни. Последва здравословна закуска и отново занятия, преговор на наученото от по-ниското ниво на курса, групови процеси, научаване на нови техники и нови знания (за мудрите, за енергийните центрове в нашето тяло...) , по-дълбоко вникване в природата на своя ум, качества и емоции. В 1 следобяд всички са поканени на вкусен обяд, последван от кратка разходка сред красивата природа на есента в планината и после отново занятия в следобедната сесия. По време на вечерния сатсанг всички влизаме в мълчание. От този момент почти до края на курса в продължение на няколко дни няма да говорим. Само тишина. Ако е наложително са разрешени жестове и писане на лист за изразяване на мисълта. Но без да се прекалява. Телефоните също са изключени, всички близки и познати са предупредени да не ни безпокоят в тези дни. Оставаме със себе си, в мълчание. Това е с цел натрупване на повече енергия, тъй като чрез говоренето ние пилеем много от ценната си енергия. За едни труден, дори трудно постижим, за други като мен лек и приятен процесът на мълчание започва. Срещат се само погледите в тези дни, в които любовта засиява все по-ярко. Усмивките стават все повече, покоят се разширява, умът се прояснява. Макар и всички заедно, всеки е насаме със себе си, покой и усамотение, за което е жадувал с години. Дните на тишина се съпровождат с цял цикъл ръководени медитации, със странното наименувание медитации „ Кух и празен”. Целта е да преживеем своята собствена форма, да осъзнаем своите емоции и усещания, да се докоснем до безграничното пространство, да изчистим слоя прах, който е покрил нашата сърцевина, нашата душа, нашият диамант. Всъщност всеки един притежава този диамант в сърцето си, просто са необходими само малко грижи и отговорност към себе си, за да засияе той с все по-силен блясък. Началото е трудно, неудобствата идват главно от трудното запазване на една и съща поза за медитация, някои се питат „какво правя тук, може би това не е за мен, може би тази техника не ми подхожда, а другите май преживяват блаженство...”. Целият този багаж от съмнения на ума. Но остават и продължаваме всички заедно, за да видим къде ще ни отведе това авантюристично пътешествие. Програмата на курса си върви, редят се дни на медитации, и вечери на веселие, песни на санскрит, въпроси задавани от нас и отговори от учителя на курса, и не на последно място прекрасни видеолекции със знание от нашия учител Шри Шри Рани Шанкар. Удивителен е начинът, по който той предава знанието-толкова прост и забавен и същевременно толкова истинен и дълбок. Тишината продължава. Умът се успокоява все повече и повече, мирът се вкоренява все по-дълбоко и по-дълбоко. Идва последният ден на курса, учителят казва „Вече можем да приключим мълчанието, нека всеки да каже една дума спонтанно, която му идва точно в този момент като първа след мълчанието, Тя ще има голям заряд и сила”. Аз казах „Лекота”. Друг каза „Любов”, трети каза „Блаженство”, четвърти каза „Супер!”, някой каза „Имам чувството, че не съм участвал в курс, просто защото се чувствам все едно съм у дома си” и т.н. Всеки беше осъзнал и изпитал благотворната сила на този и на останалите процеси, през които преминахме, вече бяхме станали като едно семейство. И затова когато учителят каза:” Нека сега всеки да поздрави останалите с прегръдка и с думите „Аз ти принадлежа” „ , всички го направихме искрено. Ние бяхме осъзнали, че наистина си принадлежим и в някакво дълбоко ниво на битието сме свързани в едно, не само ние, всички хора на тази планета! Имаше сълзи от благодарност. И то от хора, които първоначално недоволстваха и искаха да си тръгват. Те казаха „Добре, че останах, доволен съм от курса”. Никой не бързаше да си тръгва, тези дни в които споделяхме всичко ни бяха сближили, бяха отворили сърцата ни, бяха ни направили по-човечни. Учителят ни успокои „Курсът всъщност не свършва сега, той едва сега започва. От тук нататък приложете наученото в живота си, в света. Този курс е само една от първите крачки по дългия път на духовното усъвършенстване.” Бяхме решени да отнесем със себе си и да донесем в живота и на нашите приятели и близки това съкровеното, което засия в тези дни у нас. Всеки, получил съкровени отговори на своите въпроси, спечелил нови техники, зареден с повече енергия и ентусиазъм си тръгна щастлив по родните места с обещанието „Ще се видим отново!”. Сега светът изглежда по-красив, по-светъл, животът по-смислен и по-дълбок. Снимки: Началото на албума е от тази снимка и нататък до края: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=155436&photo=15 Видео:

Ами да, практикувам го. Има достатъчно възможности, например в училище като учител. Определено си е сложен ребус и предизвикателство. Щем или не щем животът ни поставя в достатъчно ситуации да проверяваме дали нещо сме научили. Не само семейството може да е лакмус за това.

Ако искаш да се научиш да караш самолет, нали няма да седнеш в кабината и да го подкараш ей така, без някой да те е научил на това, без да си прочел книжки за това как се управлява самолет?! Оставям ви, след час заминавам да се уча на вътрешни полети с вътрешния самолет към вътрешното пространство на тренинг по йога за няколко дни, далеч от суетата на града. После като се върна може да разкажа ако на някого му е интересно.

Тези твърдения според мен слагат изкуствени тежести от едната страна на везната , защото ако сериозно се замислиш, тези хора, които не са щастливи с партньора си, щяха ли да са щастливи сами? с които им опонираш Добре лъжа ли е това което казвам? Те сами си признават: "Ти си по-добре, аз съм хванат в клопка, по-добре щеше да ми е ако не бях се обвързвал, ако бях останал сам, направих глупост като се обвързах...". Вярно е, че умът често търси щастието в онова, което няма, и трудно може да му се угоди. Има го и това и то доста често, но не винаги е основна причина за отказ от съвместно приятелство и не бива да се лепва подобно мнение за всички останали сами хора. Жертва в името на какво? Струва ли си целта? Да създам семейство, деца, да ги възпитам, изуча, и после като остарея какво? Нищо. Кръговрат отново и отново. И пак истинското голямо щастие, което сме си мислили, че сме намерили ни се е изплъзнало. После умираме и отново се връщаме, минавайки по същия кръг. И всеки път има някакъв копнеж за нещо по-различно, нещо по-абстрактно, което е отвъд успехите в кариерата, в семейството, в парите...Съзнавам, че това ще шокира мнозина, защото ще разклати установените в ума канали-представи за действие и за живот. Аз също съм затънал в привъзраности, и ще се опитвам да ги решавам, по пътя към истинската свобода и щастие. Мисля, че четейки беседите на Беинса Дуно човек ако има предварителна подготовка от източната философия, много неща ще разбере от само себе си.

В момента всеки е в различна позиция в живота, и изхождайки от нея си я защитава. Не искам да влизам в спорове за или против, нито да налагам някакво мнение на когото и да било. Истината не е еднозначна. И едното е вярно, и другото може да е вярно и правилно. Такъв тип разсъждения и допускания само ни разширяват. За мен би било насилствено да се женя и знам че това няма да ми донесе щастие, нито ще съм полезен на другия. Такова амплоа не е естествено за мен. Докато има други хора, които преди да се оженят бяха много нещастни, те ИСКАХА И ВСЯЧЕСКИ се стремяха към брак. Постигнаха си го, за тях това е ЕСТЕСТВЕНО. Но моите наблюдения са, че мнозина от тях не са щастливи. Те сами си го признават. Защо, не знам, нямам опит. Можем да се залъгваме, че правим нещо за своето развитие, и действително да правим някакви крачки напред, дали с партньор или без няма значение. Но за истинската голяма крачка трябват жертви, и една от тях е семейството, не можем да постигнем нещо голямо, ако не се посветим изцяло и напълно на него. Така е във всяка сфера на живота. В това число нито аз съм направил такава крачка. Далеч съм от мисълта, че с нещо съм по-напред от женените, съвсем не. А това да останеш сам с Бога, съвсем не означава изолиране от света. Просветлените учители са в света, те постоянно пътуват и посяват знанието и даряват любовта си навсякъде по света. Нима не обичат, нима не се грижат, нима не са в света? Да обичаш всички, да служиш на всички и да не си пристрастен към никого. А иначе какво правим, в любовта си ставаме пристрастни-стремим се да уредим на работа свои близки, роднини, приятели...от което страдат други, или пък майката се бори да запише детето си в най-доброто училище, в най-добрия университет, тя няма да направи това за съседското дете...(на мен когато бях малък моята родна леля веднъж каза: "Максим си има майка, тя да го разходи, аз ще разходя само Сашко (нейното дете и мой братовчед)". Не е това най-висшата правда.

На мен лично точно тези думи на Беинса Дуно много ми допадат! В крайна сметка това не е за всеки. У когото желанието за насладите на света са по-силни, отколкото стремежа за себепознание и духовно знание, значи не е за окултния клас. Много е просто. Не значи, че едното е лошо, а другото хубаво. Едното е за детската градина, а другото за университет. Това е. Просто е трудно да се съвместят. Жененият боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях. Нежененият вижда щастието си в службата не за семейството си, а в службата за Света. Вторият разширява своя свят неимоверно повече, отколкото първия. Нека всеки избере дали иска да затвори животът си в "моята работа, моята кариера, моето семейство...", или иска да надзърне какво има отвъд тях

Албум с вдъхновяващи снимки от очарованието на зимата с първия сняг в Шумен и околността: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=190998 Да, Творецът измайстори тази красота. Струва си да й се насладиш...

Вчера по време на традиционното седмично събиране на йога-групата ни, гледахме поредната видеолекция на Шри Шри. Нахвърлях си най-съществените неща, които са подходящи за тази тема:

Има истина в мнението, ето един прост пример: един швейцарски учител по йога по време на курс каза следното наблюдение "Вие на изток сте много по-споделящи, чувствате повече принадлежност, винаги някой споделя одеялото си с някой който няма по време на занятия. Докато на запад хората са много егоистични, там никой няма да услужи на друг с одеялото си, ще го дръпне и ще каже това е МОЕТО одеяло...". Много ценни неща има в психологията на източните народи. Например наскоро върнал се приятел от Индия ми каза следното: "Там хората са ужасно бедни, има такива проблеми, но никога няма да се изнервят, никога няма да се разкрещят и да наранят някого. За тях навсякъде има живот, който е свещен, те са така открити, пълни с любов дори към непознатите." Вярно там крадат, лъжат, но никога не нараняват другия и никога не нервничат. Най-доброто е съчетание между източна и западна народопсихология. Защото западната дава технически прогрес на човечеството, поне външно благоденствие. И това е заложено като потенциал да имаме, изтокът пък дава сърдечността, но той е беден и недостатъчно развит материално именно зараде това, че не се бори за да прогресира. Затова и едното и другото в съчетание дават ключа към цялостното добруване на човека.

Книжката на Дийпак Чопра "Седемте духовни закона на успеха", която тук вече беше цитирана е точно по отворената тема. Трябва ми още време и търпение, за да проверя дали при мен ще действа.

И сладкишите стават без яйца. Наскоро майка прави сладкиш с ябълки, без яйца стана идеален. Не става толкова пухкав както ако е с яйца, но това е единствената разлика. А ровейки из книжките с вегетариански рецепти ми попадна една, която пробвах тези дни: Соево мляко и соеви фрикадели: 2 чаши соя се накисват за 20 часа във вода, след което се кипват и оставят да поврят след кипването още 5 минути. Всяка чаша соя се смесва с още 3 чаши вода и се смилат с миксер (направих го с ножовете на миксера). Слага се мъничко сол и няколко ванилии, може и малко банан на каша. Всичко се смесва и после се прецежда през тензух. Така се получава прекрасно здравословно соево мляко. Може да се пие студено или топло подсладено. Сухата соева смес, останала след прецеждането се използва за приготвяне на фрикадели или кюфтета. Смесва се с накиснат хляб, подправки, сол и може малко лук (макар че той е раджас и трябва да се избягва). Оформят се фрикадели или кюфтета, които се пекат или пържат, най-добре оваляни в сусам. За пръв път правя тази рецепта и стана много вкусно, много по-приятно отколкото ако се правят със соев гранулат от магазина.

Никак не са необходими. Консултанти всякакви...Мнозина лекари и за месото ще ти кажат, че е "много необходимо". Без значение оплодени или неоплодени, яйцата са си животинска плът, а не растителна. Затова не са за храна. Не ям яйца от 6 години. И нищо ми няма. Само дори ако подуша яйца в баницата се отдалечавам достатъчно надалеч от масата

Избрано от АББА: When I kissed the teacher, 1977: http://www.vbox7.com/play:cb6ee5a0 Chiquitita,1979: http://www.vbox7.com/play:5447627f Head over heels, 1982: http://www.vbox7.com/play:735af927 Bang a boomerang, 1974: http://www.vbox7.com/play:21f1ddf5 Happy new year, 1980: http://www.vbox7.com/play:eb73e963

Би трябвало да е вярно. Логично би било да е вярно. Но при мен това не става за сега. Правя точно това, което обичам, и въпреки това вече втора година не получавам не колкото струва трудът ми, а десеторно по-малко. Дори в последно време и не получавам нищо, ето днес не ми платиха за септември, справката я нямало, а договорът е там. Подадох ги заедно...По-важното го няма. И не е за пръв път да се случва...

С нетърпение очакваме появата на тази книга на български с обещаващо заглавие: http://www.artofliving-bg.org/books_Wisdom.php с основни теми в нея: -Да създадеш най-висшата връзка -Лекуване със съзнанието -Любов, его и целта на живота -Смъртта и отвъд нея -Исус и Буда Виждал съм я на английски, имаше и още доста теми.

Прекрасна тема!

Напълно съгласен. "Нормална гледка" е лекари да пушат през почивките си, а доскоро и в кабинетите си. Това вършене на работа ли е? Хората, които са призвани да се грижат за здравето, не пазят своето. Как ще ме убедят мен в здравословния начин на живот? За министрите е ясно...Да направим проста сметка-един учител на нормална заетост има да готви средно по 8 нови урока на седмица, за да си покрие седмичния норматив часове. Казват учителите ходели на работа по половин ден. А кога подготвят тези 8 урока седмично, в останалия уж "свободен" половин ден. Като прибавим всички останали умения, които учителя трябва да притежава: научни знания, познания по педагогика и познания по психология, да дава и личен пример и да възпитава. Става ясно в колко насоки трябва да е безпогрешен. И какво получава в замяна-пълна незаинтересованост от страна на държавата, подценяване на учителския труд, подаяния и подигравки. Навсякъде има некадърни хора, но защо се допускат? Защото няма нормални честни конкурси, всичко се дирижира и предрешава от външни фактори кой да бъде назначен. Преди 5 години бях на конкурс-събеседване за учител, имаше още 20 млади като мен кандидати. Познайте какво стана. Нито един не беше назначен, защото мястото предварително било за определен човек. И винаги е така. Не спечелва този, който най-много заслужава, а който просто има връзки. Затова има учители, които не могат да научат децата ви. Рибата се вмирисва откъм главата.

Колко години учителите са търпяли подигравката с техния труд? Правили са го в името на децата, защото са носили отговорност пред тях. И как си продължаваха нещата, техният труд все да остава подценен. Ясно е, че при едно такова решение за ефективна стачка ще има ощетени и това ще са и децата. Ако правителството беше поело своята отговорност, проблемите отдавна щяха да бъдат решени и сега нямаше да има стачка. Защо не насочите топката към тях, а я насочвате към учителите? Все някога някой трябваше да предприеме нещо. В момента е зле за всички: за стачкуващите учители, за учениците и да онези които не стачкуват (защото половината клас го няма и не може да се води нормален учебен процес, защото няма твърда програма и се прави ден за ден). Като не става с добро и това е начин да се постигат цели. Моят духовен учител има едно знание за четирите подхода за решаване на проблемни ситуации: Сама, Дана, Бхеда и Данда. Сама означава с мирен и разбиращ подход. Когато това не подейства, прибягваш към втория метод. Втория метод е Дана. Дана означава да позволиш да се случи, да прощаваш, да създаваш място. Когато хората не познаят щедростта ти в предлагането на място, тогава идва третият принцип, Бхеда. Бхеда означава да създадеш различия, нарочно да създадеш пропаст. Ако някой е твърдоглав с теб, първо разговаряш. Всички проблеми назряват, заради липсата на комуникация. Ако комуникираш правилно, говориш с тях с любов, тогава нещата потръгват. Когато и това не подейства, тогава със същата любов просто ги игнорирай. Когато някой направи грешка, просто игнорирай неговата грешка. Не го взимай под внимание. Позволи им да го разберат сами. Твоята щедрост, твоята освободеност, би трябвало да накарат хората да осъзнаят грешката си. Ако не забележат дори тогава, тогава започваш да използваш различия, Бхеда - създаване на различия. Ако има двама души при теб, бъди пристрастен и близък към единия, защото когато правиш това, другия ще забележи грешката, която е направил. Чувствителен човек ще го разбере. Сега, дори тогава, ако и това не помогне, тогава вземаш пръчката, Данда, последният подход. Ако този човек е нечувствителен дори към различията, какво можеш да направиш с него? Трябва да вземеш пръчката. Най накрая с пръчката ги караш да осъзнаят. Ето това е, за съжаление наложило се е да се прибегне до последния, макар и нежелан, но действащ метод...Надявам се всички разбират това правилно.

Нищо че не съм от най-младите участници, ще споделя и своето. Моето хоби беше начало, а и допълнение на последващата работа. Интересът ми към географията започна още от началното училище, вуйчо ми беше подарил един огромен руски атлас през 1983-84 г., с който се приспивах всяка вечер, разглеждайки картите. Бях насъбрал още няколко атласа и много големи карти на България. В училище ме спираха по коридорите други ученици и къде на шега постоянно ме питаха "коя е столицата на тази или онази държава". Постепенно се оформи интересът ми към науката за времето, започнах да го наблюдавам, да си записвам по-интересните неща, да си водя дневници на времето, това правя ежедневно като започнах през 1985 г., вече повече от 20 години. В момента съм сложил един дъждомер в двора на мой познат, имам и термометри, барометър, хигрометър. Често мога да бъда забелязан около блока с рулетка в ръка, за да измервам височината на снежната покривка Сега с навлизането на интернет потокът от информация в тази област се засили неимоверно и е едно отлично поддържане на хобито, а също не на последно място дава много знания, които използвам професионално. Това учих, това завърших, това ми е дадено да мога и няма да се преквалифицирам само за да вземам повече пари, защото това би било престъпление спрямо Бог, който ме е изпратил тук точно с този талант. Така че хобито ме изгради като специалист в областта на климата, това е най-доброто за човек. То никога не е било нещо встрани или отвлечено спрямо живота ми. То е част от мен-ако вали сняг през нощта или има друго интересно явление не мога да спя, наблюдавам, защото ми е интересно и не мога да го пропусна по никакъв начин. Ако ще 5 нощи поред да вали сняг, 5 нощи ще наблюдавам и няма да спя. Сега вече с цифровата камера се появи още едно хоби-да снимам снежни пейзажи и други природни явления.

На 11 октомври 2007 г. големият духовен учител от Индия Шри Чинмой влезе в Махасамадхи, напускайки физическото си тяло. Той остави на света едно забележително учение, с безценен принос към музиката, живописта, поезията и разбира се философията. http://www.srichinmoy.org/bulgarian/ Източник: http://www.jharnakala.org/JharnaKala/3B04E...3B5525D34D.html Имах щастието да бъда на неговия концерт, проведен през януари 2007 г. в Златни пясъци. В този момент е трудно да се намерят думи. Това са няколко негови снимки и видео от концерта: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4246574 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4246575 а в неговите ученици има толкова дълбочина, финост, искреност и чистота: http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4246576 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4246577 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=4246578 Дълбок поклон пред делото на Шри Чинмой! Ом Шанти

Благодаря за мнението! Наистина беше полезно да научим как е в САЩ. Тук нещата са объркани тотално. В клас в момента само двама ученика са си купили учебника. Останалите 25 човека твърдят, че учебникът по география е скъп за тях и не го купуват вече цял месец. Повечето от тях нямат намерение да го купят. Какво изобщо можем да направим? Учебникът струва 12 лв, наистина качествено илюстриран с всичко необходимо към уроците. Но с технически и правописни грешки и безсмислени тук-таме фрази! Абсурдно. Те са прави за себе си, не е лесно ученик да извади 12 лв за учебник. Не можем да ги принудим да си купят. Като се замисля и аз веднъж, когато бях в 11 клас не си купих учебника по астрономия, беше преди 15 години. Разбирам ги напълно. Но при това положение как ще учат и върху какво ще изпитваме? За какво се плащат данъци в тази държава? Плащаме си здравни осигуровки, а нямаме право срещу тях на безплатно лечение, като имаш пулпит, трябва да платиш 70 лв за един зъб. Не може да се дере само от кожата на българина толкова години кой откъдето свари, а да не му се даде да не е много, но поне това което заслужава. Обидно е. Нали сме в ЕС, има правила, ЕС казва минимум 5% за образование. Държавата не ги дава упорито. Защо не изпълнява поетите към ЕС ангажименти? Друг прецедент: държавата гласува определена субсидия за висшите учебни заведения, но не плаща 100% а само 93%. Защо не плаща всички 100%? Това е вече мисля трета-четвърта поредна година. Къде отиват другите 7%. Престъпление след престъпление спрямо своите поданници!

Днес бе обявен носителят на Нобеловата награда за Мир за 2007 г. Това са Ал Гор и Международнага асоциация по наблюденията върху промените в климата IPCC. И двамата победители са известни с усилията си по проблемите на глобалното затопляне. Моят учител Шри Шри Рави Шанкар също тази година за трета поредна година беше номиниран за нобеловата награда за мир. Тук в този сайт е проведена анкета, където редом с Ал Гор и останалите претенденти фигурира и неговото име, тази неофициална анкета той печели с 85% от гласовете: http://www.aftenposten.no/nyheter/uriks/article2038297.ece Не отричам полезността на двамата победители и уважавам избора. Но се налага един всеизвестен факт: светът все още не успява да оцени духовността. Преди 2 години някаква кенийка получи наградата само затова, че нейната група засадила еди колко си дървета някъде. Как изобщо могат да бъдат сравнени тя и Шри Шри, чиято благотворителна фондация е направила в стотици пъти повече изобщо в духовен план, а като стада въпрос за дървета, и това също е в повече отколкото тази на кенийката?...Все още се гледа на това, което се вижда, а по-финото остава "зад кадър" недооценено. А ако се окаже че човечеството с неговите нечисти мисли, егоизъм, противоборство, злоба, консуматорство сме виновни за нарушаването на климатичната система и въобще на природата? Това какво ще стане? Няма ли да е някой ден твърде късно да тръгнем да уважаваме онези, които някога са се опитали да ни подскажат коя е вярната посока, но не сме ги забелязали?

Абсолютно подкрепям мненията на Борислав и Ина, както и на Донка постинга от предната страница. И категорично не съм съгласен с опасенията на Ася. Заплахите за инфлация и уподобяване на зимата на 1997 г. са манипулации на управляващите. Могат да се намерят пари за увеличение, и то без да пострада икономиката ни. Но както каза Донка, първо трябва да се вземе и да се уточни черно на бяло от кой чиновник има нужда и от кой не, и безполезните да бъдат разкарани незабавно, за да се свие раздутия щат. Защото това е навсякъде-на принципа "дай да вкараме този приятел в системата да взема там някаква заплата". А срещу какво в замяна няма значение. В университета е уникално раздут щата на всякакви секретарки и прочие, има толкова раздути катедри, а нашата е най-малка и въпреки това не отпускат нови щатове, защото са настанили някой "приятел" на тези бройки по други звена на университета...И по училищата-едно време имало по една секретарка в цяло училище, която била и счетоводител и деловодител, а сега познайте колко са? Как се прави в чужбина? В Гърция за най-малкото нещо излизат и парализират изцяло транспорта или който и да е система. В Италия е същото. Докога да търпим, 5 века сме търпяли робство, сега отново търпим икономическо робство...Вие които вземате хубава заплата и нямате нищо общо с образованието, които не можете да се поставите на мястото на унизен учител по-добре си мълчете, а не раздавайте правосъдие.